От днес си имам ново предно стъкло на колата, след като една година изкарах с пукнато такова. Всъщност въобще не ми пречеше, но ченгетата много се заяждат. Беше само леко пукнато в горния ляв ъгъл, но все пак е забранено (а и по принцип малко опасно). Използвах момента преди да залепя лепенките за новата застраховка и винетка и го смених. И така сега съм със 160 лева по-лек 😛 Новото стъкло пък е леко зеленикаво и не съм свикнал още. Уж е хубаво, но дава малко по-различна картина от другите 🙂 Ще видим – за лятото сигурно ще е по-добре.

Опитах се да се скатая, но няма да стане. Това стана някаква мания. Хайде и от мен 5 неща, които не знаете за мен. Няма да предавам на никой щафетата, защото не обичам такива неща, а и то май не остана никой 🙂

1. Не мога да познавам песните в началото. Трябва ми доста време да разпозная коя песен слушам, дори това да е песен, която слушам доста често. За мен просто е немислимо, да си купя mp3 player без дисплей – това означава постоянно да не знам какво слушам
2. Първото момиче, в което се влюбих се казваше Мария. След това имаше още две Марии и си мислех, че все така ще ми върви, но в последствие нещата се промениха …
3. Обичам сексът на открито
4. За първи път си инсталирах Линукс, защото ме накефи да пиша root и паролата в черната конзола 🙂 и все още ми е готино
5. Не ям сирене и кисело мляко ! (това повечето го знаете)

Както може би знаете по случай влизането на Европа на Балканите (както правилно каза Димитър Цонев), министерството на културата ни подари безплатен вход за театър. Така днес в Пловдивския драматичен театър имаше безплатно представление на най-новата им постановка Чичовци. Естествено предполагах, че ще има повече хора от колкото побира залата, но все пак реших да отида. Още повече майка ми и баща ми се навиха да дойдат и отидох и заради тях. Аз вече веднъж го бях гледал.

Блъсканицата на входа направо ме ужаси !!! Направо си представих гледката пред Индиго, само че сега не бяха тинейджъри а възрастни хора, които буквално се мачкаха. Не бях виждал такова нещо.

Въпреки всичко актьорите се справиха перфектно ! Винаги си струва да изгледаш театър (или кино) за втори път – улавят се повече подробности. Аз този път успях да си запомня една реплика, която миналия път си казах, че трябва да я запомня и след това естествено забравих 🙂

Няма файда от кахъра

п.с. ето още по темата от Gregg.

И тази година с малко закъснение да отделя малко време за една бърза равносметка – как премина 2006-та година за мен през погледа на този блог:

Януари

• Годината не запозна много добре – баща ми постоянно имаше разни кризи и в крайна сметка го оперираха и му извадиха единия бъбрек.
• преместихме drundrun.org на нов хостинг (благодарности на Сребрин, който все още ни хоства)
• купих си билети за концерта на Depeche Mode през юни
• започна одисеята за спасяването на Иракли, която все още не се знае дали и как ще завърши. Да спасим Иракли !

През Февруари не съм писал за нищо конкретно – по малко театри, филми и музика 🙂

Март

• за втора поредна година ходихме на Песпонеделник в Широка Лъка. Спахме в Солища и се разходихме до Стикъл и Гела 🙂 По тези места винаги е хубаво
• Миро започна с The Chamber Club в Петното, но за съжаления не продължи много 🙁 Имаше хубави партита все пак.
• Пътешествията продължиха изненадващо до Руен, Хисаря и Свежен.
• Намерих си нова тема за дипломна работа и започнах сериозно работа по нея
• От София филм фест изгледах филмите “Когато порасна ще стана кенгуру“, “Статски съветник” и “Музиката на Истанбул“. Все хубави, а имаше дори още, които пропуснах (за някои по-късно си наваксах 🙂 )

Април

• всъщност още в края на март си купих mp3 плеър, който обаче не просъществува дълго. Всъщност си беше с фабричен дефект, но до сега стои в сервиза и ме лъжат, че ще ми го сменят. Никога не си купувайте нищо марка NEO !!! Гаранцията там нищо не значи.
• На рождения ден на Магито отидохме в Чепеларе при баба Руска 🙂 Толкова беше хубаво, че дори не си тръгнахме и останахме там да пренощуваме. Само Усмивката беше малко тъжна. Все още си спомням …
• Присъствах на изложбата светлина в Баня Старинна и подгряващото парти за концерта на Depeche Mode – “Warming the angel”. Всичко описано на кратко тук.
• Пролетта наближаваше и отидохме на първото спане на чували, почти на открито в параклиса “Св. Илия” над Асеновград.

Май

• В края на април и началото на май бях на почистването на Иракли. Астралката се превърна в боклукчийска кола 🙂 (снимки)
• На пролетния Пловдивски панаир видях Тракийското съкровище на Севт III и “България на длан” – две хубави български неща 😉
• Още странни пътешествия с неясен край 🙂
• За капак на месеца ми изгоря клавиатурата …

Юни

• Запознах се на живо с Еми (taralezh) и ходихме на NightSongs на Весела Казакова и Антони Райжеков.
• Последва първото ми пътешествие из Странджа. Бях на нестинарските танци в село Българи. Там се запознах(ме) с Тишо, с който в последствие станахме много добри приятели и ходихме на доста места из България. Радвам се, че го познавам 🙂
• на 8-ми юни с Таня чествахме една година от новия ни живот.
• Поредното спонтанно пътешествие беше до село Боженци.
• Най-големия концерт на който съм бил – Depeche Mode в София. Просто нямах думи.

Юли

• July Morning посрещнах на брега на Иракли. Страшното стана на следващата нощ, когато преживях истински катаклизъм. Бурята, която съботи мостове, захвърли коли в морето и затвори пътища, изкарах в палатка. Извадихме голям късмет !!!
• на 16-ти почина баба ми Анастасия. Поне успя да се прибере в родната Мандрица

Август

• Първата половина на август ми беше лятната отпуска. Бяхме на Мандрица и Кара Дере. Хубаво нещо са дългите пътешествия, особено като има от всичко – планина, море, приятели …
• Купих си TFT монитор 🙂

Септември

• Оженихме Серго и Красито 🙂
• Дипломирах се !!! … и станах инж. Илиев 🙂
• Софито (сестра ми) стана студентка – специалност “Анимация” в НАТФИЗ. Яко !
• Един дълъг последен петък на септември, в който си подадох документи за магистратура в ПУ и отпразнувах взимането на диплома от ТУ и много други неща !

Октомври

• Едно дъждовно пътешествие до Рилския манастир. Не се брои – ще ходя пак 🙂
• Едно много по-хубаво пътешествие до хижа Теменуга, Шипка и Казанлък 🙂
• И още едно пътешествие, този път до Виноградец и Велинград. Брей този месец благодарение на изборите и почивните дни в университета, доста съм попътувал 🙂

Ноември

• Естествено не пропуснах OpenFest в София.
• Естествено (за поредна година) участвах и в организирането на OpenFest Пловдив.
• На следващия ден си направихме едно пътешествие до Витоша, а на връщане за по-кратко минахме през Казанлък 🙂
• Ходих на няколко театрални постановки и се запознах с PR експерта на Пловдивския драматичен театър 😉

Декември

• Студентския празник изкарахме в селото на Тишо – Долно Съхране. Пак се събрахме доста хора на тясно пространство, но си беше супер.
• Повече от седмица бях по командировки до всички ВЕЦ-ове из Родопите (1 2). Радвам се, че благодарение на работата ми също пътешествам.
• Един ден спонтанно стигнах и до Кръстова гора.
• Както всяка година и тази остарях с една година.
• На и около нова година бяхме на Мандрица за втора поредна година

Като цяло хубава година 🙂 Най-важното :

• много пътешествия (с няколко нови много добри приятели)
• взех си диплома
• записах магистратура

За тази година си пожелавам да продължавам с първото, да използвам ползотворно второто и да продължа успешно третото … и тези три неща … ама те наистина са три … хайде да са четири 😉

Ето как бързо и между другото си изтече първия ми триместър от магистратурата във ФМИ. Днес ми беше последния изпит по Компютърни архитектури и ми казаха, че съм го взел с 5, което аз още не мога да повярвам (учил съм по-сериозно само вчера). Все пак не писах по доста въпроси и няма как да събера толкова точки 😛 За сега съм радостен, че не ми останаха висящи изпити. Вече гледам напред към JAVA-та, базите данни и дискретната математика, които започват на 19-ти. До тогава малка ваканция от учене. Като начало довечера ще отпразнувам в Петното 🙂 А от понеделник пак работа …

Както може би сте забелязали последните 2-3 дена имаше проблем с drundrun.org. Проблемите дори се оказа два. Първо е имало някакви пробиви на машината на която се хоства и бяха спрени всички сайтове на нея. След като това се оправи забелязах, че има още един проблем. Първо го усетих по това, че не ми работеше мейла. Оказа се че от host.bg ми бяха затрили хостинга. Всичко ! Според контролния панел имах само домейн там. Веднага писах на техническата поддръжка, а от там ми отговориха, че не можели тогава (беше след 22 часа) да проверят дали съм си платил. Естествено всичко си беше платено. Серго ми изпрати снимка на квитанцията от последното плащане и след като им я изпратих ми пуснаха отново хостинга. Всъщност бяха възстановили само файловете. Нито пощенските кутии, нито базите данни бяха възстановени. Добре, че блоговете вече се хостват на друга машина и нямаше нищо важно там. E-mail адресите се наложи да ги създавам отново. При възстановяването на хостинга бяха променени и DNS настройките към стандартните и се наложи да ги променям отново и да се изчака да се обновят DNS сървърите.

Като цяло всичко беше много неприятна история и не ми хареса поведението на host.bg . Върха на всичко е че сега хостинга ми е валиден до 5-ти март, а беше платен до 17-ти март. Не че са голяма работа 10 дена, но ми се вижда доста некоректно. Вместо някаква компенсация за грешката им, сега и от времето ми взеха. Писах им и ще видим, дали ще го оправят.

Честита нова година !!!

И тази година бяхме в Мандрица. Върнахме се снощи, но бях много изморен, а и малко болен и рано, рано заспах. Днес дори вече бях на работа. Малко рязко ми дойде допира с цивилизацията. Този път постояхме повече на селото. Заминахме на 28-ми и до вчера. Много хубаво беше ! Случихме и на хубаво време. Поне през деня 🙂 През нощта си ставаше студено, но си имахме печки, дърва и юргани 🙂 През деня пиехме кафе в градинката (която беше цялата зелена) и дори успях да си изпробвам хамака 😉

Най-странното ми беше, че бяха махнали границата. В смисъл – теления плет (явно са го предали за вторични суровини). Останали са само бетоните колове. Цял живот я бях гледал и дори съм се чудил какво има по-нататък, а сега можех да отида спокойно, а то там същото – гора и планина 🙂 Направо Мандрица си беше влязла в Европа.

Един странен или любопитен факт беше, че в компанията от 10 човека, повечето бяха вегетарианци (7 от 10) и аз барабар с останалите “издържах” 6 дена без месо. Нищо странно няма, дори ми беше добре. Нова година я посрещнахме с боб (внос от Китай !). Алкохол поне изпихме в доволни количества.

Проблеми имахме само с водата. Първо главния кран за къщата течеше и трябваше да спираме водата, когато не я ползвахме. Второ – бойлера в банята (който е на дърва) протече, точно когато влизах да се изкъпя и всичката вода изтече в огъня, който съвсем логично изгасна и вече нямахме баня. Ползвахме добрия стар начин с поливане с канче. Като цяло си бяхме доста откъснати от всякаква цивилизация – нямахме телевизор, нито радио, нито обват на GSM-ите, които стояха изключени през повечето време. Имахме само един лаптоп 🙂 На него музика и филми. Между другото доста интересни филми изгледахме.

Днес като ми разказваха, какъв ужас е било в Пловдив по нова година – претъпкано с хора навсякъде и с двойни цени, направо се зарадвах, че съм бил надалече.

В единия от дните на Мандрица ходихме до село Сив кладенец (ако се сещате там е сниман филма “Мила от Марс”) и там е станала още по-голяма разруха. Църквата е паднала още повече, както и Магазинъ. Неприятно ми стана като видях, че са махнали въжения мост (който също го има във филма). Той беше част от границата и явно е отишъл също за желязо. Срещнахме и говорихме с последната баба в Сив кладенец. Тъжно е да гледаш как си отива едно село, но наистина точно това става със Сив кладенец.

Всъщност това трябваше да бъде един кратък пост, в който да кажа че съм се върнал, а малко се проточи и не искам да завърша тъжно. Хайде да завърша с един SMS от Димитър Цонев, който много добре изразява настоящото настроение из въздуха, а аз дори не отговорих (до сега 🙂 )

ЧНГ ! ЧНEU !

Успешно навлизане на many Euro-табиети и приложение на lots of Euro-мурафети за достигане на real Euro-берекет и Euro-рахат с all Euro-салтанати !

Хайде да ни е честита Европа 🙂