Tag Archives: work

Нов месец, ново полугодие, нова работа

Лични, Работа, ,

Въпреки, че не посрещнах някъде джулай морнинг, 1-ви юли тази година си е повратна точка в моя живот. Вчера беше последния ми работен ден на работата, в която изкарах над 5 години, а от днес вече съм на нова (въпреки, че общо взето последната седмица ходих и на двете). Здраво навлизам в IT бранша, и ще видим какво ще се получи. Просто исках промяна. От една година предишната работата ми донесе няколко големи депресии и реших, че трябва да пробвам нещо друго. Аз като си наумя нещо, обичам да го правя. Мразя нищо да не направя и след да си казвам “ейй, какво ли щеше да стане, ако …”. Сега остава да си пожелая успех и късмет с новите (доста) интересни занимания !

Имах един личен пост от януари тази година, който току що го направих видим – За 2009-та. В него си бях записал, според тогавашното ми мислене, какво искам да направя през тази година. Сега установих, че съм изпълнил всичко за половин 🙂 – оправих си зъбите (това го написах тогава, просто за да не се разубедя в последния момент), обиколих един месец по европата, и сега си смених работата. За запознатите само ще вмъкна, че въпросния пост е преди “случката Спасов”. Както се казва изпълнихме петилетката за четири години, а годината за половин 🙂 За следващата половина ?!? Що да не взема да си завърша магистратурата, и без това сега ще имам доста повече свободно време.

Допълнение за (малкото) хора, които имаха служебния ми GSM номер – повече не ме търсете на него. Вече не е мой.

Търся си работа

Лични, Работа

Има един принцип, който до някъде ми харесва – човек трябва на 5 години на смени нещо кардинално в живота, като например да се ожени, да се разведе, да смени града, държавата, да има дете … аз от 5 години работя на настоящата ми работа, и реших да я сменя. Всъщност реших направо да си сменя професията. Днес си подадох предизвестието за напускане и сега си търся работа в IT сферата. Имам една оферта, но ако ми предложите работа с която да обикалям света, да работя на Линукс и да ми плащате чутовно, няма как да откажа това неприлично предложение. Повечето, които ме четат, сигурно знаят какво мога, иначе има (някакво) CV от дясно.

Разбира се всяка промяна си е риск, но на мен ми се рискува с тази. Дано да е за добро.

19 – 25 май 2009

Ежедневие, Музика, Пътешествия, Работа, Събития, , , , , , , , , , , , , , ,

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

Две впечатления

Пътешествия, , , ,

Две впечатления от днешното ми  пътуване до село Самуил, Разградско.

  • рекламните билбордове са се заразили с модата на широкоекранните телевизори. Всички нови билбордове са със съотношение (приблизително) 16:9, докато старите са (пак приблизително) 4:3. Какво да се прави – мода 😉
  • имам си ново любимо име на село – Тъпчилещово !

Календари

Работа, Разни, Смях, ,

SMC Design® представя (*):
От няколко години на работата си правим, т.е. Спастнята прави, картинки, които залепваме върху произволен календар и си имаме собствен фирмен календар. Освен това картинката се поставя и като тапет на някои от компютрите във фирмата. Отдавна се каня да ги обложа, и сега като излезе за 2009-та, е точно удобен случай. Ето и самите календари:

2006:

calendar-2006

2007:

calendar-2007

2008:

calendar-2008

2009:

calendar-2009

(*) SMC (“Срала Маца в Каца”) е запазена марка на Спастнята

Гаражи, гаражи, гаражи

Работа, Разни, ,

Моята одисея с гаражите продължава. Нещо всички са решили, че когато и да са си купили газови сензори тази година, трябва да си пуснат обекта преди нова година. Така не подминах и сградата “Кораба-Майка” (на ъгъла на Дунав и Победа), а последните три дена се мотая под Mall Plovdiv. И така до последно се мотах по обекти. Иначе вече съм в отпуска. Чак до догодина 🙂 Дано покрай празниците, да ми отмине малко депресията.

Усмихнати празници на всички !

В гаража

Работа

iko_v_garazha

Кой ще каже сега, че е лесна моята 🙂 Снимката е от днес. Седя в един огромен подземен гараж, с едно мъжко (разбирай черно) Eee PC на колене, с ръкавици без пръсти (за да мога да пиша), с шапка на “Див Селянин” (виж логото) … с други думи – студено е и аз работя.

Все пак трябва да призня, че си има и хубавите страни, защото гаража е точно срещу нас, и отивам на работа точно за една минута, защото не се налага да ходя до офиса. Освен това на обяд си ям вкъщи, което си голям плюс 🙂 И така изкарах почти две седмици. Утре, да се надявам, за последно там.

3-5 октомври 2008

Ежедневие, Работа, Събития, , , , , , , , ,

С малко закъснение да си запиша какво се случи през уикенда, че не бяха малко неща. Още в петък вечерта се събрахме в Йонов, но без Йонов, за изпращане на Ани. Йонов беше на някакво семейно събиране, но ни остави ключа за квартирата му и ние си изкарахме много добре. Лично аз се чувствах идеално. Стана си доста хубав купон, както се казва 🙂 Имаше много хора … все хубави ! 😉

В събота беше хубав ден ! Слънчев, топъл, горещ ! Ден само като за ръчни нещица 🙂 Беше чуден, само където аз трябваше да отида в панаира, за да прибираме щанда, на фирмата. Така загубих три часа, но през другото време бях там. Накрая по тъмно стана истинско парти. Имаше много танци и аз имам снимки главно от тогава. Този път не снимах много през деня (а и то ме нямаше през основното време между 3 и 6). Изненадата на деня беше Ани, която се появи с една огромна усмивка и каза, че си изпуснала самолета за Германия 🙂 Така че остана още няколко дена.

В събота вечерта, по традиция след Handmade day, бяхме в Петното. Пухи и през новия сезон разцепва с яка музика в събота. И този път беше супер. Уж не стоях да най-късно, но в неделя се събудих (т.е. ме събудиха) чак към 1 след обяд. За разлика от предишния ден беше дъждовно и мрачно. Към 5 часа ме изненада един гостенин от Couchsurfing – Tamaki, който очаквах на другия ден, но дойде по-рано. Всъщност за Tamaki си струва да отделя отделен пост и може би ще го направя – наистина най-странния гостенин който съм имал и може би който ще имам.

Неделя вечерта беше отредена на ресторанта в Бойково. Една голяма компания от 11 човека отидохме в студеното време, почти когато затваряха, но все пак ни обслужиха. Беше вкусно, както винаги. Не знам какво щяхме да правим, ако бяха затворили точно под носа ни. Много са добри там – във всяко едно отношение !

28 май 2008

Пътешествия, Работа, , , , ,

Днес бях на Булконтрола в Интер Експо Центъра в София. Отново излагах фирмата. По-принцип нямаше да ходя тази година, но Янко днес имаше работа в Пловдив и аз трябваше да отида. С Мирослава двамата сутринта в 8 тръгнахме и съвсем на време бяхме на изложението. Днес беше втория ден на Булконтролата. На първия имало отчайващо малко посетители, като днес също не бяха много. Като цяло – слаба работа. Някои коментираха, че заради протестите на таксиджийте и камионите хората от София не са могли/искали да стигнат до ИЕЦ. От Пловдив беше по-лесно 🙂 Все някак си го избутахме деня, но най-интересното беше на връщане. В 18 часа си тръгнахме, в 18:12 бях вече на магистралата и си викам – ехаа измъкнах се. Да, ама не ! Точно на отбивката на Ихтиман ни отклониха от магистралата и целия трафик мина по стария път. Добре че обичам да минавам по подобни пътчета и ако нямаше толкова коли, щеше много да ми хареса, а сега само ми хареса. Минах през Костенец (до сега не бях ходил там), Белово и като наближихме Пазарджик си казах, че няма и смисъл да се връщаме на магистралата. Пътя Пазарджик-Пловдив също е затворен и в крайна сметка, реших да послушам табелите, и минах през Стамболийски. Обикваме родината, като я опознаваме 🙂 Хубав завършек, на този общо взето скучен работен ден на изложение.

п.с. някой знае ли защо беше затворена магистралата ? Надявам се да е някаква глупава причина, като протест или някоя важна клечка. Не съм чул да е станало нещо лошо ?!?

Включване от Истанбул

Пътешествия, Работа, ,

Снощи Бат’ Анго нещо реши да си покаже магариите, нямах интернет и не можах да напиша поста, който си мислех. Няма значение – вече всичко е свършено и съм в Истанбул. По работа съм тук до неделя. Иначе пътувахме добре, подредихме щанда на панаира, на който ще участваме и се настанихме в хубав хотел Пеликан 🙂 Хайде да му направя реклама, но дори и Wi-Fi си има (което ми позволява да напиша това, както си лежа в леглото).

До неделя съм тук, ако някой случайно също е в Истанбул, ще се радвам да се видим и да чуя малко българска реч. По цял ден съм на World of Industry Exhibition, в Tuyap изложбен център, зала 2, щанд C127.

p.s. GPS-а върши идеална работа 🙂