Днес ми е последния работен ден в Уисдам. Една работа, която започнах преди точно 12 години. Тогава рязко смених професията и започнах да се занимавам с това което ми харесва – Линукс. И до ден днешен не съжалявам, че го направих. Но беше време за някаква промяна. Някои лични и професионлани проблеми ме принудиха да се огледам за нова работа. От другия месец ще започвам в по-голяма фирма и ще се занимавам с “по-модерни” неща като Cloud, но като цяло основата си остава Линукс. Ще видим как ще ми се отрази промяната, но все се надявам, че ще е за добро. Ето например това ме подтикна да пиша тук след повече от две години пауза 🙂
Category Archives: Лични
Честит рожден ден, Гоше!
Болен
Когато си с деца неимоверно носят болести вкъщи. Лятото точно беше поспряло, но днес и аз го закъсах. Цял ден не мога да стана от леглото. В неделя Божидар се събуди с повръщане, преди да замине за морето пък Вилито я налегна някакъв вирус за един ден. Направо не ми се мисли какво ще стане след 15-ти, когато Божидар тръгва на детска градина.
А междувременно днес Гошето става на два месеца. Определено с вторите времето върви много по-бързо. Както каза Вилито днес: “децата са за да не усещаш кога остаряваш”. Без тях сигурно е по-трудно.
Георги на 40 дена
Днес е 40-я ден на Георги и както се полага бяхме на църква. С Вилито, Божидар и баба Ди отидохме до църквата „Св. св. Кирил и Методий“ (където бяхме и с Божидар).
Ало
Искам да се похваля, че Божидар вчера самостоятелно ми се обади по телефона. Имам предвид съвсем нарочно – взел телефона на майка му, цъкнал на снимката ми, аз вдигам и той „ало, тате, какво правиш? Кога ще се върнеш от работа?“. И преди сме си говорили или е затварял когато си говорим с Вилито, но така да прояви инициатива – за първи път. Това заедно с, че напоследък пазарува сам в магазина (даваш му стотинки, влиза, избира си (най-често сокче), пита колко струва, плаща и си излиза) и е започнал съвсем съзнателно да ме издебва и плаши, показва колко е пораснал 🙂
Баща за втори път
Тази сутрин към 5:20 се роди Георги Христов Илиев ! Той и майка му са добре.
Промени
Как се променят нещата само. Всъщност не е изненада, че се променят а скоростта с която се променят. Само до преди година и няколко месеца Божидар все още го нямаше, а от както се появи веднага приоритетите се променят. Вече дори като сме на почивка (или планираме такава), не се интересуваме дали ни е харесало, а на него дали му е добре (справка седмицата в Мандрица от предишния пост). Дори като съм плажа преди си мислех че е пълно с topless мадами, а сега гледам че е пълно с деца. Само ги гледам и си мисля – колко си са големи, какво правят, сравнявам ги с нашия … или дори гледам с какви колички са. Просто до толкова Божидар и всичко около него ни е влезнало в главата.
От няколко поста си мисля да вмъкна тези мисли, но все нещо става и ги оставям по-сухи. Сега просто си дойде времето и мястото и то в отделен пост. Всичко си идва на време.
Промените са хубаво нещо.
п.с. откакто се е родил Божидар не съм си включил алармата за събуждане нито веднъж и дори съм спокоен, че няма да закъснея за работа. А преди спях до много късно.
Християнче
Днес кръстихме Божидар. Като цяло, бях много притеснен за този ден, но всичко мина много по-добре отколкото очаквах. Посрещнахме много гости, и не на шега си казвахме, че кръщенето си е половин сватба. Естествено, бях най-притеснен за това как ще се държи Божидар, особено след многото драматично-ревливи истории, които бях чул. За голяма радост той беше много послушен. Дори, когато го потопиха във водата на купела, той по-скоро беше доволен – усмихваше се и риташе. Единствено нададе глас когато му режеха от косата, но само толкова, колкото да покаже, че все още е бебе. Всъщност, най-голямото ми притеснение беше как Божидар ще стои при Ники (кръстника му), но това не се наложи. Попът разреши детето да бъде в майка си през цялото време. Така Божидар стоеше сравнително кротко.
Кръщенката направихме в църквата “Св. св. Кирил и Методий“, която е много хубава, а и попът ни направи добро впечатление още когато заведохме Божидар на 40 дена. След официалната част отидохме на почерпка в ресторант “Хитър Петър”, където пък беше и нашата сватба. Както написах и в началото – всичко се получи много добре. Ето и няколко снимки:
Божко проходи
От около месец Божидар се опитва да ходи, но от днес го броим официално 🙂 Направихме му прощъпулник. С Вили мислихме какви предмети да му сложим, като гледахме да изразяват добре различни професии, да не са му познати, и да няма много ярки и примамливи и накрая се спряхме на пет – компютърна мишка (компютърен специалист, ИТ като цяло), отвертка (техничар, инженер …), книга (учен, писател), дървена лъжица (готвач), GPS (пътешественик).
Мисля, че това е оптималния брой предмети, които да се сложат, без детето да се шашка. Божидар отиде до масата, огледа се и след много малко чудене хвана … отвертката !
Да ни е честит следващия инж. Илиев :–)
Ново начало
Преди около две седмици с мен се свързаха едни хора, които проявяваха интерес към моя сайт fuelo.net. След няколко срещи, през тези две седмици, се стигна до днес, когато създадохме “Фуело ООД”. Така вече съм съдружник във фирма, за първи път, и то със хора, които на практика не познавам. Общо сме 5 човека, като е хубаво, че всеки е силен в различна област и вярваме, че заедно може да постигнем нещо голямо. За мен най-хубаво, е че Фуело ще може да реализира някои мои идеи, които беше немислимо да се справя сам. Днес беше само началото, от утре започваме да реализираме мечтите си.