Tag Archives: Italy

В Словения през декември (част 2) – адриатика

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем 🙂 – в къщата на нашите домакини от couchsurfing.

Първият (идвайки от Любляна) и най-големият морски град на Словения е Koper (на италиански – Capodistria). Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми 🙂 Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.

 

 

Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете 🙂 ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район.

След Koper посетихме Izola (на италиански естествено Isola). Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров.

В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце – Strunjan. Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.

 

На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 🙂 Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх 😀

В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска адриатика. Първо посетихме Piran (Pirano). Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.

 

 

След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към Portorož (Portorose). Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед 🙂 Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.

 

 

И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото.

Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака 🙂 Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата.

Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и решихме да отидем до Италия 🙂 Там целта отново беше един дворец – Miramare. Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.

 

След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна.

Последната ни вечер в Словения си направихме отново нощна разходка из Любляна, а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там.

В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране.

Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.

Триест – на сутринта

Ставам, а то вали ! А, ся де ?!? Не бяхме се разбирали така. Особено след вчерашното лятно време. Все пак аз не отказах и  реших да си направя разходката в парка Miramare, който ми препоръча Винченцо. Парка се намира на няколко километра от Триест и представлява крепост, с градината около него. Не влезнах в крепостта, но градината е точно принцеска – с алеи, цветя, езерца, лебеди … чудна работа ви казвам. Ако не валеше щях да остана и по-дълго.

Miramare-1 Miramare-2 Miramare-3 Miramare-4

Триест

След почти двуседмичен престой днес напуснах Милано. Наистина аз почти си живях там през това време. Дори като пътешествахме на някъде му казвах да се прибираме в къщи. Милано не е от градовете в които бих живял постоянно, но сега в компанията на Маги, Бо и Ели ми беше много приятно. Благодаря ви !

Последното ми спиране в Италия реших да е в Триест (Trieste), първо защото ми е на път, и второ на морето 🙂 И въобще не съжалявам. Пристигнах някъде следобяд към 3-4 (или поне толкова стана, докато намеря място за паркиране), времето беше чудесно, слънчево, около 30 градуса. Хората бяха на плаж.

Trieste-center

Trieste-sea

Аз се разходих малко из центъра, който не е много голям и се обикаля лесно пеша. Красиво е. Едни малки улички, с още по-малки тротоарчета. Ядох сладолед. След това отидох на кея, където имаше още мнооого хора, който просто си седяха и се радваха на хубавото време. Аз имах уреден couchsurfing за вечерта – Vincenzo, и докато го изчаках да свърши работа в 7, си седях на кея с боси крака провесени към морето и си четях книжка. Имаше хора с китари и беше чудесно. Морската ивица около Триест е много по-добра от тази на Генуа. Вечерта с Vincenzo се разходихме из града, показа ми целия център, пихме бира, ядохме някакво meat ball (имаше си и италианско име, но го забравих, но всъщност си беше голямо кюфте), качихме се на крепостта на хълма от където имаше чудесна гледка към града. След като се прибрахме в квартирата му, двама негови приятели, гледаха мач и дори и аз изгледах едно полувреме. След това не знам какво им хрумна и решихме всички да ходим за сладолед. Така си направихме втора нощна разходка из града. Триест е доста добре осветен през нощта. Може би го нареждам на второ място, след Будапеща, от градовете, през които минах.

А аз наистина съм изгубил представа кой ден сме. Винченцо се наложи да ме убеди, че се сряда, а аз си мислех, че сме четвъртък. Ей по това разбираш, е си в дълга ваканция.

Втори впечатления от Италия

На италианците им е студено – тук стана 30 градуса, те свалиха якетата и останаха по блузи (вярно, че сега вали, но това беше преди да завали).

Движението в Италия (особено градското) е ужасно. Шофьорите карат ужасно, а пешеходците са още по ужасни. Дори и мен, като българин, ме е срам как пресичат някои. Паркирането също е проблем  и шофьорите просто разбутват предния и задния за да паркират. Повечето коли са ударени, а на всички броните са остъргани в четирите края. Тия хора (и шофьорите, и пешеходците) ако отидат във Виена ще ги направят на нищо 😉

Негрите (така де – афро-италианците) са амбулантните търговци, които примамват туристите (освен, ако не са охрана в някой голям магазин). Много се приспособяват – когато вали дъжд, всички продават чадъри, а когато пече слънце – слънчеви очила.

Алкохола си е скъп. Особено по заведения. В една пицария искаха 9 евро за литрова халба бира или 4 евро за 400ml. Така че пихме основно бира от магазина за около евро. Хубавото тук е че бутилките са по 660ml. На клуб така и не отидох.

Кемпърите са особено популярни по италианските пътища. Най ме впечатли един кемпър, който теглеше един Smart на ремарке 🙂 Велосипеди няма толкова много. Моторчетата и Smart-овете са навсякъде (дори карат по тротоарите).

Повечето тийнейджъри са емота. Направо се шашнах първия ден колко масово явление е. За информация на Спастнята – негър-емо не можах да видя.

Пушенето на публични места е забранено и хубавото от цялата работа е, че като се прибереш от заведение, дрехите ти не смърдят на дим.

Повечето кучета, които се разхождат, са с фризура 🙂 Все пак сме в Милано 😉

И още нещо – с това “чао” така и не можах да свикна – ти им казваш здрасти, а те – “чао” 🙂 Което пак е по-добре от това да отвориш входната врата и някой да ти каже “сера” (от “бонасера”) 😛

Торино

Последните няколко дена съм се застоял в Милано, никъде не ходих и затова не съм писал. Чак си загубих тренинга да пътувам, но като си имам три чудесни съквартирантки, които се грижат толкова добре за мен, си ми е много добре. Все пак днес реших да си направя еднодневно пътуване до Торино. Докато другите са на даскало, аз си хванах Астралката и по малките пътчета потеглих на запад. Първо имах една случка, като забравих да затворя капачката на охладителната течност и по едно време започна да пуши под капака, но като по чудо, капачката си беше където я бях оставил. Как не е паднала при движението не знам.
Установих че от Милано до Novara всичко е застроено и пак си е почти градско каране. Като се замисля и на изток до Бергамо беше така, и общо се получават над 100 километра мегаполис. Започвам да схващам значението на думат мегаполис.
Торино е хубав град. Както пишеше в travel guidе-a на Магито – няма кой знае какво да се види, но и точно заради това няма много туристи и ми се стори хубаво място за живеене – по-спокойно е. Аз напоследък свикнах да е пълно с групи туристи навсякъде. Сградите на Торино са ми някак си по-френски 🙂 А и на няколко места видях, че са от времето на Наполеон. Иначе в днешно време май е доста голям индустриален център. Освен това някак си нямат проблем с паркирането – имаше доста свободни места. Аз спях до един парк покрай реката. Беше много приятно. След това отидох към центъра с главните улици с много магазини. Хубавото на Торино, е че може да се разглежда и в дъждовно време, като днешното, което ту валеше, ту спираше. Сградите образуват покрив на тротоарите на главните улици. Не знам как да го обясня, но става 🙂 И аз дори обиколих няколко магазина. Доста време отделих в един за техника и музика, ама много музика. На центъра се провеждаше и торинския маратон … или щеше да се провежда, не разбрах точно. Между другото да му се чудиш на Торино как е бил домакин на зимна олимпиада – та той на 200 метра надморско равнище, а планините със сняг, който се виждаха на хоризонта, въобще не изглеждаха толкова близко. За финал на пътешествието ми се разходих покрай реката. След това поех братно по хубавите пътчето до Novara, а от там по скучната магистрала до Милано.

Бергамо

Вчера трябваше да изпратим Софито на летището в Бергамо и решихме да го съчетаем с разглеждане на града. Разходихме се из старата част (Горен Бергамо), където има много хубави места за почивка с чудесен изглед. Имахме само малко повече от час на разположение и той премина толкова бързо. След това отидохме на летището и изпратихме Софито към студена и дъждовна София. Така за нея пътешествието завърши, а аз ще трябва по някое време да се връщам сам до България. Някой да има желание да дойде до Милано и да се връщаме заедно ?
Между другото от Милано до Бергамо решихме да избегнем (платената) магистралата и да минем по малките пътчета. Всичко може би щеше да е наред, но явно около Милано всичко е застроено, и на практика всичките 50 километра са си градско каране. Стига се доста по-бавно.

Генуа

Стоим си ние в окопите … а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море 🙂 Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т.е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа 😉 Морето на Генуа се оказа доста зле – единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо  горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи – петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град – построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски – просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност  – палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима. За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно – истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден … макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.

Верона

Вечерта след Gardaland отидохме да разгледаме Верона. Един град, който наистина си струва отделен пост, макар и малко закъснял. Наистина го разгледахме само за няколко часа през нощта, но това е може би втория град, от това пътешествие (след Sibiu в Румъния), който ми харесва от пръв поглед. Един град, който е събрал в себе си толкова епохи. Видях сгради то римско време, средновековни замъци и ренесансови къщи. Направо се чудя как така нищо не е разрушено, а е така хубаво запазено. Отидохме до къщата на Жулиета:

Къщата на Жулиета

Всъщност това беше единствената ни предварително набелязана цел, но освен това се разходихме и из един замък, и на центъра. Много готино. Този град също си го оставам за повторно посещение.

Gardaland

Още от България Софито искаше един ден да отидем на голям увеселителен парк в Италия, онзи ден всички тук се съгласихме и днес го направихме 🙂 Отидохме в Gardaland – един от наистина големите паркове. Намира се на около 130 километра от Милано в посока към Венеция. За първи път съм в такъв голям парк и е нещо невероятно. Дори не можахме да го разгледаме целия, толкова е голям, но поне пробвахме почти всички неща от категорията Energy (т.е. по-екстремните неща). Някои дори по няколко пъти. Бяхме и на 4D приключение, което също си беше с усещане на спускане с влакче. Всъщност е обикновено 3D кино, но ти клатят и седалките. Усещането е почти същото като на големите влакчета навън, които те премятат през глава. Взехме си доволна доза адреналин. Не съжалявам нито за парите (35 евро за цял ден), нито многото хора (тук е Великден и всички са в отпуска) и голямото чакане навсякъде (на моменти 30-40 минути ти се струва нормално чакане за една минута скоростно спускане) успяха да ми развалят кефа.

Първи впечатления от Милано

Първо впечатление – на италианците все още им е студено. Тук е над 20 градуса, а всички ходят с пуловери, якета, жилетки. Като ни видят с къси ръкави и направо ни се чудят.
Първият ми ден в Милано – най-сетне се наспах колкото си искам. Станахме към обяд. Направо си развалихме режима със Софито със сутрешните ставания в 7-8, както беше през последната седмица. А следобеда на първия ми ден в Милано отидохме на шопинг (ах, тази дума) в IKEA 🙂 То какво друго да правиш в Милано 😉 Накупихме подаръци.
Вечерта се разходихме по централните части и бяхме на пицария.

p.s. ето най-сетне снимки от Румъния, Унгария и Австрия – photo.drundrun.org/show/album/404 . Опитвам се да сложа коментар коя снимка от къде е, но са много и сигурно няма да успея.

p.p.s. 404 🙂 не, това не е грешка 🙂