Стоим си ние в окопите … а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море 🙂 Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т.е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа 😉 Морето на Генуа се оказа доста зле – единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо  горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи – петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град – построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски – просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност  – палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима. За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно – истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден … макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.