Уикенд във Видин

По случай пет годишнината от сватбата решихме да си подарим едно пътешествие. След няколко промени на дестинацията, решихме че е най-добре да отидем за една вечер до Видин с Божидар, а да оставим Гошето на баба му. Първоначално мислихме по-далече да отидем, но не ни се оставяше Гошето за повече вечери. Като порасне тогава.
В петък вечерта отидохме в Кричим и оставихме малкия на баба му и на в събота сутринта (точно на 6-ти), потеглихме към Видин (където живее леля ми, така че там имаше къде да останем). На отиване нямахме сигурен план от къде да минаваме, но като наближихме Враца, решихме да отидем до пещерата Леденика. Отклонението до там изглеждаше малко, но пътя до там е ремонтиран само до някъде и след това е доста зле, така че отнема повечко време да се стигне до пещерата. Влизането е на всеки час и трябваше и това да изчакаме, но след това си струва. На Божидар това му беше първата пещера и мисля, че доста му хареса (накрая повтаряше, че най му е харесала пещерата). След това хапнахме в ресторант Леденика и тръгнахме от там чак в 15 часа, а ни оставаше още доста път до Видин.


Пристигнахме във Видин към 17:30 и първо отидохме да се “настаним” при леля ми 🙂 Оставихме дългите приказки за вечерта, защото имахме сигурно 2 часа докато стъмни и решихме да отидем да разгледаме крепостта “Баба Вида”. Веднага го направихме и показахме на Божидар и първия му “замък” на живо. Най-първоначалния план беше да отидем в Трансилвания, така че всичко започна със замъци. За Баба Вида съм писал и преди, колко е добре запазена и наистина си струва да се посети! Към 7 без 15 дори ни казаха да излизаме, защото заключват вече. Използвахме малкото време до залез, за да погледаме Дунав. Вилито не беше я виждала досега. На Божидар пък взехме книжка със 100-те национални обекта и вече и той събира печати (всъщност пробвахме още на Леденика да му вземем, но там нямаше).


Вечерта леля ми се беше подготвила предобре с вечерята. Имаше много и все вкусни ястия, предястия и салати! Направо преядохме, но и добре си поговорихме.
В неделя станахме сравнително рано, защото по план трябваше в 10 часа да сме на Магурата за първото влизане в пещерата. Леля ми се беше погрижила и с обилна закуска, но си взехме разни неща за из път и тръгнахме към 9:10. Аз си мислех, че до Магурата е около половин, час но се оказаха 40-50 минути и пристигнахме минути преди 10 часа. За малко си помислихме, че може да я изпуснем, но там дори още не бяха отворили, а и като дойдоха се държаха супер зле. Оказа се, че за водач трябвало да платим още 5 лева за цялата група, но това на нас никой не ни го каза, и си чакахме 20 минути докато някой дойде и ни каже. После се оказа, че май по принцип първото влизане било в 10:30 и просто са чакали още хора. Като цяло много лошо отношение. Но пещерата си струва! Огромна е и освен това са отворили залата със скалните рисунки и ги видяхме. Ако искате да ги видите на живо – побързайте, защото има вероятност пак да я затворят за посещения. Магурата, както казах, е много голяма пещера и отнема повече от час за да се разгледа и Божидар накрая не издържа и искаше да го нося. Освен това от изхода на пещерата до паркинга има 1-2km и това също трябва да се предвиди като време.


За финал на пътешествието оставихме Белоградчик. Там обаче само разгледахме скалите отдалече, защото нямахме много време, а и на Вилито не й се катереше по скали. Намерихме обаче едно хубаво ресторантче („Мислен камък“) с много хубава гледка към скалите и евтини цени (отдавна не бях ял супа за 1,60лв).
След Белоградчик ни оставаше само много път до Кричим, за да си вземем Гошето и след това се прибрахме изморени, но много доволни в Пловдив.

Свето кръщение Георги

Днес кръстихме Георги в същата църква, където и Божидар, „Св. Св. Кирил и Методий“. Събрахме се доста роднини, както се казва „половин сватба“. Видяхме се (с някои още от предния ден), хапнахме в ресторант „Чифте баня“ и беше добре.

Честито, Гоше !

Нов телефон

От вчера имам нов телефон. Дълго време изкарах с nexus-а, и вече се оглеждах за заместител, което се оказа съвсем не лесна задача. След като Google спряха Nexus програмата, вече много малко телефони се доближават до нейните качества (Pixel е съвсем друга работа – не са с чист Android и са доста скъпи). Общо взето най-близо бяха OnePlus и донякъде Motorola. Nexus 5 все още си вършеше добра работа, нямах никакви проблеми с производителността на всички приложения, но вече започнаха да ме притесняват два проблема. Първо батерията – при нормална работа трябваше да го зареждам поне по два пъти на ден, а на работа постоянно стоеше на безжичното зарядно. Второ свободното място – той е с 16GB (от които като махнем Android-а остават 12GB), а аз имам доста инсталирани приложения и напоследък при всеки update на нещо, се налагаше да махна нещо друго. Заради тези два проблема от доста време само се оглеждах, но не се бях спрял на нищо конкретно (или все ми се струваха много скъпи). Миналия месец, когато OnePlus представиха новия си модел 5T, реших че това е бъдещия ми телефон. Въпреки, че спрямо конкуренцията беше по-евтин, за мен беше доста скъп (499€). От друга страна цената на биткойна растеше рязко и аз си казах, че ако до Коледа мине 10 000$, ще продавам и ще си купя телефона като подарък за рождения ми ден и Коледа. Е, биткойна бързо мина тази граница и аз си поръчах OnePlus 5T !
  

Реално продадох биткойните в деня в който ми пристигна телефона, на курс почти 12000$, т.е. за мен това беше сума, която преди време съм купувал за 50лева. Всъщност за първи път си купувам нов smartphone – досега всичките ми бяха втора употреба от OLX-а. Първото ми впечатление е, че е много бърз и много голям (екрана) ! Но вярвам, че бързо ще свикна 🙂

п.с. пускам това с ден закъснение, защото вчера нещо ми беше лошо и не можах да го довърша, а биткойна вече е над 14000$

Крипто проекти

Не е тайна, че отдавна следя биткойна и другите крипто валути, но досега не бях правил нищо с тях, освен да ги държа и да си купувам разни неща. През последните няколко месеца пуснах два проекта, които са свързани по някакъв начин с тази тема. Те обаче не са свързани нито с биткойн, нито с Монеро (на което напоследък съм голям фен), а с Ethereum. Етера като валута не ми е толкова интересен, но етереума като среда дава интересни възможности за разработка.

CoinMarketCap bot

Първия ми проект е свързан с мобилното приложение Toshi, което излезе това лято (първо се казваше Token browser). Веднага ми хареса идеята за микро плащания между потребители в чат приложение. Освен това ми хареса отвореността и лесната разработка на “ботове” за него. Повече документация може да намерите на developers.toshi.org . Аз решиха да направя един бот който да показва цените на криптовалутите в реално време (като използвам API-то на coinmarketcap.com). Ако използвате Toshi (а аз Ви препоръчвам), може да го тествате на username @coinmarketcapbot или като сканирате следващия QR код директно с приложението.

Ето и два screenshot-а при разговор с бот-а:

MessageToThe.World

Втория ми проект, който го пуснах съвсем скоро, е вдъхновен от един бот също в Toshi приложението и реших да направя нещо подобно и за web. Идеята на сайта е следната: всеки ден (или на определено време) се публикува по едно съобщение на началната страница. Всеки, който се запише за сайта (разреши push notifications на browser-а си) може да получи малка сума в Етер за всяко съобщение, което е видял. Също така всеки може да публикува съобщение на сайта, като заложи някаква сума (отново в Етер). Съобщението с най-висока сума се избира в определен час и се публикува на началната страница. Така парите от съобщенията се разпределят между тези които ги виждат. Идеята е че може да си пуснете евтина реклама или да си популяризирате проекта за няколко долара, а съобщението да стигне то хиляди (надявам се 🙂 ) потребители. Разбира се може да се публикува всякакво съобщение. Затова и избрах такъв домейн за сайта – MessageToThe.World . Ако се чудите защо Етер, а не биткойн например, отговора е много прост – заради таксите за транзакции. При такива малки суми, които изпращам (няколко цента), Етера все още върши работа. Плановете ми за разрастване, ако въобще просъществува този проект, включват добавяне на други валути, както и различни теми по които да се публикуват съобщение (нещо като reddit).

Първото колело на Божидар

Миналата събота малко спонтанно купих колело на Божидар. Бяхме в Тракия на детската площадка за велосипедисти (до училището “Черноризец храбър”) и му казвам “искаш ли и ти колело?” и той ми отговори “да”. То и преди бяхме ходили да гледаме за колела с него, но някак си тогава още нямаше сила да върти педалите. Така и така бяхме в Тракия и отидохме в Decathlon. Там в началото нямаше колело като за него (14″), но един батко каза че ще ни сглоби ако си харесаме нещо и така и стана – гледахме дори как се сглобява. После казах на Божидар хайде сега карай до каските да си избереш една, като идеята ми беше да видя дали вече му се отдава повече да кара. Направи 2 кръгчета на магазина и ме убеди че вече е готов за колело. Избра си и една синя каска, която дори като не кара не я сваля 🙂 Така Божидар се сдоби с колело и си мислех как в неделя ще отидем някъде и да кара на спокойствие, но на сутринта се събуди с повръщане и всичко се провали. Все пак в следващите дни покара доста около блока и мога да кажа, че доста задобря. Дори вече не мога да го стигна.

Като цяло аз имам голям мерак да кара колело и двамата (в бъдеще защо не и тримата) да си правим велопреходи. Ще видим дали и неговото желание ще се запази.

Болен

Когато си с деца неимоверно носят болести вкъщи. Лятото точно беше поспряло, но днес и аз го закъсах. Цял ден не мога да стана от леглото. В неделя Божидар се събуди с повръщане, преди да замине за морето пък Вилито я налегна някакъв вирус за един ден. Направо не ми се мисли какво ще стане след 15-ти, когато Божидар тръгва на детска градина.

А междувременно днес Гошето става на два месеца. Определено с вторите времето върви много по-бързо. Както каза Вилито днес: “децата са за да не усещаш кога остаряваш”. Без тях сигурно е по-трудно.

На басейн в Мандрица

Едно време, като бях малък, с кърпи, дюшеци и надуваеми топки отивахме на реката. Сега с малкия, натоварени с чанта, пояс и лодка, отиваме на басейна. Не е същото, но поне пак сме на Мандрица и има деца из селото.