За да докажа, че наистина не се спирам – този уикенд бях с колегите на тиймбилдинг край Белоградчик. По-точно в едно село до Белоградчик, още по-точно в една махала (Фалковец) с двама жители, а най-точно в хан Мадона. Много готино и добре направено място. Дори всичко е брандирано с името на хан Мадона – хавлиите, салфетките, чиниите … Освен това има хубав ресторант и огромен двор. Част от него е лятна градина с доста маси, а другата голяма поляна за кемпъри (и може би палатки). Дори има и мини езеро 🙂

Въпреки, че беше маскирано като treambuilding, всъщност идеята беше една разходка из северозападна България. В събота беше голямото обикаляне. Първата цел бяха белоградчишките скали. Аз бях ходил там, но с удоволствие ги посетих отново. Доста време постояхме на крепостта и на скалите. И дори май поизгоряхме на силното слънце. Като цяло случихме на много хубав слънчев ден ! Между временно чух, че в Пловдив е имало доста проливни дъждове.

Следващата цел беше пещерата Магурата. Едно ново за мен място. И нов печат за 100-те национални туристически обекти. Иначе, както всички разказват, най-интересното място в пещерата – залата с рисунките е затворена за посетители. От горе на всичко нищо не се прави по рисунките, нито се знае кога ще бъде отворена отново. Общо взето са оставени да се рушат без никой да ги гледа. Иначе не е лоша пещерата, но и не е кой знае колко впечатлителна. Отгоре на всичко на изхода (който е различен от входа) ви чака влакче и ви иска по 2 лева, за да ви върне до паркинга с колите. Другия вариант е ходене няколко километра под слънцето, след като сте ходили вече ~1 час в пещерата.

След пещерата се отправихме към Видин и крепостта Баба Вида. Във Видин решихме да се разходим малко из града и оставихме колите пред мола (къде другаде 🙂 ?!?). Минахме през градината покрай Дунава и там беше приятно. Обаче крепостта Баба Вида наистина ме впечатли. Общо взето за трети път отивам до нея, но за първи път я хващам отворена и мога да я разгледам отвътре (след 17:30 я заключват). Крепостта наистина е уникална и много добре запазена/реставрирана. Най ми хареса, че те пускат да ходиш където си искаш и може да влизаш във всички кули, зали, помещения, коридори, дупчици, пукнатини … въобще където си искаш 🙂 Това според мен не може да ти се случи другаде, особено в западна Европа. Там навсякъде би било пълно с табели, ограждения, ограничения … все с цел уж за безопасност, но се заличава автентичната обстановка.

За неделя, освен прибирането до Пловдив, оставихме и посещението на още една пещера – Леденика. Аз бях там преди 1 година, но отново реших да я посетя. Този път малко след входа все още имаше огромни късове лед, които напомняха защо пещерата се казва именно така. Като цяло Леденика е доста по-красива и доста по-тясна от Магурата 🙂

Не остана време да се качим на Околчица, но нищо – другия път. Сега и без това се получи чудесна разходка с колегите из забележителностите на северозападна България.