Този уикенд изкарах във извършване на високо полезната и (не съвсем) ниско интелектоалната дейност по вадене на картофи на село. Трябваше да бъде само съботата, но за един ден едвам се правихме с огромните треви, които бяха изникнали от последните дъждове. Преди това нямаше почти никаква трева, а за последните 1-2 седмици, беше станало истинска гора. Сега може да съм изморен, но поне има доста материал (дори мат’риал 🙂 ) за любимите ми пържени картофи 🙂 Смятам и на морето да занеса, едно солидно количество 🙂

Днес бях малко неадекватен, след снощното стоене в Петното, но просто нямаше как да пропусна последната му вечер … а и Цецо черпеше с безплатни шотчета 🙂 Бяха много готини, но след бирите, не бяха много на място. Прибрах се в 2, станах в 7:30 и почти цял ден (както и вчера) стоях на слънце, направо съм скапан и си мисля, че утре на работата ще си почина.