Tag Archives: Бойково

Още една отпуска

Предишната отпуска нещо не ми стигна и с Вилито решихме да си направим още една.

Взех си отпуска от сряда до петък и рано сутринта в средата на седмицата потеглихме отново към морето. Имахме идеи и за планина, но морето надделя. Отидохме на Каваци при вуйчото на Вили. Честно казано плажа не ми хареса – имаше прекалено много хора за моя вкус ! Като го видях направо се зарадвах, че по принцип ходим на Карадере. Сега ми беше повече като пътешествие, отколкото ходене на море, така че много не ми пукаше. Важното беше да се ходи на нови места. Другото ново място, на което отидох беше село Равадиново и замъка край него. Бях много предубеден за този съвременен „замък“, особено като видях входната такса от 8 лева ! Обаче след като Вилито ме нави да влезем, останах впечатлен. Въпреки бутафорията всичко е направено много хубаво. Самия замък не е довършен и вътре почти не се влиза, но около него е страхотно поддържана градина с най-различни странни растения и животни. Има чудесно езеро с лебеди (бели и черни). А градините те прехвърлят от една приказва в друга. Надявам се и в бъдеще да го развиват така прекрасно. С други думи – препоръчвам да се види. Всичко му е хубаво с изключение на входната такса.

Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“   Мостче край замъка

Езеро с лебеди   Много и разнообразни растения

След 2 хубави дни (разбирайте лежерни дни и прохладни вечери) на Каваци далеч от парещите четиридесет градусови жеги в Пловдив, трябваше да отидем към Мандрица. Пътят през Средец, Елхово и Тополовград беше дълъг, както обикновено. Ние избрахме и топлия следобед, което утежни положението още повече. Все пак към 18 часа пристигнахме след 6 часа път. Там ни посрещнаха направо с работа. В събота беше отново трудов селски ден. Както се казва „хубаво е ходиш на село, стига да не е твоето село“ 🙂 Не че се оплаквам – малко физически труд. Нарязахме доста дърва за зимата, прибрахме ги и се надявам към/около нова година да ги горим на все още довършващата се камина.

В неделя още сутринта преди жегата потеглихме към Пловдив. Оставихме Гергана с Мимито и Виктор на автогарата да си хванат рейс за София и към 13 часа си бях у нас. Вечерта дори отидохме и до Бойково на кръчмата, в която не бях ходил цяло лято.

16-18 септември

Скоро не съм писал тук, но и нямам настроение за това. Все пак изминалия уикенд се случиха няколко неща, които си струва да запиша. Още в петък вечерта започнах с метъл концерт в Пъзела. Спастнята свириха по случай рождения ден на S!ckFlag и решихме да отидем. Първи бяха Delate, които само няколко седмици преди това гледах в Стрелча. След това се изкефих на Unhumanity, и в крайна сметка това ми стигна и не останах да видя рождениците. Вечерта завърших в Петното, която му беше първата за новия сезон 🙂 Легендарния DJ Soupdragon, разбира се откри първата вечер.

Събота беше нощта на музеите и галериите, но през деня аз имах намерението да отида до Гребния канал, за да видя европейското първенство по гребане, но когато стигнах, всичко вече беше свършило за деня. В крайна сметка отидох във Водолаза на бира и цаца 🙂 Вечерта в Нощта си знаех, че ще е препълнено с хора, затова просто отидох на Античния театър на концерта на Максим Ешкенази (част от Fortisimo Fest)и много се радвам че това беше единственото събитие, което посетих. Концерта беше много добър. След това минах за малко през ArtNewsCafe и в крайна сметка завърших на Конюшните на царя, където тази вечер Легендарния закриваше летните сцени.

В неделя отново направих опит да стигна на време за европейското по гребане, но отново неуспешно. Видях се с Carolin от Лайпциг, защото нямаше как да се видим предишната вечер. И докато стигна до гребната вече всичко прибираха. Поне се организирахме и отидохме в Бойково на кръчмата.

Беглика и Широка поляна

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Уикенда на Върховръх

То вече мина доста време от уикенда, но все пак реших да си запиша че бяхме на Върховръх. До последно не се знаеше къде ще ходя, като имах тайни надежди за Кара Дере или поне Белмекен, но и двете идеи пропаднаха. В крайна сметка в събота отидохме на Върховръх, където още от петък се бяха качили Таня и Вила. Бяхме на фургона на Вила, като аз палатка, защото така предпочитах 🙂 Иначе го изкарахме много мързеливо. Никъде не се разходихме. Хайде в събота пристигнахме почти вечерта и да кажем, че имаме оправдание, но неделята … просто я пропиляхме пролежахме на поляната. Не че се оплаквам, просто така ни дойде от вътре и в шеги и закачки си мина деня. И беше толкова хубаво и прохладно, за разлика от Пловдив, където в събота докато се съберем и напазаруваме направо изпукахме от жега. Истинско лято беше.
В неделя въобще не ни се прибираше и от Брестовица, свихме към Първенец и от там право на ресторанта в Бойково. Чудесно се видяхме и поговорихме с Таня, а тя както винаги, ни наяде вкусно-вкусно ! Така чудесно си завършихме уикенда.
Само две странни неща имаше – жарта на Върховръх изгасва веднага след като я изкараш от огъня, а мастиката в Бойково не става бяла като й сложиш вода.

село Джурково

Както може би знаете трудно издържам цяла седмица без изляза някъде сред природата. Затова гледам поне за един ден да се разходя някъде по-далече от цивилизацията. Преди да пиша за днешната ми разходка до Джурково, искам да си измрънкам в блога за един проблем, който имам винаги – а именно с организацията. Поне в моята компания от хора, с която се движа, винаги е много трудно да се организираме и всеки път са безброй разговори, които неизменно водят до изнервяне на човека, който се е заел със събирането на хората. Не знам защо каквото и да правим обикновено тръгваме към 14 часá. Това за зимен ден, като днешния в който се стъмва преди 17, си е доста късно. Цялото това моткане успява да изнерви дори и спокоен човек като мен. Миналата неделя успях да стигна до там да изхвърля всички якета от колата, да зарежа всички, и да тръгна сам към Родопите. След това ме убедиха да се върна за част от хората, отидохме до село Извор, снимахме, накрая вечеря в Бойково … всичко завърши добре, но защо трябваше по този начин. Разбира се това са крайни случаи, но защо трябва да се случват. Днес точно реших, че ще се успея с едно обаждане от тип “хайде”, да тръгнем … но пак не се получи … точно се облякох и тръгнах и ми звъннаха да ми кажат, че плана се променя коренно – ще идват още хора, няма да ме вземат, а аз ще трябва да ги взема, и (естествено) тръгването се отлага за 2 часа. Затова днес с Маги измислихме някакво решение на проблема. Ще направя сайт за събития с масово уведомяване. Когато на някой му хрумне да организира нещо, просто пише там и си избира кой да уведоми за събитието. Така отговорността за обаждане/свързване остава за тези, които са заинтересовани от събитието и няма нужда организатора да звъни на всеки поотделно и да ги пита. Освен това ще може да се посочи евентуално място и дата на срещата. Някой ако знае за подобно нещо вече реализирано да казва. Единственото ми изискване е да има уведомяване през SMS, защото доста често събитията ни са спонтанни и трябва бързо известяване. След време, когато smartphone-ите станат ежедневие, всеки ще може директно от телефона да се записва за събитието.

След това дълго лирично отклонение да се върна на днешната ми разходка в Родопите. Сутринта като се събудих очаквах да видя мрачно и дъждовно време, но за сметка на това ме зарадва слънцето. От всички потопи и бедствия, които в момента заливат цяла България, за щастие в Пловдив не сме усетили нищо. Маги ми се обади, точно когато се чудих дали и къде да ходя. Решихме просто да тръгнем на някъде (разбира се не стана точно така, но за това вече разказах по-горе). В крайна сметка се загледах в картата и само по името избрах село Джурково, малко след Лъки. Нямаше време много да го мислим и тръгнахме натам. В планината първото ни усещане беше : „хмм, тук е по-топло от Пловдив“. Всъщност просто нямаше вятър и затова така ни се струваше. Село Джурково се оказа хубаво планинско селце. Беше доста стръмно навсякъде 🙂 Обработваемите земи също бяха с доста голям наклон – винаги съм се учудвал на подобни села, как хората успяват да отглеждат нещо в тези условия. Специално тук положението беше доста критично – дори пътечките (които се явяваха и улици за доста пръснатото село) са доста тесни, намират се на самия склон и може да се ходи само в колона по един. Както повечето подобни села и това е вече почти изоставено. А е толкова красиво, дори сега през зимата. Представям си какво е пролетта да се излегнеш на наклонените зелени полянки огрян от слънцето. Сега се разходихме докато е светло, отидохме до една рекичка, поговорихме с едни хора, походихме и малко из гората над селото … и като цяло направихме едно кръгче и се върнахме. За финал ето малко снимки от Джурково:

Пълен уикенд от петък до понеделник

Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …

Бойково и снега

Днес, най-нетрадиционно в събота, решихме да отидем за вечеря в Бойково. Софито и Жоро ми бяха на гости, а те много искаха и нямаше да стоят и за неделя. Тръгнахме нагоре и както се казва по новините: „снега ни изненада“. Всъщност в началото дори му се зарадвах като малко дете – все пак това беше първия сняг, който виждах за сезона. Нагоре обаче ставаше все повече и повече. На параклиса вече всичко беше покрито със сняг. За нещастие дори и пътя. На места си беше доста хлъзгаво. Добре че по-рано днес си сложих зимните гуми, но все още не съм сложил веригите в багажника. Все пак успяхме да се качим, но един приятел на Жоро от София, които също щяха да дойдат с нас се отказаха, защото бяха с летни гуми, и решиха веднага да потеглят към София. В крайна сметка успяхме да се качим и да се върнем безаварийно … и всичко е добре, щом завършва добре.

И така ако не знаете за климатичната аномалия в Бойково – вече да знаете. В Пловдив може да пече слънце, но горе може да има сняг. И обратното.

Седмицата на бързо

Тази седмица нещо ми измина много бързо сред дъжд и студено време. Ето и също така на бързо какво се случи.

понеделник вечер се събрахме в Йонов. Не знам от къде им хрумна на другите да гледат Стъклен дом, аз писах bash скриптове.

вторник вечер отидохме до Асеновград да видим Дил, но за съжаление не успях да видя Елена. Пихме бира на центъра на Асеновград.

сряда вечер – жива бира с колегите в Ale House.

четвъртък бях на първата вечер на международния китарен фестивал. много приятно !

петък – поредния дълъг следобед с чай в ArtNewsCafe. След това отново китари (този път и една японка с флейта)

събота – София си замина. След това смених гума на колата на Елица. Вечерта отново китари и накрая – Петно.

неделя – мързелуване, преинсталиране компоютър на съсед, за финал – традиционно в Бойково.

Джаз концерти и Handmade ден

Измина една дъждовна и студена седмица. Аз я запълних с културни мероприятия. Основно беше Пловдив джаз фест 2010 в драматичния. В четвъртък, първия ден от фестивала, започна много силно. Дори за мен си остана най-добрия ден. Върха на програмата бяха Теодосий Спасов със Kai Eckhardt и Trilok Gurtu. Особено индиеца ни разби всички, свирейки на всякакви ударни инструменти (включително една метална кофа с вода), перкусии и импровизирайки с уста. Германеца-мулат също ме впечатли какви звуци успя да извади от бас китарата си. Въобще беше много яко, въпреки че все пак джаза не ми е най-любимата музика. Просто за пореден път се убедих ,че си струва да се ходи на концерти на живо, независимо какви. Първият проект за вечерта също се представи много добре. За финал на вечерта отидохме в Петното, обаче се оказа, че там няма да свирят същите хора от драматичния и не слязохме долу. Само хапнахме в ресторанта и след това изпихме по едно-две в бара. Получи се приятно.

Втората вечер на фестивала, ме изненада, че имаше много свободни места. За разлика от първия ден, когато залата беше препълнена. И честно казано имаше защо. Може би беше най-джаз вечерта и може би затова не ми хареса. Дори голямото име Chico Freeman не можа да ме задържи до края и си тръгнахме преди края на концерта. След това Дарко ми разказа, че и зад сцената Chico се е държал много глупаво. Ние отидохме в XIX век, където едни приятели на Елица гледаха мача и беше доста голяма културна промяна за нас – от джаз концерт на кръчма 🙂 Все пак беше забавно – лафове след лафове. На тръгване до вкъщи осъзнах, че наистина е станало доста студено, направо зимно време. Не искаааам !

Третата вечер отново ми хареса 🙂 Първо бяха Percussion impact project, коато се състои от Христо Йоцов, Стоян Янкулов и Милен Кукошаров. Двама барабанисти на една сцена е леко странно, но двама много добри барабанисти правят нещата много по-различни. Наистина ни показаха урок по барабани. Клавира само допринасяше за малко по-мелодично звучене в целия проект. За финал на фестивала бяха Акага, но със специално изпълнение на кавъри на Chicago в друг аранжимент. Много добре се справиха. Допринесоха за малко вокалност в целия фестивал 🙂

Стига толкова за джаз. Малко за Handmade деня в събота. Номер 10 по ред ! Юбилеен, слънчев (за щастие слънцето се показа в събота), много пълен (с хора, музика и неща), весел (с огромна торта и танци). Въобще получи се много добре ! Събитието започва да става все по-голямо и по-голямо. Очаквайте скоро снимки 🙂

Неделният ден 10.10.10 използвах за наспиване. Проспах 10:10 и се събудих чак след обяд, след което видях че навън отново е грейнало слънце и веднага се запътихме към Бойково. Първо на скалата, докато се скри слънцето и после в кръчмата 🙂 Така вкусно завърши и тази седмица изпълнена с неща.

Само на работата ми нещата нещо не вървят и се стигна до там че да си търся друга работа или друг доход. Ако имате нещо като за мен или някаква идея, за която мислите че мога да помогна да се осъществи – свиркайте. Все ще намерите как да се свържете с мен.