Ik0's WebJournal

Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).

Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.

В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.

Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.

Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.

Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.

Напоследък много се говори за европейската здравноосигурителна карта. Дори казват, че след 1-ви април нямало да те пускат да минеш граница без нея, което според не може да стане, защото ти ограничават една от основните свободи. Все пак аз като гражданин на европейския съюз, който от време на време се възползва от правото си на свободно пътуване из ЕС, реших да си извадя такава. Поне да си гарантирам спешната и неотложна медицинска помощ в съюза (европейския такъв, а не другия). Порових из нет-а и попаднах на този .doc файл с адреси, където се издава картата. Попаднах и на сайта ezok.bg, където също има списък. Веднага ми направи впечатление, че адресите за Пловдив са различни. Не знам защо реших, че адреса в .doc файла (ул. Едисон №1) е по-актуален и вчера в обедната почивка зададох адреса в GPS-а. Когато отидох на мястото се оказа, че там в момента представлява една строителна площадка, където строят нова кооперация. А ся, де ?!? Добре че си бях взел GPS-а и горе долу помнех името на другата улица. Намерих другия адрес (ул. Днепър №22), който се оказа доста близо. Не помнех номера, но след като отидох на улицата (по-точно казано уличката) веднага познах мястото по … опашката от хора ! Беше малко след 13 часа, т.е. след обедната им почивка и се бяха натрупали доста хора. Почти веднага се отказах да чакам и днес отидох отново. Този път след 14 часа и опашката беше доста по-малка. За сметка на това вървеше бавно Вътре в едно помещение 4х4 метра имаше 3 изнервени и придаващи си важност лелички, които обслужваха всички хора. Гадна и напрегната обстановка. Казах си че няма да се ядосвам – взех си едно заявление и започнах да го попълвам на един стилаж, който беше единственото възможно място за това. Общо взето трябва да внимавате, защото се попълват имената фамилия, име и презиме, както са по лична карта и освен това не трябва предварително да се подписвате на жълтото поле подпис, а трябва да го направите пред служителя, който Ви приема формуляра. Иначе (както се случи на мен) си взимате нов формуляр за още 12 стотинки и попълвате наново. Сега ми остава да чакам до края на месеца и евентуално да ми е готова картата. Като при получаване също трябва да чакате на същата опашка. Днес имаше и хора за получаване, на които им казаха това.

Като цяло основното нещо на поста е – адреса за подаване на заявление за европейска здравносоигурителна карта в Пловдив е ул. Днепър №22 !

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

Уж в предишния пост обявих, че днес ми е ден за почивка, но въпреки това следобяд/вечерта отидохме в Бойково. Дори си направихме разходка из селото преди традиционното ядене в кръчмата. Имаше навалял много хубав сняг и само ме е яд, че не хванахме малко по-светло време да станат още по-хубави снимки.

Вчера най-сетне и аз открих сноуборд сезона. С Димитър отидохме на Пампорово. За първи път си пробвах новата екипировка – борда, обувките, автоматите … макар че честно казано откритието на деня ми беше маската. Да си призная за първи път карах с маска и както би се изразила една приятелка фотографка – рязко вдига цветната температура ! Деня беше мрачен и мъглив в по-високите части, но с маската всичко изглеждаше цветно, светло и жизнерадостно. Много добра работа свърши и шапката от Таня, която става на маска за лицето (всъщност на кое точно се казва “маска” ?). Особено към края на деня застудя доста. И добре че Димитър настоя да отидем за половин ден. В началото малко се възпротивих, но сега не знам как бих издържал от сутринта. Аз сега съм целия схванат и имам мускулна треска навсякъде. Но е сладка болка Много съм доволен от вчера. На Пампорово нямаше много хора и се караше бързо, без никакво чакане по лифтовете. Ама то как и да има при тези цени – тази година вече няма намаление през уикенда и лифт картата е 50 лева за цял ден и 37 за половин ! Следващия път ще обмисля и въпроса с парите. Този път ме гонеше предимно ентусиазма да си пробвам екипировката където и да е. Снощи вечерта, след като се прибрах, така се размазах, че дори нямах сили да напиша това. Днес е ден за почивка.

От английския амазон явно са решили да се реваншират за предишния ми опит с тях, когато чаках една поръчка повече от месец. Вчера една позната ме помоли да й поръчам една книга и аз го направих. Преди малко си видях лога – в 15:06 съм и казал “готово”, което беше точно след като натиснах последния submit. В e-mail, който получих почти веднага пишеше, че най-вероятно ще я изпратят на 13-ти (т.е. следващия ден) и ще пристигне за 3-10 работни дни. За моя изненада обаче по-късно вечерта получих втори e-mail, че пратката вече е изпратена – казах си “ехее, супер”. Още по-изненадващото беше, че пишеше дата за доставяне – 13-ти януари. Казах си: “ей тук вече се объркахте “. Обаче на сутринта, като станах, погледнах проследяващата информация и видях, че книгата беше пропътувала вече – Глазгоу, Единбург, летище East Midlands, Кьолн и вече беше в Хърватия. Бре, тези ще вземат да си спазят обещанието ! По-късно от работа влезнах в сайта и видях, че пратката вече беше в София. В 15 часа баща ми се обади от вкъщи да ми каже, че е пристигнала. Това прави по-малко от 24 часа от момента на поръчката ! Тези от UPS, просто избиха рибата ! Браво !

Вчера си направихме една хубава разходка в Родопите с Таня и Спасчо. Другите или им се спеше или имаха друга работа, но аз си бях казал – който се навие да идва, който не – другия път. На мен ми се ходеше малко в планината, още повече че времето беше прекрасно. Аз си бях харесал едно място, което е достатъчно в планината, и на което не бях ходил, а именно – Момчиловци. Бях чувал от няколко човека за това планинско село, и като отидох не се разочаровах. Момчиловци е разположено на един доста стръмен склон и има чудесна гледка. Селото е доста по-голямо от колкото очаквах и продължават да се строят нови къщи/сгради.

Името на селото, до колкото разбрах от един надпис пред сградата на музея, идва от Момчил юнак – владетел и закрилник на родопчани от XIV век. В наши дни селото е доста добре поддържано от самите му жители. Навсякъде има надписи, чешми, табели, скулптури … или нещо друго дребно (като например часовника/термометър на кметството), изградени със средства на хората от <еди-кой-си> набор. Всичко това, заедно с природата наоколо придава много приятен облик на селото. Въпреки всички запазени традиции, има и доста модерни тенденции, като например в местната механа Момчиловци имаше wi-fi интернет.

Обиколихме общо взето цялото Момчиловци, което на места е доста стръмно, особено ако искате да минете по краткия път След като се наядохме в споменатата механа, решихме да не се прибираме директно в Пловдив а да отидем на още няколко места из Родопите.

Първо отидохме на връх Рожен, където е националната астрономическа обсерватория. Аз не бях ходил там и от близо купола със телескопа наистина е много голям !

За съжаление не можахме да влезем вътре. Бяхме закъснели – зимно време работи до 16 часа и освен това искат групи от минимум 6 човека (поне така пише на бележка залепена на вратата). Поне разгледахме снимките в коридора, както и наоколо около купола.

Когато решихме да си тръгваме дори започна да вали леко сняг. Аз дори съм се зарадвал, без да се усетя, но все пак от доста време вече чакам да станат нормални условия за каране на сноуборд. Иначе по пътя ни заваля дъжд и ние тотално се отказахме да посещаваме други места. Мислехме за Зорница и/или Косово, но зимните дни са толкова къси Все пак и това не беше малко за този януарски ден.

Всички снимки може да разгледате тук.

Да започна още със самото разопаковане. При мен пристигна с колет от английския Amazon.

Вътре беше кутията, увита в найлон и малко натъпкана хартия.

Самата кутия беше малко посмачкана по ръбовете, но се надявам вътре да няма поражения.

За щастие опаковката беше добра

Самия Squeezebox беше в хубава платнена торбичка с връзки за удобно пренасяне.

Хартиените спамове бяха само два – упътване за първоначално пускане и едно листче какво е това last.fm. Няма никакви CD-та.

Общо взето нищо интересно – упътването е наистина за малоумни на сумати езици и язък за многото хартия. Отделно имаше няколко спама от Amazon, на които почти не обърнах внимание, най-малкото защото бяха някакви оферти за коледни пазарувания, а Коледа вече отдавна мина

Под самото устройство са допълнителните аксесоари. За мое удоволствие адаптора имаше два накрайника – за английски и за европейски контакти. Така не се налага да използвам преходник.

След като извадих Squeezebox-а от платнената торбичка, имаше дори още една обвивка.

Ето го е цялата му прелест:

В погледа от долу се виждат изводи за захранване, мрежа (ethernet), изход за слушалки или subwoofer (конфигурира се от менюто), аналогов вход (line-in).

Допълнителните неща в кутията са дистанционно (с включена батерия), захранващ адаптер (независим от контактния накрайник), преходник за съответната държава и кабел с два 3,5 mm аудио жакове (позлатени )

След като разгледах всичко, не ми остана нищо друго освен да го включа

При първо включване ме попита за език (няма български), свърза се към домашната ми безжична мрежа и си създадох account в mysqueezebox.com . Малко е тегаво да си въведеш e-mail и парола с въртящото копче, но пък е само веднъж (предполагам е така и за паролата на wi-fi мрежата, моята е без парола). След като му казах, че съм в България (предполагам, че за да си свери часовника от интернет), веднага ми предложи да пробвам звука, като извади един списък с над 30 български радиостанции, който се излъчват online. Избрах едно и веднага тръгна. Нямаше Z-Rock, но от web интерфейса на mysqueezebox.com може да си управляваш директно твоето устройство (не знам как става ?!?) и веднага си сложиш желания link във favourites (допълнение: по-късно в менюто ми се появиха над 60 български радиостанции, като сред тях има Z-Rock, но в ниско качество). Като цяло (поне по спецификация) Squeezebox-а няма никакви проблеми с доста аудио формати. Звукът също е чудесен !

По-късно се захванах да си инсталирам squeezebox server, което всъщност е програмата, която позволява да слушате музиката от вашия компютър на цялата серия squeezebox устройства. Писан е на perl и върви на window, mac, linux, bsd … дори има и официална поддръжка на някакви Netgear NAS устройства. Честно казано аз имах проблем с подкарването му. Може би ако сте на някоя дистрибуция базирана на .deb или .rpm, няма да имате проблем, но аз първо пробвах source пакета, но нещо не намерих хубава документация. В същото време видях че в AUR има пакет и се захванах с него. Не тръгна по подразбиране и се наложи да го дебъгвам – променях права на директории и редактирах стартиращите скриптове, докато го накарам да си работи без проблеми.

След като подкарах squeezebox сървъра, установих, че е доста удобен и дори красив През web интерфейс може на настройвате своя squeezebox буквално до най-дребните настройки. Може да инсталирате добавки (plug-ins), да настройвате алармата и естествено да пускате музика и да нареждате какво да свири. Първия път след като го пуснах имаше някакъв проблем с кирилицата на дисплея и за малко да се разочаровам, но след малко се оправи. То като е свързано в интернет, имам чувството че постоянно се обновява, без нищо да казва. Да се върна на web интерфейса – толкова е удобен, че може никога да не докосвате самото устройство. Може да сметнете Squeezebox-а за обикновени компютърни колонки, а усещането при работа с браузъра е както с доста модерен компютърен player. Поддържа пускане по артист, албум, жанр, година … освен това по директория, търсене из библиотеката, радиостанции, подкастове, любими …. въобще всичко. А Squeezebox-а реагира мигновено ! Дистанционното е само една много удобна добавка към цялото нещо (например когато си в леглото).

Добавките  (плугините имам в предвид, ако някой не е схванал) също са нещо революционно според мен за едно “радио”. Комбинацията с интернет докарва във вашето устройство RSS новини, flickr (за моделите с цветен дисплей), facebook, прогноза за времето, pandora, on-line магазини за музика … и всичко има невероятен брой настройки (което на мен ми харесва най-много в цялото устройство). Най-големия проблем е да избереш какво точно да се показва на сравнително малкия и прост дисплей. Специално на Boom модела е почти буквено-цифров с много ограничена графика, но въпреки това въобще не изглежда зле. Дисплея също така се съобразява с околното осветление и винаги е много добре четим, без да “свети” прекалено.

Положителни черти:

• чудесен звук ! Определено logitech (и преди това slimdevices) залагат на звука в цялата серия. Голяма част от спецификацията на продуктите е свързана със звука. За Boom модела усилвателя е клас D, с изходна мощност 30W
• пуска на практика всички видове музикални файлове
• безжична връзка към домашната мрежа. Може да го сложите и/или местите във всяка стая.
• поддръжка на last.fm, което за мен е много важно
• стандартен 3,5 mm line-in вход за включване на всякакъв mp3 или CD player
• голям избор от радиостанции, категоризирани по местоположение, жанр, рейтинг …
• аларма за събуждане, с възможност за дефиниране на много (неограничен?!?) брой различни аларми за различни дни, часове и какво да пуска
• самоизключване след определен период (sleep режим)
• 6 бързи бутона на предния панел за моментален достъп до избрани радио станции, албуми, песни или каквото си пожелаете
• удобно магнитно дистанционно (може да си го лепнете на хладилника )
• хубав дизайн

Отрицателни черти (или по-скоро какво още ми се иска на мен):

• няма “истинско” радио (такова по въздуха). Явно просто е предвидено, че интернета никога не спира, но за съжаление в България не е така. В тези случай остава да свири от домашния компютър/сървър или от line-in входа. Аз като човек, занимавал се с електроника знам, че FM радио в наши дни е просто още един малък чип, но в случая дизайнерите не са го сметнали за необходим.
• няма слот за карта и/или USB вход за флаш памет. За това са се сетили по-късно и ще го има в Squeezebox Touch модела … когато излезе някой ден
• цената. Да, това май е единствения истински недостатък – $299,99 официална цена на сайта (или £199 в Англия) в първия момент е малко стряскащо. Добре, че са промоциите и намаленията

Неутрални черти:

• менюто и интерфейса. Наистина ще ви трябва малко време докато свикнете кое къде е в менюто без да се объркате и да преровите всичко по два пъти, докато намерите това, което търсите. Разбира се ако използвате приложението през компютър цялото това нещо се избягва и използвате дисплея само за статусна информация. Въпреки това мисля, че менюто е най-доброто, което може да се измъкне от този дисплей.

За финал мога да кажа само хубави неща Работи прекрасно и стабилно. Има всевъзможни настройки и мисля, че е чудесно geek устройство. Много му се радвам.

Днес ми пристигна Squeezebox Boom, който си бях поръчал преди доста време.

Всъщност историята е доста дълга от “Днес пристигна, Супер е !” , и сега мисля да я разкажа, тъкмо ще ми дадете съвет дали да бъда съвестен гражданин или да пробвам да прецакам системата (в случая Amazon). На самото squeezebox съм му хвърлил око от много време, но така и нямаше от къде да си го купя. Когато разбрах, че английския Amazon доставят електроника до България, веднага го потърсих, но и там ми се стори скъп. Когато започнаха предколедните пазарувания му направиха 50 лири намаление и аз си казах, че сега е момента да си го взема (излизаше колкото в щатите). Така на 25-ти ноември пуснах първата ми поръчка в amazon.co.uk . Няколко дена по-късно, в началото на декември, изненадващо получих e-mail, че адреса ми бил недоставяем (Shipping address is undeliverable), отказват ми поръчката и ми връщат парите. Аз дори леко се ядосах, защото уж доставят вече до България, а така ме отрязаха и веднага писах на поддръжката. От там ми обясниха, че вината може и да не е в мен, а понякога се повреждал самия етикет с адреса на кутията. Беше един от последните дни, когато важеше коледното намаление и аз реших да го поръчам отново. Втората ми поръчка е от 5 декември. Очакваната дата на пристигане беше 21 декември и аз си казаха – еха, точно подарък за рождения ми ден Чакам аз, но нищо не идва. След 11-ти декември няма никаква проследяваща информация. Последно е някъде в Германия и нищо след това. Става Коледа, минава. На 28-ми пиша отново на поддръжката каква е ситуацията. От там ми казват да изчакам до 29-ти, когато била наистина крайната дата за доставка. Новата година дойде и аз вече ядосан пиша отново да направят разследване къде ми е доставката или си искам парите обратно. Като отговор (в това отношение са много добре – винаги получавах отговор до няколко работни часа) най-изненадващо за мен ми казаха, че нещо наистина странно е станало с предишната ми поръчка и като извинение и обезщетение ми изпращат още един Squeezebox Boom на същия адрес безплатно. Така от 5-ти януари имам трета поръчка за същия артикул (с цена нула и съвсем отделен номер), който на 6-ти беше опакован и на 7-ми потегли към мен. Снощи се прибирам след ивановден и съвсем случайно сред купищата писма от мобилни оператори, които се трупат около нашите пощенски кутии виждам едно известие за колет до мен от Германия (известието беше с надпис “второ”). Аз лично очаквах да дойде с куриер – все пак пишеше че е изпратено с DHL. Тази сутрин отидох в пощенската станция на Иван Вазов и си взех Squeezebox-a. На кашона забелязах, че има няколко адреса, като единия беше грешен. Мисля че при препращането в Германия някой е объркал номера на улицата и вместо номер “2″ пишеше номер “12″. На известието което намерих сред купищата писма също пишеше 12, със задраскана единица. Въобще нямам идея първото известие дали е пристигнало на правилния адрес, но е факт, че не съм го видял. Попитах жената в пощата кога е пристигнала пратката и тя ми показа, че е дошла още на 23-ти декември.

Голямата ми чуденка сега е дали да бъда съвестен гражданин и да пиша на amazon, или да се правя на чук и да си получа и другия squeezebox, който вече пътува насам. Замислям, се че ако не им пиша най-лошото което може да стане е да ми таксуват и второто (и евентуално да ми затрият account-а ?!?), но това не е чак такъв голям проблем. Все ще мога да го продам чисто ново. Още повече че в писмото им пишеше, че това ми е обезщетението за голямото забавяне. Всъщност ето точно текста:

Dear Customer

Thank you for contacting Amazon.co.uk and for bringing this to our attention.
In addition to a wide selection of items, one of our aims at Amazon.co.uk is to provide a convenient and efficient service; in this case, we have not met that standard. Please accept our sincere apologies.
It does appear that something may have gone awry with the delivery of your order #XXX-XXXXXXX-XXXXXXX – the package should have reached you by now.
To remedy this situation, I have placed a new order #XXX-XXXXXXX-XXXXXXX for the same item “Logitech Squeezebox Boom” to be sent to the same delivery address:

<моят адрес>

We will post it to you as soon as possible at no additional charge.
To view the estimated delivery date of your order, please visit Your Account from our home page.

Какво ще кажете ? Особено за изречението “In addition to a wide selection of items, one of our aims at Amazon.co.uk is to provide a convenient and efficient service; in this case, we have not met that standard”.

п.с. нещо съвсем извън темата – от widget-а ми “На този ден през …” забелязвам, че на същата дата ми е поста, че съм си взел mp3 player-а, с който съм и до момента – Sandisk Sansa. Все на музикални устройства ми върви на този ден

Днес най-сетне от Адроит ми смениха изгорелия хард диск. Сега отново инсталирам – реших да сложа на ново операционната система, така че инсталирам ArchLinux на чисто от доста време (разбирайте години) насам. Пиша това, докато чакам да се копират данните от бекъп диска ми. Скоро се надявам да се върна в нормално състояние, без да мисля, че нямам място да запиша нищо никъде. В момента дори снимките от новия ми фотоапарата си стоят само на SD картата … и по разни компютри на приятели

Измина годината, която ще остане известна като “годината на неслучващите се неща”. Аз също я оценявам за себе си като не много хубава година, в която все пак ми се случиха и хубави неща – направих си най-далечните пътешествия досега и си смених работата. Ето по-детайлно какво съм писал в блога:

Януари:

• посрещнахме 2009-та в Белащица, след няколко поредни посрещания в Мандрица
• първото ми истинско каране на сноуборд с Митака в Боровец
• за рождения ден на Дарко бяхме в Кольо Мариново

Февруари:

• Тотално се зарибих по сноуборда и дори започнах да ходя сам
• Появи се първата ми протеза в устата
• Дарих си коледния бонус за благотворителност, защото не го заслужавах
• Взех си нов GSM с единствена екстра – фенерче

Март:

• В началото на март си направихме разходка до Карлово
• за рождения ден на Динчето отново бяхме в Кольо Мариново

през март вече бях решил, че април месец ще бъда на път, затова спрях ходенията на сноуборд и почти всички по-големи разходи. Част от постовете ми са за подготовката, като това че си поръчах кредитна карта.

Април:

Целия април месец бях в отпуска и си направих едно европейско пътешествие с основна цел да отида на гости на Маги в Милано. На 1-ви се подготвих, и на 2-ри тръгнахме със сестра ми.

• първа цел – Букурещ
• посетихме красивия Сибиу и нощувахме в Клуж-Напока
• изкарахме 2 дена в Будапеща
• след това 2 дена във Виена
• една вечер в Грац. Навсякъде все чудесни couchsurfing изживявания
• пристигнахме в Милано точно за рождения ден на Маги
• един ден отделихме за посещение на един от големите увеселителни паркове – Gardaland
• отидохме и до Верона до къщата на Жулиета
• бяхме и в Генуа
• изпратихме сестра ми на летището и разгледахме и Бергамо
• направих си еднодневна разходка до Торино
• стигнах и до Швейцария, или поне до малкото близко до Италия градче Бриг
• тръгнах си от Милано и една вечер бях в Триест
• в самотното ми прибиране минах цялото крайбрежие на Хърватска със спирки в Риека, Задар, Шибеник и Дубровник.
• минах и през Босна и Херцеговина, като разгледах Сараево
• прибрах се в Пловдив на 28-ми

Май:

• след неслучването на Самотраки в началото на май отново отидохме в Кольо Мариново
• първите палатки за годината бяха на язовир Копринка и разходката до Бузлуджа
• един уикенд в София за нощта на музеите и галериите и разходка до морените
• бях на концерта на Ревю, Контрол и Хиподил на 21-ви, а на 24-ти бях на рожден ден на чичо ми в Зелениково и същата вечер на абитуриентски бал в Пловдив. Всичко това (че дори и отгоре) в един пост.
• последния уикенд на май си починах в Мандрица

Юни:

• окончателно реших, че ще си сменям работата
• присъствах на поредния ден на ръчните неща номер 7
• и тази година не пропуснахме Широка поляна – този път за рождения ден на Ники
• бях на първия ми голям тридневен фестивал – Park Live 2009 в София
• отидохме до местността Хаджийца над Лилково

Юли:

• 1-ви юли – нова работа, и почти нова професия
• почти веднага дойде и първия ми тиймбилдинг с новите колеги в Карлуково
• направих отдавна желания преход Карлово-хижа Рай-Калофер
• С Нина изкарах един тридневен уикенд на остров Гьокчеада

Август:

• (това се застъпва с юли) две прекрасни седмици на Кара дере
• така се случи, че бях и трите дни на Spirit of Burgas
• изкарахме един уикенд на палатки на Върховръх
• и още един уикенд в Мандрица

Септември:

• изкачих Мусала
• един странен следобед на Белинташ
• все пак, въпреки многото премеждия, стигнах до Самотраки и тази година
• отново бях и на скалите над Храбрино

Октомври:

• нощ на музейте (с завършек в една къща), handmade day и концерт на O.x. за два дена
• с Ели един ден търсихме съкровища из Родопите и разгледахме Добростан
• и отново с Ели отидохме до Одрин за един ден
• взех да се подготвям за новия зимен сезон, като си купих дъска от Чепеларе
• бях на концерта на Alice Russell и Nightmares on wax

Ноември:

• за рождения ден на Таня бяхме в Мандрица
• летях за първи път със самолет до Холандия – три чудесни дни в Айндховен, Амстердам и Утрехт
• разходихме се до и над Брацигово
• за рождения ден на Вили отидох в Рила на хижа Трещеник

някъде през този месец се разбра, че диагнозата на баща ми, която лекува от 6 месеца е грешна, и всъщност има ракови разсейки в костите, а не шипове. По едно време почти ежедневно ходихме по болници и доктори в Пловдив и София. Дори и сега продължаваме с лъчетерапии и химиотерапии, както и с разни други лечения.

Декември:

• гледах Култур Шок отново на живо (заедно с Контрол)
• започнах да наваксвам със сноуборд екипировката с маска и обувки
• за рождения ми ден бяхме в Розовец
• дядо Коледа ми донесе нов фотоапарата и сноуборд автомати
• завърших годината в Мандрица

Честита нова година на всички, които наминават от тук и четат това !

Аз за още една година (но не поредна), посрещнах 1-ви януари в Мандрица. Веднага след работния за мен 30-ти декември, потеглихме на път. Бяхме петима все пичове Жените ги очаквахме на другия ден. както и очаквах Мандрица ни посрещна с топло време и първата вечер запалихме само печката в долната стая. Иначе вечерта не продължи до късно (поне за мен). Това се оказа добре, защото се наспах и следващите дни ми беше супер настроението !

На 31-ви дойдоха и останалите от групата. Още две коли с дори повече хора от колкото очаквах, и много се зарадвах на всички ! Приготвихме си новогодишна трапеза (основно Йонов де : ) и с различни и вкусни неща. След това много забава, много нещо. Самото преминаване в новата година посрещнахме на двора съвсем традиционно с хоро и шампанско. Тази година нямаше никой в цялата махала и наоколо бяхме само ние. Навън продължаваше да бъде доста топло и дори съжалихме, че не си носим палатки. Аз след цялата размазваща вечер си легнах някъде към 5:30 и понеже трябваше да спя на пода, реших да засиля малко печката (с още едно дърво), за което изядох бурното неодобрение на Йонов, на който му беше много топло. Следващата вечер въобще не палихме печки – дори и на пода с шалте си беше ОК. Новата година ни посрещна дори още по-топла от старата. Иначе толкова весело и до толкова късно не си спомням последните години да съм изкарвал.

На 1-ви януари за мое голя учудване се събудих доста рано – около 10 някъде. Пихме кафе на двора, взехме (и в последствие изядохме) мекиците, които ни направи вуйна ми. Много вкусни, както винаги. Следобяд част от групата решихме да си направим разходка и тя се получи много добре. Първо отидохме до реката, после през полето, към старата казарма, където сега пасяха овце, после нагоре-нагоре чак до билото на планината, после право надолу към селото, но без път и пътека, по дерето, спускане по листа, провиране между тръни … накрая излегнали на една слънчева полянка, все едно е май месец ! Най-сетне успях да си изпробвам със пълна сила фотоапарата – пейзажи, макро, хора, ръчни настройки … всякакви режими ми предложи този следобед. Много съм доволен. Аз дори не очаквах да прави толкова хубави пейзажи.

Последната ни вечер в Мандрица беше по-спокойна. Аз лично я изкарах в разговори на градинката около барбекюто, което в случая служеше само за място в което да си запалим огън. Другите до колкото разбрах са изкарали пак до доста късно, гледайки филми на лаптопа. Факт е, че на място на което няма ни GSM-и, ни интернет, имахме 4 преносими компютъра.

Върнахме се в цивилизацията на 2-ри януари. На връщане решихме (или по-скоро аз ги навих) да минем през Маджарово. От малък винаги съм гледал отбивката от пътя Любимец-Ивайловград, но никога не бях ходил там. Не че сега се задържахме – по-скоро само минахме, защото някои бързаха, но все пак аз съм доволен. Имаше много красиви гледки по пътя. Който спа, няма как да му е харесал Някой ден пак ще мина от там и ще спирам на повечко места.

Като цяло съм доволен как започна новата година. Весело беше, добра компания. И дори започнаха да се случват разни неща, като ходенето до Маджарово и фоторазходката.

Щастлива година на всички !

Гледах Аватар. След много (положителни) препоръки от интернет, та дори от доста близки хора, днес колегите ми отидоха да го гледат, и аз реших да отида с тях. Е, честно казано не ме грабна и съвсем не мога да кажа, че това е най-великия филм. Историята му е съвсем като на американски филм – война, пари, лични емоции на част от замесените, любовна история, смяна на позициите, битка, щастлив край. Гледали сме много такива филми. Не смятам, че точно този трябва да е култов. Единственото, което беше оригинално е универсалния жак за включване към информационната мрежа (технологична шегичка ). Надявам е че след като толкова хора по света са го гледали, ще се замислят за опазването на природата (ако идеята на авторите, е че красивата Пандора е всъщност Земята). Аз лично точно сега нямах нужда от този филм.

И понеже вече ме обвиниха, че съм против американските филми като цяло, само да кажа, че наскоро гледах (в къщи на компютър с 9″ екран, а не на 3D кино) Into the wild и мога да кажа, че накрая почти се разплаках. Много силно го усетих отвътре. Мен явно не специалните ефекти ме впечатляват.

Вчера (на 25-ти) Пухи се зае да ми организира коледно парти по случай имения ми ден в Йонов. Учудващо дори и за мен се получи много добре ! Дойдоха (почти) всичките ми приятели и се видяхме на едно място. Някои не бях ги виждал от много време (като Цецо и особено Нико). Забавлявахме се в Йонов, след това част от групата продължихме в Лебовски.

Сега като гледам аплета ми “На този ден през …”, си припомням, че и миналата година подобно парти, но в Пухи, също се получи много добре.

Заглавието си е почти буквално. Днес ми пристигна новия фотоапарата от щатите. След много премеждия с поръчвания от amazon.com , проблеми с кредитната карта, доставка в САЩ, чакане да позната на познат да си дойде от там (преди това да се съгласи да ми го донесе), днес най-сетне фотоапарата е в моите ръце ! Въпреки че съм по-голям фен на Canon, след много гледания на ревюта, в крайна сметка тежестите надделяха към Nikon. Вече съм горд собственик на Nikon D5000.

Общо взето голямото чудене беше между Canon D500 и Nikon D5000. Особено като стана ясно че ще мога да ги взема на американски цени. В България излиза с около 50% по-скъпо. (Литературно отклонение: тези американци толкова ли са бедни, че цените са им толкова ниски край на отклонението). След като предишния ми фотоапарата остана завинаги в Амстердам, вече си имам нов и то истински !

Другия ми подарък от дядо Коледа са сноуборд автомати, които също пристигнаха днес. След като се разбра миналата седмица, че автоматите, които си бях харесал тогава вече ги няма, се зачудих какво да правя. Вече се бях наканил че другия уикенд ще ходя някъде да карам, а изведнъж останах без една основна част. Претърсих сумати обяви, обиколих доста магазини из Пловдив, но така и нищо не си харесах. В неделя вечерта попаднах на сайта SportDelivery.com , където видях, че продават марката Drake. Пак се сетих за Тишо, който ми беше казал, че това е една от най-яките марки за автомати (всъщност са марката на Northwave за автомати). Бяха на цена доста над тази, която бях решил че ще дам, но пък от сайта приемаха плащания с PayPal, което в случая ми се стори полезно. Точно ми влизаше новия таксов период на кредитната карта, така че можех да ги платя другия месец без лихва и се навих да ги взема. И без това вече фалирах тотално покрай другите покупки на екипировка. Поръчах ги в неделя вечерта и днес следобяд бяха при мен

Drake Fifty black ! (от новата колекция 2010)

Вече по-спокойно гледам към задаващия се уикенд и се надявам наистина да отида някъде да открия сезона. А за sportdelivery.com мога само да ги похваля. Сравнително бързо доставят, имат голям каталог (поне за сноуборд екипировка), отговарят на въпроси по skype и като цяло нямах проблеми с тях.

Хайде да са ми честити рождено-коледно-новогодишните подаръци !

Тази вечер бях отново на лекцията на Камен Донев. За мен втори път, за него 150-ти ! Естествено отново пълна зала и смях нон-стоп. Мисля, че и всичките 150 представления да бях гледал, пак нямаше да съм запомнил всички неща които изговаря за тези около 2 часа. Поклон !

А тази вечер спектакъла завърши с поклон за Крикор Азарян.

Тази година празненствата за рождения ми ред започнаха от снощи. Този път посрещнах среднощния час на появяване ми на този свят в Розовец (да благодарим на Ели за домакинството). Събрахме се не много хора, но пък всички бяхме много в настроение и се забавлявахме много. Йонов направи невероятно вкусна вечеря. След това музика, танци … до кога сме откарали никой не помни. Сутринта се появиха разни снимки и клипчета, който ни припомниха, или поне ни изясниха някои неща от вечерта

Днес след като си тръгнахме от Розовец решихме да отидем до Свежен. Аз имам много хубави спомени от предишните ми ходения там (1, 2, и снимки), като чудесно зелено село, и сега се чудих дали ще им хареса и на другите в мъгла и студено време. На мен лично и сега ми хареса и трябва наистина някой ден да отидем на палатки в околността за няколко дена. Но това като се стопли, защото сега като застудя и заваля малко по-силно и ни накара да си тръгнем.

В Розовец и Свежен нямаше обхват и телефона ми беше изключен. Да знаете колко по-спокойно е като ти е изключен телефона на рождения ден Включих си го чак след като се прибрах в Пловдив и всички започнаха да ме търсят. Благодаря на всички за пожеланията ! Благодаря и на тези които бяха с мен снощи !

Хората разправят, че рождените дни били полезни за здравето. Колкото повече имаш, толкова по-дълго живееш

Понякога нещата просто стават от самосебе си. Вече заваля сняг в планините и аз бях започнал да се притеснявал, че пак ще се налага да си взимам неща под наем и кой знае кога ще се сдобия със собствена сноуборд екипировка. До вчера имах само една дъска, която си взех преди няколко месеца. Поради тази причина снощи отидох и си взех една маска от първия магазин за който се сетих. Това се брои за подарък от Софито и Жоро, за скорошните ми празници. Много благодаря !

Снощи по-късно вечерта се разгледах и за сноуборд обувки в нета. Попаднах на една обява, която обаче беше изтекла, но все пак решиш да пиша. Днес получих отговор че още не са продадени. Освен това бяха точно това, което търся – марка Northwave (която Тишо ми препоръча и каза само нея да търся), 46-ти номер, намират се в Пловдив, чисто нови и на добра цена. Аз имах силни съмнения че са втора употреба. Днес се обадих на жената, която се оказа че живее съвсем близо до работата ми и се разбрахме веднага да отида да ги меря. Оказаха се съвсем нови в кутия, и дори едната обувка никога не беше отваряна от найлончето и стоеше с натъпканите неща вътре (другата май беше мерена). Станаха ми. Взех ги

Харесал съм си и едни автомати и така може да се случи за една седмица да се обзаведя напълно без дори да съм го очаквал

Неделя, 13-ти Събудих се малко преди обяд след поредната вечер в Петното. Имах някакъв план, че трябва да отида с майка ми по малко магазини. В началото си мислех какво толкова. Отидохме до новото Метро, където наистина всичко беше почти ОК. След това обаче отидохме до Jumbo, което е близо до там и всъщност ни беше основната цел. Е, там вече беше истински кошмар. Толкова много хора наистина не очаквах да видя. Още като влизахме не повярвах, че паркинга може да е препълнен. Когато отидох за първи път преди една-две седмици, малко след откриването му, беше толкова празно. А сега вътре беше препълнено, топло, и някакси много напрегнато. Предколедното пазаруване беше подгонило всички и направо беше неприятно. Върха беше когато една (млада) жена припадна точно пред касата, на която плащах … всички от охраната се разтърчаха, говореха по телефони. А аз през това време трябваше да си плащам покупките и да стоя отстрани. Стана ми чак гадно от цялата случка.

Поне междувременно се бяхме уговорили да ходим на кръчмата в Бойково, след като не бяхме ходили толкова време. Както не бях ял цял ден, се зарадвах много че ще се случи. Но дори и това не се стана лесно. Пътя беше в сняг и от разклона за Бойково беше “обезпясъчен” (tm на Таня), т.е. само сняг и лед. Спасчо дори се е завъртял на пътя, а аз реших да слагам вериги. Нещо и двамата с Йонов не можахме да се сетим как ставаше, щом се стигна чак до там че да гледаме упътването Преди съм ги слагал наистина доста бързо, а този път ни отне доста време. Все пак с веригите нямахме проблем нагоре. В Бойковската кръчма се наядохме като велики боляри (както всеки път всъщност). Леля Таня готви чудЯсно ! На връщане сложихме вериги и на Спасчо на колата (този път значително по-бързо) и се прибрахме към Пловдив, където все още няма сняг. Ама то аз не държа да има. Нека си вали в планините – там трябва, че да ходим да караме.