След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем 
– в къщата на нашите домакини от couchsurfing.
Първият (идвайки от Любляна) и най-големият морски град на Словения е Koper (на италиански – Capodistria). Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.
Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район.
След Koper посетихме Izola (на италиански естествено Isola). Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров.
В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце – Strunjan. Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.
На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх 
В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска адриатика. Първо посетихме Piran (Pirano). Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.
След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към Portorož (Portorose). Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.
И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото.
Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата.
Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и решихме да отидем до Италия Там целта отново беше един дворец – Miramare. Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.
След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна.
Последната ни вечер в Словения си направихме отново нощна разходка из Любляна, а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там.
В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране.
Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.
.
Recent Comments