Ik0's WebJournal

От няколко месеца (мда, повече от месец си е месеци) се занимавам с една странична “работа”. Миналия месец се учреди „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ от група ентусиасти и потомци от селото. Аз като един от тях, ме натовариха със задачата да направя web сайт на сдружението. Взеха домейн и хостинг и от мен се очакваше останалото. Аз в началото съвсем не бях убеден, че ще успея да направя някакъв читав сайт, затова реших да се спра на готов CMS. Избрах Joomla и честно казано не съжалявам, но за това някой друг път. Малко за сдружението – основната му цел е грубо казано предотвратяване селото да не изчезне. По-сладкодумно казано – възраждане на Мандрица и запазване на обичаите и културата. Честно казано на мен селото в сегашния му вид много ми харесва, но съм наясно че ако не се направи нищо – къщите ще се разрушат и хората ще изчезнат. А за това, колкото и да не ми харесва, трябва да се привлекат нови хора и инвестиции. За момента мисля, че това може да стане с увеличаване интереса за туризъм в района. Сдружението ще рекламира и популяризира селото, както и ще се опита да спечели пари по някои от европейските програми за развитие. Член на сдружението може да стане всеки, като попълни молба. Има и членски внос от 40 лева на година. Отчети за постъпленията и разходите (ще) има на сайта на разположение на всички членове. Май остава само да кажа сайта, а той е напълно логичен mandritsa.com . Целта на сайта е както да бъде сайт на сдружението, така и туристическо-информационен сайт за Мандрица. В бъдеще очаквайте повече статии за традициите и забележителностите на и около Мандрица. Тук е мястото искрено да благодаря на Маги че ми помогна за дизайна на сайта, като за логото, снимките, картичките … и всичко останало.

Този уикенд (31 юли – 1 август) сдружението организира традиционния в миналото събор, който се организираше ежегодно на 1-ви август. Тази година е наречен българо-гръцки форум „Отново заедно“, защото са поканени, и ще дойдат, доста хора и гръцките села, които са се образували при разделението на селото в началото на 20-ти век, когато се е начертавала границата. Дори до колкото разбрах всички хотели в Ивайловград са резервирани. Програма на събитието има на сайта, като очаквайте и допълнителни изненади. Освен това през двата дни на събора ще бъде отворен и българо-гръцкия граничен пост при Славеево.

Заповядайте на празника. Аз ще бъде там. И се надявам да ми хареса въпреки многото хора, а аз си представям Мандрица като спокойно райско кътче … каквото е всъщност !

Тази седмица съм сам в къщи и снощи след работа въобще не ми се прибираше. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или заети или не ми вдигнаха и в крайна сметка се прибрах. Замотах се, стана късно, зачудих се въобще да ли да излизам, въпреки че беше хладно след повече от 24 часовия дъжд над Пловдив … с няколко думи очертаваше се скучна вечер. Изведнъж малко преди 21 часа получих едно писмо в couchsurfing, че двойка испанци имат проблем с host-а им. Разгледах им профила, изглеждаха готини и веднага им писах SMS, че може да дойдат. Пратих им адреса им (те бяха с кола) и към 22 часа вече бяха пред блока ми. Учуди ме, като ми казаха, че попитали някаква полицейска кола как да стигнат до адреса, но естествено не са могли да се разберат на английски и в крайна сметка полицаите са им казали, да карат след тях и са ги докарали до нас.

Montse и Quim се оказаха наистина много забавни хора и ми направиха вечерта Тръгнали на шест месечно пътешествие с кола, като за горивото си изкарват пари като свирят по улиците. Така днес ако видите двойка испанци на главната с мини пияно и други страни инструменти да знаете че са те В Испания дори имат цяла група от 10 човека. Поговорихме си много добре цялата вечер за пътешествия из Европа и си давахме взаимно съвети. Дори се оказа, че не са разбрали че трябва да си купят винетка за България. Добре че полицаите са видяли Като цяло и те и аз останахме много доволни от вечерта. Дори като бяха у нас продължаваха да получават SMS-и от други хора, на които са пратили съобщение, с положителни или отрицателни отговори.

Аз тази седмица като е свободен апартамента, си смених статуса в couchsurfing от maybe на yes и още първия ден срещнах много готини хора Хубаво нещо е couchsurfing-a !

Допълнение: ето малко снимки от днес на главната:

Много усмихнати и готини

Този уикенд малко изненадващо дори за мен бях на Мандрица. Нашите ме помолиха да ги закарам, аз нямах планове и се навих. Междувременно Герито и Мимито, също казах, че ще пътуват с нас и изведнъж колата се напълни. Аз трябваше да ги закарам в събота и в неделя да се връщам, и си казах, че тъкмо ще поснимам малко. Да, обаче някъде към Първомай се усетих, че съм си забравил фотоапарата Така дори единствения ми план не можах да реализирам. Всъщност не се знаеше и дали ще ми остане време – къщата беше доста запусната и доста чистене й трябваше и общо взето с това се занимавахме докато бях там. А и едни ремонти започнахме … но аз трябваше да си тръгвам в неделя около обяд. Знам че ще се справят и без мен. Между временно се занимавах с новия телефон – оказа се че Vivacom са решили кардинално проблема и са подменили всички телефони със “стационарни GSM-и”. На пръв поглед обикновен телефон, но със SIM карта. Готино, защото може да си я вземеш и да я сложиш в някои GSM и да си ходиш из селото Пробвах и обратния вариант да си сложа моята SIM карта на него, за да използвам по-голямата антена, евентуално за по-добро покритие, но се оказа че е заключен само за VIVACOM (което си е нормално, предвид това че ти го дават безплатно).

Хайде другия уикенд съм пак там, че нали ще има събор … така де форум. Тогава вече ще си взема фотоапарата ! Сега ме хвана малко яд, че изпуснах наистина готини кадри.

След концерта на Massive се оказах в София в четвъртък вечер, без планове какво да правя до неделя. Първо изкарах една следконцертна вечер в Елена, която продължи до 7 сутринта. И ми стана навик всеки път, като ходя в София да се запознавам с един от водещите на Z-Rock. Този път беше Алек. Към 12 на обяд ме събудиха и аз осъзнах че дори в София е нетърпима жега. Нямаше как да остана там до неделя, а и не ми се прибираше в Пловдив … беше едва петък. Само Дарко и Ники се навиха да дойдат с мен и да изкараме уикенда на някое прохладно място. Решихме да отидем на язовир Беглика (официално май се води Голям Беглик), където беше Гената. Естествено докато си взема колата от залата (където я бях зарязал преди концерта) и докато се съберем си мина целия следобед и тръгнахме от София в 17:30, а беше петък и може да си представите колко хора искаха да се махнат от там в същото време. Аз си мислех, че не е толкова далече, но пристигнахме на мястото чак след 21 часа. Вярно че последните 7 километра до мястото където беше Гената, бяха доста кофти черен път, но все пак 4 часа път ?!? Както и да е – слязохме ние по сандали и къси ръкави, а Гената ни посрещна с яке Казахме си “Еха-а-а-а”, само като си помислихме че точно преди 24 часа бяхме в зала Фестивална. Гената ни показа едно чудесно място, където можехме да си опънем палатките. Беше един цял полуостров и нямаше никой друг на него – само за нас Имаше огнище, до което дори имаше събрани дърва, огромни борове за сянка и заравнени места за палатки. Направо ахнахме Веднага си опънахме палатка и се заехме с вечерята, защото вече си беше тъмно.

На сутринта в събота трябваше да отидем до Батак за да вземем Дина. Предвидих си половин час път с кола, но се оказа почти един. Не бил толкова близо този Батак. Използвахме случая да напазаруваме и след това да се отдадем на спокоен, прохладен уикенд. И той се случи точно такъв.

След като се върнахме в лагера, отидохме да видим Гената. Там вече кипеше усилен труд. Бяха се събрали 40-50 човека на нещо като практическо обучение за еко-строителство (или нещо подобно) организирано от Bikearea (ако не се лъжа) по проект Живи места. На практика освежаваха, или по-точно казано изграждаха на ново, няколко бунгала-къщички. Освен това сглобяваха легла, правеха компостни тоалетни, бани със слънчеви колектори, беседка със зелен покрив, поставяха табели … Имаше и лекции. Най-важното е че всички доста се забавляваха. Имаше канута и колелета и всички ги ползваха. Въпреки, че ние не бяхме от групата с Дина също се възползвахме от канутата и направихме едно кръгче из язовира – много яко !

И двата дена го ударихме на пълно релаксиране. Беше толкова приятно прохладно. Направихме си две разходки в двете посоки по черния път и установихме, че Голям Беглик е наистина голям и трябва да се върнем отново. Най-добре с колелета.

Снимки има ето тук.

В четвъртък бях на концерта на Massive Attack в София. Знам, че вече не е новина, но аз чак сега се озовавам с достъп до компютър и Интернет (за това ще пиша в отделен пост). Сега за концерта. Знам че всички (без да съм чел все още нищо) са единодушни – беше топло. Много топло ! Направо задушаващо ! Още като го обявиха концерта някой се пошегува “поне няма да ни е студено” … така и се случи … в зала без климатизация. Аз едвам издържах до края на мястото, на което бях. Това което ме задържа да не побегна навън (до мястото където продаваха бира и вода нямаше смисъл, там вече беше претъпкано) бяха точно онези чудесни хора на сцената ! Всички до един ! Браво ! След концерта чух случайни хора да казват, че това е бил най-хубавият концерт … казваха го още с първите вдишвания на прохладния и мръсен софийски въздух пред залата. Другото което ме впечатли беше екрана и осветлението около него. Може би за първи път съм на концерт на който основното осветление идва от зад групата. Екрана съвсем честно ме изуми и от техническа гледна точка – изглеждаше като сглобен от доста елементи точкови дисплеи на редове и то с вертикално разстояние между тях (може би общо 9-10 реда), но успя да възпроизведе впечатляващи за мен ефекти. Определено този концерт ми влиза директно в топ 1 на концертите с най-добра визия. А това че (почти) всичко беше на български направи приятно впечатление на всички, че това не е поредния концерт от турнето, а някой се е трудил точно за него … точно за нас … Ако е имало чужденци, може би е било леко кофти за тях

И все пак ако това се беше случило на стадиона отстрани на залата, а не вътре в нея, щеше да бъде концерта на годината. Колкото и да слушаш и да не вярваш на очите си, че всичко това се случва пред теб, не може да дълго да забравиш, че ти е трудно да дишаш.

Няма какво да го описвам на дълго – джулай, кара дере и 4 дена море и слънце на едно място е нещо, което не може да е зле ! Въпреки че повечето се отказаха (и от приятелите ми и от колегите) все пак отидох и съм супер доволен. Не ни валя никакъв дъжд, въпреки че май навсякъде другаде са се изсипвали проливни. При нас печеше само слънце. Изгрева на 1-ви се видя добре. Сега съм с изгорял гръб и много доволен. На Кара дере все още ми е най-добре, въпреки че има все повече и повече хора.

Снимков материал има тук (от мен) и тук (от Маги).

Този уикенд бях в Стара Планина. Колегите решиха да ходим към хижа Рай и аз не му мислих, много а се навих. Тръгнахме събота сутринта и за около час стигнахме до Паниците. Там оставихме колите, взехме багажите и тръгнахме нагоре. А багажа беше доста, защото ни казаха че в хижата няма свободни места и си носихме и палатки, чували, шалтета … В началото на един от колегите му стана лошо и реши да се връща, и може би стана по-добре, защото заради него доста спирахме, а пътя до хижата въобще не е малко. Малко се объркаха плановете на тези, които си мислеха вечерта да се връщат, но може би така си е трябвало да стане и всички да останем заедно на хижата вечерта.

Времето в събота беше прохладно и хубаво за вървене, но въпреки това доста изморително за мен. Не знам аз ли съм загубил форма, багажа ли беше много или се бях настроил че ще е по-малко (предишния път го качвах от Карлово и сега ми мислех – е, то тук близо) … но накрая на изкачването доста изплезих езика Отне ни 3 часа и половина докато го качим, но какво винаги си струваше. Забелязах че вече хората си слагат палатките по-ниско, а не точно пред хижата, и след като се сетих за опита на Маги,на която й се счупи чисто нова палатка от вятъра на същото място, реших и ние да разпънем при останалите. Тази нощ за щастие нямаше вятър, а само малко дъжд.

След като си направихме лагера, с част от групата си направихме разходка до подножието на Райското пръскало. Изглежда съвсем близо до хижата, но съвсем не е така. Особено за хора като мен, зарибени по фотографията, ми отне доста време докато се кача. Точно под водопада беше като в дъжд – пръскаше навсякъде, а и беше по-хладно. Мисля, че по отдалече има по-добри изгледи на Пръскалото.

Вечерта си направихме направихме огън, което беше доста трудно с мокри дърва. А и самите дърва се наложи да ги търсим доста от далече … и най-вече от ниско, т.е. трябваше да изкачваме по стръмното След като станахме повече хора от колко очаквахме за вечерта, част от хората се наложи да спят в хижата (всъщност и те така искаха), но в крайна сметка се оказа, че на палатки беше по-добре. Дори не ми беше студено и спах чудесно по тениска в чувала.

На сутринта едва трима от групата се навихме да изкачим връх Ботев. Тръгнахме с една група ученици и от време на време се засичахме с тях. Времето беше основно мъгливо. Валеше само в началото около хижата. Нагоре беше хладно, но като вървиш и катериш и по тениска ти е супер жега. Дори по едно време ми казаха, че потта в косата ми е станала на скреж, а аз се потя. Маршрута от хижа Рай до Ботев не е от най-лесните – има доста стръмни участъци. И тук си мислех, че ще е по-лесно. Самия връх (изкачвам го за първи път) също не ме впечатли много – не е това което си представям под думата връх, а е доста обширен. Има и три огромни сгради и две кули и пак има място. И мястото за почивка трудно намерихме – да не се лутат другите ето го – на третия етаж в сградата на метеорологичната станция. Там имаше топъл чай и учтив служител, от който си взех си печат на листче, защото си бях забравил книжката със стоте обекта в Пловдив. Друга група която срещнахме по пътя правеха скоростно изкачване на седемте първенци на България (Голям Перелик, Вихрен, Мусала, Руен, Черни връх, Богдан, Ботев) за 5 дни и това им беше последния връх. Браво на тях ! Иначе на върха всичко беше в мъгла и не можахме да видим никаква гледка. Дори на връщане видяхме един сравнително голям ледник, близо до пътеката, който на отиване в мъглата въобще не сме видяли.

Качихме се за два часа и половина, след това слезнахме за два и ни оставаха още три до Калофер. На хижата останахме само за кратка почивка за супа и прибиране на палатките. След това продължихме надолу и днес имам доста силна мускулна треска на краката. Май наистина съм излязъл от форма и трябва дори по-често да си правя такива преходи. В неделя вечер да се прибирам в Пловдив изморен и доволен много ми харесва

Снимки вече има ето тук.

Снощи завърши втория Park Live Fest. Са разлика от миналата година, този път отидох само за един ден, а именно неделята с главен изпълнител Morcheeba. Нещо не се навиха доста от приятелите ми за всички дни, а и аз си имах други интересни занимания този уикенд. Все пак за третата вечер реших да отида. В един момент дори си мислех, че може да се наложи да пътувам сам до София и обратно, но Венито с една нейна приятелка се оказа, че ще ходят също. Сестра ми и Марито също ми бяха на гости и решиха да си ходят в неделя, така че в крайна сметка дори се оказах с 4 жени в колата. Дори трябваше да откажа на Петя, която се обади в последствие.

Към 13 часа тръгнахме от Пловдив и сравнително бързо стигнахме с Астралката в София. Оставих Марито и Софито по домовете и останалите отидохме у Дина. Там си направихме кратка почивка и точно решихме да тръгваме, започна да вали Почивката стана по-голяма и в крайна сметка решихме да ходим с рейсове. Понеже не бяхме предишните два ден и не бяхме наясно с нравите на пропускателния режим отидохме към 18:30, но започнаха да пускат чак към 19:15 (при обявен начален час 18:00). С изключение на това закъснение, другите закъснения бяха в рамките на очакваното от мен.

След като влезнахме в парка до Терминал 2 на летището, решихме първо да се разходим. Наистина парка не е лош, с изключение на това че не е много поддържан. На места тревата беше висока колкото мен. Иначе по алейките разгледахме Зона Урбана и стигнахме до малката сцена, която беше на нещо като малък амфитеатър. На нея вече се изявяваше един DJ. Тук май е момента да спомена, че тази година нямаше програмки и въобще не можеше да се ориентираш кой/кога/къде свири. Иначе на малката сцена нищо й нямаше, освен че наистина беше много малка На мен ми заприлича на една маса върху която беше изпълнителя и имаше една по-малка маса

След като се порадвахме малко на DJ-а на малката сцена, се върнахме по алеите към голямата сцена. Тогава чак забелязах, че пред сцената, където сигурно се е предполагало, че ще е трева, всъщност е една кална поляна. В началото внимаваш, заобикаляш големите локви, но до края ан вечерта всички бяхме в кал до ушите. Хората с тридневни билети си знаеха и бяха дошли с гумени ботуши.

Първата група за вечерта бяха унгарците Singas Project. Доста странна група с още по-луда вокалистка ! Успяха да ни впечатлят и да ни домъкнат през сцената. Гавриха се интелигентно с много песни, а вокалистката си променяше гласа както си искаше. Освен това само дрънкаше глупости. С две думи – много ми хареса ! Определено това е откритието ми за този Park Live.

След това на сцената излезе Белослава. Напоследък нещо Белослава все ме разочарова. Този път за разочарованието допринесе и не хубаво настроения звук. Басът беше много силен, а гласа на Белослава въобще не се чуваше. Наистина очаквах нещо повече от нея, а и вече, както повечето от публиката, очаквах Morcheeba.

След кратка пауза на сцената излязоха Morcheeba. Аз ги бях гледал преди 3 години на b’estival-а в Букурещ, но този път бяха с оригиналната си вокалистка Skye Edwards, която наистина дава съвсем друга визия на групата. Бяха толкова запленителни ! Всички пяха и много им се радваха ! Skye дирижираше публиката с всяко движение и дума. Получи се наистина невероятен концерт ! За щастие бяхме почти най-отпред и успях да се насладя на всичко от близо.

След Morcheeba всички от компания решиха да се прибират и аз реших да ги последвам. Може би беше по-правилното решение, затова че на сутринта трябваше да шофирам до Пловдив и направо на работа.

На тръгване се възползвахме от безплатните маршрутки до центъра, осигурени от организаторите на фестивала. Въпреки, че бяха крайно малко и малки, все пак ги имаше. Докато ги чакахме се видяхме с Гергана, която ни каза, че отзи ден е било най-добре от към климатични условия. Предишния ден е валяло проливно, а Gotan Project са закъснели с час и половина и са оставили всички да стоят под дъжда, без никой да каже, че ще закъснеят. В неделя дори не заваля, само газихме калта от предишните вечери и се прибрахме в Пловдив, като пълни клошари.

Снощи бях на концерта на The whitest boy alive в Конюшните и стана супер концерт ! Само който беше може да потвърди колко хубаво си изкарахме и колко са яки на живо ! Оставям без повече коментар четири снимки:

п.с. само осветлението на сцената беше ужасно и не ставаше за снимки Може би нарочно ?!?

Тази сутрин се наложи да стана по-рано, за да закарам баща ми и си казах, че имам време преди работа да отида да си взема новите лични документи. След като го оставих на „Васил Априлов“ се сетих за европейската ми здравна карта, която бях подал още февруари и после се отказах да я взимам заради големите опашки. Сега бях на близо и реших да видя как е положението. Имаше само двама човека и реших все пак да си я взема Вече е в мен. След това отидох до III-то РПУ, за да си взема личната карта, но там ми казаха, че започват в 8:30 (да, представете си, бях станал по-рано !). Реших да не чакам, а да отива в КАТ да видя как е положението. Там положението беше още по-зле, и също не бяха отворили още, а вече имаше опашка. Отново се отказах и се върнах в РПУ-то до нас. Там вече бяха започнали работа, нямаше много хора и сравнително бързо си взех новата лична карта. След това видях, че все още имам време преди работа и реших все пак да се набутам до КАТ за шофьорската книжка. Аз при подаването успях да се измъкна от мафията наречена “списък на чакащите на хвърчащо листче”, но сега не успях. Пред КАТ имаше две опашки – една за подаване и една за получаване и за всяка си имаше отделен списък, в който трябва да се запишеш. Не ми се ходеше друг път до края на града, където се намира КАТ, и затова реших, че ще се вържа на играта. Записах се в списъка. Тогава обаче ми казаха, че преди да вляза да си получа документа, трябва да отида до банката да си платя за талона – 1 лев + 30 стотинки такса за банката. Направих го, след което последва един час чакане във все по-топлото време. В крайна сметка успях да мина преди почивката им в 10 часа. Така вече си имам чисто новички документи До следващия път, когато ще се наложи да си сменям паспорта, което не е чак толкова далече.

И тази година не пропуснахме да отидем до Широка Поляна през юни Сега виждам, че точно на този ден миналата година отново съм писал за същото място. Отново повода беше рождения ден на Ники. Заминахме още в петък след работа заедно с Таня, Дарко и рожденика. Много се раздвам че така си направихме, защото останалите успяха да дойдат на другия ден чак в 5 след обяд. А ние си имахме почти два цели дни. В петък вечерта пристигнахме чак към 23 часа, но някакси много бързо успяхме да се оправим – намерихме нашето място, което беше свободно, опънахме палатките, дори успахме да съберем дърва и да запалим огън.

Вечерта беше хладно, но сутринта ни събуди слънцето когато напече палатките. Изкарахме супер лежерна сутрин. Само я прекъснах с едно пътуване до Батак за да вземем Дина. Времето беше чудесно. Направихме си и разходка да видим Гената, който обаче беше зает и не можа да ни обърне внимание. Както казах другите дойдоха чак към 5 часа и тогава станахме 10 човека. Направихме си чудесна вечер по случай рождения ден.

В неделя се разходихме около язовира. Отидохме до мястото, което наричаме “плажа”, но този път нивото на водата навсякъде беше високо, и това което бяхме свикнали да е брега, сега беше под вода. Аз все пак се изкъпах, но на повечето им се стори студено. Всъщност си беше съвсем ОК. Тази година още не съм се къпал в море, и тук ме хвана някаква радост и въобще не ми се излизаше.

Времето като цяло беше много приятно, дори топло. Чак като си тръгвахме на слизане след Пещера усетихме какъв задух е в низината и колко прохладно е било в планината. Много се радвам, че изкарах почти два пълни дни на това хубаво място Широка поляна.

А вечерта след като се върнахме в Пловдив, се гмурнахме във Водолаза

Как Ви се струва да отидете до гумаджията за спукана гума и да оставите почти 200 лева. На мен ми се случи в петък. Ставам аз сутринта, гледам едната задна гума е много мека, а вечерта ще пътувам и реших, че ще я водя на гумаджия. Там само като я видяха ми казаха „я, по-добре отивай да взимаш пари“. Задните гуми и без това вече бяха доста стари и реших да ги сменям. Имаха от същия модел, като предните ми (които са по-нови) и вече съм с 4 еднакви гуми. Другото за което бях отишъл беше че волана ми се клатеше от както сложих летните гуми и си мислех, че е от баланса на гумите, но се оказа, че са ми криви джантите. Е, изправиха ми ги (още пари!) и сега вече върви гладко. Учудващо за мен се оказа, че джантите се кривяли повече от вътрешната страна, отколкото от външната. Аз си мислех, че е по-лесно да го удариш отвън, но от камъни и дупки, много се кривяли от вътре.

Пет години от катастрофата.

Всичко започна с идването на поредната ми гостенка от couchsurfing Magda. Тя дори първоначално не ме питаше за място а преспиване, а как да стигне до Смолян. След още няколко съобщения разбрах, че тя всъщност иска да стигне до село Мугла. Всичко това се случва миналата седмица, когато аз силно си мисля за море, а навън не спира да вали всеки ден. Постепенно започнах да се замислям дали да не отида в Родопите този уикенд заедно с Магда. И без това никога не бях ходил в района около Мугла. Запитах и моите приятели, но нещо нямаше много навити или свободни. Единствено Таня и Вилито се навиха да дойдат с мен. Магда дойде в петък вечерта, когато за пореден ден валеше дъжд и хубаво се намокрихме, но все пак не се отказахме от пътешествието.

В събота сутринта (ако 11:30 е сутринта все още) тръгнахме към Смолян и Мугла. Идеята беше ако е лошо времето да се върнем същия ден, ако не – палатки на някоя хубава полянка. До Смолян беше лесно, след това попитахме накъде трябва да хванем за Мугла. Пътя беше тесен и доста разбит (всъщност е същия, който отива към каньона на водопадите). По едно време се стига до оградено място, което е затворническо общежитие. Точно преди него завихме на дясно, но стигнахме до някакъв обект, където пътя свърши и разбрахме, че всъщност е трябвало да продължим направо. Върнахме се и точно пред затвора има бариера, където полицаи ви проверяват документите. Все едно влизате в друга държава. Дори малко по-стриктно – все пак из Европата дори не ви спират. Магда малко се зачуди за какво са тези проверки.

След контролния пункт и особено след един тъмен тунел в скалата, се озовахме не в друга държава, а направо в друг свят. От вътре ми дойде “джурасик свят”. Наистина много красива непокътната природа. Започнах да се замислям, че каквото и да става не ми се връща още същия ден в цивилизацията. Не си струваше всичкия път само за малко красота. А и Мугла се оказа по-далече от Смолян от колкото си го представях … или поне така ми се стори заради лошия бавен път.

Стигнахме в Мугла, спрях на центъра и веднага станахме атракцията на селото. Всички започнаха да ни гледат и коментират. Дойде гранична полиция и отново ни провериха.Магда вече си помисли, че е станало война някъде Ние не бяхме си накупили провизии, така че първо потърсихме магазин. Оказа се че са в сиеста и трябва да изчакаме до 15 часа, когато ще отворят. Имахме половин час и решихме да си направим първа разходка из селото. Междувременно започнахме да питаме за фермата в която отиваше Мег. Някои знаеха за нея, някои не, а полицаите направо ни казаха: “кой ви излъга че има такова нещо?!?”. Едни жени ни казаха че нагоре в планината до изоставеното съседно село Чамла на час и половина. Според друга жена пътя беше два часа и ни показа по коя пътека да тръгнем, за да не се объркаме и да тръгнем към Триград. С Таня и Вилито решихме да тръгнем с Магда към фермата, тъкмо ако завали да има къде да се приютим или поне да си опънем палатката в двора, а не директно в гората. Върнахме се в селото. Универсалния магазин беше все още затворен и ни показаха един по-малък. Там обаче нямаше хляб и си взехме само някои неща, които могат да се ядат без хляб. След 5-10 минути отвори и големия магазин, обаче се оказа, че и там няма хляб. За мое учудване в това село имаше дори трети магазин, който обаче докато отвори минаха още 10-15 минути. Там за щастие намерихме хляб. Междувременно разгледахме местната кръчма, снимахме се с местните, а отпред се заиграхме с едно куче.

Взехме си раниците, спалните чували и една палатка и тръгнахме по пътеката за Чамла. Тръгнахме от където ни каза онази жена, но въпреки ,че нямаше как, ние все пак изгубихме пътя още в началото. Тук доста помогна GPS-а, с който намерихме пътя за Чамла. Добре че беше той, защото Вилито вече започна да се шашка че вървим в гора пълна с мечки, към място, което не знаем къде е, по път, който не знаем дали е правилен, и не искаше да продължава. Оказа се че пътят е нещо като черен път (поне в началото), т.е. доста повече от тънката горска пътека, която ни показа жената. От както бяхме тръгнали с нас дойде и Хъскито, с което за заиграхме на центъра. То много обичаше да цопка в локвите и както беше хубавко чисто, стана цялото в кал … но май му беше много кеф. През цялото време не се отдели от нас, което беше още един коз за нас срещу Вила, че няма страшно от мечки. Иначе хората от селото на въпроса “има ли мечки в гората?”, отговаряха “о, да има много”, с което хич не ни помагаха

Постепенно времето започна да се влошава. Когато излязохме на билото видяхме отдясно на около километър няколко къщи, които със сигурност бяха Чомла, а от ляво отново на около километър имаше някаква постройка. Пред постройката имаше пране и май се виждаха хора … въобще изглеждаше доста по-обитавано отколкото селото. Започваше да вали и ставаше ясно че нямаше време да обикаляме. Решихме да отидем до постройка, като се надявахме това да е търсената от нас ферма, а ако не е поне можеше да попитаме къде е. Докато стигнем вече съвсем заваля. Хубавото беше че намерихме подслон, а лошото че това се оказа обор за овце, а не фермата. Имаше трима овчари, който правеха сирене, кисело мляко, извара … Естествено ние ги попитахме за фермата, но те не знаеха за нея. Казаха, че в Чамла няма жив човек а само коне (?!?). Евентуално на 30 минути в другата посока имало хижа, където можело да отидем, но ние определено не търсихме това. Не знаеха и за никакъв англичанин, който да е купил къща в района и да е направил comunity. Имало преди няколко години някакви младежи, но отдавна ги нямало. Ние съвсем се объркахме. Те поне най-чистосърдечно ни предложиха да останем в тяхната стаичка на овчарите до обора за през нощта, защото започваше да вали сериозно и на палатка не е добра идея. Те имаха и една УАЗ-ка джип, която щяха да се върнат в Мугла, и само един овчар щял да остане за през нощта. Предложиха ни и да ни закарат с нея до селото. Вилито беше много “за” да си намерим някаква къща за гости в Мугла, но аз се възпротивих, защото исках на другия ден да се разходя до Чамла, да поснимам изоставено село и най-вече да се убедим на място има ли ферма или не. Успях да надделея и финалното решение беше да останем. На следващата сутрин в 6 те отново щяха да дойдат, така че отново щяхме да се видим.

За първи път в живота си оставах да спя в обор. Всъщност в една не особено добре скалъпена стаичка с капещ таван и неизмазана, залепена за обора. Вътре имаше 5 легла и печка на дърва, което беше добре. За мръсотията нищо няма казвам. Миризмата честно казано беше много по-малка от колкото очаквах. Дървата бяха доста мокри видяхме малко зор, докато запалим огън, в крайна сметка се получи и въобще не ни беше студено през нощта. За подпалка използваха една книга на немски. В първия момента като я видях, се зачудих на овчарите да четат немски, но като видяхме липсващите страници, разбрахме за какво се използва. С нас за вечерта остана бай Младен, с който си направихме вечеря и хапнахме заедно. Естествено ни гощаваха с пресни овчи млечни продукти, за които всички ми знаете мнението Попитахме и бай Младен за фермата, но и тай не знаеше нищо. Каза че имало преди няколко години някакво училище с 20-30 човека, но вече нямало никой. Пак не можахме да разберем дали говори за същото нещо. Не беше чувал нищо за “кингдом” или нещо подобно. В края на деня се чувствах като от филма “Писмо до Америка” – ходихме по някакви забутани селца и паланки и ни разказват най-различни истории за тази ферма.

В бараката естествено нямаше нямаше осветление и след като залезе слънцето (за щастие доста късно), стана тъмно. Бай Младен си легна и ние решихме да му шумим. Извадихме спалните чували и легнахме. Вилито отново имаше проблеми със своите страхове и беше малко трудно заспиването. Ама и бай Младен с неговите истории с мечки, които крадели овце отново разпали огъна. Както и другата история как докато изгонели една мечка от стаята друга влизала, а докато се разправят с втората, първата отново идвала. Ние през цялото пътешествие не видяхме никаква мечка, нито каквото и да е друго диво животно с изключение на един заек.

През нощта отново заваля дъжд, който не спираше и сутринта. Ние се излежавахме в леглата и аз тайно се надявах, че ще изгрее слънце. Между временно се бъзикахме как сме останали в 5-звезден хотел с още 260 посетители в съседните стаи (колкото бяха овцете), когато на вратата е почука и влезе една жена, която я нямаше предишната вечер и донесе закуска. Истински room-service и хотела предлагаха автентична закуска. Имаше сирена, кисело мляко и най-странното беше една каша от мляко, вода и пшеничено брашно. Бай Младен го нарече “супа” и “баница”, но всъщност си имаше друго име, което не разбрах.

Дъждът спря, но малко по-късно отново започна да вали проливно. Този път дори и аз се отчаях, че няма спре цял ден. Небето беше сиво и мрачно и от никъде не се просветляваше. Започнах да се примирявам, че няма видя Чамла този път. Момичетата съвсем се отчаяха и решихме да попитаме овчарите дали може да ни закарат с джипа до Мугла. Те обаче казаха, че от дъжда много се е разкаляло и дори джипа е поднасял сутринта и едвам са дошли. Решихме че нищо не ни оставя освен да изчакаме да поспре малко и да тръгваме пеша директно към Мугла, защото не се знаеше кога пак ще започне. Малко по-късно единия от овчарите дойде и каза “айде да ви закарам !”. Въобще не чакахме втора покана. Всичко ни беше събрано, само грабнахме раниците и се качихме в УАЗ-ката.

Пътуването до Мугла беше истинско екстремно изживяване. Човека караше направо през гората без път. Стръмно надолу, стръмно нагоре, камъни, кал, поднасяне, проливен дъжд, отвесни пропасти отстрани … На това изживяване вече ми се стори че дори и Магда се поуплаши малко. Само аз от предишния ден бях с една голяма усмивка на какво хубаво място сме и какво пътешествие ни се случва. Стигнахме благополучно в Мугла и платихме на човека горивото. Сега силно съжалявам, че не му дадохме повече пари, защото услугата която ни направи беше много голяма ! Дори не беше ясно дали ще може да се върне, защото калта беше много и нагоре ще е трудно. Мога само да му пожелая всичко най-хубаво, да е жив и здрав за това че ни помогна. Дори името не му помня.

Бяхме в Мугла още преди обяд. Нов ден – време за ново приключение. Магда реши да остане в Смолян, защото района много й хареса, а и искаше да разбере наистина къде е тази ферма, за която беше разбрала. Ние с Таня и Вилито установихме, че напълно сме се доверили на нея за фермата и всъщност нищо не бяхме проверявали. Тя звучеше толкова убедена. Имаше някакъв телефон, но в Мугла нямаш обхват да звъннем. Качихме се в колата и тръгнахме към Смолян. По пътя отново ни провериха полицаите.

Наближавайки Смолян се появи GSM обхвата и аз получих няколко SMS-а от NAGIOS-а на работата ми. Установих, че в първото заведение, в което влезнахме ще се наложи да поработя малко. Погледнах положението и установих, че няма кой знае какво да направя, освен да изключва предупрежденията. Не беше нещо фатално. Междувременно Таня реши да си провери пощата, а Магда искаше да си намери couchsurfing в Смолян. Аз сетих за един познат, който съм го виждал на couchsurfing среща в Пловдив, но живее в Девин. Само където му нямах телефона, но се сетих от кой мога да го взема. Георги, така се казваше човека, веднага се съгласи да приеме Магда, и дори ни покани на обяд в Девин. Ние вече бяхме решили че ще се приберем през Кричим, така дори ни беше на път. Докато EEE PC-то ми беше включено установихме че Tchamla Kingdom наистина съществува и дори има приличен сайт ! Само където последната информация в него е от 2005-та година. Явно наистина беше изоставен проект. Магда стана още по-любопитна как може да си тръгнали от такова прекрасно място. Но това щеше да е по-късно, сега трябваше да тръгваме към Девин.

В Девин ни посрещна слънчево време. С Георги се срещнахме пред общината и отидохме в един близък ресторант да хапнем. Наядохме се и си поговорихме докато навън изведнъж се изля проливен дъжд. След обяда се разделихме с Магда, а ние трябваше да се връщаме към Пловдив. На тръгване от Девин дъжда отново спря. Минахме може би за последно по стария път, който ще бъде залят от новия язовир “Цанков камък”. Георги, който работи на новия път, ни каза, че на 4-ти юли ще запушват тунела до язовирната стена и ще започват да го пълнят, т.е. до тогава трябва да е готов новия път. Всъщност стария щели да го затворят, независимо дали е готов новия. Аз за първи път видях готовата язовирна стена, която наистина е грандиозна. И може би за последен път я видях от към страната от която ще е дъното на язовира

Стигнахме до Кричим, където оставихме Вилито, а Таня реши да се види с техните. Набрахме череши, взехме провизии, а майка й не ни остави, докато не ни нагости много добре въпреки че беше никое време Беше вкусно и не му устояхме. След това доволни и нахранени се прибрахме в Пловдив.

За финал само мога да кажа, че съм изключително доволен как се получи целия уикенд. Може би едва за втори път тръгвам на някъде без въобще не знам какво ще се случва (след пътешествието из старите столици) и за първи път тръгвам да търся нещо, което в крайна сметка се оказа, че не съществува. Но точно така се получават незабравимите приключения !

Моите снимки са тук, а на Таня ето тук.

Вчера си направихме една хубава неделна разходка до тъмръшката река. Естествено бяхме тръгнали към Бойково, но този път успяхме да се организираме сравнително рано към 3 часá следобяд и решихме по пътя да спрем на отбивката за Тъмръш. Там оставихме колите и тръгнахме по пътя. Хванахме времето точно след като беше валяло и беше приятно, докато хората идващи отдолу се оплакваха как ги е валяло. Стигнахме до бента за електроцентралата (или каквото е там) и там ни посрещна пазача, който се оказа много разговорлив и весел човек Разказа ни за муфлоните и всичко останало и ние продължихме към гората … но не много Точно да бариерата, след която започва резервата, имаше чудно място за къмпингуване до реката и ние се спряхме там. Неусетно в шеги, закачки и снимане на размазана вода (това последното само аз го правех) мина един час и нещо всички започнахме да огладняваме. Върнахме се до колите, отидохме до Бойково, ядохме като велики боляри, разходихме из Бойково … а чичото от ВЕЦ-а дори не ни уби !

Ето и снимки от разходката.

Вчера беше поредния 9-ти по ред Hand Made Day. Този път изключително препълнен с весели неща и хора Наистина много хора имаше и много нови неща. За мен се получи просто перфектно. Видях много очаквани и неочаквани хора Handmade става все по-посещавано събитие. Аз, както винаги, не бях направил нищо, но тормозех всички със снимки. Дори успях да пробвам и два чужди обектива с моя Nikon. Първо взех на Щи 50 mm-овия, с който обаче нямах автоматичен фокус, но въпреки това на няколко пъти съм се справил много добре След това с на Елинцето 55-200 mm-овия направих чудни далечни изстрели. Скоро ще кача снимки на Нашите Снимки.

Цял ден беше голяма жега. Аз донесох нашата тента от морето, която първоначално трябваше да пази от дъжд, след това от слънце, но в крайна сметка дори не опънахме. Все пак в късния следобед успя да завали за малко, да разхлади … и да уплаши повечето хора и да си тръгнат. Масово хората си тръгнаха по това време.

Аз трябваше да остана почти до 8, когато имахме среща да курса от ТЕТ-а – 10 годишнина от завършването. Събрахме се в един ресторант в стария град и беше хубаво че се събрахме почти всички. Около 20 човека от 26 си е добро постижение. Плюс двете ни класни, които също дойдоха. Видяхме се, пийнахме, хапнахме … и ние с Йонов и Серго решихме да си ходим. Не може да очакваш кой знае какво от подобна среща, но на мен след целия хубав ден и настроението ми беше добро.

Заради срещата на курса не отидох на втория ден на Парк Рок Фест-а на гребната, въпреки че дори имах гривничка. Малко съжалих, че не мога да бъда на няколко месата едновременно. Вечерта на този иначе хубав ден завърших в Петното, което се оказа последната му вечер за сезона, но нещо хората се оказаха изморени и всички си тръгнаха бързо-бързо и не се получи голямо парти.

Бях на първия ден на първия Парк рок фест оупън еър Пловдив (последния да затвори вратата). Защо само на първия е една друга тема. Все пак се навихме с Елица и Дарко, въпреки че всички други отказаха категорично, като забелязаха списъка с групите. Може би поради тази причина или заради липсата на реклама наистина на феста имаше изключително малко хора. Ние отидохме за Обратен Ефект, които бяха по някаква предварителна програма обявени за 18 часа, направихме си среща в 18:30 и дори успяхме да чуем и предишната група Модерн Фолкинг. Отпред точно пред входа на сянка, седнали с биричка беше идеално място да “бъдеш” на феста За ефектния обрат все пак влезнахме вътре. Първо добро впечатление ни направи цената на бирата – само 1,5 лева ! Ето така трябва да е на рок фест. А малкото хора си носят други положителни неща – въобще не чакаш на опашка на бара … нито пък на тоалетните ! Най-добро впечатление ми направи звука. Наистина искам да поздравя хората, които са се занимавали с това – беше много ясен и се чуваше всичко (вокали, китари, барабани … ). При все това беше много силен. Познати след това ми казаха, че се е чувало на центъра (което чак ми се вижда прекалено), но на Mall-а се е чувало перфектно.

Обратен Ефект на мен ми харесаха – въпреки че мина време от както ги слушахме доста със Спастнята в Интвест-а, се оказа че все още им помня текстовете. Малкото публика също се кефише ! Иначе си стана типично фестивално – свириш 50 минути, “благодаря”, няма бис и идва следващата група. Следващите бяха Кръпка блус бенд (въпреки, че по програма трябваше да са по-късно), за които ние отидохме на бара на възможно най-далечната пейка от сцената. След тях на сцената излязоха Ренегад (с които на практика си бяха разменили реда). По някое време на тяхното изпълнение отидохме отново пред сцената. Свириха си добре.

За финал на вечерта бяха обявени Ахат. Излязоха на сцената с тениски на Dio. Направиха една или две песни и изведнъж казаха “благодаря” и си тръгнаха. Публиката изведнъж изпадна в ступор. Аз дори си помислих, че някой е обидил нещо Звезди и той се е ядосал и затова са си тръгнали. Обаче истината се оказа, че дошла полиция и наредили да прекратят фестивала, защото минало 11 часа. Много глупаво ! Особено за тези които са си платили основно заради Ахат. И наистина нямаше връщане, всичко за тази вечер свърши така изведнъж. Ако трябва да се погледне от веселата страна (както туитнах на следващата сутрин): „полиция спаси Пловдив от концерт на Ахат“.

Догодина, ако отново го има фестивала, и включат по-яки групи, пък ще име недоволни заради цената, така че хората все ще мрънкат за нещо. Аз се радвам като се случват разни неща в България.

Да не забравите за утре отново на HandMade Day ! На същото оранжево място от следобяд нататък

Имам вътрешна информация, че се подготвят много хубави неща Елате !

Така се случи, че след съботния концерт на Насекомикс в Сохо в Пловдив, се озовах и на следващия им в София. Това май е първата група, на която ходя на два концерта от едно и също турне. Като влязох в салона на Модерен театър си казах, “еха сега ще гледам истинското театрално представление”, което не се случи в Пловдив. Андрония излезе и й закачиха 4 огромни крила, който на практика закриваха зялата сцена. Наистина като на театър. Обаче хубавите изненади за мен спряха до тук. Още със самото започване се установи, че звукът в ужасен. В Сохо бяха постигнали по-добро озвучаване. Второ, сцената остана непроменена през целия концерт. Аз лично очаквах някакво развитие, като в театър. И трето, като следствие на второто – цялата група с изключение на Рони остана невидима за публиката чак до финалните аплодисменти. Хайде аз бях на балкона и от там се виждаше барабаниста, но от долните редове се е виждала само Рони. А всички си струваше да се виждат или поне да се открият по някое време. В Сохо се наслаждавах на визията на всички. От всичко до тук си мисля, че Nasekomix е по-добре да правят клубни изяви.

След концерта отидохме в Баба Яга, където се оказах на една маса с PR-ката на Насекомикс, с която си поговорихме за концерта и гледахме снимките които направих. Аз преди това си мислех, че няма да дават, но тя лично ми каза да снимам Запознах се и с мъжа й, чийто глас пък се оказа че много добре познавам от Z-Jungle по Z-Rock Съвсем не изглежда, така както съм си го представял, но това предполагам е повече от нормално за радиоводещ.

Сега ме е яд, че не снимах (въобще не си взех фотоапарата) на концерта в Пловдив, когато бях буквално на 1 метър от Насекомикс, а и те не скачат много по сцената, и щяха да станат хубави снимки. Ето поне три снимчици от София:

допълнение: някой да не си помисли, че не ми е харесал концерта в София. Напротив Просто направих няколко сравнения между това да изнасяш концерт в клуб и в театър. На практика са напълно различни неща.

Точно преди да пиша този пост в Dashboard-а на WordPress-а забелязах, че до сега съм написал 999 поста.

Тоест това е хилядният ! Не звучи много при положение, че това е за повече от 6 години, но все пак си е юбилей А и никога не съм се старал да пиша много тук. Само когато си искам. Дано така да е и за напред и още много хилядарки !

п.с. а id-то на поста е 2001.