Идеята за палачинки в петък сутрин се оказа чудесна !!! Благодарности на Гергана ! И на домакините Таня и Пухи, които всъщност не си бяха у тях 
и на всички, които дойдоха. Чудесно е и новото ми работно време, което позволява такива волности
Въпреки, че не посрещнах някъде джулай морнинг, 1-ви юли тази година си е повратна точка в моя живот. Вчера беше последния ми работен ден на работата, в която изкарах над 5 години, а от днес вече съм на нова (въпреки, че общо взето последната седмица ходих и на двете). Здраво навлизам в IT бранша, и ще видим какво ще се получи. Просто исках промяна. От една година предишната работата ми донесе няколко големи депресии и реших, че трябва да пробвам нещо друго. Аз като си наумя нещо, обичам да го правя. Мразя нищо да не направя и след да си казвам “ейй, какво ли щеше да стане, ако …”. Сега остава да си пожелая успех и късмет с новите (доста) интересни занимания !
Имах един личен пост от януари тази година, който току що го направих видим – За 2009-та. В него си бях записал, според тогавашното ми мислене, какво искам да направя през тази година. Сега установих, че съм изпълнил всичко за половин – оправих си зъбите (това го написах тогава, просто за да не се разубедя в последния момент), обиколих един месец по европата, и сега си смених работата. За запознатите само ще вмъкна, че въпросния пост е преди “случката Спасов”. Както се казва изпълнихме петилетката за четири години, а годината за половин За следващата половина ?!? Що да не взема да си завърша магистратурата, и без това сега ще имам доста повече свободно време.
Допълнение за (малкото) хора, които имаха служебния ми GSM номер – повече не ме търсете на него. Вече не е мой.
Вече цяла седмица през деня пече слънце, а вечерта от 5 до 6 вали, трещи и гърми. Просто ужасно лятно време – не става за море, не става за планински преходи … не става и за палатки. В събота, наплашени от това време, решихме да отидем в … Пловдив Защо пък не – и в Пловдив си има много места. Грабнахме колелетата и си направихме велопоход покрай Марица. Времето, колкото и да му се сърдихме, всъщност беше на наша страна и не беше нито горещо, нито заваля – идеално за каране. А и се събрахме доста хора с колела. На края на вечерта завършихме в градската градина, където едвам събрахме всички колела около пейките.
В неделя решихме каквото и да става да отидем в планината. Гената реши да дойде с нас и с неговата кола, така с две коли потеглихме към Лилково и по-точно след него. Аз не знам как успях да навия Спасчо да кара моята кола и този (май за първи път на по-дълъг път) бях пътник в моята кола. Веднъж и аз да усетя какво е Пътищата до и над Лилково все още не са оправени. Освен това заваля. Оставихме колите, защото в един момент вече не можахме да продължим през калта. Влезнахме в гората, където дъжда се усещаше по-слабо. Там седнахме, запалихме си огън да стоим на топличко. За пореден път се убеждавам, че в планината дори и през лятото си е доста студено. Този път аз бях подготвен, но имаше и доста неподготвени.
Гената извади една супер готина сгъваема скара и дори опекохме разни неща на жар Хапнахме хубаво. Постепенно дъжда намаляваше и накрая спря. Ние решихме да продължим към поляните към които се бяхме запътили първоначално. Оказа се че сме отивали към местността Хаджийца, до връх Модър, за която бях чувал и преди, но не бях ходил. Наистина прекрасно място в Родопите ! Много красиво. Ако малко след това не заваля отново, сериозно се замислих дали да не останем на палатка там и да се върнем на другата сутрин. Някой ден трябва да го направим. Когато времето е по-хубаво … и с един преход до върха.
След като заваля отново и започна да се смрачава решихме да се връщаме към Пловдив. По пътя спряхме за малко в кръчмата в Лилково. Дъжда беше спрял, беше хубаво ! След това на слизане по пътя направо ни удави един супер проливен дъжд. В Пловдив отново не валеше и дори ни се стори много топло, въпреки че вече беше след 21 часа. Планината си е една друга работа. Особено както ние бяхме на 1700 метра надморска височина.
Днес е най-дългият ден от годината и се замислих колко е яко ! Ходя на две работи, след това отивам в парка, пия една-две-три бири, след това все още е светло, прибирам се, къпя се, ям, гледам пощи, блогове, новини … а все още е 10 и нещо ! Как е възможно. Излиза ми се пак на вън. Не ми се стои на затворено в това прекрасно време. Нещо ме е обзела голяма енергия. Явно повечето дневна светлина ме зарежда положително.
Хубави дни на всички !
допълнение от 0:27 – и пак излязох
Точно преди една седмица инсталирах WP-SpamFree plug-in за WordPress и след една седмица мога да кажа, че съм много доволен. Нито един пропуснат spam дори за модерация ! А преди това имах десетки (а понякога и стотици) на ден, особено като напоследък така яко се бяха активизирали руските спамъри. Според статистиката за тази седмица е спрял над 300 коментара. Прегледах лог-а и май всички са спамове. Междувременно и доста от приятелите ми коментираха и техните коментари се показаха без проблем. Все пак, ако някой се е опитал да каже нещо и не си вижда коментара да ми пише.
Браво на WP-SpamFree ! Препоръчвам го.
Както пишеше в “Една седмциа в София”: “най-сетне адекватен музикален фестивал в България! И никакъв Глен Хюз!”. Много съм щастлив, че преживях трите дена на Park Live Fest ‘09.
След много чудения кой ще ходи и кой няма, в крайна сметка потеглихме 5 човека в четвъртък за София. Уж тръгнахме сравнително на време, но докато стигнем, докато оставим колата пред блока на Дина (Динчеее, благодарим за гостоприемството !!!), докато се натуткаме, докато стигнем до фестивала пеша, си стана 19:30 (а началото беше обявено за 17 часа). Бяхме изпуснали само R.O.B.T.F., a на сцената се вихреше Pilooski. Пред сцената имаше само един човек и ни е решихме да се слеем с тълпата Останалите посетители просто си стояха кротко на тревата. Постепенно започна да се запълва с хора. На Nasekomix вече имаше, а за Little Dragon бяха дошли почти всички, които бяха намислили да присъстват този ден. Все пак беше четвъртък и е нормално хората да дойдат след работа.
Трики. За втори път гледам Трики на живо (след Букурещ миналата есен). Този път ми се стори дори още по-хубаво ! Все пак не беше в зала със седалки, а на open-air фестивал. Дори мога да кажа, че като изживяване, това беше най-якия концерт на който съм бил ! Просто ми мина като един миг. Не знам нито колко време продължи, нито кои точно песни изпълни. Този път дори пя повече от Букурещ, където основно свиваше. По едно време дори Трики се появи някъде сред публиката, и мина покрай нас. А ние бяхме неизменно най-отпред (общо взето и трите дена бяхме там). Накрая отново завърши с Ace of spades, и отново публиката беше подканена да се качи на сцената. Невероятно изживяване ! Този път обаче охрана по едно време спря да се качват повече хора. За тази част от фестивала питайте Пухи, ако вече не Ви е разказал, как са станали близки с Трики на една сцена 
С Трики завърши първия невероятен ден на ParkLive. Нямахме билети за Ялта (то не сме и искали), и за наше си afterparty отидохме в Лодки. До сега не бях ходил там, но ми се стори чудесно място на открито, евтинко и съвсем непретенциозно … точно като за нас Танцувахме си, пийвахме си … докато се скапахме и се прибрахме да спим.
В петък сутринта всичките ни жени ни напуснаха Надя и Дорето ги закарах рано-рано да си хванат стопа за Пловдив, Динчето отиде на работа, след което също се прибираше директно за Пловдив, а ние останахме трима мъже в апартамента. Както се изрази Йонов – като кубински студенти в западна Европа. Цял ден мързелувахме. Аз само успях да се видя със сестра ми, а Пухи сготви един винен кебаб (само че с пилешко, вместо със свинско, защото такова имаше в магазина, и с бяло вино, вместо червено, защото все пак е лято).
Когато най-накрая отидохме на втория ден на ParkLive вече звучаха Карандила. Бяхме изпуснали Карандила джуниър. По едно време на пулта се качи DJ Lord, който ни забавляваше с разни … а май и той се забваляваше да миксира разни комерсиални хитове По едно друго време на сцената отново се качиха Карандила, а на заден план, DJ Lord продължаваше да пуска бийтове ! Хубаво шоу се получи – създаде настроение.
Втория ден всъщност лично мен най-слабо ме вълнуваше от към любими артисти и използвах времето да се видя с много познати от Пловдив. Дори прекарахме едно известно време в игра на фризби Особено Ruth & Unlimited нещо не успяха да ме впечатлят и да прекъснат фризбито. Все пак за Roots Manuva дойдоха доста хора, а и ние се придвижихме пред сцената. Дори си вкарахме нови лафове: “Are you reggae ?”, “Are you reggae enought for me?” Всъщност си тръгнахме малко преди същинския финал на Roots Manuva и отново завършихме в Лодки, където се видяхме с Цецката.
Последния ден на фестивала беше обявен с начален час 15:00, и ние въпреки голямата жега едвам успяхме да стигнем в 16:30. Това беше и точния час на началото, когато Gaz Cobain от Future Sound Of London се качи на сцената. Чудесна музика … за afterparty … не за подгряване ! А на открито нямаше какво да ни се подгрява – през пет минути отивахме на един маркуч с вода се плискаме за разхлаждане.
Phuture Шок ги очаквах с голям интерес, но леко ме разочароваха с краткото си изпълнение и най-вече с факта, че не ни изпяха “you seem to know” Пяха само нови неща.
След тях, въпреки, че ги нямаше в програмата на основната сцена, се появиха Gilles Peterson & Michael Rütten, който направиха едно кратко сетче и представиха следващата банда.
Crazy P(enis) определено са откритието ми на фестивала. Тази шармантна дама и двамата DJ-и просто ни разказаха играта от кеф ! Много пленителни хора. Не ни оставиха да скучаем.
Plaid започнаха и малко след това заваля дъжда (който е бил в София по това време, знае за какъв дъжд говоря). Дъжд, който вместо да разгони хората, всъщност събра всички пред сцената и хората започнаха да се кефят и скачат още повече. Общо взето никой не обърна внимание на дъжда и той се намуси и си тръгна още преди Plaid да свършат.
За финал на всичко бяха Lamb. Въпреки техническите проблеми и закъснението бяха невероятни ! Andy просто кипеше – скачаше, миксираше, блъскаше барабаните, скачаше в публиката … Много хора просто плачеха, след като приключиха. Въпреки двата биса по някое време просто се наложи да си тръгнат. Аз едвам се прибрах до квартирата на Динчето. Краката ми бяха скапани и всички стълби ми се струваха непреодолими. Добре че работеше асансьора, защото до седемнадесетия етаж нямаше да се кача – тогава бих предпочел да спя отпред на пейката.
И така всичко свърши … трите дена които просто минаха като миг а мен. Когато пристигнахме в Пловдив с Йонов просто си казахме, че все едно преди малко сме тръгнали за фестивала. Чудесно беше !
Въпреки, че като музика на фестивала мога да му дам 10 от 10, мисля да изложа и какво не ми хареса в него … главно като организация. Надявам се да е градивна критика:
Не че аз не живях ! Много яко беше !
Трябва да се случват и хубави неща в живота.
п.с. снимки има ето тук.
Тествам един нов plug-in за WordPress – WP-SpamFree. Кажете ми (все ще намерите как ) ако пробвате да оставите коментар и не стане. Освен това, до колкото разбирам от информацията за него, трябва да имате разрешени JavaScript и Cookies.
И тази година не пропуснахме Широка поляна. Макар и само за един уикенд отидохме на това прекрасно място. Ако отидем още веднъж (или няколко пъти) тази година въобще няма да се дърпам Един от поводите тази година беше рождения ден на Ники – да си ни жив и здрав ! Другия да се измъкнем от жегите в Пловдив … а то какво стана – направо може да се каже че ни беше студено. Наистина вечерта сложихме всички дрехи, които имахме, и пак беше хладно. Поне в палатките беше ОК. Признавам си – не бях подготвен за толкова студено време. Днес беше доста слънчево и дори всички май почервеняхме, но вятъра все още беше хладен и така и не можахме да се топнем в язовира. Затова си мисля, че пак трябва да отидем. Въпреки, че вече имаше много хора, и дори обичайното ни място беше заето и се наложи да си търсим ново, което също не беше лошо.
Ден за избори. Аз съм доволен, че освен че дадох моя глас, помогнах и на Дори и на Пухи да гласуват, като ги закарах с колата до техните секции, преди да отпрашим извън непоносимо горещия Пловдив. Отидохме на реката до Храбрино. Там не само се разхладихме, а дори ни валя и дъжд. Иначе ходенето на горе по реката на места дори си беше екстремно. Като цяло беше хубаво, а на края дори бяхме в някаква кръчма в Храбрино. Не може да се сравнява с тази в Бойково, но все пак.
поредния ден с хора, музика и неща беше чудесен. Особено много бяха хората и нещата Всичко благодарение на тази усмивка:
Има един принцип, който до някъде ми харесва – човек трябва на 5 години на смени нещо кардинално в живота, като например да се ожени, да се разведе, да смени града, държавата, да има дете … аз от 5 години работя на настоящата ми работа, и реших да я сменя. Всъщност реших направо да си сменя професията. Днес си подадох предизвестието за напускане и сега си търся работа в IT сферата. Имам една оферта, но ако ми предложите работа с която да обикалям света, да работя на Линукс и да ми плащате чутовно, няма как да откажа това неприлично предложение. Повечето, които ме четат, сигурно знаят какво мога, иначе има (някакво) CV от дясно.
Разбира се всяка промяна си е риск, но на мен ми се рискува с тази. Дано да е за добро.
За който е забравил, или за който не знае – тази събота на обичайното място.
Днес точно като за празника така се случи, че работихме само до обяд. Просто нямахме ток на работата, мотахме се, и в 12 часа ни пуснаха. Аз използвах следобеда да си свърша разни лични неща и да си платя разни сметки. Успях да свърша и нещо, което отлагам от един месец вече, а именно да се отблагодаря на Eee PC-то за добре свършената работа през априлското ми пътешествие. По този повод (а и поради днешния празник ) той (тя/то) вече е с 2 GB RAM ! Eee PC-то е направо много лесно да му се ъпгрейдва RAM-а. Отваря се задния капак, който се държи на две болтчета и виждате паметта, твърдия диск (който в моя случай представляваше една платка с няколко чипа) и още нещо, което предполагам беше WiFi картата. Смених платката RAM (за съжаление има само един слот, но при тези размери е разбираемо) и рестартирах. Биоса веднага показа 2048MB Само където Линукса не го разпозна веднага, но бързо се сетих, че бях с ядро компилирано за 1GB RAM и бързо си сложих друго такова за 4GB. Сега вече Фуфи е гъзар !
п.с. на някой да му трябва 1GB SO-DIMM DDR2 400MHz памет ?
Един много спокоен уикенд на Мандрица. Отидох в събота, изключих си телефона, починах си, четях си книжка (Кръглата риба става все по-интересна. Дано не ме разочарова на края), изгледах “Сън” на Ким-Ку Дук (точно преди лягане не е най-подходящия избор за филм, но все пак ми хареса). Като цяло уикенда ми се отрази добре – малко на саме с мислите ми и пълна почивка.
- Таджикистан
- ?!? Азия ! Какво ?!? Нищо друго не свързвам с тази бивша съветска република. Трябва да проверя в Уикипедия !
Общо взето това ми бяха приблизително мислите (до колко може да се изобразят писмено), когато прочетох, че Пешо ме предизвиква на игра на асоциации с дума Таджикистан. Наистина, Пешо, хвана ме – нищо друго не ми хрумна в първия момент.
За да продължа играта, няма да предизвиквам определен човек, нека който желае да се включи. Думата (страната) е Сирия. За последната седмица, имах няколко разговора за тази държава и ми е интересно с какво я асоциирате ?
Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица
Mariann
Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен Взехме вече да си препращаме “сърфисти” Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.
21 май 2009
В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.
Ревю, Контрол Хиподил
Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 
) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.
23 май 2009
След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя – моят беше преди няколко години ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.
24 май 2009
24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.
25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера
И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.
След тежката петък вечер в градкста градина, успяхме да се съвземем и тръгнем към София чак към 16 часа. Като стигнахме в София, направо взехме Дина от работа и плана беше да посетим част от нощта на музеите и галериите. Общо взето програмата беше доста постна, концертите (които си харесахме) бяха рано още в 19 часа и ги изпуснахме … успяхме да разгледаме само изложбата “Изкушението Чалга” в градската галерия, която за мое учудване ми хареса. Направо си е чудесна След това отидохме в парка Заимов, където седяхме доста време, срещнахме разни хора. Вечерта завършихме (поне част от нас) в заведението на Гергана 14-16.
В неделя станахме към обяд, видях се със Софито, и след това отидохме на Витоша. Дина ни заведе на златните мостове и видях за първи път морените. Бреййй тез’ камъни наистина огромни ! Ама ОГРОМНИ Ви казвам ! Вчипитлих се След Витоша отидохме на гости на Стринето, в готското й апартаментче и тя ни нагости с вкусна домашна пица. След това едно бързо прибиране с Пухи по спокойната магистрала (която между другото на места така се е разбила, че прилича на градски път), и за финал на неделята и уикенда ударихме едно Петно, където бяха останалите
Като се замисля, доста неща като за два дена
Най-сетне ми остана време да напиша заключението за евро-пътешествието ми през миналия месец. Всъщност никакво заключение няма да е. Просто да кажа, че част от постовете са обновени с линкове и снимки, а на всички им сложих етикет – euro trip april 2009. Малко късно, но все пак го направих.
Както би казал един приятел: убих и третия цар и превъртях CouchSurfing-а Така де, днес си получих картичката и вече съм verified member level 3 !
Някои права запазени:
Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Bulgaria License.
Работи с WordPress. Външен вид от j david macor.com. Икони от Web 2 Mini пакета.
Recent Comments