Ik0’s WebJournal

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис - само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас - така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова - към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки - хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем - доста е голям. Избрахме си едно страхотно място - леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира - Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки - освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж - единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове - просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става - поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! И един съвет, който ни дадоха - не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме - работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот - на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …

Мислех тази вечер да пиша, за това как изкарах великден на Мандрица, как валеше през цялото време, как прочетох “любовта трае три години” за два дена, как се наядох … но няма. Ще Ви разкажа^H^H^H^H^H^H^H помрънкам какво ми се случи преди малко. Отивам аз в един магазин, вземам една двулитрова бира от фризера и отивам на касата да си я платя. Бирата струва 2,60 лева, аз поглеждам в профейла, виждам едно 2 и едно 20 лева. Знам че имам и доста монети, така че сигурно ще събера 60 стотинки, но подавам двадесетолевката и решавам да попитам момичето дали има да ми ги развали. Тя ме поглежда и казва: “two sixty”. Аз - шах и мат ! Знам че не ми се разбира като говоря, но чак толкова ли ?!?

Честит рожден ден, бебинцеее (или по-точно месец, защото не знам от кога точно се води) Да ти е живо и здраво името, журналчо ! Наскоро казаха за теб “електронните медии писаха …”, което малко ме учуди, но също така се почувствах леко горд.

Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото

Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.

Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва - нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах - нещо с много щ-та, ц-та и ч-та Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица - казах си - това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея - Тишо, Вилито, Здравка и Марто Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.

Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.

За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.

Букурещ, Бряновщица .. все едно - важното е да се ходи някъде !

Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град - хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing - Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина - австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив - Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.

В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.

В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ?

Тази вечер бях на първото издание на Future Shorts в Пловдив в Петното. Общо взето бях последния, който успя да влезне. След мен дори с покана не пускаха и доста хора останаха отвън. Късометражните филми бяха разделени на две части, като на мен първата определено ми хареса повече. Двете бяха доста емоционално различни (поне според мен). Иначе Future Shorts си заслужава да се посети ! Селекцията наистина е много добра !

След филмите започна партито под надслов “PoRN In Da USA presents: Greatest porn soundtracks of 80s” Магито имаше рожден ден - ЧРД, Магицеееее !!! ЧРД Лена !!! Да ти е живо и здраво името Купона стана много повече от як. Всички се забавляваха страхотно ! Просто номер едно ! Мисля, че стана парти за което в Пловдив ще се говори още дълго ! Ще има и снимки, няма начин Браво на организаторите, браво на присъстващите !

edit: ето и снимките

Преди малко си направих обичайния месечен архив със снимки, в случая за месец март. Понеже още не съм си намерил хубава програма за управление на снимките ми и не ги таг-вам, затова класически си пиша с маркер върху DVD-то от къде са ми снимките. Изумих се на колко места съм бил предишния месец :

• Истанбул, Турция (на WIN изложението)
• Одрин
• на концерт на Култур Шок в София (в Black Box)
• село Бойково (една неделна разходка)
• Сърбия (малко снимки на път към Хърватска)
• снимки из Хърватска
• Загреб (най-вече от там, всъщност ето всички снимки от пътешествието)
• Унгария (разни селца и паланки)
• Сегет (там бях за една нощ)
• Румъния
• Тимишоара
• Перперикон
• Скалните гъби (пак там, Кърджалийско)
• Хасково
• Стара Загора
• концерт на Остава (в Петното)
• село Мостово (рожден ден на Дина)
• Белинташ (близо е до Мостово)

и всичко това само за един месец Дано да имам още много подобни 30 дена от живота ми !

Знаете ли какво е това ?

Прочетете останалото »

Тази седмица излетя нещо много бързо за мен. Още в понеделник в офиса на Йонов започнахме с една водка, а след това се довърших у Таня. Казах си, ако така започва седмицата какво ли ще става по-нататък, а то наистина не се спрях Във вторник вечерта бях в Найлона, където се прожектираше един филм - Mondo Kane - много брутален ! Много Як ! Много шокодокументален ! Препоръчвам го на всеки, който се осмели да го гледа. Във сряда бях убеден, че е вторник и дори спорех по въпроса. Иначе вечерта започна с бира в парка и след това отново в Таня и Пухи. В четвъртък пък се събрахме у Йонов Днес (петък) малко се спрях от пиене, но пък си имах доста къщна работа на главата. През уикенда всеки от компанията е на някъде (дори и аз), така че в понеделник не очаквайте станалия обичаен за мен, пътепис, къде сме ходили. Хайде дано дъжда да спре и да имаме слънчеви събота и неделя !

Този уикенд беше отреден за голямото празнуване на рождения ден на Дина. Да ти е живо и здраво името, Дина !!! Мястото беше село Мостово. Там имахме цяла запазена къща, от модерните напоследък селски туризъм. Всъщност къщичката си беше направена чудесно. Има си всякакви чудесии, но всичко е опитано да се запази битово (гардероба рулира !). Все пак на мен нещо като сателитна телевизия ми идва в повече, но това си е въпрос на вкус

Отидохме в събота след обяд, слънцето грееше приятно и веднага започнахме с бирите Бяхме се събрали доста голяма компания - 13 човека в основната си част, а на моменти пред къщата имаше 5 коли, което си е много. Приготвяхме си разни манджи, запалихме камината, слънцето залезе, влезнахме в трапезарията(бивш обор ), минахме на ракия … Ядохме, пихме и се забавлявахме. Само където не беше три дена. Лично за мен мога да кажа, че се забавлявах на максимум. Дори Пухи и Ники ми се вързаха на акъла и след като бяхме загряли доволно вътрешно, решихме да спим на палатка в двора. Така и направихме, което ми беше първата палатка за тази година.

В неделя решихме да отидем до Белинташ. Вече някои участъци от пътя са асфалтирани, но все пак по-голямата част си остава черен път. Това не е проблем за мен, аз си обичам да ходя на закътани места, но мисля за хората, които живеят в близките села и в 21-ви век, в европейския съюз, дори няма път до тях.

На Белинташ ни изненада много силен вятър и го обиколихме набързо (дори по едно време се опита да завали сняг). Аз вече съм бил няколко пъти там, но отново исках да видя повечето места на скалата. Този път имаше доста хора, и цялото място го усетих повече като туристическа дестинация, отколкото като мистично енергийно място. Все пак си струва ходенето до там, най-малкото заради величествената скала и величествената гледка.

Върнахме се в къщата в Мостово. Там ни дойдоха на гости за малко Еличката и Райо Почистихме къщата и след това трябваше да си ходим … колкото и да не ми се искаше, уикенда свърши. Хайде дано да има още много подобни хубави поводи да се събираме така и да се забавляваме така !

Не, никъде не съм оставал в петък, просто бях на концерт на Остава в Петното. Отдавна се бях заканил да отида и отидох, въпреки, че на следващата сутрин бях на изпит. Не знам, моите критерии ли вече са се занижили за Остава, или наистина стана много як концерт Беше обявен като промо на новия им албум и аз най-вече отидох да чуя повече от новите им песни (и дори евентуално да си го купя, но се оказа, че все още не е излязъл), които очаквах много да не ми харесат. Въпреки това, Остава изпълниха и всичките ми любими техни песни на български, което ме изпълни максимално ! Иначе и 1-2 от новите им песни ми харесаха още на първо слушане, но наистина има доста голяма промяна в звученето на Остава. Хайде английските текстове мога да ги преглътна, brithpop звученето също става, но едно се чудя - къде отиде депресията ?

Иха ! Измина още един уикенд с най-разнообразни преживявания за мен.  Ето набързо всичко, че ако тръгна с подробности ще стане много дълго и скучно В петък вечер едно ажурно събиране по случай рождения ден на Дина (преди официалното парти, този уикенд ). В събота сутринта - на изпит. Оказа се доста по-гаден отколкото очаквахме всички. Малко го подценихме, и ще видя след няколко дена, какво съм направил. След изпита, по обяд, - бири, кафе, бири (в този ред). След това пропуснах ходенето до Св. Кирик, за да презаредя батериите (т.е. да поспя малко).  След като станах вече беше време да тръгвам на couchsurfing среща в Пловдив. Пътьом само минах през Баня старинна, където имаше Еко фест. Беше доста интересно - имаше доста хора, интересни плакати/инсталации, музика … въобще съжалих, че не можех да остана за повече. Все пак бях тръгнал за Розенхоф, където вече ме чакаха коучсърфърите (блях имало думи, които изглеждат ужасно на български). Малко се зачудих как ще се познаем, но се справих Разбрах и от къде се влиза в този Розенхоф Запознах се с няколко доста интересни хора и си прекарах чудесно вечерта. Запознах се на живо и с един човек, с който се оказа, че се познаваме виртуално. Изчакахме и един грък - Йоргус, който се разбра, че го били обрали в София, докато си оправял спукана гума и след това цял следобед се занимавал с полицаи. Ей така ни става известна България. Междувременно хората от couchsurfing, които трябваше да останат у нас, се отказаха (т.е. си намериха друго място), а аз отидох в Петното. Нещо другите не бяха навити за клуб. В Петното ме посрещна неочакваната новина, че всичките ми приятели са си тръгнали и аз изпих още една бира и аз се прибрах.

В неделя бяхме планували да отидем до Перперикон и така и направихме.  Бяхме с две абсолютно еднакви Астралки Дори и по цвят. Аз бях за втори път там и пак ми хареса. След това отидохме до Каменните гъби. Нямаше как да пропусна да ги видя, след като бяха толкова близо. След “гъбите” отидохме в Хасково. Там ядохме на пицария. След това посетихме и Стара Загора по тъмно … или поне центъра й. Накрая естествено се прибрахме в Пловдив … и така ми завърши уикенда

Иде пролетта зимата пролетта … Какво става с това време ?!? Преди няколко дена лежах по тревата на над 25 градуса, след няколко дена е първа пролет, а сега прехвърча сняг … да дори в Пловдив.  Хора, пазете природата, иначе тя ще ни съсипе

Във вторник сутринта, заедно с Магито и Йонов се отправихме на едно дълго балканско пътешествие. Целта ни беше Загреб в Хърватска, така че потеглихме към българо-сръбската граница.

Сърбия

Сърбия я пресякохме почти без да спираме. Аз имах някакви съмнения за разни размирици, но всичко си беше спокойно. Поне по главните пътища. Спирахме само два пъти - веднъж за кратка почивка и още веднъж на една бензиностанция. По-голямата част от пътя е магистрали. Всъщност една магистрала, която е разделена на две - до Белград и след него. За първата част платихме около 13€ и за втората още 6€. Приемат кредитни карти, така че не е проблем, ако нямате динари и освен това да не ви прецакат с курса на еврото или с рестото (както разбрах са правили преди). А по някое време както си карахме се усетихме, че сме с един час на аванта, защото вече сме в друг часови пояс. По-хубаво щеше да бъде този час да го имахме на връщане, но това е положението.

Хърватска

Най-голямото (и всъщност единственото) тотално претърсване на багажа ни направиха на Хърватската граница. Накараха ни да извадим всичкия багаж на една маса и основно провериха всичко, както и колата. Въпреки че разровиха всичко и ни накараха дори да отворим един подарък, който носихме опакован, не бяха груби, просто искаха да видят всичко.

В Хърватска имат нови магистрали, които са много хубаво и се пътува приятно, въпреки, че на моменти доста валеше. Единствено маркировката напътя ми се стори, че не е толкова светлоотразителна и се вижда на по-малко разстояние. Иначе за пътя до Загреб - още 15€. Като цяло хич не са евтини тези магистрали.

Загреб

Пристигнахме по тъмно в Загреб и трябваше да намерим нашите домакини, който намерихме чрез couchsurfing. Зададохме на GPS-а улица Zinke Kunc 9, и въпреки псувните които изяде, успя да ни закара до там. Поли и съквартирантите й, се оказаха много готини хора. Бяха ни приготвили цяла стая за нас, пихме бира цяла вечер и въпреки, че си разбирахме много думи, си говорихме на английски. Като цялата идея на CouchSurfing е много добра - освен че получаваш безплатно място за спане, запознаваш се с много хора с различни култури, и дори получаваш безплатен екскурзовод (или поне научаваш от първа ръка както да посетиш).

Неусетно, в пиене на биричка, стана доста късно, ние бяхме изморени от 11-часовия път и решихме да оставим разходката за другия ден.

Сутринта Миран (единия от съквартирантите) ни разходи хубаво из центъра на Загреб. Честно да Ви кажа - много ми хареса ! Много хубав, много чист, много подреден град ! Подобно впечатление останах и от цяла Хърватска. Направо се чудихме как може ние да сме в европейския съюз, а те не. Всъщност не забелязах да им е зле, като не са.

Времето беше прекрасно. Дори след обяд, когато Миран трябваше да отиде на лекции и ни остави, си взехме малко хърватска бира и легнахме на тревата в един парк в центъра на града, както разбираше и още доста хора В магазините се оправяхме много добре, защото цифрите им се произнасят също както нашите, така че направо си говориш на български. Иначе с валутата им - куна, много се бъзикахме Стоим си ние в центъра на Загреб и нямаме пукната куна ! След Хърватска вече всичко обръщаме в куни Друго което ми направи впечатление беше, че на улиците релсите за трамваите са в края, а по средата е място за спиране на коли. Някой както си кара изведнъж пуска аварийните и спира по средата на улицата и излиза от колата. Освен това в Загреб си има и алеи за колелета.

Вечерта на 12-ти бяхме на концерт на Autechre, което всъщност беше основната причина за нашето пътешествие. Аз така и не можах да им свикна, но все пак бях на партито в клуб KSET (което се оказа, че означавало Клуб на Студентите по Електро-Техника). Пих си бира по 9 куни и се забавлявах. Наистина приличаше повече на парти, отколкото на концерт.

След концерта се прибрахме и аз лично имах сили само да се изкъпя и да заспя. Беше един много хубав ден за мен - дълга разходка из Загреб, концерт, много емоции …

На следващата сутрин трябваше да си тръгваме, а ние все още не бяхме решили накъде. Първоначалната идея беше да отидем към морето на Хърватска, но решихме че връщането ще е много дълго - точно в обратна посока на България е, а и отгоре на всичко на връщане щяхме да изгубим един час от часовата разлика. Миран каза, че след 10-15 минути трябва да тръгваме, ние отворихме Google Maps, и решихме да ходим към Унгария и от там през Румъния да се прибираме. Малко повече път е, но пък имахме два дена (в събота сутринта трябваше да съм в Пловдив, защото бях на изпит). Смених картата на GPS-а и тръгнахме. На излизане от Загреб, пак благодарение на GPS-а, намерихме една Billa, в която мислихме, хем да оставим последните ни куни, хем да си вземем провизии за из път. В крайна сметка дори превишихме парите, които имахме, платихме с карта, а куните ги набутахме в една бензиностанция, да видят те, какво ще ги правят тези куни !

Не-магистралните пътища на Хърватска малко ни разочароваха, защото нямаха нито едно място да отбием за кратка почивка, но като пътища си бяха OK.

Унгария

Отидохме в Унгария напълно неподготвени. Границата се минава лесно (все пак вече е европейски съюз), но веднага след това установихме, че думичка не разбираме. Дори не знам защо си мислихме, че унгарците са с евро, но още на първата бензиностанция видяхме цена на литър около 300, което ако беше евро бяхме много закъсали Най-хубавото, което много вдигна рейтинга на Унгария, е че малко след границата имаше някакъв парк, в който си намерихме чудна пейка и място за почивка.

Целия ден използвахме да пресечем Унгария по южната й страна, като целта ни беше град Сегет (Szeged). По пътя спирахме в разни селца, където бяхме впечатлени от размера на катедралите, сравнен с размера на селцето в което се намираха.

Вечерта стигнахме в Сегед и започнахме да си търсим място, където на пренощуваме. Ако знаехме предварително, че ще ходим там, сигурно щяхме да си намерим някой чрез couchsurfing, но вече беше късно. Точно на центъра имаше един туристически информационен компютър с touchscreen, и от него си записахме адреси на разни хостели. Намерихме ги на GPS-а и отидохме до най-близкия. Оказа се някакво студентско общежитие, но внего нямаше места. Като цяло установихме, че там май хостел казват на студентски/ученически общежития. Следващия в който отидохме, и в който всъщност останахме беше някакво общежитие само с момчета, но ни казаха една цена от 1400 форинта, което си някъде 10 лева. Кой е спал в Унгария в хубава отоплена стая за 10 лева ? Дадоха ни стая за трима и беше идеално. Само където и там грандоманията се усещаше. Стаята хич не беше малка, но въпреки това като чи ли беше повече висока от колкото дълга.

Вечерта се разходихме още малко из Сегед, ядохме в китайски ресторант и след това решихме да си легнем рано и сутринта да станем рано, защото имахме още много път. Нощен Сегед не ни впечатли с нищо. Почти нямаше хора, всичко изглеждаше много студено, и най-странното - имаше много малко дървета. Друго странно нещо - почти никой не знаеше английски, което си беше проблем, защото ние пък думичка не разбирахме от унгарски.

Сутринта станахме още в 6:30 местно време, което значеше 7:30 българско (вече се съобразявахме с нашето време, защото трябваше да стигнем до Пловдив същия ден). Сутринта само за малко минахме през голямата катедрала в центъра на Сегед и след това потеглихме на път.

Пътя до Румъния е сравнително малко и сравнително бързо се озовахме в Румъния.

Румъния

Унгаро-Румънската граница се минава за нула време, но това Ви отнема един час. Минавате на източно-европейско време. Имахме още форинти и с радост установихме, че можехме да си купим румънска винетка за 1000 форинта. Освен това на бензиностанцията точно до границата си взехме бира и разни сладки работи също срещу форинти, така че успяхме да се отървем от тях. На същата бензиностанция си взехме кафе с евро, а платихме бензина с кредитна карта. Въобще всичко взимат.

Единствената спирка, която бяхме решили да си направим в Румъния беше град Тимишоара, който е сравнително близо от към Унгария. Разгледахме само центъра и всъщност доста ми хареса - голяма църква, хубави зелени площи, слънце, много хора, много гълъби …

За разлика от Тимишоара останала част от Румъния въобще не ни хареса. Почти целия път E79 беше в ремонт, като места беше дори издран целия асфалт и всички чужди коли и тирове се влачиха по този път. На доста места имаше и светофари, които допълнително забавяха движението. То хубаво, че го ремонтират, ама трябваше ли целия наведнъж. Отне ни супер много време да минем през Румъния. Освен това навсякъде отстрани на пътя беше пълно с боклуци - нещо, което бяхме отвикнали да гледаме няколко дена.

Решихме да се приберем в България чрез ферибота Калафат-Видин. Някак си стигнахме Калафат, и там румънската граница ни направи поредно голямо отрицателно впечатление. Първо още на входа ни обиколиха разни с думите “Бате, дай 10€ и ще те прекараме първи … добре, де дай 5″. След това трябваше да платим такса на влизане в пристанището - 6€. После си платихме таксата за ферибота - 20€ за кола и по 3€ на човек и отидохме към спрелите коли да чакаме. В този момент ни се развикаха, че не сме били спряли някъде, където нямаше нито знак, нито бариера, за да ни проверят паспортите. Държаха се доста грубо. Докато течаха тези събития, ферибота точно тръгна и се наложи да го изчакаме да се върне и се качихме на следващия тур. Изгубихме почти един час.

България

След дългото пътуване из Румъния стигнахме във Видин в 8 часа вечерта и от там тръгнахме за Пловдив. Българската част от E79 беше вече направена и то супер добре. Особено в началото може би беше един от най-хубавите пътища, по които минах по време на пътешествието ни, въпреки че беше нощ, а терена почти планински. Е, постепенно навлязохме в нашата мила родна картинка, и пътя се развали, но поне вече си ги знаех пътищата. По пътя от Видин до Пловдив ни спряха три пъти полицаи за проверка, нещо което не ни се случи нито веднъж предишните 2000 километра. Единия път дори на Йонов му написаха акт за неправилно изпреварване. След 13 часа шофиране, реших да си почина малко и му дадох да кара стотина километра до София и баш там го хванаха. Много тъпо.

В 1:30 през нощта си бяхме в Пловдив, а в 2 вече си бях вкъщи

Общо

Така общо за четири дена изминахме 2250 километра и минахме през 4 държави. Колко ни струваше ? Все още дори не знаем. Трябва да съберем всички бележки, да уеднаквим валутите и тогава ще разберем. Като се замисля само за бензин сме дали около 100 лева, 3400 динара, 120 куни и 150 леи. Всъщност парите нямат значение, важното е че си направих най-голямото ми пътешествие … за сега

а в събота дори мисля, ще се справих добре и на изпита

допълнение: ето и снимките

В хубавия ранен неделен следобед се събрахме две коли хора, да излезем от слънчевия Пловдив и да отидем малко на планина. След редовните няколко промени на крайната цел, се спряхме на село Бойково - хем е сравнително близо, хем достатъчно високо в планината. На отиване през всички села, през които минавахме имаше кукерски празници. Дори Първенец се наложи добре да го опознаем, защото беше затворен главния път и доста се полутахме из уличките в селото. Като изключим това, стигнахме лесно до Бойково. Спряхме на центъра, някои седнаха в местната кръчма/ресторант, други играха хек, а аз се разхождах и снимах. Бойково е хубаво и спокойно място - разбирам хората, които имат вили там.

Като цяло времето беше доста по-лошо от колкото в Пловдив и слънцето само по малко се опитваше да изгрява. По едно време дори започна да си става направо студено. Започна да капи дъжд, но ние все пак решихме да отидем до скалите, както си бяхме намислили. Дъжда постепенно премина в сняг/град - едни едри бели топчета. Аз дори не си бях взел якето (само Диадорката пак ме спаси). Всичко дори набързо побеля, а ние все още вървяхме под дъждоснега (само Магито разумно остана в колата). Въобще не очаквахме такова развитие на слънчевия Пловдивски следобед. Тръгнахме да се връщаме, като си мислехме да ходим към Асеновград, но видяхме, че и там небето е мрачно, а пловдивските тепета се къпеха в слънчеви лъчи. Така завършихме разходката с изкачване на тепето на Альоша. Все пак беше хубава разходка и малко планина винаги помага за подобряване на настроението

Снощи на Култур Шок беше размазващо ! Страшен концерт, страшна публика … и малка зала. Хората бяха дошли за голям купон и той се получи. Публиката пееше още от самото начало на Балканджи и Черно Фередже, а когато излязоха Джино и копания, положението стана неконтролируемо. Тълпата стана като един - всички скачаха и пееха заедно. То и нямаше как иначе, защото нямаше никакво, ама никакво място. Култур Шок се върнаха 3-4 пъти на бис в тесния Black Box . За първи път бях на концерт, където хората са толкова нагъчкани. Въпреки това оценявам този концерт като един от най-добрите на които съм бил. Неописуемо усещане ! Още имам шум в главата

Бичи Ицо пак айляка
Във Стамбула на битака,
Отиде там на панаира
Газ-сентрали да пласира.
Но пази се, Ици-бой,
Че A.M.F. не знай покой!
Сучат те мустаци черни
И търсят дупета неверни!
Дори за миг да не внимаваш
Горчиво ти ще съжаляваш!
Затуй със тенекия яка
Опаковай си дивака.
И привсе това бъди нащрек,
И видиш ли брадат човек
Към теб да идва с оксижен
Или с дрелка въоръжен,
От него бягай ти далеч,
Че после късно ще е веч!!!
Затуй ти пращам есемес.
(и земи да ми купиш фес:)

(e-mail от Бат’ Спас, докато съм бил в Истанбул )

Темата е малко несъвместима, но все пак честит национален празник на всички българи !!! Аз по ирония  на съдбата посрещам трети март в Турция.

За Баба Марта всъщност се радвам, че не бях в България и изпуснах целия спам с мартениците. Утре като върна си знам, че тези които наистина искат да ми пожелаят здраве и успех чрез  мартеница, ще го направят, а  за останалите - няма нужда. Наистина е твърде пресилена цялата работа да връзваш цял ден на познати и непознати мартеници, като единствената причина  е само защото е 1-ви март.

Малко е странно, но WIN е съкращение от World of Industry. Изложението на което бях през последните четири дена в Истанбул.

Ден 1: общо взето първи ден отвсякъде - по алейте се разхождаха само самите изложители и много ученици, явно доведени специално. Основно изложителите се опознават взаимно. За нас беше добре, защото бяхме за първи път.

Ден 2: В петък идват хората които наистина търсят бизнес контакти и се интересуват сериозно. Наистина работен ден, в който видяхме колко изморително може да е.

Ден 3: В събота вече започват да се появят всякакви хора - и сериозни и зяпачи. Първият ден в който имаше хора, който въобще не знаеха английски. Още повече хора от петък като цяло. Иначе имаше интересни хора от Израел, Иран, Арабските страни … та дори и от България. Нагледах се на хора от най-различни култури.

Ден 4: Последният ден е с посещение почти като в събота, но наистина бизнес контактите са по-малко. Повечето само разглеждат и не знаят английски. Все пак хората не започват да затварят още в 14 часа, както е по българските панаири, а чак след 18.

И така като на майтап избутахме този панаир. Всъщност дори май доста добре се представихме. Бяхме там наравно с големите и не се давахме. ‘Дет се вика пикaех заедно с хората от SIemens Видях какво е голям специализиран панаир. Посещението може би е колкото есенния в Пловдив, но като площ е по-малък (една голяма сграда с 10 зали), и в същото време е доста специализиран. Всъщност това е Хановерския панаир за източна Европа и близкия изток. Доволен съм че бях там и придобих голям опит.

Тази вечер с колегите в Истанбул решихме да отидем в Iskender. Първо ми го представиха като турския McDonald’s. Представих си го като някаква екзотична смесица между fast food и мазни, люти турски манджи. Хем е така, хем не е. Екзотичен да - по ориенталски му. Fast - особено персонала ! Постоянно всички тичаха наоколо. Още седнахме и докато ни намерят нещо като меню с картинки, вече на масата имаше салата, вода, хляб (един такъв като питки за дюнери, не му знам името) … и още няколко неща, на които също не знам името. През цялото време се скъсаха да ни сменят чиниите и приборите на всяка смяна на ястието. Извадиш ли цигара, веднага от въздуха се появява огънче. Въобще лудница. Не бях попадал в подобен ресторант досега. Казаха, че това било нормално за традиционните турски ресторанти и съм доволен, че го видях. Поръчахме си сметката - дойде едно тефтерче (както и при българските сметки), като вътре имаше само едно чисто бяло листче на което пишеше “40″. Нищо повече ! Докато плащахме дойде една чиния с турски сладости, на които трудно се устоява, дори след чоп кебаб. Минутка по-късно дойде и по един турски чай за всеки ! Страшна работа Ви казвам. Това няма да го забравя.

допълнение: забравих да спомена, че на тръгване на вратата ни измиха/поляха ръцете с някаква течност с мирис на лимон.

допълнение 2: следващите две вечери също бяхме там