Миналата събота малко спонтанно купих колело на Божидар. Бяхме в Тракия на детската площадка за велосипедисти (до училището “Черноризец храбър”) и му казвам “искаш ли и ти колело?” и той ми отговори “да”. То и преди бяхме ходили да гледаме за колела с него, но някак си тогава още нямаше сила да върти педалите. Така и така бяхме в Тракия и отидохме в Decathlon. Там в началото нямаше колело като за него (14″), но един батко каза че ще ни сглоби ако си харесаме нещо и така и стана – гледахме дори как се сглобява. После казах на Божидар хайде сега карай до каските да си избереш една, като идеята ми беше да видя дали вече му се отдава повече да кара. Направи 2 кръгчета на магазина и ме убеди че вече е готов за колело. Избра си и една синя каска, която дори като не кара не я сваля 🙂 Така Божидар се сдоби с колело и си мислех как в неделя ще отидем някъде и да кара на спокойствие, но на сутринта се събуди с повръщане и всичко се провали. Все пак в следващите дни покара доста около блока и мога да кажа, че доста задобря. Дори вече не мога да го стигна.

Като цяло аз имам голям мерак да кара колело и двамата (в бъдеще защо не и тримата) да си правим велопреходи. Ще видим дали и неговото желание ще се запази.