Tag Archives: Върховръх

На юг

Спим в легла, къпем се всеки ден, ходим на плажове с много хора … що е то ? Бандата на добрите на юг ! Да тази отпуска беше доста по-различна от предишните години. До последния ден преди да тръгнем си мислех, че ще сме само с Вили и решихме да ходим на Каваци при вуйчо й. Точно в петък в 5 часа преди отпуската ми звънна Таня и ме попита дали нямаме 3 свободни места за морето и така тя с Дарко и Ники се присъединиха към нас 🙂 Така поне се събрахме хубава компания за морето. Когато пристигнахме на Каваци всичко се навиха да останат с нас на бунгала и така за поредна година си изкарахме заедно морето ! Но, както казах по-рано, доста по-различно от предишните години на Карадере. Плажувахме на плажовете на Каваци, Златна рибка, ММЦ и др., разгледахме замъка в Равадиново, Созопол, Черноморец … обядвахме по кръчми, готвихме на газов котлон и спяхме в бунгала. Наистина едно съвсем различно преживяване. Поне си починах – толкова спане скоро не бях видял ! И така си изкарахме една седмица. От събота до събота. А ние с Вили като се върнахме се качихме директно на Върховръх за една вечер и така направихме от 0 до 1500m за един ден.

Жега

В Пловдив е адската жега ! Уикенда хубаво се разхладих и сега ми се струва още по-жега. По принцип трябваше да ходим на Широка поляна, но компанията се разтури и в крайна сметка с Вилито се качихме на Върховръх. Беше просто божествено – двайсе-и-няколко градуса, дълги ръкави до следобяд (за вечер да не говорим), разходки с бране на горски ягоди и боровинки, игри на таблет под шарената сянка, вечери на скара … просто пълния айляк. За два-три дни (реално от петък вечерта до неделя следобяд) така свикнах с климата, че дори си казвах: „е, не може и долу да не е разхладило“. Не може, ама може. Когато си тръгвахме в неделя термометъра горе показваше 21 градуса, а долу (в Кричим) – 35ºC. И тази разлика я изпитваш за няма и 20 километра.

Днес сутринта като отивах на работа с колелото към 9, направо щях да пукна от жега. По принцип не обичам климатиците, но днес си го пуснах.

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

Уикенда на Върховръх

То вече мина доста време от уикенда, но все пак реших да си запиша че бяхме на Върховръх. До последно не се знаеше къде ще ходя, като имах тайни надежди за Кара Дере или поне Белмекен, но и двете идеи пропаднаха. В крайна сметка в събота отидохме на Върховръх, където още от петък се бяха качили Таня и Вила. Бяхме на фургона на Вила, като аз палатка, защото така предпочитах 🙂 Иначе го изкарахме много мързеливо. Никъде не се разходихме. Хайде в събота пристигнахме почти вечерта и да кажем, че имаме оправдание, но неделята … просто я пропиляхме пролежахме на поляната. Не че се оплаквам, просто така ни дойде от вътре и в шеги и закачки си мина деня. И беше толкова хубаво и прохладно, за разлика от Пловдив, където в събота докато се съберем и напазаруваме направо изпукахме от жега. Истинско лято беше.
В неделя въобще не ни се прибираше и от Брестовица, свихме към Първенец и от там право на ресторанта в Бойково. Чудесно се видяхме и поговорихме с Таня, а тя както винаги, ни наяде вкусно-вкусно ! Така чудесно си завършихме уикенда.
Само две странни неща имаше – жарта на Върховръх изгасва веднага след като я изкараш от огъня, а мастиката в Бойково не става бяла като й сложиш вода.

Уикенд на Върховръх

Лятно време … топло е … идеално време за палатки на планина. Изминалия уикенд, след много уговорки и неясноти, в крайна сметка изкарахме на Върховръх. До последния момент не се знаеше кой ще идва, но накрая се събрахме дори 10 човека с две коли. Спастнята за първи път се присъедини към нашите къмпингувания. Всичко беше идеално – времето леко хладно, но точно колкото трябва … всички в добро настроение … и си направихме хубава разходка из околността. Мисля, че беше много хубаво откъсване от града. Вече качих моите снимки от Върховръх. Скоро очаквайте и снимките на Спастнята.

На палатки до Върховръх

Лятното ми обикаляне на палатки продължава 🙂 Пак само за уикенда за една вечер, но то си е нещо да се измъкнеш от жегите в Пловдив за малко. Този път целта ни беше Върховръх. Стигнахме там сравнително късно в събота, като очаквахме да си намерим хубаво място за палатки лесно. Уви – не беше така. На върховръх (около хижата) заварихме толкова много хора, че чак се уплашихме. Решихме да пробваме по нататък и стигнахме до село Чурен. Там също малко се въртяхме, но така и не намерихме подходящо място. В крайна сметка се върнахме към Върховръх и по един черен път в дясно (идвайки от Перущица) си намерихме чудесно място. Успяхме дори да докараме и колите близо до нас, така че имахме и музика. Ядохме неща на скара и изпихме всичкия алкохол (естествено). В неделя, както винаги в планината, станахме доста рано – дори аз, напъвайки се да спя колкото може повече, откарах едва до 9:30. Целия ден изкарах на поляната лежейки на тревата или играейки федербал или фризби. Чудно ми беше – дори на разходка не ми се ходеше (което е малко странно).

Топ 1 на всичко бяха водните пистолети ! Не разбрах точно на кой му хрумна идеята, но от магазина в който пазарувахме се взеха осем (колкото човека бяхме) детски водни пистолета, и с тях стана лудо шоу. Още на първата чешма на пътя на която спряхме, пистолетите бяха напълнени и настана стрелба. Хората, който спираха или минаваха съвсем разбираемо ни мислеха за луди, като го изразяваха с красноречиви жестове. Но нас не ни пукаше и ги целихме с вода 🙂 Ако за хората от LARP казват, че имали неизживяно детство, не знам ние в този момент как сме изглеждали, търчейки с водни пистолети в ръце 🙂 В последствие стрелбата дори премина в преследване с коли и стреляне от прозорците. На морето ще е голямата битка – ще трябва да се оборудваме с по-сериозни оръжия 😀

Уфф утре какво ме чака на работата, направо не ми се мисли …

Лека седмица на всички !

Букурещ, Бряновщица … все едно

Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото 🙂

Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.

Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва – нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах – нещо с много щ-та, ц-та и ч-та 🙂 Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица – казах си – това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея – Тишо, Вилито, Здравка и Марто 🙂 Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.

Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди 🙂 ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.

За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.

Букурещ, Бряновщица .. все едно – важното е да се ходи някъде !