Tag Archives: snowboard

Газифицирах я

Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

Сложих газ на Астралката. В петък. Общо взето коментара на всички е “е-е-е, най-сетне”. Може би са прави, може би точно сега си е бил момента, не знам. Не е толкова голяма бутилката в багажника (30л), ама пак на Карадере ще трябва да ходим с една раница по-малко, но това беше компромисния вариант.

В събота не се сдържах и реших да я изпробвам на дълъг път. Вили и Таня щяха да ходят до Клисура и аз се навих да ги закарам (защото се оказа, че обществения транспорт до там хич го няма). Така хем разходка, хем да пробвам как е газта. Тръгнахме към 10 и за около час бяхме в Клисура. Първото нещо, което направихме беше да разгледаме историческия музей. Аз бях ходил и преди, но го направих с удоволствие пак. След това седнахме да обядваме в може би единственото заведени на центъра с надпис “Кафе-аперитив”, но всъщност си предлагат и храна. Отидохме и до паметника на Боримечката, но имаше много студен вятър, който бързо ни изгони. Според един сайт, който проверих, температурата беше -9, като се усеща като -19 ! Затова побързахме да отидем до финалната ни цел – Еко комплекс Клисура. Той се оказа много приятно място с отделни къщички, нови, красиви, на хубаво място … въобще ако беше по-топло, просто щеше да е абсолютното густо да си пийваш биричка на верандата с поглед към планината 🙂

Колкото и да ме навиваха, не можаха да ме навият да остана. Аз си имах други планове за неделята – да ходя на сноуборд ! Със Цецо решихме че е идеалния уикенд да закрием сезона. Заради лошото време в петък, решихме да го отложим за неделя, пък каквото – такова. И се оказа, че не сбъркахме. Станах в 6, тръгнахме в 7 и в 9 вече бяхме на пистите на Пампорово. Времето – ясно, тихо, навалял 10-20cm пресен сняг, просто прекрасно. Не сме и очаквали по-добро “закриване” на сезона. През целия ден си остана слънчево, но не много топло – идеално за каране. Хванахме дори финала на едно сноуборд състезание – така докато си почивахме на обяд, гледахме майсторите.

Да се върна на основната тема за газификацията. В неделя сутринта напълних отново бутилката, след пътуването до Клисура, и една просто сметка показа разход от 7,6л/100km, което мисля, че е много добре. Освен това не усещам някаква разлика в мощността на колата. Единствено за сега много ми гасне на светофари, но до колкото знам това може да се регулира и се надявам, че още утре ще се оправи. Ако не – няма да съм много доволен. Иначе като пари разликата си е голяма – напоследък за да напълня резервоара ми искаха трицифрени суми, а сега допълних бутилката за “някакви си” ~20 лева.

Допълнение (25 март): Показаха ми от къде да си регулирам оборотите и вече не гасне на светофарите. Супер съм доволен вече !

Допълнение 2: още една статистика от последния уикенд – само междуградско Пловдив-Мандрица-Орестиада-Харманли (~350km между две зареждания) – среден разход 6,9л/100 кm газ !

Уикенд в Добринище

Пътешествия, , , , , , ,

Дойде и дългоочаквания уикенд, който си бяхме запазили за Добринище. Още за рождения ми ден, получих подарък от колегите ми – ваучер за 2 нощувки със закуски и вечери. В началото на януари се обадих и резервирах за 8 и 9-ти февруари. Мястото беше къща за гости Гергана (домейна в момента е изтекъл, дано си го подновят). С Вили си бяхме взели отпуска в петък и се приготвихме за един тридневен уикенд. В петък сутринта се обадихме за последно в къща Гергана и от там ни казаха, че ни очакват и че при тях вали сняг. Това хем ме зарадва, защото това щеше да ми е първото каране за този сезон, хем малко ме притесни, заради пътя до там. Все пак не се притеснихме а тръгнахме смело към Юндола. Между Белово и Юндола беше навалял много красив нов бял сняг и беше страхотно ! Жалко, че по това време все още не бяхме извадили фотоапарата. Пътят не беше чак за вериги и успяхме да стигнем до Юндола. Там решихме да си направим почивка и изядохме по една пилешка супа в ресторант Юндола (между другото беше много вкусна!). След Юндола, колкото и да е чудно, снега намаля, а пътя беше чист ! Направо се учудих, но явно там не беше валяло. В Якоруда вече нямаше грам сняг, а в Добринище вече печеше слънце. В къщата ни чакаше хубава и отоплена стая. Казах ли вече, че останахме супер доволни от обслужването ? Пак ще го повторя след малко.

След като пристигнахме в Добринище си направихме една разходка из града. Вили не беше идвала и й показах центъра. След това се прибрахме в къщата за вечеря, където се запознахме и с останалите гости. Вечерята беше супер – вкусна и много като количество. А от къщата, въпреки че предлагат всичко, нямат проблем да си вкараш собствен алкохол. Ние си имахме една бутилка вино за повода и си я изпихме с кеф !

В събота се събудих сам още в 8 часа сутринта, супер ентусиазиран за първото ми каране на борд за сезона. Успяхме да се оправим бързо и въпреки непочистения път до хижа Гоце Делчев бяхме там около 10 часа. По-късно разбрах, че след нас имало и закъсали рейсове и коли – трябва да се грижат малко повече за този път ! Времето беше леко мрачно и валеше слаб сняг, но поне пистата беше супер ! Имаше пресен сняг и се караше чудесно ! Не знам как, но въпреки бавния лифт и не особено голямото разнообразие от места за спускане, Добринище ми е едно от любимите места за каране.
Вили за първи път се качи на лифт и въпреки страха й от високо се справи 🙂 За съжаление и горе на х. Безбог беше мрачно и студено и не ставаше за разходки и снимки, затова тя ме изчака в столовата, докато аз се накарам 🙂 Преди да си тръгнем все пак направихме няколко снимки. Слязохме до хижа Гоце Делчев, където изпихме още по един чай и решихме че ни стига толкова за днес, въпреки че имаше време да покарам още малко. Като за първи път, реших да не го давам ударно. Дано не е за последен.

Вечерта отново имахме хубава вечеря в къща Гергана. Опитах и от домашната ракия, която предлагат. Въобще супер ! На следващата сутрин ни изпратиха с домашни мекици, а ние съвсем искрено им благодарихме за хубавия престой и доброто обслужване. Препоръчвам къща Гергана, ако искате да отседнете в Добринище.

В неделя трябваше да минем през София, за да се видим със сестра ми. По пътя решихме да разгледаме Банско. Аз миналия път на тиймбилдинга, не бях забелязал че там има обект от 100-те туристически обекта (при това номер 1). Затова сега веднага се насочихме към „постоянната иконна експозиция“, но се оказа че тя не работи в неделя (само при повикване на телефон). Решихме да не се занимаваме и се насочихме към църквата „Св. Троица“, която е много на близо. Църквата е много голяма и много интересна. Препоръчвам да я разгледате. Както и очаквах там няма печат, затова отидохме и до къщата-музей на Неофит Рилски. Самата къща е доста голяма и автентично запазена, а в допълнителна постройка има музейна експозиция посветена на живота и делото на Неофит Рилски.

Пътят от Банско до София ми се стори много дълъг и скучен. Може би само си мислех, че трябва да е по-близо, но карах плътно 2 часа и половина. В София първо се видяхме с Албена, от където взехме майка ми, след това отидохме до новата квартира на Софи и Жоро, която е много готина, но те са там само за кратко. Там обядвахме и взехме доста багажи за Пловдив. След това се видяхме и със Софи в една сладкарница на центъра. Въобще пълна програма. След това ни чакаше добре познатия път до Пловдив. Прибрахме се супер доволни от пълния с преживявания уикенд !

Ливиньо ден 6 – последия

Пътешествия, Фотография, , , ,

Последния ни ден за каране. Отново бяхме само с Елица и го карахме по-яваш. Направихме отново склона от Костачия до Каросело и останахме там. Печахме се на слънцето, спуснахме няколко пъти и към 14 часа решихме че стига толкова. Аз от няколко дена имах идея да отида да снимам. За целта се прибрах до къщата, оставих сноуборда, взех фотоапарата, двата обектива и филтрите и се върнах отново на лифта за Каросело. Мисля че успях да си направя хубави картички от Ливиньо 🙂

И това е. Утре сутринта си тръгваме. Дадохме сноубордите в тюловете на другите коли, събираме багажите и живот и здраве в неделя трябва да сме си в България.

Аз лично съм много доволен от първото ми Ливиньо ! Видях от всички – сняг, зима, пудра, слънце, мъгла, широки писти … Доволен съм ! Казах първото ми Ливиньо, защото знам, че няма да е последното

27 април 2012
21:55
Ливиньо

Ливиньо ден 5 – Мотолино

Пътешествия, , , , ,

Днес беше ред на другия склон на Ливиньо – Мотолино (Mottolino).  Всичко обаче започна малко кофти. На Юли изкараното рамо все още беше зле и той реши да  не кара днес и да му почива ръката. От друга страна очите на Жорката му бяха много зле и не можеше да гледа на светло. И той отпадна от карането. Така само двамата с Елица отидохме на Мотолино. След като се качихме с гондолата, която беше за правостоящи и за първи път виждах такава, решихме да вземем един стар лифт, който качва най на високо. Юли ни предупреждаваше. че е много кофти, но общо взето нямахме много избор, ако искахме да отидем горе. Лифта е двойка, подобен на този на Безбог и наистина се чудя как италиaнците все още го държат. Въобще не забавя на тръгване и спиране. Така на слизане имахме един инцидент, в който леко задържах лифта и като го пуснах той удари главата на Елица и аз много се уплаших. Наистина, Ели, съжалявам ! За радост май няма нищо сериозно, освен джонга. Всичко това ни развали настроението. Спуснахме общо взето две писти и решихме да седнем в едно заведение и да си починем. Днес за първи ден си носихме по едно кенче биричка и дойде много добре заедно със сандвичите. Там дойде и Юли и добре си починахме. Полафихме и решихме да слезем и да отидем на другия склон на познатите ни писти. Нещо не ни изкефи Мотолино. Може би от всичките неща, които се случиха, може би не. Беше и по-ниско и вече снега беше се размекнал. Единствено ни изкефи сноупарка, където разни сноубордисти правеха невероятни скокове !

В крайна сметка отидохме на Костачия, където се спуснахме няколко пъти с кеф. Пистата днес беше перфектна !

Ливиньо ден 4 – най-сетне яко каране

Пътешествия, , , ,

Днес  най-сетне, за първи път, ни събуди слънце и ясно време. Дори станахме към 8:30 (по-рано от обичайното 9 часá) и бяхме на пистите към 10. Планът беше да спускаме по целия склон на Каросело. Така и направихме. Тръгнахме от Каросело и първи лифт, първа писта, втори лифт, втора писта … много яко ! Пистите не бяха перфектно обработени, но все пак нямаше нищо общо с предишните дни. Направо ни беше като ново място на което караме. Направихме целия склон ! Много готино че всичко е измислено така че да разнообразяваш. Имахме и един лош инцидент – Юли си измъкна рамото. Добре че другите от компанията се оказаха хора от ПСС и успяха да му го наместят още на пистата. После в медицинския център са му поискали 303 евро за рентгенова снимка и той се е отказал, въпреки, че след това би трябвало да му ги върнат от застраховката. Дано наистина да няма нещо страшно и да се оправи рамото му.

Като цяло може да се каже първия ни истински ден за каране в Ливиньо. И от цяла седмица ни остават само още два 🙁

25 Април 2012
23:10

Ливиньо – ден 2

Пътешествия, , , , , ,

Втори ден в Ливиньо, а снега не спира и не спира. Днес бяхме решили да отидем на най-високата писта – Каросело (Carosello), която е на 3000 метра. Казах си – иха, това ще е най-високото място на което съм бил. Всичко обаче се оказа само рекламен трик и всъщност горната станция е на няма и 2800, т.е. Мусала все още си остава най-високата точка на която съм бил.

Както казах снега не спира. Мъглата по върховете – също. Нови писти и като не виждаш къде караш, общо взето ни отказаха. Аз му дадох на времето шанс до 14 часа да се проясни, но снеговалежа така и не спря. Сега е 3 след обяд и вали сняг дори в селото. По прогноза и утре ще е така и чак в вдругиден ще е слънчево. Ще видим дали ще познаят. А днес явно ще е ден за разходка из Ливиньо.

23 април 2012
15:12

Ливиньо ден 1 – адската зима чу’ек

Ежедневие, Пътешествия, , , ,

Събуждаме се първата сутрин в къщата в Ливиньо и какво да видим – навън вали упорито сняг. А вечерта нямаше никакви подобни признаци. И не само вали ами вече беше натрупало 15-20 cm. Яко ! Оправихме се и отидохме на пистите. Там зимното време си продължи – мъгла и обилен снеговалеж. Разбира се, не много приятно за каране, но на нас ни е първи ден и няма как да изпуснем промоцията пресен априлски сняг. А времето вместо да оправя става още по-зле – силен вятър, виелици … истинска зима ! По едно време дори се поуплаших и точно си мислех че сноуборд деня отива на привършване още към обяд, когато изведнъж силния вятър разкара облаците и се показа синьото небе. Чак тогава успях всъщност да видя къде се намирам и да огледам с очите си прекрасните алпийски пейзажи, които са наоколо. Снегът, между другото, не спря да вали почти през целия ден, което затрудни обработването на пистите и те не бяха в много добро състояние. От друга страна имаше супер много пудра !!! Цял ден просто се разбих да карам в пресен сняг. И то точно на пистите. Постоянно изживявах невероятното чувство да се спускаш по 50 сантиметрова пудра и като направиш кант струята сняг да те “зарие” целия 🙂 Просто мога да обявя днешния ден за най-якото каране през кариерата ми 🙂 ! Да видим как ще са следващите.

23 април 2012
0:31

На ски през Април – пътя до Ливиньо

Пътешествия, , , , , , ,

На някои може да им се види странно да се ходи на ски ваканция в края на април, но аз го направих. От няколко години се каня да отида в Ливиньо, но за нещо го отлагам. Когато през януари Юли ми предложи да ходим през април – веднага се съгласих, без много да го мисля. Разбира се има уловка, защо точно април – просто тогава, ако се настаниш в Ливиньо за седмица, получаваш безплатно лифт карта за 6 дни (между другото и декември е същото).

Ливиньо (Livigno) се намира в северната част на Италия на самата граница с Швейцария. Другата далавера е че е безмитна зона и бензина, алкохола и другите акцизни стоки са евтини. Пътят до Ливиньо на практика е около 24 часа. Ние тръгнахме от Пловдив с Астралката в петък около обяд и според GPS-а трябваше да пристигнем в 6 сутринта, но естествено знаехме, че това е твърде оптимистична прогноза. А и нямаше смисъл да пристигнем толкова рано.  Пътят през Сърбия и Хърватия беше белязан от непрестанни промени на времето – ту печеше слънце, ту валеше проливен дъжд. Все пак вървяхме доста добре с времето и към 4 часа решихме да си починем всички. Вече бяхме в Италия и спряхме на една отбивка да поспим всички. Събудихме се в 6 и решихме да отидем до някой Decathlon. Според GPS-a най-близкия беше на 12km в Падуа. Естествено бяхме доста рано в Падуа и решихме да разгледаме града. Бяхме едни супер ранни туристи. Градът се събуждаше за новия ден, а ние вече обикаляхме в фотоапаратите в ръка. Не бях ходил до сега в Падуа и мога да кажа, че ми хареса. Чудесни стари сгради, малки улички, река и спокойствие. Определено приятно място. А от Decathon-а си накупихме разни готини неща. Аз си взех 2 чифта обувки и една термо-тениска.

След разходката в Падуа отново поехме на път. Малко след Бреша излязохме от магистралата и поехме на север към Ливиньо. Аз  си мислех че остава малко, но то съвсем не е така. Пътят е планински и с много тунели. В крайна сметка пристигнахме в Ливиньо в 5 часа след обяд (местно време). Имахме достатъчно време да се настаним в супер готина къща, да напазаруваме, да си сготвим вечеря и да изпием по 2-3 бири преди лягане. А хубавото тук е че бирите са по 660ml 🙂 Заспахме в очакване на първия ни ден по пистите на Ливиньо

22 април 2012
23:27

Добринище и Банско

Пътешествия, , , ,

Колежката Мими има рожден ден на 29-ти февруари и това беше добър повод да си вземем няколко дена отпуска и да отидем на сноуборд. Така на 29-ти сутринта се събрахме 7 човека (като почти всеки не познаваше повечето от другите) и две коли и потеглихме към Добринище. Пловдив ни изпрати със слаб снеговалеж, което тогава ни се стори добър знак за хубава снежна ваканция. Общо взето снега не спря през целия път. След Белово всичко стана бяло и нямаше признаци да се почиства. Нямаше как – трябваше да слагаме вериги (за първи път тази зима ми се наложи). Снеговалежа не спираше и всичко наоколо стана толкова еднакво бяло, че на моменти не си личеше къде е пътя. След едно от тези леки излизания от пътя, успях дори да се завъртя с колата, въпреки веригите. Добре че тогава нямаше други коли на близо. Беше едно трудно и дълго пътуване. Пристигнахме в къща Васи (мястото, което си бяхме резервирали за спане) чак към 13-14 часа (все още бяхме с веригите). Решихме че вече не си струва тепърва да ходим да караме и отидохме на разходка из Добринище и завършихме в една механа на центъра.

На 29-ти вечерта отпразнувахме рождения ден с обилна трапеза приготвена от самата рожденичка в механата на къщата. Ние бяхме единствените гости, така че всичко (кухнята, посудата … ) беше само на наше разположение. Беше приятно, но не стояхме до късно, защото за следващия ден бяхме планувал ида караме цял ден.

Досега не бях ходил на Банско и успях да навия всички да отидем именно там. Въпреки ентусиазма на всички, седем човека се организират малко трудно и успяхме да стигнем до паркинга на долната станция на кабинковия лифт чак към 10:30 часа. След това купуване на карти, чакане на огромна опашка, качване с кабинката, след това още два лифта и на практика бях на пистата на горна станция на Тодорка чак към 12 на обяд. Не знам дали заради перфектното първомартенско време, дали заради широките писти на Банско или заради нещо друго, но направо се разцепих от каране ! И преносно и буквално. 🙂 Много яко беше. И много красиво на всичкото отгоре ! В един такъв ден си струва човек да се качи горе само за да поснима. Успях да се видя за 10 минути с Тишо и Вили и много се зарадвах, защото не бях ги виждал от сумá време. На Банско единствено не ми хареса, че пистите не са много добре означени и за човек като мен, който идва за първи път, малко трудно се ориентира.

На следващия ден решихме да отидем да караме на Безбог. Хем за разнообразие, хем по-евтино, хем трябваше да се връщаме и до Пловдив и се бяхме разбрали да караме до към 15 часа. Времето отново беше перфектно, с много сняг и само на върха духаше вятър. Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Безбог е чудесно място за каране на сноуборд. Само лифта да не беше толкова бавен. Аз карах само от върха до междинката и пак много се накефих. Тотално се размазах. Между другото, ако не знаете, кухнята на хижата е много добра !

Като казах, че се размазах и буквално имах в предвид, че не мина без жертви карането. Сцепих си панталона и сега трябва да видя дали/как може да се зашие. Освен това някъде по пистите на банско съм си загубил и гривничката с камъче от Кара Дере, която ми беше подарък от Ваничка 🙁 Направих и първия ми брутален сблъсък със скиор и още едно по-лошо падане. Като цяло вече почти не падам, но когато го правя го правя качествено.

Между другото не препоръчвам напълно къща Васи. Топлото беше относително, т.е. ту го имаше, ту го нямаше. Обещания безжичен интернет също го имаше само за 2-3 часа единия ден. Хазяите също ги нямаше когато ти трябват за нещо. Иначе апартамента, в който бях аз, беше хубаво направен.

Като за финал би трябвало да кажа „и се прибрахме по живо, по здраво в Пловдив“, но не беше просто така. Хубавото беше, че вече нямаше сняг, но дупките по пътищата бяха брутални. Особено между Банско и Юндола. Дори се чудих кое е по-лошо – като беше всичко в сняг или всички тези дупки. Друга изненада по пътя беше една огромна колона коли. Всички си казахме „ужас, сигурно е станала катастрофа“ и изчаквахме бавното пропускане ту в едната, ту в другата посока. Когато изведнъж разбрахме, че пътя е затворен защото товарят нарязани дърва се чудихме да се смеем ли, да се ядосваме ли. Още по-лошо беше положението в посока към Банско, където колона беше с километри. И всичко това в петък около 17 часа, когато хората са тръгнали към курортите. Точно се измъкнахме от това задръстване когато няколко километра след това отново спираме в колона. Този път бяхме по-близо до произшествието и какво се оказа – един снегорин и един ТИР се бяха заклещили на един завой. И двамата не могат за помръднат. Колкото повече се опитват за се изкопчат толкова повече се сблъскваха странично и положението ставаше още по отчайващо. Хора изравяха снега с лопати отстрани, но и това не помогна. Отгоре на всичкото беше на място, където нямаше никакво GSM покритие. Стигна се до това хора да бутат ТИР-а. Беше колкото комична, толкова и страшна картинка. Закъсал в снега снегорин и почти обърнал се странично ТИР върху него, който хора се опитват да избутат. В крайна сметка случайно попаднал огромен ЗИЛ, който също чакаше на опашката дойте и издърпа ТИР-а. Според мен ТИР-а се потроши отстрани, но май нямаше друг начин да се измъкнат. Така след близо 40 минутно чакане пътя се отпуши и ние успяхме да продължим към Пловдив. Нямаше други произшествия на пътя и се прибрахме по живо по здраво.

Уикенда

Пътешествия, , , , , , , , ,

Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:

Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !

Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …

Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.

Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.