Днес беше ред на другия склон на Ливиньо – Мотолино (Mottolino).  Всичко обаче започна малко кофти. На Юли изкараното рамо все още беше зле и той реши да  не кара днес и да му почива ръката. От друга страна очите на Жорката му бяха много зле и не можеше да гледа на светло. И той отпадна от карането. Така само двамата с Елица отидохме на Мотолино. След като се качихме с гондолата, която беше за правостоящи и за първи път виждах такава, решихме да вземем един стар лифт, който качва най на високо. Юли ни предупреждаваше. че е много кофти, но общо взето нямахме много избор, ако искахме да отидем горе. Лифта е двойка, подобен на този на Безбог и наистина се чудя как италиaнците все още го държат. Въобще не забавя на тръгване и спиране. Така на слизане имахме един инцидент, в който леко задържах лифта и като го пуснах той удари главата на Елица и аз много се уплаших. Наистина, Ели, съжалявам ! За радост май няма нищо сериозно, освен джонга. Всичко това ни развали настроението. Спуснахме общо взето две писти и решихме да седнем в едно заведение и да си починем. Днес за първи ден си носихме по едно кенче биричка и дойде много добре заедно със сандвичите. Там дойде и Юли и добре си починахме. Полафихме и решихме да слезем и да отидем на другия склон на познатите ни писти. Нещо не ни изкефи Мотолино. Може би от всичките неща, които се случиха, може би не. Беше и по-ниско и вече снега беше се размекнал. Единствено ни изкефи сноупарка, където разни сноубордисти правеха невероятни скокове !

В крайна сметка отидохме на Костачия, където се спуснахме няколко пъти с кеф. Пистата днес беше перфектна !