По случай пет годишнината от сватбата решихме да си подарим едно пътешествие. След няколко промени на дестинацията, решихме че е най-добре да отидем за една вечер до Видин с Божидар, а да оставим Гошето на баба му. Първоначално мислихме по-далече да отидем, но не ни се оставяше Гошето за повече вечери. Като порасне тогава.
В петък вечерта отидохме в Кричим и оставихме малкия на баба му и на в събота сутринта (точно на 6-ти), потеглихме към Видин (където живее леля ми, така че там имаше къде да останем). На отиване нямахме сигурен план от къде да минаваме, но като наближихме Враца, решихме да отидем до пещерата Леденика. Отклонението до там изглеждаше малко, но пътя до там е ремонтиран само до някъде и след това е доста зле, така че отнема повечко време да се стигне до пещерата. Влизането е на всеки час и трябваше и това да изчакаме, но след това си струва. На Божидар това му беше първата пещера и мисля, че доста му хареса (накрая повтаряше, че най му е харесала пещерата). След това хапнахме в ресторант Леденика и тръгнахме от там чак в 15 часа, а ни оставаше още доста път до Видин.

Пристигнахме във Видин към 17:30 и първо отидохме да се “настаним” при леля ми 🙂 Оставихме дългите приказки за вечерта, защото имахме сигурно 2 часа докато стъмни и решихме да отидем да разгледаме крепостта “Баба Вида”. Веднага го направихме и показахме на Божидар и първия му “замък” на живо. Най-първоначалния план беше да отидем в Трансилвания, така че всичко започна със замъци. За Баба Вида съм писал и преди, колко е добре запазена и наистина си струва да се посети! Към 7 без 15 дори ни казаха да излизаме, защото заключват вече. Използвахме малкото време до залез, за да погледаме Дунав. Вилито не беше я виждала досега. На Божидар пък взехме книжка със 100-те национални обекта и вече и той събира печати (всъщност пробвахме още на Леденика да му вземем, но там нямаше).

Вечерта леля ми се беше подготвила предобре с вечерята. Имаше много и все вкусни ястия, предястия и салати! Направо преядохме, но и добре си поговорихме.
В неделя станахме сравнително рано, защото по план трябваше в 10 часа да сме на Магурата за първото влизане в пещерата. Леля ми се беше погрижила и с обилна закуска, но си взехме разни неща за из път и тръгнахме към 9:10. Аз си мислех, че до Магурата е около половин, час но се оказаха 40-50 минути и пристигнахме минути преди 10 часа. За малко си помислихме, че може да я изпуснем, но там дори още не бяха отворили, а и като дойдоха се държаха супер зле. Оказа се, че за водач трябвало да платим още 5 лева за цялата група, но това на нас никой не ни го каза, и си чакахме 20 минути докато някой дойде и ни каже. После се оказа, че май по принцип първото влизане било в 10:30 и просто са чакали още хора. Като цяло много лошо отношение. Но пещерата си струва! Огромна е и освен това са отворили залата със скалните рисунки и ги видяхме. Ако искате да ги видите на живо – побързайте, защото има вероятност пак да я затворят за посещения. Магурата, както казах, е много голяма пещера и отнема повече от час за да се разгледа и Божидар накрая не издържа и искаше да го нося. Освен това от изхода на пещерата до паркинга има 1-2km и това също трябва да се предвиди като време.

За финал на пътешествието оставихме Белоградчик. Там обаче само разгледахме скалите отдалече, защото нямахме много време, а и на Вилито не й се катереше по скали. Намерихме обаче едно хубаво ресторантче („Мислен камък“) с много хубава гледка към скалите и евтини цени (отдавна не бях ял супа за 1,60лв).
След Белоградчик ни оставаше само много път до Кричим, за да си вземем Гошето и след това се прибрахме изморени, но много доволни в Пловдив.

То вече мина много време, но все пак – честит рожден ден, Вили !!! :* По случай празника решихме да направим едно ходене до Мандрица. Освободих си петъка и към обяд натоварихме Иван и Стоян в новия Пежак и поехме пак на път 🙂 За съжаление другите не дойдоха, но и ние си изкарахме много добре. На Мандрица, както винаги, беше много слънчево и през деня си стояхме в градинката. Вечер си ставаше хладно, но камината смесена с червено вино идваха идеално !

В събота отидохме да разгледаме „вила Армира“. Там от няколко месеца са правили голям ремонт и вече е доста променена. Доста неща са реставрирани, върнати са мозайки и статуи от музея в София, отвън също има доста подобрения … въобще много добре ! Е, обаче са вдигнали входа на 5 лева 🙂 Все пак мисля, че е един добър пример как да се усвояват пари. Иван и Стоян остана впечатлени, а ние с Вили също останахме доволни от промените.

Както казах, в Мандрица беше слънчево, но в Ивайловград имаше мъгла и не можахме да се качим на кръста над града, затова се върнахме на село. Там хоремага беше затворен, затова веднага минахме на винце и скрабъл в градината, докато слънцето се скри зад хълма.

В неделя трябваше да се прибираме, но ние решихме да не бързаме и по пътя да разгледаме някои неща. Първата ни спира беше средновековната крепост до село Мезек. Там новото е че вече има вход от 2 лева, който не ни стана ясно за какво точно е. Стана ясно, че през лятото имам някакъв „средновековен атракцион“, но в момента го нямаше, но въпреки това си ни взеха входа.

Следваща спирка беше тракийската гробница до село Мезек. Тук също имаше подобрения. Първо имаше някакви 3D рисунки на асфалта по пътя за гробницата и второ холограми вътре в гробницата. Аз особено се впечатлих от холограмите, които бяха на предметите, които са намерени там, но в момента са в някой музей.

За финал мислихме да минем и през Каснаково за светилището на нимфите, но по пътя ни заваля проливен дъжд и се наложи да пропуснем. Ще остане за следващия път. Чух че и там имало някакви подобрения.

След това се прибрахме в Пловдив и новата работна седмица започна ударно и чак сега имам малко време да напиша всичко това.