Category Archives: Пътешествия

Уикенд във Видин

По случай пет годишнината от сватбата решихме да си подарим едно пътешествие. След няколко промени на дестинацията, решихме че е най-добре да отидем за една вечер до Видин с Божидар, а да оставим Гошето на баба му. Първоначално мислихме по-далече да отидем, но не ни се оставяше Гошето за повече вечери. Като порасне тогава.
В петък вечерта отидохме в Кричим и оставихме малкия на баба му и на в събота сутринта (точно на 6-ти), потеглихме към Видин (където живее леля ми, така че там имаше къде да останем). На отиване нямахме сигурен план от къде да минаваме, но като наближихме Враца, решихме да отидем до пещерата Леденика. Отклонението до там изглеждаше малко, но пътя до там е ремонтиран само до някъде и след това е доста зле, така че отнема повечко време да се стигне до пещерата. Влизането е на всеки час и трябваше и това да изчакаме, но след това си струва. На Божидар това му беше първата пещера и мисля, че доста му хареса (накрая повтаряше, че най му е харесала пещерата). След това хапнахме в ресторант Леденика и тръгнахме от там чак в 15 часа, а ни оставаше още доста път до Видин.


Пристигнахме във Видин към 17:30 и първо отидохме да се “настаним” при леля ми 🙂 Оставихме дългите приказки за вечерта, защото имахме сигурно 2 часа докато стъмни и решихме да отидем да разгледаме крепостта “Баба Вида”. Веднага го направихме и показахме на Божидар и първия му “замък” на живо. Най-първоначалния план беше да отидем в Трансилвания, така че всичко започна със замъци. За Баба Вида съм писал и преди, колко е добре запазена и наистина си струва да се посети! Към 7 без 15 дори ни казаха да излизаме, защото заключват вече. Използвахме малкото време до залез, за да погледаме Дунав. Вилито не беше я виждала досега. На Божидар пък взехме книжка със 100-те национални обекта и вече и той събира печати (всъщност пробвахме още на Леденика да му вземем, но там нямаше).


Вечерта леля ми се беше подготвила предобре с вечерята. Имаше много и все вкусни ястия, предястия и салати! Направо преядохме, но и добре си поговорихме.
В неделя станахме сравнително рано, защото по план трябваше в 10 часа да сме на Магурата за първото влизане в пещерата. Леля ми се беше погрижила и с обилна закуска, но си взехме разни неща за из път и тръгнахме към 9:10. Аз си мислех, че до Магурата е около половин, час но се оказаха 40-50 минути и пристигнахме минути преди 10 часа. За малко си помислихме, че може да я изпуснем, но там дори още не бяха отворили, а и като дойдоха се държаха супер зле. Оказа се, че за водач трябвало да платим още 5 лева за цялата група, но това на нас никой не ни го каза, и си чакахме 20 минути докато някой дойде и ни каже. После се оказа, че май по принцип първото влизане било в 10:30 и просто са чакали още хора. Като цяло много лошо отношение. Но пещерата си струва! Огромна е и освен това са отворили залата със скалните рисунки и ги видяхме. Ако искате да ги видите на живо – побързайте, защото има вероятност пак да я затворят за посещения. Магурата, както казах, е много голяма пещера и отнема повече от час за да се разгледа и Божидар накрая не издържа и искаше да го нося. Освен това от изхода на пещерата до паркинга има 1-2km и това също трябва да се предвиди като време.


За финал на пътешествието оставихме Белоградчик. Там обаче само разгледахме скалите отдалече, защото нямахме много време, а и на Вилито не й се катереше по скали. Намерихме обаче едно хубаво ресторантче („Мислен камък“) с много хубава гледка към скалите и евтини цени (отдавна не бях ял супа за 1,60лв).
След Белоградчик ни оставаше само много път до Кричим, за да си вземем Гошето и след това се прибрахме изморени, но много доволни в Пловдив.

Царево 2015

За втора поредна година изкарахме семейната отпуска на Царево. Миналата седмица отново бяхме в Царево с Божидар. Тази година вече гледаше морето по-малко стреснато и дори последните дни се отпусна да отива към водата и да ходи спокойно по пясъка (което му беше малко неприятно в началото). Първите три дни дори ни бяха “на гости” Софи и Жоро и се видяхме и с тях. Като цяло вече две години сме доволни от комплекс Bay View, където в големите апартаменти спокойно могат да се настанят 4 възрастни и дете.
Добре си изкарахме – времето беше слънчево, морето се поуспокои последните (въпреки че плажа на Царево беше почти изяден от морето), хапнахме разни риби … но все пак си беше градско преживяване. С малко дете няма как – търсим все още разни удобства на града. Догодина вече се надявам да отидем и някъде на къмпинг.

Снимки във flickr:

Царево 2015

Христол-OFF-а възраст

Тази година, както не за първи се случва, коледното събитие на фирмата се случва едновременно с рождения ми ден, и аз трябваше да реша какво да правя. Офертата беше 2 нощувки в Банско. Ако си бях останал в Пловдив, едва ли щях да направя някакъв купон, затова реших да ходим в Банско. Най-хубавото беше че можеше да взема с мен Вилито и Божидар и така всички си направихме и едно семейно пътешествие – малко да сменим обстановката (особено Вилито). В събота (точно на рождения ми ден) дори успях да покарам малко сноуборд. С Визо отидохме рано-рано на пистите и бяхме почти първи. В самото Банско нямаше сняг, но най-горе на Тодорка условията бяха добри. Това в съчетание, че нямаше много хора и времето беше идеално, означаваше идеално прекаран ден. А на мен ми беше първи от почти 2 години, защото миналия сезон го пропуснах.

Божидар също се държа добре и слушаше. Просто трябва да го водим на повече места, че да свиква 🙂 За награда получи много яка сурвачка, на която супер много се кефи.

Божидар на 6 месеца на море

Днес Божидар става на 6 месеца. Отдавна си бяхме казали, че ако всичко е наред, септември месец може да отидем на море, и така и стана 🙂 От вчера сме в Царево. Взехме си ваучер от Грабо и сме настанени в комплекс Bay View. Мога да кажа, че (поне до сега) сме много доволни – много добри апартаменти ! Цялото търсене предварителни ми беше много необичайно, защото за първи път отивам на море с предварителна резервация, но с Божидар няма как. Все пак апартамент беше оптималния вариант за море когато отиваш с бебе – има си всички необходими удобства. Но стига приказки, ето как видя първото си море

Вили и Божидар Божидар на плажа

 

Честита половин година, Божидаре !

Яздене

Днес за първи път яздих кон. С колегите от офиса отидохме до Бяла Черква и яздихме там. Направихме хубава обиколка за около час и половина през зелените Родопи и видях много грандиозни гледки. За съжаление не се осмелих да си взема фотоапарата, затова ето само една снимка от телефона за доказателство.

image

Междувременно дори имало земетресение, но ние на конете въобще не сме го усетили. Много съм доволен от язденето и от разходката като цяло.

ЧРД, Вили !

То вече мина много време, но все пак – честит рожден ден, Вили !!! :* По случай празника решихме да направим едно ходене до Мандрица. Освободих си петъка и към обяд натоварихме Иван и Стоян в новия Пежак и поехме пак на път 🙂 За съжаление другите не дойдоха, но и ние си изкарахме много добре. На Мандрица, както винаги, беше много слънчево и през деня си стояхме в градинката. Вечер си ставаше хладно, но камината смесена с червено вино идваха идеално !

В събота отидохме да разгледаме „вила Армира“. Там от няколко месеца са правили голям ремонт и вече е доста променена. Доста неща са реставрирани, върнати са мозайки и статуи от музея в София, отвън също има доста подобрения … въобще много добре ! Е, обаче са вдигнали входа на 5 лева 🙂 Все пак мисля, че е един добър пример как да се усвояват пари. Иван и Стоян остана впечатлени, а ние с Вили също останахме доволни от промените.

вила Армира вила Армира вила Армира

Както казах, в Мандрица беше слънчево, но в Ивайловград имаше мъгла и не можахме да се качим на кръста над града, затова се върнахме на село. Там хоремага беше затворен, затова веднага минахме на винце и скрабъл в градината, докато слънцето се скри зад хълма.

В Мандрица

В неделя трябваше да се прибираме, но ние решихме да не бързаме и по пътя да разгледаме някои неща. Първата ни спира беше средновековната крепост до село Мезек. Там новото е че вече има вход от 2 лева, който не ни стана ясно за какво точно е. Стана ясно, че през лятото имам някакъв „средновековен атракцион“, но в момента го нямаше, но въпреки това си ни взеха входа.

Византийска крепост край Мезек Византийска крепост край Мезек

Следваща спирка беше тракийската гробница до село Мезек. Тук също имаше подобрения. Първо имаше някакви 3D рисунки на асфалта по пътя за гробницата и второ холограми вътре в гробницата. Аз особено се впечатлих от холограмите, които бяха на предметите, които са намерени там, но в момента са в някой музей.

street art street art холограма

За финал мислихме да минем и през Каснаково за светилището на нимфите, но по пътя ни заваля проливен дъжд и се наложи да пропуснем. Ще остане за следващия път. Чух че и там имало някакви подобрения.

След това се прибрахме в Пловдив и новата работна седмица започна ударно и чак сега имам малко време да напиша всичко това.

Уикенд на Цигов Чарк

Този уикенд беше посветен на използването на поредния подарък от сватбата ни – ваучер за уикенд за двама в хотел Сезони в Чигов чарк, подарен от колегите ми. Благодарим Ви ! Изкарахме си наистина добре. Хотелът е много добър, дори може би за първи път мога да кажа, че трите му звезди са малко … или може би си отговаря на толкова, но аз съм бил в доста по-мизерни тризвездни хотели. За хотел Сезони дори бих казал, че е луксозен – чист, спретнат, с добро обслужване, прекрасен ресторант, добро местоположение … въобще препоръчвам го ! Е, разбира се, не е от най-евтините.

хотел Сезони

През уикенда, малко времето се опита да ни развали разходката, но ние не му се дадохме. Дори използвах мъгливото време да поснимам повече. Заминахме още в петък следобяд и успяхме да направим само малка разходка в сумрака. В събота обаче, веднага след закуската, отидохме в „централната част“ на Цигов чарк и разгледахме западната страна на язовир Батак. След кратко стопляне с чайче в една механа, решихме да отидем до град Батак. Оказа се че и двамата с Вили нямаме печат от историческия музей в града. Решихме да поправим това и направо зададохме музея в GPS-a. Вили караше новата кола и казва, че й е доста по-удобна от старата. Още я е страх да кара градско, но и това ще стане 🙂

Както и да е – да се върна на историческия музей в Батак. Общо взето град с доста история, но историческия музей не е update-ван от времето на комунизма. Това го казвам със съжаление 🙁 Още стоят старите табелки със соц лозунгите. Не ме очарова. Хубавото поне, е че с билета от историческия музей, може да се разгледа и етнографския музей. Етнографския музей, както може да предположите, е една къща но все пак си струва да се разгледа. Накрая влезнахме и в църквата „Св. Неделя“. След това отново ни стана хладно и си потърсихме някоя кръчма, за да хапнем по една супа и да се стоплим.

В събота вечерта нямахме вечеря в хотела и решихме да пробваме механата, в която пихме чай сутринта – механа Йоана. Във Foursquare доста я хвалеха, но не бих казал, че е върха. Все пак се наядохме много добре, а аз успях да пийна, защото Вили отново караше 🙂

В неделя най-сетне времето се усмихна, мъглите се вдигнаха и слънцето изгря. На тръгване от Цигов чарк, решихме да разгледаме язовира от източната му страна. Светлината отново беше много добра за снимки и направих няколко хубави пейзажа. Красиво място, но на мен малко голо ми идва. Честно казано „Широка поляна“ или „Голям Беглик“ повече ми харесват. Най-малкото тук по-трудно би се намерило хубаво място за палатки 🙂

Ето малко снимки, а скоро ще кача повече.

яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак

Две пътувания

Напоследък не пиша много в блога, и пропускам разни места, за които си струва да се разкаже. Е, не че сега ще го направя, но поне намерих малко време да кача снимки в Нашите Снимки. И дано е вярна поговорката, че една снимка е колкото хиляда думи 🙂 Качих два нови албума – първия от чудния уикенд в „Къщата на маковете“ в Проглед, където бяхме през юни, а втория от тазгодишния Толкин фест в Асеновград. Приятно гледане 🙂

На юг

Спим в легла, къпем се всеки ден, ходим на плажове с много хора … що е то ? Бандата на добрите на юг ! Да тази отпуска беше доста по-различна от предишните години. До последния ден преди да тръгнем си мислех, че ще сме само с Вили и решихме да ходим на Каваци при вуйчо й. Точно в петък в 5 часа преди отпуската ми звънна Таня и ме попита дали нямаме 3 свободни места за морето и така тя с Дарко и Ники се присъединиха към нас 🙂 Така поне се събрахме хубава компания за морето. Когато пристигнахме на Каваци всичко се навиха да останат с нас на бунгала и така за поредна година си изкарахме заедно морето ! Но, както казах по-рано, доста по-различно от предишните години на Карадере. Плажувахме на плажовете на Каваци, Златна рибка, ММЦ и др., разгледахме замъка в Равадиново, Созопол, Черноморец … обядвахме по кръчми, готвихме на газов котлон и спяхме в бунгала. Наистина едно съвсем различно преживяване. Поне си починах – толкова спане скоро не бях видял ! И така си изкарахме една седмица. От събота до събота. А ние с Вили като се върнахме се качихме директно на Върховръх за една вечер и така направихме от 0 до 1500m за един ден.

Уикенд на Халкидики

Миналия месец ме поканиха от фирмата на гмуркане в Гърция и аз нямаше как да откажа. Особено като фирмата поемаше спането и гмуркането 🙂 . Така дойде миналия петък, когато беше тръгването. Аз бях в колата на Сребрин, заедно с Вени и Ники и общо взето го ударихме на лежерно пътуване. Тръгнахме към 11 часа, спряхме на дълъг обяд в Разлог и пристигнахме в Никити (градчето/селото където беше хотела ни) чак към 8:30 вечерта. С други думи отидохме точно за вечеря. От тук започнаха негативните ми емоции в Гърция. Не знам дали в България се е вдигнало, но нивото на обслужването в Гърция ми се стори отвратително. В ресторантчето, където бяхме седнали, им отне повече от час да ни изчистят масата и да ни донесат менюта. Не питайте още колко им трябваше за да ни донесат поръчките. После като кажа, че съм пил узо до 1:30 ме мислят за алкохолик, а то съм изпил само едно.

В събота беше денят за гмуркане. Аз се записах за следобяд, с идеята да не ставам рано, но явно сбърках. Когато отидохме морето нещо се беше разбушувало, имаше вълни и беше много мътно. Ние все пак се натоварихме с екипировката, започнахме с обучението, но когато трябваше да влезем по-навътре, главния инструктор прецени, че няма видимост и може да ни изгуби и прекрати гмуркането. А аз тамън схванах как да дишам и да се потапям, но няма как … разбира се останах разочарован. А сутринта са се гмуркали и е било супер. Все пак срещу природата няма какво да се направи.

След „гмуркането“ в нашата кола решихме да си направим една разходка из средния ръкав на Халкидики. Първоначално мислихме да го обиколим целия, но докато карахме на юг, спряхме на един плаж и решихме да пием по едно питие на бара. Барът се казваше „Las Bandidas“, но не мога да ви кажа къде точно се намираше. Много приятно местенце … но и малка бира – 4 евро ! След това продължихме почти до най-южния край на ръкава, и като видяхме, че започва да се стъмва, предпочетохме да се върнем на обратно.

Събота вечерта мислихме да прекараме в по-хубав ресторант, в сравнение от предишната вечер. През деня се бях разходил по плажната ивица, която беше хубава и имаше добре направени заведения. За съжаление имаше голяма гръмотевична буря и се наложи да отидем на закрито (все пак беше до плажа). Отново обслужването не беше на ниво, особено за цената, която искат – двайсетина човека им оставихме ~350евро за нормална вечеря. Поне се наядох на морски дарове.

Като цяло съм разочарован това ми посещение в Гърция. За първи път ходя до Халкидики и наистина природата е красива, но гърците не направиха нищо, за да ме накарат да се върна отново. Дори за финал, на една бензиностанция, ни закръглиха сумата при плащане с карта ! както казах хубава природа, но лошо обслужване !