Лятно време … топло е … идеално време за палатки на планина. Изминалия уикенд, след много уговорки и неясноти, в крайна сметка изкарахме на Върховръх. До последния момент не се знаеше кой ще идва, но накрая се събрахме дори 10 човека с две коли. Спастнята за първи път се присъедини към нашите къмпингувания. Всичко беше идеално – времето леко хладно, но точно колкото трябва … всички в добро настроение … и си направихме хубава разходка из околността. Мисля, че беше много хубаво откъсване от града. Вече качих моите снимки от Върховръх. Скоро очаквайте и снимките на Спастнята.
Tag Archives: camping
Ваканция ’09
Почти отмина и тази отпуска … това ми беше най-дългото стоене на море на едно място … две седмици изцяло на Кара Дере. Да, дори и на мен въобще не ми се тръгваше. Много хора идваха и си отиваха. На едно много чудесно място с (както го е описала Елица) басейн, частно игрище за волейбол, бар на плажа, въжена люлка, паркинг … направо 5 звезди ! Разнообразно море – от езеро спокойно до цунами след земетресението. Пълна почивка. Пълно изключване от цивилизацията. Чудесни гривни от Таня (Всички, да благодарим на Таня. Бла-а-аго-о-ода-а-ари-и-им ти, Таня!). Въртях огнен пой. Няма какво да го описвам, беше приказка. А тази година снимки няма има 🙂 Ето на Ели, Марина, Гената, Ники, Дина и моите.
Язовир Копринка, Шипченски манастир, Бузлуджа, Казанлък
През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°). Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.
По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.
Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.
Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.
След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.
добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.
След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.
Ваканция 2008
А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.
Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.
Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.
От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.
Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.
Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.
За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.
В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.
И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.
Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?
На палатки до Върховръх
Лятното ми обикаляне на палатки продължава 🙂 Пак само за уикенда за една вечер, но то си е нещо да се измъкнеш от жегите в Пловдив за малко. Този път целта ни беше Върховръх. Стигнахме там сравнително късно в събота, като очаквахме да си намерим хубаво място за палатки лесно. Уви – не беше така. На върховръх (около хижата) заварихме толкова много хора, че чак се уплашихме. Решихме да пробваме по нататък и стигнахме до село Чурен. Там също малко се въртяхме, но така и не намерихме подходящо място. В крайна сметка се върнахме към Върховръх и по един черен път в дясно (идвайки от Перущица) си намерихме чудесно място. Успяхме дори да докараме и колите близо до нас, така че имахме и музика. Ядохме неща на скара и изпихме всичкия алкохол (естествено). В неделя, както винаги в планината, станахме доста рано – дори аз, напъвайки се да спя колкото може повече, откарах едва до 9:30. Целия ден изкарах на поляната лежейки на тревата или играейки федербал или фризби. Чудно ми беше – дори на разходка не ми се ходеше (което е малко странно).
Топ 1 на всичко бяха водните пистолети ! Не разбрах точно на кой му хрумна идеята, но от магазина в който пазарувахме се взеха осем (колкото човека бяхме) детски водни пистолета, и с тях стана лудо шоу. Още на първата чешма на пътя на която спряхме, пистолетите бяха напълнени и настана стрелба. Хората, който спираха или минаваха съвсем разбираемо ни мислеха за луди, като го изразяваха с красноречиви жестове. Но нас не ни пукаше и ги целихме с вода 🙂 Ако за хората от LARP казват, че имали неизживяно детство, не знам ние в този момент как сме изглеждали, търчейки с водни пистолети в ръце 🙂 В последствие стрелбата дори премина в преследване с коли и стреляне от прозорците. На морето ще е голямата битка – ще трябва да се оборудваме с по-сериозни оръжия 😀
Уфф утре какво ме чака на работата, направо не ми се мисли …
Лека седмица на всички !
На хладно в Бойково
Този уикенд дойде много бързо за мен, след само три работни дни 🙂 Трябва всички работни седмици да са така ! Така де … иначе нямах никакви планове за почивните дни. Както винаги всичко се реши в последния момент. Събрахме се в петък вечерта в Таня и Пухи и от въздуха изникна старата идея да отидем до Бойково на палатки. Така и направихме – събота срещу неделя за една вечер на прохладно в Родопите. Събрахме се много хора, много коли, много нещо … 😉 Явно като е на близо се навиват повече хора. В събота вечерта отидохме и до кръчмата в Бойково, за която вече съм споменавал колко вкусно готвят – мисля, че няма нужда да се повтарям. След това вечерта се разви много добре. Постоянно имаше будни и заспали хора около огъня. Въобще пълна класика. Аз също по едно време спах на надуваемия дюшек, след това по някое време съм припаднал в палатката ми. Дори ми се стори странно сутринта като се събудих и нямаше никой друг. Имаше доста палатки и всеки е спал където свари. А мислехме дали ще стигнат. Хубаво се получи. Аз дори не очаквах толкова 🙂
Днес, в неделя, отидохме на реката до Плочник, където си беше идеално прохладно. Добре си полежах на скалите с крака в ледената вода. Много е хубаво малко родопска прохлада в тези горещини.
Хубав 13-ти 🙂
Широка поляна 2
То вече малко остаря новината, но да си запиша. Една година след първото ми ходене, отново бях за един уикенд в района на язовир Широка поляна. Както съм казвал и преди – там е небивала красота !
Този път бяхме само четири човека (Таня, Дина, Пухи и аз). Другите нещо се отказаха, но ние не 🙂 В събота чак в 17 часа тръгнахме, след много чудене, но все пак отидохме. Направихме си чудна вечер на палатки. Спах прекрасно ! Все още горе е дори малко хладно и не се къпахме, но пък в неделята се разходихме. Първо отидохме до Караджа дере, където също е толкова хубаво и дори по-спокойно, защото няма толкова рибари навсякъде. После решихме да отидем до местността Чатъма, но май не стигнахме до там. Честно казано мислех си че е по-близо до пътя, а вече бяхме тръгнали да се връщаме. Все пак в онзи район също си набелязахме чудесно място за палатки.
След като се върнахме от Широка поляна, минахме през Пловдив само да вземем Дарко и веднага отидохме в кръчмата в Бойково на вечеря. Не знам дали съм споменавал, но ще повторя -*много* вкусно готвят. Ако сте от Пловдив или околността, нищо не ви пречи да отидете на вкусна вечеря на прохладно в Бойково. Силно препоръчвам ! Ще искате да оставите голям бакшиш 🙂
Самотраки
През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.
Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.
На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.
След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.
Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.
Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂
Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.
Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.
Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.
Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)
Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.
Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.
Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.
Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.
За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.
Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.
Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …
Букурещ, Бряновщица … все едно
Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото 🙂
Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.
Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва – нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах – нещо с много щ-та, ц-та и ч-та 🙂 Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица – казах си – това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея – Тишо, Вилито, Здравка и Марто 🙂 Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.
Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди 🙂 ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.
За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.
Букурещ, Бряновщица .. все едно – важното е да се ходи някъде !