Tag Archives: Kultur Shock

Култур Шок в Пловдив

Не знам как, но бях пропуснал, че Култур Шок ще идват в Пловдив. Вчера почти случайно видях един туит на Култур Шок

Това се случи в 9 вечерта, и почти веднага се навих да ходя. Видях, че Марин се е чекирал там, и си викам, че поне ще имам разни познати. Не че не бих и отишъл сам на Култур Шок. Божидар точно беше заспал, извиках едно такси и му казах Polinero place 🙂 Там видях Дарко и Елица и си прекарахме чудесно! Гледам Култур Шок поне за 5-и път и всеки път правят страхотно шоу. Дори бях малко притеснен, че ще претупат нещата в малкия пловдивски клуб, но си направиха цял концерт от почти два часа и си личеше, че много им хареса. На публиката също, въпреки че беше доста малко (май наистина е куцала рекламата и доста хора не са разбрали – както и аз).

Култур Шок

Духът на Бургас 2011

Тази година малко ми кипна всичко и си казах „майната му, отивам на фестивал“. Програмата на втория ден на Spirit of Burgas ме впечатли достатъчно, че да тръгна сам от Пловдив. На място естествено се видях с много хора. В четвъртък след 18 часа в последния момент си купих един билет от Music Center-а и в събота сутринта запалих Астралката към Бургас. За мое искрено учудване не срещнах нито един стопаджия и така пътувах сам.

Фестивалната вечер започна с P.I.F., които обаче а изслушах от тераската в Морската градина, докато чаках да се съберем. Звучаха добре и хората, които са ги гледали са доволни. Първата група, която реално гледах бяха La Muchedumbre На Тъмно сцената, които Гурко ми ги препоръча. Бяха нещо като ska и звучаха весело, но не мога да кажа че ме впечатлиха особено. Може би трябва да им обърна отново внимание. А и сега ги слушах само малко докато от основната сцена не се чу, че започват Skunk.

Концерта на Skunk Anansie беше невероятен. Според мен най-добрия на фестивала. Всички от групата се раздадоха напълно и дори им личеше че се кефят. Skin на няколко пъти минаваше по цялата сцена и слизаше до публиката, като на края просто тръгна да ходи върху морето от ръце. Беше невероятно. Почти на самия край на концерта пък просто влезе между хората и накара всички да клекнат. След като всички се наведоха и замлъкнаха, последва кулминацията на едновременно избухване на цялата тълпа. Както казах – невероятен концерт !

Веднага след Skunk Anansie отидох на Jack Daniel’s сцената, където започваха моите любимци от Kultur Shock. И този път бяха страшни ! Аз си мислех да ги изгледам и да се върна да видя Moby, но не стана точно така. Нито Kultur Shock искаха да свършат последния си концерт от турнето, нито ние (публиката) ги оставяхме да го направят. След като си тръгнаха последва бис, но и след него не спираха виковете „Култур Шок“, след това Джино каза просто „добре, заслужихте си го !“ и направиха още 3-4 песни и импровизации. Беше едно безкрайно и приятно изживяване ! Парис (любимата ми жена от групата) отново беше страхотна. Останалите също, разбира се. Цялата група винаги се раздава напълно.

Kultur Shock направиха един двучасов концерт и когато най-накрая свършиха и реших все пак да отида до главната сцена да видя Moby, хванах само песен и половина. Като аз разбира се бях на съвсем друга вълна. Като все пак усещането беше на неповторим концерт. Коментарите след това също бяха много положителни. Според Moby пред него имаше 40 000 човека и всички скачаха и пяха като един. Едно неописуемо преживяване да си част от тази тълпа.

Реших да посетя изпълнението на The Pomorians, като дори си мислех, че съм ги изпуснал. Отидох на На Тъмно сцената, където с радоста установих, че още не са. Обаче това, което видях леко ме разочарова – Янко беше толкова пиян, че почти не можеше да говори. От него разбира се винаги го очаквам това, но този път беше много повече. Свиреше със скъсана струна на бузукито, а смяната на китарата му отне сигурно 10 минути. Това чак леко ме подразни.

Някъде по време на изпълнението на The Pomorians установих, че вече е след 2 часа през нощта, а аз съм изпил само една бира в 22 часа по време на La Muchedumbre, като през цялото това време не съм се спрял. Реших че е време за почивка и се излегнаха на хамаците на Мастика Пещера с биричка в ръка. Малко след това отидох до шатрата на цирк Кумбо, където се прожектираха неми филми с Чарли Чаплин. Беше забавно и релаксиращо.

Минах за последно през главната сцена където вече бяха започнали хората от HMSU. Беше готино не е моята музика. Иначе хората се кефиха. Единствено на сцената На Тъмно продължаваха някакви бг реге-та (Zionilionz Reggae Experience според програмката която имам), които горе-долу ставаха. Аз си мислех че минали години имаше концерти до по-късно ?!?

Някъде към 4:30 си тръгнах от единствената ми фестивална вечер и отидох да подремна в колата. Бях толкова доволен и изморен, че дори спах много добре. Много добре се получи този Spirit of Burgas. Поздравления за организаторите !

Kultur Shock пак отново завинаги

Поредния концерт на Kultur Shock в България беше како винаги размазващ !!! Винаги си казвам, че няма накъде по-хубаво, но то се получава ! В малката зала на 4-ти km, на практика всички бяхме на сцената заедно с Gino и компания (въпреки двете колони пред сцената, които я закриваха). За втори път си затвърждавам мнението, че цигуларката Парис е най-яката жена, която съм виждал. И свири невероятно със страхотно чувство … въпреки проблемите с цигулката. Всъщност всички свириха и пяха от душа и стана страхотен купон. Щом дори Джино накрая заговори на босненски … наистина се чувстваха като у дома.

Черно Фередже също подгряха много яко. Свириха почти 1 час и бяха невероятно както винаги … въпреки Фънки 🙂

Да, и следващия път пак ще отида !

Култур Шок отново !

Kultur Shock, дори като бонус Контрол и Pero Defformero. Както става ясно снощи бях на концерта. Още като разбрах за концерта преди няколко месеца си казах, че ще отида отново на Култур Шок. Миналия път в Black box беше много яко. Напоследък се бях замислил да не би да разменя концерта за този на Милена, но така и не го направих. А да пътувам два път до София през три дни не ми се правеше.

И този път както предишния, беше работен ден и плана беше тръгваме след работа, на концерт и се прибираме обратно. Пак бяхме двама, само че миналия път бях със Спастнята, а сега с Таня. Все пак Спастнята се присъедини към нас в София. След като дойдоха Марина и Ники и вече бяхме пълна група. Концерта беше обявен за 19 часа, ние влезнахме в 19:30 и едвам успяхме да хванем последните две песни на Pero Defformero 🙁 Както заключихме всички единодушно – това концертите напоследък да започват на време е порочна практика ! А този беше точно такъв. 19:00 – Pero, свирят 40 минути, след това в 20:00 (добре де започнаха няколко минутки по-рано) – Контрол, точно 1 час, и накрая Култур Шок точно час и 45 минути.

За Pero Deformero мога да кажа, че са много яки. Вокала беше един излъскан типичен сръбски фолк изпълнител с голямо шкембе, но забиваха яко жица. Последната им песен (която реално хванахме само цялата) беше явно големия им хит и много хора, включително и Спастнята, пееха. Наистина ни хвана яд, че ги изпуснахме.

Контрол излязоха на сцената и цялата публика започна да пее. Оказа се точно на този ден и в тази зала се навършват 20 години от първия им голям концерт и Гилъна през цялото време беше много развълнуван и постоянно благодареше на публиката. А то имаше защо – след като всички продължаваха да пеят и след края на всяка песен. А песните бяха хит след хит ! Наистина е невероятно изживяване когато всички пеят заедно.

След такова подгряване тепърва идваха Култур Шок ! Публиката направо завря – буквално в погото, и преносно във всеки един. Джино просто знае как да запали цялата публика. Новия състав на групата също много ми хареса. Вече има две жени. Саксофонистката (Amy Denio) ме изуми с глас и изпълнение, но истинския хит според мен (и според Спастнята) беше цигуларката (Paris Hurley), която с поведение и техника просто ни накара да се влюбим в нея. Изглеждаше като анимационна манга героиня, а как се кълчеше и свиреше на цигулка просто нямам думи ! Нямаше как да не изпълнят повечко песни от новия им албум (Integration), но все пак направиха и доста неща от старите албуми. Между песните Gino (а накрая и цялата група) имаше акапелни включвания. Аз точно се замислих дали ще изпълнят Istanbul и те го направиха на биса (веднага след Hashishi). За финал беше оставена Mastika, която публиката искаше от самото начало. Последва трудно сбогуване, като накрая дири слезнаха до публиката и се здрависаха със всички, които желаеха. И така отново всичко завърши, до следващия път !

Чудесен концерт се получи ! Въпреки работния ден, въпреки всички проблеми с техниката и ужасния звук, въпреки всичко … и следващия път пак ще отида !

Ваканция 2008

А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?

Културният шок

Снощи на Култур Шок беше размазващо ! Страшен концерт, страшна публика … и малка зала. Хората бяха дошли за голям купон и той се получи. Публиката пееше още от самото начало на Балканджи и Черно Фередже, а когато излязоха Джино и копания, положението стана неконтролируемо. Тълпата стана като един – всички скачаха и пееха заедно. То и нямаше как иначе, защото нямаше никакво, ама никакво място. Култур Шок се върнаха 3-4 пъти на бис в тесния Black Box . За първи път бях на концерт, където хората са толкова нагъчкани. Въпреки това оценявам този концерт като един от най-добрите на които съм бил. Неописуемо усещане ! Още имам шум в главата 🙂

Kultur Shock - Jino Kultur Shock - Sofia 2008Kultur Shock - Sofia 2008