Tag Archives: weekdays

Седмицата на бързо

Тази седмица нещо ми измина много бързо сред дъжд и студено време. Ето и също така на бързо какво се случи.

понеделник вечер се събрахме в Йонов. Не знам от къде им хрумна на другите да гледат Стъклен дом, аз писах bash скриптове.

вторник вечер отидохме до Асеновград да видим Дил, но за съжаление не успях да видя Елена. Пихме бира на центъра на Асеновград.

сряда вечер – жива бира с колегите в Ale House.

четвъртък бях на първата вечер на международния китарен фестивал. много приятно !

петък – поредния дълъг следобед с чай в ArtNewsCafe. След това отново китари (този път и една японка с флейта)

събота – София си замина. След това смених гума на колата на Елица. Вечерта отново китари и накрая – Петно.

неделя – мързелуване, преинсталиране компоютър на съсед, за финал – традиционно в Бойково.

Днес след работа

Днес след работа с Таня се разбрахме да ходим до Кричим. Ние с нея си имаме бартер 🙂 Тя ме подстригва, а аз я карам за провизии от до Кричим. Нямах други планове за вечерта и се навих още днес да отидем. Веднага след работа минах да я взема, натоварихме бурканите, дори Само и Вилито също бяха с нас. Пристигнахме бързо, оставихме Вилито до тях и отидохме в Таня. Там ни посрещнаха с много хубави праскови, а след това майка й ни нагости супер вкусно ! На “село” си е вкусно 🙂 Разбрахме че прасковите са от лелята на Таня в Стамболийски и те са казали, ако искаме да минем от там и да си вземем още. Не го мислихме много, а точно станахме от масата о тръгнахме натам. Леля й се оказа че живее в един квартал на Стамболийски, където дори нямаше асфалтирани улици, но е пълно с много приятни къщи с още по-прекрасни дворове. Между къщите дори няма огради, и всеки ходи и взима каквото му е нужно от съседите си. Естествено хванахме и тях на маса и нямаше как да не седнем и ние. Много приятно навън, между цветя и прасковени дръвчета. Все пак по някое време си тръгнахме, някак си се оправихме през Стамболийски и намерихме пътя за Пловдив. Обаче на паветата между Стамболийски и Йоаким Груево нацелих една супер дълбока дупка и точно си го помислих и колата започна да залита на дясно. Точно след моста спрях и се уверих, че сме спукали гума. Не ми е за първи път, така че не го взех много навътре. Този път обаче нещата се закучиха – не можех да развия болтовете ! Успях дори да си изкривя ключа, но болтовете дори не помръднаха. Нямаше какво да направя и притесних едни младежи наблизо, които тъкмо бяха седнали покрай една маса с пълни чаши. Единия веднага се отзова и започна да търси ключове. Намери два, но се оказаха големи. Отиде и намери още един човек, който дойде с един ключ и като започна развъртя всички болтове на ръка !!! Ние зяпнахме !!! Евала на пичовете – сменихме гумата и им оставихме една торба праскови 🙂 След това успяхме да приберем без повече изненади (приятни или неприятни). Ще видя утре какво е положението със спуканата гума. Дано и да не съм забравил нещо в тъмното, където сменяхме гумата.

Ей така от нищото се получи цяло приключение след работа 🙂

Скучна вечер ли ?!?

Тази седмица съм сам в къщи и снощи след работа въобще не ми се прибираше. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или заети или не ми вдигнаха и в крайна сметка се прибрах. Замотах се, стана късно, зачудих се въобще да ли да излизам, въпреки че беше хладно след повече от 24 часовия дъжд над Пловдив … с няколко думи очертаваше се скучна вечер. Изведнъж малко преди 21 часа получих едно писмо в couchsurfing, че двойка испанци имат проблем с host-а им. Разгледах им профила, изглеждаха готини и веднага им писах SMS, че може да дойдат. Пратих им адреса им (те бяха с кола) и към 22 часа вече бяха пред блока ми. Учуди ме, като ми казаха, че попитали някаква полицейска кола как да стигнат до адреса, но естествено не са могли да се разберат на английски и в крайна сметка полицаите са им казали, да карат след тях и са ги докарали до нас.

Montse и Quim се оказаха наистина много забавни хора и ми направиха вечерта 🙂 Тръгнали на шест месечно пътешествие с кола, като за горивото си изкарват пари като свирят по улиците. Така днес ако видите двойка испанци на главната с мини пияно и други страни инструменти да знаете че са те 🙂 В Испания дори имат цяла група от 10 човека. Поговорихме си много добре цялата вечер за пътешествия из Европа и си давахме взаимно съвети. Дори се оказа, че не са разбрали че трябва да си купят винетка за България. Добре че полицаите са видяли 🙂 Като цяло и те и аз останахме много доволни от вечерта. Дори като бяха у нас продължаваха да получават SMS-и от други хора, на които са пратили съобщение, с положителни или отрицателни отговори.

Аз тази седмица като е свободен апартамента, си смених статуса в couchsurfing от maybe на yes и още първия ден срещнах много готини хора 🙂 Хубаво нещо е couchsurfing-a !

Допълнение: ето малко снимки от днес на главната:

Много усмихнати и готини 🙂

Палачинки в петък сутрин

Идеята за палачинки в петък сутрин се оказа чудесна !!! Благодарности на Гергана ! И на домакините Таня и Пухи, които всъщност не си бяха у тях 🙂 и на всички, които дойдоха. Чудесно е и новото ми работно време, което позволява такива волности 🙂

Най-дългият ден

Днес е най-дългият ден от годината и се замислих колко е яко ! Ходя на две работи, след това отивам в парка, пия една-две-три бири, след това все още е светло, прибирам се, къпя се, ям, гледам пощи, блогове, новини … а все още е 10 и нещо ! Как е възможно. Излиза ми се пак на вън. Не ми се стои на затворено в това прекрасно време. Нещо ме е обзела голяма енергия. Явно повечето дневна светлина ме зарежда положително.

Хубави дни на всички !

допълнение от 0:27 – и пак излязох 🙂

1 юни 2009

Днес точно като за празника така се случи, че работихме само до обяд. Просто нямахме ток на работата, мотахме се, и в 12 часа ни пуснаха. Аз използвах следобеда да си свърша разни лични неща и да си платя разни сметки. Успях да свърша и нещо, което отлагам от един месец вече, а именно да се отблагодаря на Eee PC-то за добре свършената работа през априлското ми пътешествие. По този повод (а и поради днешния празник 🙂 ) той (тя/то) вече е с 2 GB RAM ! Eee PC-то е направо много лесно да му се ъпгрейдва RAM-а. Отваря се задния капак, който се държи на две болтчета и виждате паметта, твърдия диск (който в моя случай представляваше една платка с няколко чипа) и още нещо, което предполагам беше WiFi картата. Смених платката RAM (за съжаление има само един слот, но при тези размери е разбираемо) и рестартирах. Биоса веднага показа 2048MB 🙂 Само където Линукса не го разпозна веднага, но бързо се сетих, че бях с ядро компилирано за 1GB RAM и бързо си сложих друго такова за 4GB. Сега вече Фуфи е гъзар !

п.с. на някой да му трябва 1GB SO-DIMM DDR2 400MHz памет ?

19 – 25 май 2009

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

От събота до сега

Напоследък се замислям да пиша за толкова неща, но все не ми остава време да седна на компютъра. Някои от тях вече остаряха и едва ли ще пиша за тях, а за други очаквайте скоро. Иначе останалото съвсем информативно.

В събота през деня бяхме семейно до Хисаря. Времето беше чудесно, направихме си хубава разходка, съчетана с обяд и доставяне на известно количество минерална вода. Вечерта не излизах, а беше отдадена на преинсталиране на лаптопа на сестра ми, като махнахме стандартно инсталираната Виста и сложих ЕксПи.  Освен това се бъзикахме с новия таблет, който се оказа голяма зарибявка.

В неделя през деня се разходих до Асеновград и под хубавото слънце се печахме на скалите до параклиса св. Димитър. Много хубаво е там 🙂 След Асеновград минахме през Пловдив да вземем Дина и Елица и директно заминахме към Бойково, където направихме поредната (вече традиционна неделна) кулинарна вакханалия.

В понеделник сестра ми ми написа SMS, какъв чудесен уикенд сме си изкарали и иска пак в Пловдив, защото в София валяло и било студено. Наистина хубав уикенд се получи. Иначе в понеделник вечерта отидох уж за малко в Петното, а така хубаво се почерпихме (снимковия материал се надявам да остане завинаги засекретен), че във вторник ми беше лошо цял ден.

Вторник беше рождения ден на баща ми. Да си жив и здрав, тате ! 🙂 Междувременно (още в понеделник вечерта) се разбра, че чисто новото XP на сестра ми не иска да подкара интернета в София и тя се наложи спешно да си дойде отново до Пловдив, за да го погледна. Хем се получи хубава изненада за рождения ден ! И така след празничната вечеря, аз отново се занимавах с преинсталация. Лошото се оказа, че наистина има проблем с лаптоп HP 6820 с Windows XP и мрежовата карта (wireless-а няма проблем). За момент дори се шашнах, че няма да мога да го оправя, когато намерих в интернет, че проблема всъщност бил в … не може да познаете … в BIOS-а. трябва да се флашне и след това се оправя. Така до 2 часа през нощта отново съм се занимавал с инсталации.

Днес, в сряда, след работа отидох да си взема новия ми компютър – мдаа настана време и аз да се ъпгрейдна 🙂 Ха да ми е честито ! Противно на моите очаквания успях да изляза и да се видя с приятелите ми, вместо цяла вечер да се занимавам с инсталации. Май две поредни вечери дори на мен ми идват много.

Сега си копирам /home дяла на новия 500G хард и докато го чакам, остана малко време да пиша тук.

Отпуска в петък

Много е хубаво да си вземеш някой свободен ден по никое време, просто ей така … и да си свършиш някои неща, за които все не ти остава време. Аз така направих вчера (в петък) и си направих един малко по-дълъг уикенд. Само сутринта успях да си свърша всички неща които си бях наумил – отидох до КАТ (където още не ми беше излязъл акта за нарушението ми от 1-ви ноември), бях до банката (оправих си разни сметки), бях до застрахователната ми компания (за да си взема зелената карта), платих си телефона, интернета, и най-важното – взех си панталон за сноуборд ! 🙂 Общо взето всички тези неща можеш да свърша, ако излизам всеки ден по малко от работа, или направо след работа но не ми се занимава толкова време. Така наведнъж си ми беше много добре. На обяд дори случайно срещнах Йонов и отидохме заедно на обяд, заедно с целия i-creativ. След обяд дори спах 🙂 Вечерта бяхме на бразилско парти в едно заведение, което дори не е отворило официално а на моменти дори беше претъпкано с хора. Добре съм се забавлявал, дори май сътм прекалил, защото сега чувствам, че нещо Тангра ми е сърдит.

Хайде да се похваля малко за панталона 🙂 Много е як. Марката е Exxtasy. Много ми хареса и си го взех още от втория магазин, в който влезнах. След това като из разглеждах сайта се оказа, че е от най-яката им серия за екстремен спорт с най-голяма водонепропускливост (Exxtassy climate system 15000). Жалко че нямат хубав сайт, че да пусна точен линк с характеристики и снимки. Ама съм много доволен. Трябва да отида някъде да го пробвам 🙂 Дано да се окаже здрав и да си го нося много време.

В средата на седмицата

От известно време насам все пиша в края на седмицата. Сега да взема да напиша нещо в средата. То една седмица тече … мани-мани … все вали, най-вероятно ни прецака морето през почивните дни … въобще напомня яко на есен 🙁 От петък още си оставих колелото в Таня и Пухи и все още не мога да си го прибера. Всяка вечер вали или съм зает с нещо друго.

Иначе – празници ! (сетих се за тиквата 🙂 ). Връщам се на темата. В събота – рожден ден на майка ми. Честито, мамче !!! В неделя имен ден на чичо ми. Тогава поне си направихме едно пътешествие (макар и семейно) до Зелениково. А днес имен ден на Софито ! Честито и на теб 🙂 Скоро и разни рождени дни се очакват … ще видим какво ще правим. За подарък имате мен 🙂

Друго с което си уплътнявам е EEE PC-то, което най-сетне преинсталирах и вече съм с Arch Linux 🙂 Чувствам се далеч по-комфортно. Прехода не беше толкова лесен, колкото очаквах, но вече успях да подкарам почти всичко … всъщност само нещо вградения микрофон ми се дърпа. Камерата и Bluetooth-а дори вървят. ArchLinux си има хубаво wiki и форум с упътвания за инсталиране на eee pc. Помагат много.

Та така с тази депресиращо вървяща седмица … дано до края й да ми се случат повече приятности.