Събитието на Вили за тази година беше Толкин феста, който може би нямаше да се състои, ако тя не беше се захванала. В крайна сметка той се състоя на 20-22 септември в почивна база Металик (в местността Студенец). Неделната сутрин на 20-ти оставихме Божидар на баба му в Кричим и с Вили тръгнахме към хижата. По пътя разбрахме, че останалите от феста имат среща на Билата на гарата, и ние решихме да отидем за да вземем някои с колата, да не се качваме само двамата. Общо взето целия Толкин фест се събрахме в 3 коли. Както отбеляза Асен, поне бройката на хората беше повече от номера на феста (с един) 🙂 Отидохме, настанихме се, хижата беше стара, но ремонтирана и стоите бяха чисти с нови дограми и бани. Заедно с нас имаше и събиране на Менса, но за тях нищо няма да кажа. Както казах хижата беше реновирана, но хижарите – не. Държаха се меко казано отвратително ! Първо почти ни изнудиха да си платим пълен пансион, а тези които не искаха храна (например вегетарианци) трябваше да изчакат на всички да се сервира и десерта и чак тогава въобще да им вземат поръчките (а менюто беше на необосновано завишени цени!). Отделно ни се накарах, че нямаме никаква организация, нямаме списък … дори не ни дадоха зала, където да си проведем феста, защото не сме били сигурни, а на Менса им взимал пари за залата. Въобще такива соц дребно тарикати, които само мислят да не се минат за нищо, не бях срещал отдавна ! Впоследствие дори разбрах, че бил казал да не сме момчета и момичета в една стая.
На фона на проблемите с хижара, феста премина повече от добре. Липсата на зала ни изпрати на близка поляна, където се изнесоха лекциите, а какво по-хубаво от това да слушаш за Толкин под дърветата! Най яката част за мен, въпреки че аз не участвах, беше ролевата игра, която се игра (по план трябваше дори да са 3, но времето и за една не стигна). Отделно който искаше имаше дуели с мечове и стрелби с лък. Единствено не можаха да се състоят заниманията, които изискваха стая, като например прожектиране на филми, за което аз дори мъкнах проектор и колонки.
Аз съм най доволен, че Вили най-накрая се забавляваше истински и успя за един ден да се откъсне напълно от (мислите за) Божидар. Изкарахме си хубаво. Направихме и една разходка из гората.

  
‘

Тази година се навършват 100 години от разделянето на село Мандрица. Тогава се променят границите на България и много семейства решават да отидат в Гърция (Мандрица е на самата граница с Гърция). За много от хората, това е последния път през бивота им, когато са видяли роднините си. Тази година децата и внуците на тези изселници, решихме да отпразнуваме тази годишнина. Ако може да се нарече празник този повод. Въпреки всичко се получи празник. Дойдоха много хора – общо шест автобуса от Гърция плюс много леки коли. Хората видяха своите роднини за първи път от толкова време, а по-младите се видяха за първи път. Независимо дали ще го наречете празник или помен, важното е че центъра на Мандрица беше изпълнен с множество прегръдки и усмихнати лица !

7:35 денят дойде
9:35 В Кричим

13:03 Хитър Петър

15:25

15:40

16:45

19:31 Петното

В събота преди Великден за втора поредна година се състоя „детски празник Хвърката Мандрица“. Тази година програмата беше по-скромна, но имаше своите интересни моменти. Безспорно най-интересното беше играта на „не се сърди човече“, където децата влезнаха в ролята на пионки и играчи едновременно 🙂 Още предишния ден боядисахме огромна „дъска“ за „не се сърди човече“ на площада в Мандрица. Мисля че и малки и големи много я харесаха !

Другото голямо събитие на празника беше кукления театър „Барон Мюнхаузен“. Специално за представлението беше изчистен и на практика върнат към живот киносалона в кметството, който не беше използван за нищо повече от 10 години.

Хубаво, че представлението беше на закрито, защото времето беше много променливо и ту започваше да вали, ту спираше. Сутринта лазарките успяха да се изявят, но следобедните мероприятия направо пропаднаха. Единствено имаше гримиране на лица в Хоремага. Хората постепенно си тръгваха и пускане на хвърчила почти нямаше, а карнавала направо не се състоя.

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Тази година традиционния събор в Мандрица беше под надслова „Световен форум Отново заедно“. Очакваха се гости от Албания и Гърция и въпреки, че не се появиха, и присъстващите бяха доста по-малобройни от миналата година, празника се получи доста добре. Според „тайното преброяване“ имаше над 300 човека на площада, който се срещнаха да си поговорят за старите времена, играха хорá, забавляваха се, а някои бяха в Мандрица за първи път. Имаше кратко откриване, фолклорна програма, курбан и молебен за здраве. Вечерта гвоздея на програмата за мен беше ретро DJ партито на Джоко, което наистина ме върна на мандрешките дискотеки от началото на 90-те.

Повече за събитието има на сайта на Сдружението за възраждане на Мандрица. Ето и снимки.

Три дена яли пили и се веселили в Тексас ! Просто няма какво да добавя освен – но Энимълс, но парти ! И малко снимки има ето тук.