Вчера на скромна церемония в Кричим с Вилито минахме и под венчилото в църква. Оставихме този ритуал за след гражданската сватба и добре направихме. В слънчевия 20-ти октомври, в църквата „Козма и Дамян”, в присъствието само на кумовете и още 5-6 човека, се оженихме … пак. Мисля, че така е много по-добре, защото отец Миро ни обърна доста по-голямо внимание, отколкото би било, ако бяхме много хора или в някоя натоварена църква. Говореше силно и уверено и някак си наистина усетихме тайнството.
Хайде честито, ама вече да ви е за последно :))
Дааа, стига толкова. Вече предаваме щафетата.
Прави впечатление сериозността, която контрастира с пълната жизнерадостност на сватба ном. 1. Ама тайнствата не са шега работа :).