Tag Archives: София

На РД на Пухи и други случки в София

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

Из северозападна България

Изминалите 4 дни си направихме едно от най-хубавите пътешествия от последните няколко години. От онези хубавите, които не знаеш дали въобще ще се случат и къде точно ще ходиш. Но да започна от начало. Всичко започна по някое време миналата седмица, когато Елица видя този фестивал в едно малко северозападно село. Беше една от поредните идеи какво да правим през четирите почивни дни около 24-ти май. Така и не можахме да се съберем много хора. В крайна сметка в събота сутринта с Дарко решихме да потеглим към Горна Бела Речка. Ели беше в Казанлък и за по напряко, трябваше да минем от там да я вземем. След като стигнахме в Казанлък, първо седнахме в една кръчма да ядем, след това напазарувахме от местния Кауфланд. Беше станало към 4 часа следобяд, но решихме до вечерта да стигнем до Бела Речка. Ето такива планове си правехме през цялото време – не по-дълги от до края на деня. За по-красиво минахме по подбалканския път до след Златица някъде, където по един пряк път стигнахме до Хемус. По магистралата продължихме до Ботевград. От там Мездра, Враца и чак след това заобиколихме врачанския балкан към Горна Бела Речка. (скоба. решихме някой ден да си направим Ботев пътешествие. да се съберем на стадион Ботев в Пловдив, от там да отидем в Калофер, след това Ботевград, Околчица и да завършим в Козлодуй. затварям скобата).

Горна Бела Речка се намира в природен парк „Врачански балкан“ и е много красиво. Броени метри преди табелата ни посрещна една голяма сърна, която мина през пътя. Беше много красиво ! Пристигнахме на свечеряване и започнахме да си търсим място за палатка. Не искахме да сме в селото, където вече започваше да се пълни с хора, затова си намерихме една хубава полянка малко извън селото близо до реката. Веднага си направихме лагер, огнище, запалихме си огън и си приготвихме вечеря. След това отидохме в селото, където в кметството фестивала вече си беше започнал. Хванахме концерта на класическа китара на Ganesh Del Vescovo. Много добър. Ако имаше пак китарен фест в Пловдив, Дарко каза, че щеше да го покани (между другото знаете ли че няма да има и фолклорен фестивал това лято?). На концерта съвсем ни изненада като се появи Игор от цирк „Кумбо“, който беше в Мандрица на детския празник. Много се зарадвахме взаимно и четирите дни се виждахме постоянно.

На сутринта осъзнахме, че лагера ни съвсем не е перфектен … не, този път беше на някоя главна пътека, или на козя такава или пък да ни беше студено … точно обратното – припомних си какво е ставане рано-защото-не-се-трае-от-жега-в-палатката ! Въпреки прогнозите за променливо време и дъждове, всичките ни сутрини бяха тотално огряни от жарко слънце. Това поне ни помогна да ставаме сравнително рано.

Неделята решихме да изкараме цял ден в Горна Бела Речка на фестивала „Goat Milk. Въпреки „ранното ставане“ все пак изпуснахме сутришната йога, след това Ели отиде на разходка по козите пътеки в гората, а ние с Дарко се излежавахме на полянката и след това отидохме да видим Игор. След това реших да отида на лекцията за „Slow food“, но тя се превърна в демонстрация и представяне на кози сирена, извари и кисели млека и аз не го издържах. Обаче след лекцията на поляната видях норвежко кафяво сирене, презентирано от една норвежка, и дори го опитах малко (ама нали знаете колко малко опитвам). Следобяд бях на срещата с кметовете на Монтана и Вършец за положението на северозападна България. Общо взето до нищо не се стигна, но поне се говори. Изпуснахме откриването на фотографската изложба, защото се бяхме върнали до палатката за вечеря, и точно след като запалихме огън заваля малко и развали всичко. Междувременно Гената се появи с един познат за една вечер и всички заедно ядохме преди да се върнем в селото. Отидохме точно за джаз концерта на Мишо Йосифов Джаз Сикстет. И добре че го направихме – получи се невероятен концерт. Цялата публика не ги оставихме да си тръгнат, докато не минаха през хората, след няколко биса, през хората и излязоха през централния вход 🙂 За финал на вечерта беше „дългата нощ на балканското документално кино“, където изгледахме филма „Коридор #8“. Аз лично останах много доволен от филма. Само месец и нещо след като бях в Албания, където постоянно говореха за този път, отново видях познати места. Мисля, че беше точното време да гледам този филм. За останалите филми не ни останаха сили и отидохме да спим.

Няма как да не сравня фестивала на спомените в Горна Бела Речка и това което се опитваме да правим в Мандрица. На пръв поглед всичко изглежда много сходно – две селца с по петдесетина възрастни хора в икономически западнали райони, които група хора искат да възродят. Да си призная отидох да открадна малко know-how за това как да организираме събори (все пак те го правеха за 8-ми път), но всъщност се оказа, че тяхната формула е доста различна. Goat Milk на пръв поглед е нещо като детския празник в Мандрица, само че за възрастни – кръжоци, лекции, концерти. Само където залагат много на международно участие. Заради това се налагаше всичко да се превежда на английски (а понякога и на още езици), което на моменти само забавяше динамиката на фестивала. Goat Milk мисля че въобще не е насочен към местните, в смисъл че според може да бъде и навсякъде другаде, просто хората които го организират са свързани с това села. Освен това кръжоците (workshop-ите ако се чудите за какво говоря) бяха платени и с ограничена бройка. Общата храна също. Все пак след срещата с кметовете, Ели ме нави да си поговорим с Диана (една от двете организаторки) и поделихме за Мандрица и си разменихме контакти. Все пак целите ни са едни и същи и е хубаво да видим кой какво прави за осъществяването им. Честно да си призная мисля че Мандрица има много по-голям дух, уникална култура и архитектура. За уникалните къщи за които говореше един от архитектите и замалко да му скочим с Дарко, докато не се уточни че става дума за 3-4 къщи в селото 🙂 И щом за толкова можело да се обяви за културен резерват, представям си какво може да направим в Мандрица.

В понеделник решихме да пропуснем фестивала през деня и да се разходим из околността. Бяха ни похвалили Вършец и решихме първо него да посетим. Още от самото влизане в градчето започна да ни изненадва много приятно. Първо ти правят впечатление много хотели, къщи за гости, квартири … въобще усещане за морско курортно селце, само където няма море а минерални извори. След това центъра – много приятен, хора, слънце, деца. Плакат за театър, туристически център, минерални чешми … След това отидохме към парка, където за малко да се навием да отидем на минерални бани, но се оказа, че не работят в неделя и понеделник, а през останалото време са с доста странно работно време разделено на мъже и жени. Затова пък парка и около реката беше супер приятно. Имаха едни пейки – шезлонги на който се пльоснахме. Имаше дори безжичен интернет. Въобще Вършец го препоръчвам силно на всички. Има и много кръчми в които може да хапнете с чудесна гледка – ние се възползвахме от една.

Следващата спира ни беше Клисурския манастир на няколко километра от Вършец. Посрещна ни типичното за България – натрупани сергии пред манастира и много хора. Манастира изглеждаше доста добре поддържан, дори на мен ми се стори малко прекалено и на моменти кичозно. Върха беше когато се оказа, че с Богати кабриото, с което едвам се разминахме по тесни път за манастира, се оказа отчето. Въобще странна работа. Да се „чудиш“ от къде имат толкова пари, като признавам че и за манастира са наливани много пари.

След Клисурския манастир решихме да отидем до пещерата „Леденика“, като този път заобиколим Врачанските скали от юг. Трябва да уточня, че пътищата в този регион са доста странни и доста пъти се чудихме къде сме дори с наличие на GPS и хартиена карта. Така в случая стигнахме до село Миланово и от пътя, който си бяхме избрали се оказа, че го няма, или всъщност е черен и много лош път. Нямахме време да се връщаме обратно (както всъщност и GPS-а настояваше), затова трябваше да изоставим плана за Леденика. Видяхме че на близо има друга пещера „Темна дупка“ и се насочихме към нея. Когато стигнахме обаче се оказа, че тя не е туристическа и не е облагородена, а ние без никаква екипировка нямаше как да влезем вътре. Видяхме само входа и след това се разходихме по скалите срещи гара Лакатник. Чудесно място за разходка и катерене. Седнахме на ръба на една скала от където имаше невероятна гледка към селото и река Искър. Както казах и в началото тръгвахме на някъде без никакъв план накъде да продължим след това. Така на връщане към колата, минахме през самата гара на Гара Лакатник и през два въжени моста над Искър. Всичко се получаваше от самосебе си. Деня взе да преваля и решихме да намерим отворен магазин за да си напазаруваме за вечерта, защото вече нямахме храна. След като си набавихме продоволствия, решихме да отидем и до самото село Лакатник, за което бях чувал само хубави неща.

Село Лакатник се намира на около 7 km от Гара Лакатник и всъщност в него свършва пътя. Разбирайте красиво планинско селце заобиколено от всякъде с балкани и красиви поляни. А сега бяха особено хубави целите в зелено. На това райско местенце беше станало 19 часа и всичките ми съмнения дали да се връщаме в Пловдив, защото на следващия ден по принцип бях на работа, се изпариха и реших да останем още един ден в този красив регион. Разходихме се из Лакатник и околността и решихме да се „прибираме“ в Бела Речка.

В понеделник вечерта си приготвихме обилна вечеря, поради което почти изпуснахме концерта-изненада, който се оказа някакви балкански етно джаз импровизации. Добре че този концерт най-малко ни хареса и не съжалявахме толкова. От полунощ трябваше да започне „дългата вечер на фотографията“, но естествено закъсня. Имаше представяне на трима фотографи и техните виждания за изоставените къщи. След това имаше workshop за нощна фотография воден от турския иранския фотограф Babak Salari. С Елица се включихме в кръжока, докато Дарко заспиваше 🙂 За мое съжаление всички бяха начинаещи и Бабак говореше доста общи неща и всъщност научих само 1-2 нови за мен неща. А изглеждаше като човек, който можеше да каже доста интересни фотографски трикове.

Вторника ни беше ден, в който трябваше да стигнем до Пловдив. Разбира се въобще не бързахме и си набелязахме доста места за посещение пътьом. След закуска с кафе и домашни масленики (по 25 ст.)  в Бела Речка се отправихме на път. Първо решихме да си наваксаме от предишния ден и все пак да отидем до Леденика. На картата изглежда съвсем близо до Враца, но всъщност пътя до пещерата е доста стръмен и с много завои. За малко изпуснахме една група и трябваше да чакаме почти 1 час докато влезем, а вътре разходката е още 1 час. Иначе наистина много интересна и красива пещера. И за туристическа пещера има доста тесни проходчета за преминаване. Някой наистина дебел човек според мен няма да може да мине. На мен ми хареса. А и за първи път от доста време се взех печат за 100-те туристически обекта.

Докато пътувахме се бяхме разбрали с Аспарух да минем да го вземем от София, затова решихме да минем през Своге, а не по главния път, който вече се запълваше с прибиращи се софиянци и абитуриенти. По пътя решихме да спрем и на Черепишкия манастир. Този манастир много повече ми хареса от Клисурския. Първо е на страхотно красиво място на самия бряг на Искър и с чудесна гледка към Врачанския балкан. Втори има чудесен „музей“ посветен на Иван Вазов в който всеки може да влезе и разгледа абсолютно необезпокояван. Трето отчето като ни видя да си почиваме ни покани с църквата, където ни поръси със светена вода и ни помаза за здраве, поговорихме си по различни теми, изпрати ни с добри думи и след това се обърна към следващите влезнали в храма. Въобще ето така трябва да се отнасят българските църковни служители към посетителите на храма. Браво ! Много добре се чувствахме на това място и решихме да останем и да хапнем, като имаше специално обособено място за това. Като цяло нямаше много хора и беше супер спокойно.

Следващата спирка беше Своге. Само веднъж бях минавал от там, но сега решихме да спрем да го разгледаме. Оставихме колата на центъра и се пуснахме пеша. Общо взето беше каквото го очаквах – малко градче, предимно къщи, наоколо планини. Не можахме да намерим/стигнем до завода за шоколади. Не се оказа вярно и предположението ни че шоколадите се продават както тоалетната хартия в Белово 🙂 Обаче мога да Ви издам, че ако събирате стари соц табели и надписи – в Своге има много добри попадения.

Последната спирка от нашето пътешествие беше София. Както казах – само за да вземем Аспарух, след това обратен и газ към Пловдив. По пътя той ни разказа неговата невероятна история за последните 4-5 дни, а ние нашата. Прибрахме се чак към 11 вечерта. Бях изморен, но много доволен от цялото пътешествие.

Получи се доста дълъг пътепис, но както казах и в началото това ми е любимия начин за пътешестване и няма как да не се смесят много теми, места и събития в едно. Общото е че се случват само за няколко дена, а на теб ти се струват седмици. Накрая си казваш „ле-ле, това вчера ли беше?!?“. Пожелавам си още много подобни пътувания.

ето и снимките ми от пътешествието.

Kultur Shock пак отново завинаги

Поредния концерт на Kultur Shock в България беше како винаги размазващ !!! Винаги си казвам, че няма накъде по-хубаво, но то се получава ! В малката зала на 4-ти km, на практика всички бяхме на сцената заедно с Gino и компания (въпреки двете колони пред сцената, които я закриваха). За втори път си затвърждавам мнението, че цигуларката Парис е най-яката жена, която съм виждал. И свири невероятно със страхотно чувство … въпреки проблемите с цигулката. Всъщност всички свириха и пяха от душа и стана страхотен купон. Щом дори Джино накрая заговори на босненски … наистина се чувстваха като у дома.

Черно Фередже също подгряха много яко. Свириха почти 1 час и бяха невероятно както винаги … въпреки Фънки 🙂

Да, и следващия път пак ще отида !

А нима това са те

Започнах с концертната програма за година. Снощи се вдигнахме четири човека до София за концертна на Анимационерите. Събиране след толкова години нямаше как да бъде пропуснато. Малко ги бяха омешили в новата културно-музикална програма на Строежа, но все пак стана добре. Ние лично пропуснахме говоренията. Влезнахме в началото на Джанго Зе и въпреки твърде ранния час се получи много забавен концерт. Много са готини ! Другия път като дойдат в Петното, трябва да отидем.

Концерта на Анимационерите може да се опише със заглавието на песента, която (за съжаление) пропуснаха – „С план, гаф и ритъм“. Странно ми е защо днес никъде видях ревю за концерта – нито при SoupDragon, нито Гурме Девойка, нито дори Z-Rock … да не говорим за разните новинарски „музикални“ сайтове. А според мен концерта си беше велик и незабравим (във всички отношения) ! Аз го изгледах и слушах с кеф. Дори не мога да кажа, че съм се притеснил за Марин – в първия момент дори помислих, че играе 🙂 И се радвам че цялата публика го подкрепи. А останалите от групата се държаха професионално … твърде професионално, за концерт в Строежа. Все пак всички се раздадоха над нивото, което очаквах. Надявам се да има още един концерт. Поне още един !

п.с. един монтаж, който направих по идея на Ели

В Telepoint

След уикенда в София, реших да го съчетая с малко работа в понеделник. От много време отлагахме да направим една профилактика на сървърите на място. Така, чак сега за първи път ми се случи да се “запозная” на живо с сървърите ни в Телепойнт. Идеята беше да рестартираме сървъри на по 500-600 дни uptime и да видим кои няма да тръгнат … т.е. fun 🙂 Е, имах и други задачи, като да сменя малко дискове, сменя малко кабели, преконфигурирам KVM-и и т.н. Като цяло си мислех, че е работа за 3-4 часа, но естествено съвсем не стана така. Очакваните проблеми се появиха, доста сървъри не тръгнаха … въобще както казах – беше весело. В крайна сметка останах до след 18 часа, т.е. си изкарах цял работен ден там. Като цяло от Телепойнт са направили готин datacenter, само където оборудването им беше малко ръчно сглобено – ползвах един стар CRT монитор с удължен кабел (връзката между двата кабела, за да не се разделят лесно, по традиция беше затегната със свинска опашка), който оставях директно на земята, и една клавиатура (свързана по същия начин). Всъщност на мен ми беше забавно, защото не отнесох цялата работа, т.е. аз бях основно support, а колегите оправяха проблемите. Аз само каквото не можеше отдалечено.

Другото, което ми беше интересно, е че докато оправях разни сървъри по разни rack-ове, видях част от старите сървъри на host.bg (нашите и техните сървъри са малко омешени). Видях beeblebrox и megamosh, сървъри на които преди доста време съм си хоствал разни неща. Ех, спомени.

OpenFest 2010

Миналата година за първи път пропуснах OpenFest, но тази реших да не го правя. Никой не му се ходеше в София (и ги разбирам), така че аз реших да ходя сам. В събота станах рано, качих се на колата и потеглих. За щастие си намерих двама стопаджии, приятни момчета студенти, и си имах компания по пътя. Успях да стигна до Интерпред точно за откриването на фестивала, т.е. малко след 10. Веднага срещнах доста стари приятели. Изгледах лекциите до обяд и Ира предложи да ходим на обяд – аз нямах други планове и веднага се съгласих. За моя изненада към нас се присъедини и Brian King. Да ! Обядвах на една маса със звездата на фестивала – един срещу друг. Получи се хубав обяд с доста интересни разговори.

За самите лекции нарочно нищо не казвам, защото просто бяха чудесни ! Около 90% ми бяха полезни, а 100% си бяха интересни. Който е бил – знае. Дори на моменти ме беше яд, че вървят в две зали едновременно и трябва да пропуснеш нещо. Дори и най-обсъжданата лекция – тази на Microsoft се получи добре. Според мен беше малко в повече флейма, но Дончо се представи добре … във тениска на пингвини 🙂

И двата дена стоях плътно от 10 сутринта до края (в неделя нещата се проточиха до след 19 часа). Наистина отидох в София за OpenFest и това и направих. Гледах интересни лекции, срещнах се много стари познати, запознах се с нови готини хора … дори с изненада открих че има желание да се правят регионални издания на OpenFest и поне двама човека ме навиваха да правим в Пловдив. Кой знае догодина може да хвана да направя отново (след няколко годишно прекъсване) OpenFest Пловдив. Само да има поне още някой да ме подкрепи и да помага. А за тази – поздравления за организаторите и лекторите в София ! Супер OpenFest се получи !

Повече информация, лекциите … а скоро снимки и видео има на www.openfest.org

Massive-но топло

В четвъртък бях на концерта на Massive Attack в София. Знам, че вече не е новина, но аз чак сега се озовавам с достъп до компютър и Интернет (за това ще пиша в отделен пост). Сега за концерта. Знам че всички (без да съм чел все още нищо) са единодушни – беше топло. Много топло ! Направо задушаващо ! Още като го обявиха концерта някой се пошегува “поне няма да ни е студено” … така и се случи … в зала без климатизация. Аз едвам издържах до края на мястото, на което бях. Това което ме задържа да не побегна навън (до мястото където продаваха бира и вода нямаше смисъл, там вече беше претъпкано) бяха точно онези чудесни хора на сцената ! Всички до един ! Браво ! След концерта чух случайни хора да казват, че това е бил най-хубавият концерт … казваха го още с първите вдишвания на прохладния и мръсен софийски въздух пред залата. Другото което ме впечатли беше екрана и осветлението около него. Може би за първи път съм на концерт на който основното осветление идва от зад групата. Екрана съвсем честно ме изуми и от техническа гледна точка – изглеждаше като сглобен от доста елементи точкови дисплеи на редове и то с вертикално разстояние между тях (може би общо 9-10 реда), но успя да възпроизведе впечатляващи за мен ефекти. Определено този концерт ми влиза директно в топ 1 на концертите с най-добра визия. А това че (почти) всичко беше на български направи приятно впечатление на всички, че това не е поредния концерт от турнето, а някой се е трудил точно за него … точно за нас … Ако е имало чужденци, може би е било леко кофти за тях 🙂

И все пак ако това се беше случило на стадиона отстрани на залата, а не вътре в нея, щеше да бъде концерта на годината. Колкото и да слушаш и да не вярваш на очите си, че всичко това се случва пред теб, не може да дълго да забравиш, че ти е трудно да дишаш.

Morcheeba в калта

Снощи завърши втория Park Live Fest. За разлика от миналата година, този път отидох само за един ден, а именно неделята с главен изпълнител Morcheeba. Нещо не се навиха доста от приятелите ми за всички дни, а и аз си имах други интересни занимания този уикенд. Все пак за третата вечер реших да отида. В един момент дори си мислех, че може да се наложи да пътувам сам до София и обратно, но Венито с една нейна приятелка се оказа, че ще ходят също. Сестра ми и Марито също ми бяха на гости и решиха да си ходят в неделя, така че в крайна сметка дори се оказах с 4 жени в колата. Дори трябваше да откажа на Петя, която се обади в последствие.

Към 13 часа тръгнахме от Пловдив и сравнително бързо стигнахме с Астралката в София. Оставих Марито и Софито по домовете и останалите отидохме у Дина. Там си направихме кратка почивка и точно решихме да тръгваме, започна да вали 🙁 Почивката стана по-голяма и в крайна сметка решихме да ходим с рейсове. Понеже не бяхме предишните два ден и не бяхме наясно с нравите на пропускателния режим отидохме към 18:30, но започнаха да пускат чак към 19:15 (при обявен начален час 18:00). С изключение на това закъснение, другите закъснения бяха в рамките на очакваното от мен.

След като влезнахме в парка до Терминал 2 на летището, решихме първо да се разходим. Наистина парка не е лош, с изключение на това че не е много поддържан. На места тревата беше висока колкото мен. Иначе по алейките разгледахме Зона Урбана и стигнахме до малката сцена, която беше на нещо като малък амфитеатър. На нея вече се изявяваше един DJ. Тук май е момента да спомена, че тази година нямаше програмки и въобще не можеше да се ориентираш кой/кога/къде свири. Иначе на малката сцена нищо й нямаше, освен че наистина беше много малка 🙂 На мен ми заприлича на една маса върху която беше изпълнителя и имаше една по-малка маса 🙂

След като се порадвахме малко на DJ-а на малката сцена, се върнахме по алеите към голямата сцена. Тогава чак забелязах, че пред сцената, където сигурно се е предполагало, че ще е трева, всъщност е една кална поляна. В началото внимаваш, заобикаляш големите локви, но до края ан вечерта всички бяхме в кал до ушите. Хората с тридневни билети си знаеха и бяха дошли с гумени ботуши.

Първата група за вечерта бяха унгарците Singas Project. Доста странна група с още по-луда вокалистка ! Успяха да ни впечатлят и да ни домъкнат през сцената. Гавриха се интелигентно с много песни, а вокалистката си променяше гласа както си искаше. Освен това само дрънкаше глупости. С две думи – много ми хареса ! Определено това е откритието ми за този Park Live.

След това на сцената излезе Белослава. Напоследък нещо Белослава все ме разочарова. Този път за разочарованието допринесе и не хубаво настроения звук. Басът беше много силен, а гласа на Белослава въобще не се чуваше. Наистина очаквах нещо повече от нея, а и вече, както повечето от публиката, очаквах Morcheeba.

След кратка пауза на сцената излязоха Morcheeba. Аз ги бях гледал преди 3 години на b’estival-а в Букурещ, но този път бяха с оригиналната си вокалистка Skye Edwards, която наистина дава съвсем друга визия на групата. Бяха толкова запленителни ! Всички пяха и много им се радваха ! Skye дирижираше публиката с всяко движение и дума. Получи се наистина невероятен концерт ! За щастие бяхме почти най-отпред и успях да се насладя на всичко от близо.

След Morcheeba всички от компания решиха да се прибират и аз реших да ги последвам. Може би беше по-правилното решение, затова че на сутринта трябваше да шофирам до Пловдив и направо на работа.

На тръгване се възползвахме от безплатните маршрутки до центъра, осигурени от организаторите на фестивала. Въпреки, че бяха крайно малко и малки, все пак ги имаше. Докато ги чакахме се видяхме с Гергана, която ни каза, че този ден е било най-добре от към климатични условия. Предишния ден е валяло проливно, а Gotan Project са закъснели с час и половина и са оставили всички да стоят под дъжда, без никой да каже, че ще закъснеят. В неделя дори не заваля, само газихме калта от предишните вечери и се прибрахме в Пловдив, като пълни клошари.

Насекомикс на живо … и в София

Така се случи, че след съботния концерт на Насекомикс в Сохо в Пловдив, се озовах и на следващия им в София. Това май е първата група, на която ходя на два концерта от едно и също турне. Като влязох в салона на Модерен театър си казах, “еха сега ще гледам истинското театрално представление”, което не се случи в Пловдив. Андрония излезе и й закачиха 4 огромни крила, който на практика закриваха зялата сцена. Наистина като на театър. Обаче хубавите изненади за мен спряха до тук. Още със самото започване се установи, че звукът в ужасен. В Сохо бяха постигнали по-добро озвучаване. Второ, сцената остана непроменена през целия концерт. Аз лично очаквах някакво развитие, като в театър. И трето, като следствие на второто – цялата група с изключение на Рони остана невидима за публиката чак до финалните аплодисменти. Хайде аз бях на балкона и от там се виждаше барабаниста, но от долните редове се е виждала само Рони. А всички си струваше да се виждат или поне да се открият по някое време. В Сохо се наслаждавах на визията на всички. От всичко до тук си мисля, че Nasekomix е по-добре да правят клубни изяви.

След концерта отидохме в Баба Яга, където се оказах на една маса с PR-ката на Насекомикс, с която си поговорихме за концерта и гледахме снимките които направих. Аз преди това си мислех, че няма да дават, но тя лично ми каза да снимам 🙂 Запознах се и с мъжа й, чийто глас пък се оказа че много добре познавам от Z-Jungle по Z-Rock 🙂 Съвсем не изглежда, така както съм си го представял, но това предполагам е повече от нормално за радиоводещ.

Сега ме е яд, че не снимах (въобще не си взех фотоапарата) на концерта в Пловдив, когато бях буквално на 1 метър от Насекомикс, а и те не скачат много по сцената, и щяха да станат хубави снимки. Ето поне три снимчици от София:

допълнение: някой да не си помисли, че не ми е харесал концерта в София. Напротив 🙂 Просто направих няколко сравнения между това да изнасяш концерт в клуб и в театър. На практика са напълно различни неща.

Празници безброй

Дойде декември и запознаха безкрайните поводи за празнуване. Поне при мен е така. Изминалия уикенд беше напълно показателен. Започнахме в петък вечер, когато празнувахме рождения ден на Елица (Ч.Р.Д., Ели, на патерици 🙂 ). Събрахме се в квартирата на Йонов. След като миналата година “пропуснахме” да й подарим подарък, този път се опитахме да се реваншираме с двоен такъв. При нас историите с подаръците са пословични. Ели беше поканила доста хора и се получи много хубаво, докато Йонов не ни изгони към 12:30. Решихме да продължим във Фабрика. По пътя Йонов падна лошо, докато се опитваше да кара колело и се наложи да се прибере (сега все още изглежда като пребит). Аз също се прибрах почти веднага след като стигнахме във Фабриката. На другия ден установихме че за всичко това явно е виновна водката от туба, която Ели беше донесла на рождения ден. Общо взето всички имахме тежка сутрин … а и обяд и следобяд. Обаче нямаше време да ни е лошо – вечерта трябваше да сме в София на друг рожден ден. Пухи дойде по някое време през деня у нас да подбира музика за въпросния рожден ден, а аз междувременно му преинсталирах лаптопа с Ubuntu 🙂 Успяхме да тръгнем към София чак към 17:30 с изключение на геройски отпадналите Йонов и Ели (която се бил прибрала късно по светло и просто не можа да тръгне с нас).

Успяхме да паркираме точно пред Гергана до НДК, благодарение на това че синята зона не работи през уикенда, а и София е значително по-спокойна тогава. Бяхме едни от първите гости на грандиозния купон, който се получи. Както си говорихме с Пухи, Гери беше поканила всички народи от ООН и постоянно идваха и си отиваха разни хора. Беше от онзи тип купони, в които всеки не познава 80% от останалите. Дори лично чух как Гери се запознава с някакви хора с думите: “Приятно ми е, Гергана. Рожденичката” 🙂 Имаше всякакви странни индивиди … но точно това се очаква от парти у Гергана, която самата е уникален човек (ъ-ъ-ъ инопланетянин). Отдавна не бях присъствал на такъв купон. Дори накрая като решихме да си тръгваме (към Дина) точно дойдоха още познати и за малко си помислих да остана, но толкова ми се спеше и ми беше лошо, че предпочетох просто да отида да си легна. Заспах у Дина с голям кеф. Поне докато не ме събуди неспирното получаване на SMS-и и не се наложи да поработя малко в 6 сутринта.

В неделя сутринта положението в главата беше много по-добро. Събудихме се дори сравнително рано (преди 10). А неделята беше никулден. Ники беше с нас и започнахме с честитките от сутринта. Междувременно успях да се видя със сестра ми и да й дам един обектив за новия й фотоапарат (да, тя си взе, а аз все още нямам). Все пак Софито временно ми даде нейната сапунерка. След краткото гости се отправих към следващия именник у Стридето 🙂 Там така вкусно се наядохме и хубаво се наговорихме (добре обсъдихме изминалите рождени дни), че бързо бързо стана време да се прибираме към Пловдив. Само минахме да вземем Пухи от една кръчма, което се оказа не много бърза работа 😉 След като се върнахме в Пловдив решихме да завършим този уикенд в клуб Лебовски, където Ники Костиков също почерпи за именния си ден. Видяхме се с още познати и в крайна сметка се прибрах доволен и изморен от тридневния маратон по рождени и именни дни. А този месец се очертават още. В това число и моите 🙂