Чудесен уикенд на Мандрица

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.

6 thoughts on “Чудесен уикенд на Мандрица

  1. А пък мен не ме е яд, че изпуснах Масив Атак в Милано – тва сериозно

  2. ами защо не отиде бе динтче,кой те спря,а ти защо не остана в пд бе танче,кой те спря

  3. Ами Дина, за Масив направих каквото ми беше по силите…ама ти не, та не.

  4. aaaaaaaaaaa, да верно.
    е, мерси стрине, че ми отвори очите. ти с ии пътят и истината и живота…

Коментирай