Тази вечер почти спонтанно отидох на театър. Не бях ходил от доста време и реших, че ми е време. Всъщност от доста време бях обърнал внимание на постановката Остап Бендер в програмата на театъра, но така и не си взех билет. Днес след работа отидох да видя дали случайно няма да има някой останал билет. Имаше само два и реших да ги взема. Звъннах няколко телефона, но нещо не намерих някой който да се навие след един час да е на театър, и в крайна сметка отидох с майка ми.

Не съм чел Илф и Петров, за които Янко отдавна ми говори, и това също беше една причина да видя постановката за Остап Бендер. Други причини са че гостуващи театри рядко се връщат, така че е хубаво да се гледат, а и вече е края на сезона и кой знае кога пак ще отида на театър – може би чак на есен.

Постановката ми хареса. Николай Урумов игра супер, а и другите актьори не му отстъпваха. Идеално си влязоха в ролята. Историята, за която дори не знаех какво да очаквам, също ми допадна. Всичко беше аранжирано с приятна жизнерадостна руска музика. Като цяло препоръчвам да гледате постановката, ако можете.