Tag Archives: фестивал

Узана поляна и други случки

Малко преди изминалия уикенд почти случайно научихме за фестивала Узана Поляна и след като нямахме други планове, решихме да отидем. Още от петък вечерта затръгвахме, но така и не успахме и в крайна сметка тръгнахме в събота сутринта. Оказахме се изцяло мъжка компания – Дарко, Ники и аз натоварени в колата на Спасчо. Другата кола с Елица и Зорница успяха да тръгнат още предишната вечер. Все пак фетивала беше основно петък и събота, така че ние общо взето го изпуснахме половината. От друга страна го давахме абсолютно спокойно – бяхме тръгнали на почивка в планината и да избягаме от жегата в Пловдив. Затова и в Габрово решихме да заложим на сигурно и си купихме две бутилки Узо и готова храна за 2 дена.

Бях в Узана за първи път и мога да кажа, че много ми хареса – красива природа. Въпреки че не разгледахме много наоколо, а се моткахме предимно из фестивала. Общо взето фестивала беше събор на различни еко организации или местни сдружения. На нас хубавото беше че се видяхме с Гената, Янина и другите. Междувременно пийвахме бири за левче 🙂 Вечерта имаше и музикална програма. Малко ни хвана яд, че изпуснахме Миленита, която беше предишната вечер, а гледахме PIF. Поне след това Kayno Yesno Slonce бяха страхотни ! Музиката им, съчетана с мястото, хората и атмосферата паснаха страхотно. Наоколо имаше и много хора, които въртяха огън.

В неделя на фестивала нямаше почти нищо, но ние по всякакъв начин се опитвахме да стоим по-дълно и да не се връщаме в жегата в Пловдив. Елица и Зорница тръгнаха още суринта към Крушунските водопади, но на нас не ни се ходеше толкова далече и си избрахме по-близка дестнация – Трявна. Когато казахме на Янина, че ще ходим натам, веднага ни намери една нейна позната, която да вземем на стоп. Оказа се, че тя вече е тръгнала но ни изчака в Габрово. Тръгнахме от Узана към 2 часа следобяд в най-голямата жега, взехме Надя (така се казваше момичето) и като ни предложи да й отидем на гости в нейната къща в Трявна не се чудихме много. Трябваше някак си да изкараме времето поне до 5-6-7 часа, за да мине най-голямата жега. Оказа се че къщата всъщност не е в Трявна, а в едно селце на близо – Явор. Дори не селце, а направо махала, защото в него живееха само 3 човека. Така се оказахме в чудесната къща на Надя (която всъщност се казва Надежда Максимова) насред гората, в която тя си живее сама и отглежда сумати неща. Ние изкарахме страхотни няколко часа първо на верадната, а след това на сянка под 100 годишния орех в двора на Надя. Едни такива „случайни“ срещи могат да ти направят деня. А Явор е чудесно място и се надявам да го видя пак.

За финал на вечерта разгледахме и Трявна. Странното беше градът ми беше препоръчан от един couchsurfer, който имах предишната седмица, а аз не бях ходил там. Е, сега си поправих тази грешка. Наистина е грешка, защото Трявна е много хубав град и си заслужава да се посети. Ако минавате наоколо обезателно се отбийте да го разгледате.

Прибрахме се в Пловдив към 23 часа, но температурата все още беше 30 градуса !

Нищо подобно 2

Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година. Ние поне много се забавлявахме. Седнахме на килимче близо до тъч линията и се събрахме с компанията на Спастнята.

Откриването започна почти на време в 19:30. Веднага след това започна много приятен сет на Revivalist Echoes. Много добро начало. Веднага след тях на сцената излязоха асеновградчаните от Plastic Bo.


Честно казано те ми бяха едни от малкото познати ми имена и знаех какво да очаквам. Представиха се много добре и фестивала започна с пълна сила. Започнаха вече да идват и повечко хора, но както казах, като цяло не бяха много.
Следващите бяха рапърите от Bezizhodica, който от самото начало ни показаха какво могат и не се спряха до края на изпълнението си. Много ни харесаха.

Следващи бяха Delate – групата, която най-много ни хареса. Някакъв тежък hardcore, но много добре се представиха. Отгоре на всичко са пловдичани, а не ги знаех. Понякога така се случва, но и затова са фестивалите – да си намираш по някоя готина банда.

Следващата група Mazut по описание в програмата ми се струваше, че ще ми допаднат, но нещо не се получи така. Много много не ги слушах.

Групата, която трябваше да закрие частта от фестивала с изпълнения на живо беше Da Small Tragoediaz, които обаче имаха някакъв проблем и излязоха без основния си вокалист. Въпреки подкрепата от останалите групи от фестивала, някак си не успяха да се представят като „хедлайнер“ и да ни довършат след като предишните банди така ни вдигнаха настроението. Някак си очаквах повече от тях.

Нощната DJ програма тази година нещо не ми допадна. Уж trance и progressive, но нещо ми се стори доста еднообразно. Може пък и вече алкохола да ни беше дошъл в повече и в крайна сметка си разпънахме палатките и малко след това си легнахме. Не можахме да хванем сенчесто място в къмпинга и сутринта още към 8 се наложи да станем, защото слънцето нагорещи палатката. За сметка на това след обяд се наспах на полянката около минералния басейн 🙂

Като цяло се получи отново чудесен фестивал, незаслужено слабо посетен. Идеята и мястото много ми харесват, затова догодина пак ще съм там с удоволствие !

Духът на Бургас 2011

Тази година малко ми кипна всичко и си казах „майната му, отивам на фестивал“. Програмата на втория ден на Spirit of Burgas ме впечатли достатъчно, че да тръгна сам от Пловдив. На място естествено се видях с много хора. В четвъртък след 18 часа в последния момент си купих един билет от Music Center-а и в събота сутринта запалих Астралката към Бургас. За мое искрено учудване не срещнах нито един стопаджия и така пътувах сам.

Фестивалната вечер започна с P.I.F., които обаче а изслушах от тераската в Морската градина, докато чаках да се съберем. Звучаха добре и хората, които са ги гледали са доволни. Първата група, която реално гледах бяха La Muchedumbre На Тъмно сцената, които Гурко ми ги препоръча. Бяха нещо като ska и звучаха весело, но не мога да кажа че ме впечатлиха особено. Може би трябва да им обърна отново внимание. А и сега ги слушах само малко докато от основната сцена не се чу, че започват Skunk.

Концерта на Skunk Anansie беше невероятен. Според мен най-добрия на фестивала. Всички от групата се раздадоха напълно и дори им личеше че се кефят. Skin на няколко пъти минаваше по цялата сцена и слизаше до публиката, като на края просто тръгна да ходи върху морето от ръце. Беше невероятно. Почти на самия край на концерта пък просто влезе между хората и накара всички да клекнат. След като всички се наведоха и замлъкнаха, последва кулминацията на едновременно избухване на цялата тълпа. Както казах – невероятен концерт !

Веднага след Skunk Anansie отидох на Jack Daniel’s сцената, където започваха моите любимци от Kultur Shock. И този път бяха страшни ! Аз си мислех да ги изгледам и да се върна да видя Moby, но не стана точно така. Нито Kultur Shock искаха да свършат последния си концерт от турнето, нито ние (публиката) ги оставяхме да го направят. След като си тръгнаха последва бис, но и след него не спираха виковете „Култур Шок“, след това Джино каза просто „добре, заслужихте си го !“ и направиха още 3-4 песни и импровизации. Беше едно безкрайно и приятно изживяване ! Парис (любимата ми жена от групата) отново беше страхотна. Останалите също, разбира се. Цялата група винаги се раздава напълно.

Kultur Shock направиха един двучасов концерт и когато най-накрая свършиха и реших все пак да отида до главната сцена да видя Moby, хванах само песен и половина. Като аз разбира се бях на съвсем друга вълна. Като все пак усещането беше на неповторим концерт. Коментарите след това също бяха много положителни. Според Moby пред него имаше 40 000 човека и всички скачаха и пяха като един. Едно неописуемо преживяване да си част от тази тълпа.

Реших да посетя изпълнението на The Pomorians, като дори си мислех, че съм ги изпуснал. Отидох на На Тъмно сцената, където с радоста установих, че още не са. Обаче това, което видях леко ме разочарова – Янко беше толкова пиян, че почти не можеше да говори. От него разбира се винаги го очаквам това, но този път беше много повече. Свиреше със скъсана струна на бузукито, а смяната на китарата му отне сигурно 10 минути. Това чак леко ме подразни.

Някъде по време на изпълнението на The Pomorians установих, че вече е след 2 часа през нощта, а аз съм изпил само една бира в 22 часа по време на La Muchedumbre, като през цялото това време не съм се спрял. Реших че е време за почивка и се излегнаха на хамаците на Мастика Пещера с биричка в ръка. Малко след това отидох до шатрата на цирк Кумбо, където се прожектираха неми филми с Чарли Чаплин. Беше забавно и релаксиращо.

Минах за последно през главната сцена където вече бяха започнали хората от HMSU. Беше готино не е моята музика. Иначе хората се кефиха. Единствено на сцената На Тъмно продължаваха някакви бг реге-та (Zionilionz Reggae Experience според програмката която имам), които горе-долу ставаха. Аз си мислех че минали години имаше концерти до по-късно ?!?

Някъде към 4:30 си тръгнах от единствената ми фестивална вечер и отидох да подремна в колата. Бях толкова доволен и изморен, че дори спах много добре. Много добре се получи този Spirit of Burgas. Поздравления за организаторите !

Elevation 2011

В петък сутринта заминахме за Elevation Festival пълни с ентусиазъм за един истински фестивал. Чудесни групи, чудесно място – Разлог. Бях гледал снимки на сцената от предишния ден и под тези заснежени върхове всичко изглеждаше повече от прекрасно. Когато стигнахме до Разлог (идвайки от Пловдив) първото ни лошо впечатление беше че нямаше никакви табели за фестивала. Особено след като главния път до там беше в ремонт. Трябваше да питаме няколко от местните хора, като в крайна сметка ни казаха, че е най-лесно да минем през ремонта защото иначе “едва ли ще го найдем”. Паркинга, за който платихме 10 лева, беше една огромна поляна, което горе-долу беше ОК. Следващото разочарование беше че *единствения* вход е доооста далече от паркинга и къмпинга – много неудобно. Както и да е – и това преглътнахме. Бяхме пред малко преди 15 часа – а там все още не пускаха вътре !!! При обявен начален час за първата група в 13 часа. Имаше някакво странно разместване на групите (като например Tri O Five бяха преди Остава) и никаква информация. На самия фестивал не намерих никъде книжки с програма и карта на фестивала ! Хора като цяло нямаше много (поне аз очаквах повече), но поне видях доста познати. Най се зарадвах че се видях с Еми, с която не бяхме се виждали от няколко години. Хубаво си поговорихме с нея в една от паузите, обаче точно от нея научих и „слуха“ че JK няма да дойде. Наистина не повярвах. Може би една от най-големите грешки на организаторите беше че не даваха никаква информация за нищо. Според Гурме Девойка огромно грешен PR ход … аз не му разбирам, но определено е кофти. Когато най-накрая малко преди Hurts излязоха да съобщят „новината“, която вече всички така или иначе знаеха, го казаха с думите „… както може би сте научили от телевизията или радиото JK си е навехнал лошо крака …“ – как по дяволите си мислите, че в ден в който си на фестивал, се очаква да гледаш новините ?!?!? Иначе според снимката в официалния сайт на Jamiroquai, ако е истинска, крака наистина изглежда в много лошо състояние. За да завърша с хейта и да кажа хубавите неща, последно – елевовете. По принцип една много хубава идея, която я има на много фестивали, е на територията на феста да не важат пари – това спестява досадно чакане на ресто и търсене на дребни. Обаче *жетони*, а не хартийки !!! И липсата на един елев, т.е. не ти връщат, ако трябва, беше най-лошото, дори престъпно бих казал.

Сега за групите които (се опитаха да) спасят фестивала – първата група на която наистина се събраха хора (естествено) беше Stereo MC’s. Както винаги направиха шоу и накараха всички да скачат. Определено повдигнаха настроението. Следваща група – Morcheeba – най-любимата ми от всички на фестивала. Успяха да разбият бариерата между публиката и сцената – преносно и буквално. По принцип имаше една зона точно пред сцената, в която обаче имаше много малко хора (основно музиканти от различни групи, медии и други хора, от които 100% според мен бяха с покани), а зад следващото ограждение бяха феновете. Скай по едно време каза, че е получила съобщение от организаторите че може всички да дойдат пред сцената, обаче никой от охраната не я разбра и продължаваха да не пускат. Трябваше няколко пъти да повтори и каже на хората да преведат какво казва и чак тогава настана едно настъпление към сцената. На Morcheeba се почувствах че съм на фестивал и всички започнахме да свикваме с мисълта че няма да гледаме Jamiroquai, въпреки, че и аз бях един от мнозинството предполагам, които бяхме отишли заради тях. Hurts ги изпуснах тотално и напълно и не успях дори да ги видя, защото част от приятелите ми казаха че няма смисъл и бяхме далече от сцената. Обаче се завърнах за моя headliner на вечерта – Parov Stelar. Скачах и се забавлявах като луд – много добре ми дойдоха и ми се сториха много кратки. Исках още. Супер са на живо ! След тях се опитахме да се утешим на другите сцени, но нещо не бяхме в такова настроение и решихме да се оттеглим, че имахме и палатки да разпъваме.

Сутринта на втория ден имахме поредното лошо преживяване с „охраната“ (нарочно в кавички). Ние си бяхме разпънали палатки до колата, извън къмпинга и към 8:30 – 9 дойдоха някакви „охранители“, които казаха да сме си махнали палатките до 10 минути иначе ще викат полиция. Изключително грубо се държаха и блъскаха по палатките. Така денят ни започна от рано, след кратко спане през което е валяло и гърмяло, а аз почти не съм усетил. Решихме да отидем до Разлог да се разсъним и хапнем. Отново разочарование – автобусчета до града щяло да има след 13 часа ! Няма как 4-5 километра пеш през брутален ремонт на пътя, където постоянно се движеха тежкотоварни машини. Поне Разлог много ни хареса – изключително приятен и красив град, в който чак съжалих, че до сега не бях посещавал. Основно къщи, подредени с много цветя. Хубав център, чисто навсякъде и супер езеро/парк до самия центъра, което намерихме чак към края на престоя ни. Само персонала в заведенията не издържа на толкова много хора и навсякъде обслужването ставаше бавно. Навсякъде в града се движеха хора с гривни.

Междувременно започна да се разпространява нов слух – заради ураганен вятър ще се отмени втория ден. Отново нищо официално и отново никой не искаше да повярва. Да не говорим, че идваха хора само за втория ден. Елена трябваше да си тръгва и решихме след 13 часа да се върнем с рейсче до лагера – *обаче* заради вятъря бяха спряли до второ нареждане автобусите до фестивала ! Така се наложи отново да вървим пеша през бруталния вятър и гадния пътен строеж. Вени и Ники са се опитали да заобиколят строежа, но пък от Гражданска Защита не са ги пуснали да минат близо до фестивалната зона заради опасността от летящи предмети. Постепенно стана ясно, че втори ден няма да има. Вятъра не стихваше. Сцената беше останала само на скеле – всичко останало беше или издухано или демонтирано. Не ме разбирайте погрешно – аз лично одобрявам решението да се отмени фестивала – по-добре така от колкото наистина да бяха станали разни инциденти. Положението наистина беше бедствено. Не знам кой прокле така организаторите да им се случи всичко това – отпадане на единия headliner и отменяне на единия ден.

Като цяло съм разочарован … очаквах да видя много нови банди на живо, а видях само Stereo MC’s и Morcheeba, които вече бях гледал по два пъти. Единствено Parov Stelar ми бяха ново изживяване. Надявам се някой ден поне Jamiroquai да се върнат, че както се очертава и на EXIT няма да ходя.

Из северозападна България

Изминалите 4 дни си направихме едно от най-хубавите пътешествия от последните няколко години. От онези хубавите, които не знаеш дали въобще ще се случат и къде точно ще ходиш. Но да започна от начало. Всичко започна по някое време миналата седмица, когато Елица видя този фестивал в едно малко северозападно село. Беше една от поредните идеи какво да правим през четирите почивни дни около 24-ти май. Така и не можахме да се съберем много хора. В крайна сметка в събота сутринта с Дарко решихме да потеглим към Горна Бела Речка. Ели беше в Казанлък и за по напряко, трябваше да минем от там да я вземем. След като стигнахме в Казанлък, първо седнахме в една кръчма да ядем, след това напазарувахме от местния Кауфланд. Беше станало към 4 часа следобяд, но решихме до вечерта да стигнем до Бела Речка. Ето такива планове си правехме през цялото време – не по-дълги от до края на деня. За по-красиво минахме по подбалканския път до след Златица някъде, където по един пряк път стигнахме до Хемус. По магистралата продължихме до Ботевград. От там Мездра, Враца и чак след това заобиколихме врачанския балкан към Горна Бела Речка. (скоба. решихме някой ден да си направим Ботев пътешествие. да се съберем на стадион Ботев в Пловдив, от там да отидем в Калофер, след това Ботевград, Околчица и да завършим в Козлодуй. затварям скобата).

Горна Бела Речка се намира в природен парк „Врачански балкан“ и е много красиво. Броени метри преди табелата ни посрещна една голяма сърна, която мина през пътя. Беше много красиво ! Пристигнахме на свечеряване и започнахме да си търсим място за палатка. Не искахме да сме в селото, където вече започваше да се пълни с хора, затова си намерихме една хубава полянка малко извън селото близо до реката. Веднага си направихме лагер, огнище, запалихме си огън и си приготвихме вечеря. След това отидохме в селото, където в кметството фестивала вече си беше започнал. Хванахме концерта на класическа китара на Ganesh Del Vescovo. Много добър. Ако имаше пак китарен фест в Пловдив, Дарко каза, че щеше да го покани (между другото знаете ли че няма да има и фолклорен фестивал това лято?). На концерта съвсем ни изненада като се появи Игор от цирк „Кумбо“, който беше в Мандрица на детския празник. Много се зарадвахме взаимно и четирите дни се виждахме постоянно.

На сутринта осъзнахме, че лагера ни съвсем не е перфектен … не, този път беше на някоя главна пътека, или на козя такава или пък да ни беше студено … точно обратното – припомних си какво е ставане рано-защото-не-се-трае-от-жега-в-палатката ! Въпреки прогнозите за променливо време и дъждове, всичките ни сутрини бяха тотално огряни от жарко слънце. Това поне ни помогна да ставаме сравнително рано.

Неделята решихме да изкараме цял ден в Горна Бела Речка на фестивала „Goat Milk. Въпреки „ранното ставане“ все пак изпуснахме сутришната йога, след това Ели отиде на разходка по козите пътеки в гората, а ние с Дарко се излежавахме на полянката и след това отидохме да видим Игор. След това реших да отида на лекцията за „Slow food“, но тя се превърна в демонстрация и представяне на кози сирена, извари и кисели млека и аз не го издържах. Обаче след лекцията на поляната видях норвежко кафяво сирене, презентирано от една норвежка, и дори го опитах малко (ама нали знаете колко малко опитвам). Следобяд бях на срещата с кметовете на Монтана и Вършец за положението на северозападна България. Общо взето до нищо не се стигна, но поне се говори. Изпуснахме откриването на фотографската изложба, защото се бяхме върнали до палатката за вечеря, и точно след като запалихме огън заваля малко и развали всичко. Междувременно Гената се появи с един познат за една вечер и всички заедно ядохме преди да се върнем в селото. Отидохме точно за джаз концерта на Мишо Йосифов Джаз Сикстет. И добре че го направихме – получи се невероятен концерт. Цялата публика не ги оставихме да си тръгнат, докато не минаха през хората, след няколко биса, през хората и излязоха през централния вход 🙂 За финал на вечерта беше „дългата нощ на балканското документално кино“, където изгледахме филма „Коридор #8“. Аз лично останах много доволен от филма. Само месец и нещо след като бях в Албания, където постоянно говореха за този път, отново видях познати места. Мисля, че беше точното време да гледам този филм. За останалите филми не ни останаха сили и отидохме да спим.

Няма как да не сравня фестивала на спомените в Горна Бела Речка и това което се опитваме да правим в Мандрица. На пръв поглед всичко изглежда много сходно – две селца с по петдесетина възрастни хора в икономически западнали райони, които група хора искат да възродят. Да си призная отидох да открадна малко know-how за това как да организираме събори (все пак те го правеха за 8-ми път), но всъщност се оказа, че тяхната формула е доста различна. Goat Milk на пръв поглед е нещо като детския празник в Мандрица, само че за възрастни – кръжоци, лекции, концерти. Само където залагат много на международно участие. Заради това се налагаше всичко да се превежда на английски (а понякога и на още езици), което на моменти само забавяше динамиката на фестивала. Goat Milk мисля че въобще не е насочен към местните, в смисъл че според може да бъде и навсякъде другаде, просто хората които го организират са свързани с това села. Освен това кръжоците (workshop-ите ако се чудите за какво говоря) бяха платени и с ограничена бройка. Общата храна също. Все пак след срещата с кметовете, Ели ме нави да си поговорим с Диана (една от двете организаторки) и поделихме за Мандрица и си разменихме контакти. Все пак целите ни са едни и същи и е хубаво да видим кой какво прави за осъществяването им. Честно да си призная мисля че Мандрица има много по-голям дух, уникална култура и архитектура. За уникалните къщи за които говореше един от архитектите и замалко да му скочим с Дарко, докато не се уточни че става дума за 3-4 къщи в селото 🙂 И щом за толкова можело да се обяви за културен резерват, представям си какво може да направим в Мандрица.

В понеделник решихме да пропуснем фестивала през деня и да се разходим из околността. Бяха ни похвалили Вършец и решихме първо него да посетим. Още от самото влизане в градчето започна да ни изненадва много приятно. Първо ти правят впечатление много хотели, къщи за гости, квартири … въобще усещане за морско курортно селце, само където няма море а минерални извори. След това центъра – много приятен, хора, слънце, деца. Плакат за театър, туристически център, минерални чешми … След това отидохме към парка, където за малко да се навием да отидем на минерални бани, но се оказа, че не работят в неделя и понеделник, а през останалото време са с доста странно работно време разделено на мъже и жени. Затова пък парка и около реката беше супер приятно. Имаха едни пейки – шезлонги на който се пльоснахме. Имаше дори безжичен интернет. Въобще Вършец го препоръчвам силно на всички. Има и много кръчми в които може да хапнете с чудесна гледка – ние се възползвахме от една.

Следващата спира ни беше Клисурския манастир на няколко километра от Вършец. Посрещна ни типичното за България – натрупани сергии пред манастира и много хора. Манастира изглеждаше доста добре поддържан, дори на мен ми се стори малко прекалено и на моменти кичозно. Върха беше когато се оказа, че с Богати кабриото, с което едвам се разминахме по тесни път за манастира, се оказа отчето. Въобще странна работа. Да се „чудиш“ от къде имат толкова пари, като признавам че и за манастира са наливани много пари.

След Клисурския манастир решихме да отидем до пещерата „Леденика“, като този път заобиколим Врачанските скали от юг. Трябва да уточня, че пътищата в този регион са доста странни и доста пъти се чудихме къде сме дори с наличие на GPS и хартиена карта. Така в случая стигнахме до село Миланово и от пътя, който си бяхме избрали се оказа, че го няма, или всъщност е черен и много лош път. Нямахме време да се връщаме обратно (както всъщност и GPS-а настояваше), затова трябваше да изоставим плана за Леденика. Видяхме че на близо има друга пещера „Темна дупка“ и се насочихме към нея. Когато стигнахме обаче се оказа, че тя не е туристическа и не е облагородена, а ние без никаква екипировка нямаше как да влезем вътре. Видяхме само входа и след това се разходихме по скалите срещи гара Лакатник. Чудесно място за разходка и катерене. Седнахме на ръба на една скала от където имаше невероятна гледка към селото и река Искър. Както казах и в началото тръгвахме на някъде без никакъв план накъде да продължим след това. Така на връщане към колата, минахме през самата гара на Гара Лакатник и през два въжени моста над Искър. Всичко се получаваше от самосебе си. Деня взе да преваля и решихме да намерим отворен магазин за да си напазаруваме за вечерта, защото вече нямахме храна. След като си набавихме продоволствия, решихме да отидем и до самото село Лакатник, за което бях чувал само хубави неща.

Село Лакатник се намира на около 7 km от Гара Лакатник и всъщност в него свършва пътя. Разбирайте красиво планинско селце заобиколено от всякъде с балкани и красиви поляни. А сега бяха особено хубави целите в зелено. На това райско местенце беше станало 19 часа и всичките ми съмнения дали да се връщаме в Пловдив, защото на следващия ден по принцип бях на работа, се изпариха и реших да останем още един ден в този красив регион. Разходихме се из Лакатник и околността и решихме да се „прибираме“ в Бела Речка.

В понеделник вечерта си приготвихме обилна вечеря, поради което почти изпуснахме концерта-изненада, който се оказа някакви балкански етно джаз импровизации. Добре че този концерт най-малко ни хареса и не съжалявахме толкова. От полунощ трябваше да започне „дългата вечер на фотографията“, но естествено закъсня. Имаше представяне на трима фотографи и техните виждания за изоставените къщи. След това имаше workshop за нощна фотография воден от турския иранския фотограф Babak Salari. С Елица се включихме в кръжока, докато Дарко заспиваше 🙂 За мое съжаление всички бяха начинаещи и Бабак говореше доста общи неща и всъщност научих само 1-2 нови за мен неща. А изглеждаше като човек, който можеше да каже доста интересни фотографски трикове.

Вторника ни беше ден, в който трябваше да стигнем до Пловдив. Разбира се въобще не бързахме и си набелязахме доста места за посещение пътьом. След закуска с кафе и домашни масленики (по 25 ст.)  в Бела Речка се отправихме на път. Първо решихме да си наваксаме от предишния ден и все пак да отидем до Леденика. На картата изглежда съвсем близо до Враца, но всъщност пътя до пещерата е доста стръмен и с много завои. За малко изпуснахме една група и трябваше да чакаме почти 1 час докато влезем, а вътре разходката е още 1 час. Иначе наистина много интересна и красива пещера. И за туристическа пещера има доста тесни проходчета за преминаване. Някой наистина дебел човек според мен няма да може да мине. На мен ми хареса. А и за първи път от доста време се взех печат за 100-те туристически обекта.

Докато пътувахме се бяхме разбрали с Аспарух да минем да го вземем от София, затова решихме да минем през Своге, а не по главния път, който вече се запълваше с прибиращи се софиянци и абитуриенти. По пътя решихме да спрем и на Черепишкия манастир. Този манастир много повече ми хареса от Клисурския. Първо е на страхотно красиво място на самия бряг на Искър и с чудесна гледка към Врачанския балкан. Втори има чудесен „музей“ посветен на Иван Вазов в който всеки може да влезе и разгледа абсолютно необезпокояван. Трето отчето като ни видя да си почиваме ни покани с църквата, където ни поръси със светена вода и ни помаза за здраве, поговорихме си по различни теми, изпрати ни с добри думи и след това се обърна към следващите влезнали в храма. Въобще ето така трябва да се отнасят българските църковни служители към посетителите на храма. Браво ! Много добре се чувствахме на това място и решихме да останем и да хапнем, като имаше специално обособено място за това. Като цяло нямаше много хора и беше супер спокойно.

Следващата спирка беше Своге. Само веднъж бях минавал от там, но сега решихме да спрем да го разгледаме. Оставихме колата на центъра и се пуснахме пеша. Общо взето беше каквото го очаквах – малко градче, предимно къщи, наоколо планини. Не можахме да намерим/стигнем до завода за шоколади. Не се оказа вярно и предположението ни че шоколадите се продават както тоалетната хартия в Белово 🙂 Обаче мога да Ви издам, че ако събирате стари соц табели и надписи – в Своге има много добри попадения.

Последната спирка от нашето пътешествие беше София. Както казах – само за да вземем Аспарух, след това обратен и газ към Пловдив. По пътя той ни разказа неговата невероятна история за последните 4-5 дни, а ние нашата. Прибрахме се чак към 11 вечерта. Бях изморен, но много доволен от цялото пътешествие.

Получи се доста дълъг пътепис, но както казах и в началото това ми е любимия начин за пътешестване и няма как да не се смесят много теми, места и събития в едно. Общото е че се случват само за няколко дена, а на теб ти се струват седмици. Накрая си казваш „ле-ле, това вчера ли беше?!?“. Пожелавам си още много подобни пътувания.

ето и снимките ми от пътешествието.

Седмицата на бързо

Тази седмица нещо ми измина много бързо сред дъжд и студено време. Ето и също така на бързо какво се случи.

понеделник вечер се събрахме в Йонов. Не знам от къде им хрумна на другите да гледат Стъклен дом, аз писах bash скриптове.

вторник вечер отидохме до Асеновград да видим Дил, но за съжаление не успях да видя Елена. Пихме бира на центъра на Асеновград.

сряда вечер – жива бира с колегите в Ale House.

четвъртък бях на първата вечер на международния китарен фестивал. много приятно !

петък – поредния дълъг следобед с чай в ArtNewsCafe. След това отново китари (този път и една японка с флейта)

събота – София си замина. След това смених гума на колата на Елица. Вечерта отново китари и накрая – Петно.

неделя – мързелуване, преинсталиране компоютър на съсед, за финал – традиционно в Бойково.

Джаз концерти и Handmade ден

Измина една дъждовна и студена седмица. Аз я запълних с културни мероприятия. Основно беше Пловдив джаз фест 2010 в драматичния. В четвъртък, първия ден от фестивала, започна много силно. Дори за мен си остана най-добрия ден. Върха на програмата бяха Теодосий Спасов със Kai Eckhardt и Trilok Gurtu. Особено индиеца ни разби всички, свирейки на всякакви ударни инструменти (включително една метална кофа с вода), перкусии и импровизирайки с уста. Германеца-мулат също ме впечатли какви звуци успя да извади от бас китарата си. Въобще беше много яко, въпреки че все пак джаза не ми е най-любимата музика. Просто за пореден път се убедих ,че си струва да се ходи на концерти на живо, независимо какви. Първият проект за вечерта също се представи много добре. За финал на вечерта отидохме в Петното, обаче се оказа, че там няма да свирят същите хора от драматичния и не слязохме долу. Само хапнахме в ресторанта и след това изпихме по едно-две в бара. Получи се приятно.

Втората вечер на фестивала, ме изненада, че имаше много свободни места. За разлика от първия ден, когато залата беше препълнена. И честно казано имаше защо. Може би беше най-джаз вечерта и може би затова не ми хареса. Дори голямото име Chico Freeman не можа да ме задържи до края и си тръгнахме преди края на концерта. След това Дарко ми разказа, че и зад сцената Chico се е държал много глупаво. Ние отидохме в XIX век, където едни приятели на Елица гледаха мача и беше доста голяма културна промяна за нас – от джаз концерт на кръчма 🙂 Все пак беше забавно – лафове след лафове. На тръгване до вкъщи осъзнах, че наистина е станало доста студено, направо зимно време. Не искаааам !

Третата вечер отново ми хареса 🙂 Първо бяха Percussion impact project, коато се състои от Христо Йоцов, Стоян Янкулов и Милен Кукошаров. Двама барабанисти на една сцена е леко странно, но двама много добри барабанисти правят нещата много по-различни. Наистина ни показаха урок по барабани. Клавира само допринасяше за малко по-мелодично звучене в целия проект. За финал на фестивала бяха Акага, но със специално изпълнение на кавъри на Chicago в друг аранжимент. Много добре се справиха. Допринесоха за малко вокалност в целия фестивал 🙂

Стига толкова за джаз. Малко за Handmade деня в събота. Номер 10 по ред ! Юбилеен, слънчев (за щастие слънцето се показа в събота), много пълен (с хора, музика и неща), весел (с огромна торта и танци). Въобще получи се много добре ! Събитието започва да става все по-голямо и по-голямо. Очаквайте скоро снимки 🙂

Неделният ден 10.10.10 използвах за наспиване. Проспах 10:10 и се събудих чак след обяд, след което видях че навън отново е грейнало слънце и веднага се запътихме към Бойково. Първо на скалата, докато се скри слънцето и после в кръчмата 🙂 Така вкусно завърши и тази седмица изпълнена с неща.

Само на работата ми нещата нещо не вървят и се стигна до там че да си търся друга работа или друг доход. Ако имате нещо като за мен или някаква идея, за която мислите че мога да помогна да се осъществи – свиркайте. Все ще намерите как да се свържете с мен.

Различният поглед в Стара Загора

Тази събота, както се разбра от предишния ми пост, се озовах в Стара Загора. Чак предишния ден бях разбрал за фестивала Различният поглед, който се провежда там. Реших че така и така ще съм там някъде и добре да го посетя, въпреки че нямаше кой друг да навия. Очаквах че ще видя някой познат на място, но това така и не се случи. Явно беше посетен основно от местни … или аз вече съм твърде стар и не познавам новото поколение 🙂 През деня минах само за малко и беше пълно с шатри, хора и неща. Част от хората си тренираха въртене на пой, имаше доста workshop-ове (поне по програма, не съм се задържал), освен това имаше някаква кампания за разясняване на опасностите от СПИН и дори безплатни тестове за HIV … въобще обхващаха се доста различни теми, което е добре.

Аз лично държах да присъствам на музикалната част вечерта. Затова се върнах към 20 часа, когато точно да идване видях над града десетки светещи точки. Оказаха се хартиени балони с топъл въздух, които се пускаха от фестивала и изглеждаха прекрасно.

Точно по това време започваше и първата група, за която дойдох – Q-Check. От тях бях чувал само една песен (естествено „Поп-фолк звезда“). Сега ми се сториха с доста по-твърдо звучене, или поне другите им песни така ги изпълняват на живо 🙂 Но ми хареса … нека се развиват момчетата – забавни са !

След това бяха и headliner-ите – а именно унгарската група The Silver Shine, за които си признавам нищо не знаех. Още с излизането на сцената ми направи впечатление мъничката Krista с големия контрабас ! Наистина беше доста дребна а как само го размахваше този огромен инструмент по сцената ! 🙂 Всъщност всички от групата правеха голямо шоу по сцената. Като стил ми е малко трудно да ги определя, но определено много ми харесаха. Потърсете някое видео в ТиТръба .

За финал бяха група Млък! . Тях поне си ги знаех. Започнаха със „Скачай“ и Краси не престана да скача по сцената до края … с което разбира се не остави и публиката да стои на едно място. Изпълниха си всички хитове, както и последните песни и дори точно преди да приключи всичко в 22:59 часа (както е със всяко открито мероприятие в населено място) направиха една минута cover на Always look on the bright side ot live , с което просто ми направиха вечерта !

Повече снимки (и две видеа на Млък!) от фестивала има на Нашите Снимки.

Уикенд в Стара Загора

За този уикенд имах доста планове, докато не разбрах че всъщност не мога да бъда на няколко места едновременно. Въобще не се бях усетил, че става дума за един и същ уикнед … много съм тъп 🙂 Но както и да е – станалото, станало. Програмата беше да отида в Стара Загора за да закарам майка ми и баща ми за обещания от нас (със сестра ми) уикенд-подарък за годишнината им. В съчетание да присъстваме на поредната среща на Сдружение за възраждане на Мандрица.

В събота пристигнахме в Стара Загора малко преди 14 часа. Събрахме се 10-15 човека и имаше нещо като предварителна програма, която включваше посещение на разни обекти в околността (и не само). Преди това само отидохме да се настаним. Имахме резервация в комплекс Ушев, което се намира на около 10 километра от Стара Загора на много хубаво място сред планината и извън населени места. Иначе като условия за спане не е нещо особено. Там само си оставихме багажите и потеглихме. Първата ни цел беше Голямата Косматка, която не е съвсем близо – на около час път с кола.

Голямата Косматка честно казано не ме впечатли, след като съм посещавал вече две други тракийски гробници – в Казанлък и в Старосел. Не казвам, че не е хубава, но според мен ако сте видели една тракийска гробница всички останали са същите. Интересни са нещата, които са намерени вътре, но те така или иначе не са там, а в някой музей я в Казанлък, я в София. Иначе тази беше може би най-голямата от трите, които съм виждал.

Следващата цел беше град Шипка и по-конкретно посетихме храм-паметника „Рождество Христово“. На мен ми беше за пореден път и този път дори не влезнах вътре, а се заиграх с новия ми 200mm-ов обектив да снимам детайли от наистина хубавата външност на храма.

След Шипка решихме да седнем някъде да хапнем. След чудене тук-там-къде, в крайна сметка се оказахме в Казанлък и отидохме в един турски ресторант Orient. И наистина предлагаха всякакви турски специалитети. Припомних си хубавия лютив вкус на турските ястия. Всичко беше приготвено, наистина както го правят в Турция – искендер, пиде, кебапи, разни сладости …

Последва една кратка разходка из центъра на Стара Загора, преди официалната вечеря и събиране на сдружението в комплекс Ушев. Аз за щастие изпуснах по-голямата част от него, защото в съседство в ресторанта имаше рожден ден и дънеше яко чалга. През това бях в Стара Загора на фестивала „Различният поглед“, но за това мисля да напиша обширен пост със снимков материал 🙂

След феста бях така зареден положително, че дори чалгата която се дочуваше, не ни попречи да си приказваме до 3:30. Заспал съм към 4, а се бяхме забрали на сутринта в 10 вече да сме в Стара Загора за нови разходки. Учудващо, но почти си спазихме часа 🙂 За неделята бяхме оставили посещението на зоологическата градина. Не бях ходил до сега там, но не ми се стори нещо особено. При все много хвалебствия, които бях слушал за нея (или може би точно заради това очаквах повече). Все пак мястото е хубаво сред гора, а не бетонни блокове. Всъщност може би просто не харесвам затворени животни, защото до сега не се сещам някоя зоологическа градина да ме е впечатлила.

За финал на срещата седнахме в едно кафене, където си казахме няколко заключителни приказки и се разделихме до следващата среща, която ще е в Кърджали.

През целия уикенд времето беше прекрасно, дори доста топло. Сега направо се чудя дали да съжалявам, че бях някъде на море или да се радвам на един леко по-различен уикенд, при който дори посетих някои нови места. Предпочитам второто 🙂 А то е ясно – чакаме циганското лято другия месец 🙂

Нищо подобно

Вчера и днес бях на първия Нищо Подобно Фест. Още като разбрах за този фестивал ми направи добро впечатление избора на групи – някои само ги бях чувал, други им знаех само името, а останалите не ги бях и чувал. Толкова стилово различен фестивал и с почти неизвестни групи ми се стори само като за мен. Особено като разбрах, че ще е безплатен с безплатен къмпинг и то на хубаво място (open air на стадион в Стрелча) си казах, че със сигурност ще ходя.

Отидох на феста и въобще не съжалявам. Пътуването започна малко кофти, защото точно преди Стрелча установихме че на колата и тече охладителната течност и се наложи да потърсим сервиз. Всъщност с това Стрела спечени една точка – имаше сервиз при това не малък и ми смениха спукания маркуч (добре че беше това). Това малко забави пристигането ни на стадиона, но абсолютно нищо не изпуснахме – по стара българска традиция, въпреки че беше обявено началото за 17 часа, всичко започна в 20 (наистина едно по-нормално начално време).

Всичко започна, както и беше обявено, с откриване от кмета на Стрелча. След това започна да ни подгрява DJ Zmey Balkansky. Малко за публиката – преди феста това ми беше една големите чудинки – какви хора ще отидат на фест на който има punk, etno, grunge, synthpop, ska, new wave, electronica, hardcore, metal … Очаквах да са малко и да са все готини хора. Общо взето очакванията ми се сбъднаха – нямаше никакви проблеми с публиката. А за малкото – мога да кажа че на Парк Рок Фест-а в Пловдив имаше още по-малко хора 🙂

Първата група на живо бяха StopBG Band от Асеновград. Общо взето на мен ми се сториха като tribute на Уикеда. Аз се почувствах малко все едно беше 2 дни по-рано, когато бях на Pomorians и Уикеда в Конюшните. Все пак останах с добри впечатления от тях.

Следващата група чак накрая разбрах че били група AS. Аз преди феста си мислех, че ще гледаме една друга група и нещо доста съм се объркал 🙂 Както и да е – тази група AS не ме впечатлиха много.

Следващите бяха групата, заради която всъщност бяхме отишли основно – Help Me Jones. Без съмнения най-професионално стоящата група в програмата. Марий и Тимошенко в компанията на Рони се представиха много добре. Наистина съм възхитен от сценичното им присъствие (всъщност основно на Марий). Представиха се дори по-добре от колкото очаквах, а аз имах не малки очаквания 🙂 Дано да продължават така и мисля, че може да се получи нещо голямо.

Следваха група КсеТоФон. Тук може би беше малка грешка на организаторите – някъде към 11 часа (приблизително, да не мислите че съм си гледал часовника) да сложиш акустична, депресивна група във времето когато всички очакват нещо по-раздвижено – не дойде на място. След Help me Hones и преди Sister of Radomir не стояха добре. Не ме разбирайте погрешно – хареса ми, и сигурно ще ги слушам пак (малко ми напомниха на The Headstall). Все пак ги разбирам и организаторите при тази мешеница от стилове.

Sisters of Radomir бяха следващата банда, която исках да видя. Особено след интервюто, което прочетох с тях. Самоопределят се като да свирят блякенрол , но аз “енрол” не забелязах 🙂 То не бяха гримове, черепи … Само Киро (който познавам само задочно от блога му) ме изуми какъв глас извади ! Наистина не го очаквах от него. Като цял доволен съм – бях най-отпред на цялото им изпълнение.

Последваха S!ckflag, които продължиха hard звучението на вечерта. На мен вече ми дойде малко в повече, все пак това не е точно моя стил, но хората доста се забавляваха. Добре се справиха. Дори мисля, че бяха единствените които се върнаха на бис.

С това програмата с групите на живо завърши и започнаха DJ set-овете. Отново имаше твърде рязка стилова промяна. Не знам кой беше първия DJ, но започна с много лежерни неща, които след метъла преди това си помислих, че иска да ни приспи. Всъщност с повечето успя да го направи. От компанията останахме будни само с Вени и Ники. Решихме да си направим една нощна разходка из Стрелча. Отидохме чак до центъра, срещнахме разни пияни местни, разбрахме за дискотеката Лъки, седяхме по разни паркове … наистина голяма разходка си направихме … последвана от среднощно ядене на лютеница върху колата 🙂

Някъде към 5 през нощта се оказа, че нямаме достатъчно останали шалтета и решихме да разпънем палатка. Огледахме останалите места в мястото за къмпинг, но беше мноооого неравно и решихме просто да отидем в някой ъгъл на стадиона. Дори бяхме достатъчно разумни (след толкова мента и мастика) да помислим от къде ще изгрее слънцето и къде ще е сянка сутринта 🙂 Въпреки че не бяхме в къмпинга на сутринта пак се намериха шумни хора да ни събудят 😛

Някъде след 6 часа музиката вече беше приятна, но аз я слушах легнал в палатката. Къде съм слушал, къде съм спал, но си спомням съвсем ясно че всичко завърши в 7 с думите “айде, свършваме”, след което утихна стадиона и ставаше за спане.

На сутринта т.е. на обяд вече сцената беше почти прибрана, и на стадиона нямаше никой. С останалите се събрахме покрай басейна, който е в непосредствена близост и установихме че сме изкарали един много хубав фест за всички ! Догодина ако има пак подобно събитие с подобни групи със сигурност ще се опитам пак да отида ! Най-малкото природата около Стрелча много ми хареса – установих, че до сега не съм ходил в онзи район на България и ми хареса.

До догодина …. нищо подобно !

п.с. кой изкупи всичката мента в Стрелча ???