Tag Archives: Morcheeba

Elevation 2011

В петък сутринта заминахме за Elevation Festival пълни с ентусиазъм за един истински фестивал. Чудесни групи, чудесно място – Разлог. Бях гледал снимки на сцената от предишния ден и под тези заснежени върхове всичко изглеждаше повече от прекрасно. Когато стигнахме до Разлог (идвайки от Пловдив) първото ни лошо впечатление беше че нямаше никакви табели за фестивала. Особено след като главния път до там беше в ремонт. Трябваше да питаме няколко от местните хора, като в крайна сметка ни казаха, че е най-лесно да минем през ремонта защото иначе “едва ли ще го найдем”. Паркинга, за който платихме 10 лева, беше една огромна поляна, което горе-долу беше ОК. Следващото разочарование беше че *единствения* вход е доооста далече от паркинга и къмпинга – много неудобно. Както и да е – и това преглътнахме. Бяхме пред малко преди 15 часа – а там все още не пускаха вътре !!! При обявен начален час за първата група в 13 часа. Имаше някакво странно разместване на групите (като например Tri O Five бяха преди Остава) и никаква информация. На самия фестивал не намерих никъде книжки с програма и карта на фестивала ! Хора като цяло нямаше много (поне аз очаквах повече), но поне видях доста познати. Най се зарадвах че се видях с Еми, с която не бяхме се виждали от няколко години. Хубаво си поговорихме с нея в една от паузите, обаче точно от нея научих и „слуха“ че JK няма да дойде. Наистина не повярвах. Може би една от най-големите грешки на организаторите беше че не даваха никаква информация за нищо. Според Гурме Девойка огромно грешен PR ход … аз не му разбирам, но определено е кофти. Когато най-накрая малко преди Hurts излязоха да съобщят „новината“, която вече всички така или иначе знаеха, го казаха с думите „… както може би сте научили от телевизията или радиото JK си е навехнал лошо крака …“ – как по дяволите си мислите, че в ден в който си на фестивал, се очаква да гледаш новините ?!?!? Иначе според снимката в официалния сайт на Jamiroquai, ако е истинска, крака наистина изглежда в много лошо състояние. За да завърша с хейта и да кажа хубавите неща, последно – елевовете. По принцип една много хубава идея, която я има на много фестивали, е на територията на феста да не важат пари – това спестява досадно чакане на ресто и търсене на дребни. Обаче *жетони*, а не хартийки !!! И липсата на един елев, т.е. не ти връщат, ако трябва, беше най-лошото, дори престъпно бих казал.

Сега за групите които (се опитаха да) спасят фестивала – първата група на която наистина се събраха хора (естествено) беше Stereo MC’s. Както винаги направиха шоу и накараха всички да скачат. Определено повдигнаха настроението. Следваща група – Morcheeba – най-любимата ми от всички на фестивала. Успяха да разбият бариерата между публиката и сцената – преносно и буквално. По принцип имаше една зона точно пред сцената, в която обаче имаше много малко хора (основно музиканти от различни групи, медии и други хора, от които 100% според мен бяха с покани), а зад следващото ограждение бяха феновете. Скай по едно време каза, че е получила съобщение от организаторите че може всички да дойдат пред сцената, обаче никой от охраната не я разбра и продължаваха да не пускат. Трябваше няколко пъти да повтори и каже на хората да преведат какво казва и чак тогава настана едно настъпление към сцената. На Morcheeba се почувствах че съм на фестивал и всички започнахме да свикваме с мисълта че няма да гледаме Jamiroquai, въпреки, че и аз бях един от мнозинството предполагам, които бяхме отишли заради тях. Hurts ги изпуснах тотално и напълно и не успях дори да ги видя, защото част от приятелите ми казаха че няма смисъл и бяхме далече от сцената. Обаче се завърнах за моя headliner на вечерта – Parov Stelar. Скачах и се забавлявах като луд – много добре ми дойдоха и ми се сториха много кратки. Исках още. Супер са на живо ! След тях се опитахме да се утешим на другите сцени, но нещо не бяхме в такова настроение и решихме да се оттеглим, че имахме и палатки да разпъваме.

Сутринта на втория ден имахме поредното лошо преживяване с „охраната“ (нарочно в кавички). Ние си бяхме разпънали палатки до колата, извън къмпинга и към 8:30 – 9 дойдоха някакви „охранители“, които казаха да сме си махнали палатките до 10 минути иначе ще викат полиция. Изключително грубо се държаха и блъскаха по палатките. Така денят ни започна от рано, след кратко спане през което е валяло и гърмяло, а аз почти не съм усетил. Решихме да отидем до Разлог да се разсъним и хапнем. Отново разочарование – автобусчета до града щяло да има след 13 часа ! Няма как 4-5 километра пеш през брутален ремонт на пътя, където постоянно се движеха тежкотоварни машини. Поне Разлог много ни хареса – изключително приятен и красив град, в който чак съжалих, че до сега не бях посещавал. Основно къщи, подредени с много цветя. Хубав център, чисто навсякъде и супер езеро/парк до самия центъра, което намерихме чак към края на престоя ни. Само персонала в заведенията не издържа на толкова много хора и навсякъде обслужването ставаше бавно. Навсякъде в града се движеха хора с гривни.

Междувременно започна да се разпространява нов слух – заради ураганен вятър ще се отмени втория ден. Отново нищо официално и отново никой не искаше да повярва. Да не говорим, че идваха хора само за втория ден. Елена трябваше да си тръгва и решихме след 13 часа да се върнем с рейсче до лагера – *обаче* заради вятъря бяха спряли до второ нареждане автобусите до фестивала ! Така се наложи отново да вървим пеша през бруталния вятър и гадния пътен строеж. Вени и Ники са се опитали да заобиколят строежа, но пък от Гражданска Защита не са ги пуснали да минат близо до фестивалната зона заради опасността от летящи предмети. Постепенно стана ясно, че втори ден няма да има. Вятъра не стихваше. Сцената беше останала само на скеле – всичко останало беше или издухано или демонтирано. Не ме разбирайте погрешно – аз лично одобрявам решението да се отмени фестивала – по-добре така от колкото наистина да бяха станали разни инциденти. Положението наистина беше бедствено. Не знам кой прокле така организаторите да им се случи всичко това – отпадане на единия headliner и отменяне на единия ден.

Като цяло съм разочарован … очаквах да видя много нови банди на живо, а видях само Stereo MC’s и Morcheeba, които вече бях гледал по два пъти. Единствено Parov Stelar ми бяха ново изживяване. Надявам се някой ден поне Jamiroquai да се върнат, че както се очертава и на EXIT няма да ходя.

Morcheeba в калта

Снощи завърши втория Park Live Fest. За разлика от миналата година, този път отидох само за един ден, а именно неделята с главен изпълнител Morcheeba. Нещо не се навиха доста от приятелите ми за всички дни, а и аз си имах други интересни занимания този уикенд. Все пак за третата вечер реших да отида. В един момент дори си мислех, че може да се наложи да пътувам сам до София и обратно, но Венито с една нейна приятелка се оказа, че ще ходят също. Сестра ми и Марито също ми бяха на гости и решиха да си ходят в неделя, така че в крайна сметка дори се оказах с 4 жени в колата. Дори трябваше да откажа на Петя, която се обади в последствие.

Към 13 часа тръгнахме от Пловдив и сравнително бързо стигнахме с Астралката в София. Оставих Марито и Софито по домовете и останалите отидохме у Дина. Там си направихме кратка почивка и точно решихме да тръгваме, започна да вали 🙁 Почивката стана по-голяма и в крайна сметка решихме да ходим с рейсове. Понеже не бяхме предишните два ден и не бяхме наясно с нравите на пропускателния режим отидохме към 18:30, но започнаха да пускат чак към 19:15 (при обявен начален час 18:00). С изключение на това закъснение, другите закъснения бяха в рамките на очакваното от мен.

След като влезнахме в парка до Терминал 2 на летището, решихме първо да се разходим. Наистина парка не е лош, с изключение на това че не е много поддържан. На места тревата беше висока колкото мен. Иначе по алейките разгледахме Зона Урбана и стигнахме до малката сцена, която беше на нещо като малък амфитеатър. На нея вече се изявяваше един DJ. Тук май е момента да спомена, че тази година нямаше програмки и въобще не можеше да се ориентираш кой/кога/къде свири. Иначе на малката сцена нищо й нямаше, освен че наистина беше много малка 🙂 На мен ми заприлича на една маса върху която беше изпълнителя и имаше една по-малка маса 🙂

След като се порадвахме малко на DJ-а на малката сцена, се върнахме по алеите към голямата сцена. Тогава чак забелязах, че пред сцената, където сигурно се е предполагало, че ще е трева, всъщност е една кална поляна. В началото внимаваш, заобикаляш големите локви, но до края ан вечерта всички бяхме в кал до ушите. Хората с тридневни билети си знаеха и бяха дошли с гумени ботуши.

Първата група за вечерта бяха унгарците Singas Project. Доста странна група с още по-луда вокалистка ! Успяха да ни впечатлят и да ни домъкнат през сцената. Гавриха се интелигентно с много песни, а вокалистката си променяше гласа както си искаше. Освен това само дрънкаше глупости. С две думи – много ми хареса ! Определено това е откритието ми за този Park Live.

След това на сцената излезе Белослава. Напоследък нещо Белослава все ме разочарова. Този път за разочарованието допринесе и не хубаво настроения звук. Басът беше много силен, а гласа на Белослава въобще не се чуваше. Наистина очаквах нещо повече от нея, а и вече, както повечето от публиката, очаквах Morcheeba.

След кратка пауза на сцената излязоха Morcheeba. Аз ги бях гледал преди 3 години на b’estival-а в Букурещ, но този път бяха с оригиналната си вокалистка Skye Edwards, която наистина дава съвсем друга визия на групата. Бяха толкова запленителни ! Всички пяха и много им се радваха ! Skye дирижираше публиката с всяко движение и дума. Получи се наистина невероятен концерт ! За щастие бяхме почти най-отпред и успях да се насладя на всичко от близо.

След Morcheeba всички от компания решиха да се прибират и аз реших да ги последвам. Може би беше по-правилното решение, затова че на сутринта трябваше да шофирам до Пловдив и направо на работа.

На тръгване се възползвахме от безплатните маршрутки до центъра, осигурени от организаторите на фестивала. Въпреки, че бяха крайно малко и малки, все пак ги имаше. Докато ги чакахме се видяхме с Гергана, която ни каза, че този ден е било най-добре от към климатични условия. Предишния ден е валяло проливно, а Gotan Project са закъснели с час и половина и са оставили всички да стоят под дъжда, без никой да каже, че ще закъснеят. В неделя дори не заваля, само газихме калта от предишните вечери и се прибрахме в Пловдив, като пълни клошари.

B’ESTIVAL 2007

За първи път бях на подобен голям фестивал. Наистина B’ESTIVAL може да се нарече голям фестивал, въпреки че се проведе на първи път и това е първия подобен в Румъния. Програмата беше добра и добре разделена по дни. Още когато за първи път (преди няколко месеца) чух за този фестивал, мен лично ме впечатли първия ден. Тогава някак си съвсем, не си повярвах, че мога да отида. Сега искам и да благодаря на хората, с които бяхме заедно, защото без Вас нямаше да отида. А си струваше !!!

Пътуването беше добре. Тръгнахме още четвъртък вечерта, за да може да спестим няколко часа от петъка, за да хванем възможно по-голяма част от фестивалния ден. Бяхме четири човека с две коли, но в Русе се събрахме в Астралката, за да спестим малко такси, които ми се струват малко излишно големи (особено таксата за Дунав мост – 12 лева от българска страна и 25 леи от румънска). Иначе трябва и винетка, която за моята Астра беше 4 евро (това беше и единственото нещо, което успяхме да купим с евро в Румъния).

Пристигнахме в Букурещ, купихме си карта на града от една бензиностанция (с дебитна карта) и като попитахме се оказа, че РомЕкспо е точно в другия край на града … естествено 🙂 Така поне си направихме разходка (с кола) из целия град. Благодарение на многото задръствания, успяхме и да разгледаме малко 🙂

Стигнахме до РомЕкспо към 3 часа след обяд. Първоначално нямаше никакви хора и дори си помислихме, че ще бъде супер празно и ще сме само ние 🙂 Така и беше в началото. Все пак логичното обяснени, че е работен ден и всички ще дойдат след работа се оказа вярно.

Първи на сцената излезе един DJ, който започна да подгрява малцината дошли още в ранния следобед. Постепенно и ние се ориентирахме в обстановката. Едно от интересните неща, които не бях виждал другаде, е че на всякъде из фестивала пари не важиха. Не, не си помисляйте че всичко е безплатно 🙂 Просто трябва да си купиш жетони  от банката спонсор, и после всичко струва един, два или повече жетони. Един жетон беше 3 лей (~1,8 лева) и една бира (300ml Hainiken) беше един жетон. Имаше и хора, които носеха на гърба си кег с бира и чаши и сипваха в движение. Удобно 🙂 Идеята с жетоните е добра, защото поне не се занимаваха барманите да връщат ресто и въобще да боравят с пари.

Когато едната група свърши на едната сцена веднага започваше някой друг на другата, която беше почти залепена отстрани на първата. Междувременно другата се преобразяваше почти напълно за следващата група. Втори на сцената бяха четирима наведнъж. Според програмата Monochrome, което име също нищо не ми говори.

Последваха румънската група Suie Paparude. Пееха на румънски и естествено и думичка не им разбрах 🙂 Иначе румънците много им се радваха и пяха с тях. Вече бяха дошли повечко хора.

Следващата група вече бях я чувал 🙂 – Yonderboy. Принципно не съм ги слушал много, но унгарците се представиха добре и ми харесаха 🙂

Последва групата заради която бях отишъл на B’estival-а – Hooverphonic. Размазах се ! Изпълниха доста песни от последния им албум (No more sweet music), както и другите им големи хитове. Ако могат да се нарекат хитове де, защото едва ли ще ги чуете по радиото. Вокалистката (Geike Arnaert) направо размазва с гласа си. Отделно цигулката просто ме разби. На “Mad about you” направо щях да припадна. Невероятно изживяване да си видиш страшно любима група на живо !

След Hooverphonic на другата сцена веднага започнаха Morcheeba – друга група, която много харесвам. “Rome wasn’t built in a day” направо си стана един от хитовете на вечерта. Когато си тръгвахме една групичка до нас си пяха точно тази песен. Иначе учудващо за мен излязоха с две бели вокалистки, а си мислех, че имат само една негърка. Май нещо е ставало с групата, защото казаха и че това им е първия концерт от две години. Иначе имат и нови песни, които могат да се чуват в MySpace профила им.

Черешката на  вечерта (според организаторите) се казваше Faithless. Лично аз не съм им се кефил толкова много на песните им, но на живо направиха невероятно шоу. Имаше и доста сполучливи светлинни ефекти, които се връзваха добре с музиката. Вече беше станало и тъмно и сцената показа пълния си потенциал. Чак на Faithless стана тъпканица от хора, иначе на предишните групи почти не представляваше проблем да отидеш най-отпред пред сцената. Все пак си признавам, че Faithless ме накараха да скачам заедно с всички на концерта като един на песента “we come one”. Те бяха и единствените, които излязоха на бис. Сигурно е било планирано, но на екраните вече вървеше рекламата на следващия, а изведнъж под виковете “Faithless, Faithless” излязоха Faithless 🙂

Последен в програмата за деня беше Phill Hartnoll от Orbital, но ние не останахме за него, а отидохме в залата със Silent Disco 🙂 Това беше една много интересна зала, в която на влизане ти дават слушалки и музиката, която пуска DJ-а се чува само в слушалките. Дори имаше двама DJ и можеш да си избереш от на кой слушалките да вземеш 🙂 Така гледаш вътре пълно с хора със слушалки и се кефят. Ако ги свалиш, не се чува нищо (е, чува това което звучи на сцените отвън). Много яка идея 🙂 Иначе имаше и chill-out зала, в която можеш да се размажеш на едни диванчета 🙂

Въобще да ходиш на фестивали било много яко ! Цял ден гледаш една след друга все добри групи и няма спиране. Дори някакси и парите така си струват повече, отколкото концерт на една група, който свърша за максимум два часа. И това беше само за един ден. Не мога да си представя ако бях останал и за трите, как щях да се чувствам. Въпреки, че точно на този B’estival за мен само първия ден ми привлякоха голямо внимание групите. Все пак има доста други фестивали, но за съжаление все извън България.

Добре ще е да спомена и какво не ми хареса на фестивала. Всъщност то е само едно основно – докато на едната сцена свиреше група на другата вървяха нещо като sound check-ове, като микрофоните си бяха включени и се смесваха с основния звук на групата, която свири в момента. Това на моменти дразнеше (особено ако станеше микрофония, което се случваше). Мен особено ме издразни на нежните песни на Hooverphonic. Иначе като се има в предвид, че им е за първи път на румънците си беше доста добре. Ако догодина има пак толкова групи, които да ми харесат бих отишъл пак.