В петък сутринта заминахме за Elevation Festival пълни с ентусиазъм за един истински фестивал. Чудесни групи, чудесно място – Разлог. Бях гледал снимки на сцената от предишния ден и под тези заснежени върхове всичко изглеждаше повече от прекрасно. Когато стигнахме до Разлог (идвайки от Пловдив) първото ни лошо впечатление беше че нямаше никакви табели за фестивала. Особено след като главния път до там беше в ремонт. Трябваше да питаме няколко от местните хора, като в крайна сметка ни казаха, че е най-лесно да минем през ремонта защото иначе “едва ли ще го найдем”. Паркинга, за който платихме 10 лева, беше една огромна поляна, което горе-долу беше ОК. Следващото разочарование беше че *единствения* вход е доооста далече от паркинга и къмпинга – много неудобно. Както и да е – и това преглътнахме. Бяхме пред малко преди 15 часа – а там все още не пускаха вътре !!! При обявен начален час за първата група в 13 часа. Имаше някакво странно разместване на групите (като например Tri O Five бяха преди Остава) и никаква информация. На самия фестивал не намерих никъде книжки с програма и карта на фестивала ! Хора като цяло нямаше много (поне аз очаквах повече), но поне видях доста познати. Най се зарадвах че се видях с Еми, с която не бяхме се виждали от няколко години. Хубаво си поговорихме с нея в една от паузите, обаче точно от нея научих и „слуха“ че JK няма да дойде. Наистина не повярвах. Може би една от най-големите грешки на организаторите беше че не даваха никаква информация за нищо. Според Гурме Девойка огромно грешен PR ход … аз не му разбирам, но определено е кофти. Когато най-накрая малко преди Hurts излязоха да съобщят „новината“, която вече всички така или иначе знаеха, го казаха с думите „… както може би сте научили от телевизията или радиото JK си е навехнал лошо крака …“ – как по дяволите си мислите, че в ден в който си на фестивал, се очаква да гледаш новините ?!?!? Иначе според снимката в официалния сайт на Jamiroquai, ако е истинска, крака наистина изглежда в много лошо състояние. За да завърша с хейта и да кажа хубавите неща, последно – елевовете. По принцип една много хубава идея, която я има на много фестивали, е на територията на феста да не важат пари – това спестява досадно чакане на ресто и търсене на дребни. Обаче *жетони*, а не хартийки !!! И липсата на един елев, т.е. не ти връщат, ако трябва, беше най-лошото, дори престъпно бих казал.

Сега за групите които (се опитаха да) спасят фестивала – първата група на която наистина се събраха хора (естествено) беше Stereo MC’s. Както винаги направиха шоу и накараха всички да скачат. Определено повдигнаха настроението. Следваща група – Morcheeba – най-любимата ми от всички на фестивала. Успяха да разбият бариерата между публиката и сцената – преносно и буквално. По принцип имаше една зона точно пред сцената, в която обаче имаше много малко хора (основно музиканти от различни групи, медии и други хора, от които 100% според мен бяха с покани), а зад следващото ограждение бяха феновете. Скай по едно време каза, че е получила съобщение от организаторите че може всички да дойдат пред сцената, обаче никой от охраната не я разбра и продължаваха да не пускат. Трябваше няколко пъти да повтори и каже на хората да преведат какво казва и чак тогава настана едно настъпление към сцената. На Morcheeba се почувствах че съм на фестивал и всички започнахме да свикваме с мисълта че няма да гледаме Jamiroquai, въпреки, че и аз бях един от мнозинството предполагам, които бяхме отишли заради тях. Hurts ги изпуснах тотално и напълно и не успях дори да ги видя, защото част от приятелите ми казаха че няма смисъл и бяхме далече от сцената. Обаче се завърнах за моя headliner на вечерта – Parov Stelar. Скачах и се забавлявах като луд – много добре ми дойдоха и ми се сториха много кратки. Исках още. Супер са на живо ! След тях се опитахме да се утешим на другите сцени, но нещо не бяхме в такова настроение и решихме да се оттеглим, че имахме и палатки да разпъваме.

Сутринта на втория ден имахме поредното лошо преживяване с „охраната“ (нарочно в кавички). Ние си бяхме разпънали палатки до колата, извън къмпинга и към 8:30 – 9 дойдоха някакви „охранители“, които казаха да сме си махнали палатките до 10 минути иначе ще викат полиция. Изключително грубо се държаха и блъскаха по палатките. Така денят ни започна от рано, след кратко спане през което е валяло и гърмяло, а аз почти не съм усетил. Решихме да отидем до Разлог да се разсъним и хапнем. Отново разочарование – автобусчета до града щяло да има след 13 часа ! Няма как 4-5 километра пеш през брутален ремонт на пътя, където постоянно се движеха тежкотоварни машини. Поне Разлог много ни хареса – изключително приятен и красив град, в който чак съжалих, че до сега не бях посещавал. Основно къщи, подредени с много цветя. Хубав център, чисто навсякъде и супер езеро/парк до самия центъра, което намерихме чак към края на престоя ни. Само персонала в заведенията не издържа на толкова много хора и навсякъде обслужването ставаше бавно. Навсякъде в града се движеха хора с гривни.

Междувременно започна да се разпространява нов слух – заради ураганен вятър ще се отмени втория ден. Отново нищо официално и отново никой не искаше да повярва. Да не говорим, че идваха хора само за втория ден. Елена трябваше да си тръгва и решихме след 13 часа да се върнем с рейсче до лагера – *обаче* заради вятъря бяха спряли до второ нареждане автобусите до фестивала ! Така се наложи отново да вървим пеша през бруталния вятър и гадния пътен строеж. Вени и Ники са се опитали да заобиколят строежа, но пък от Гражданска Защита не са ги пуснали да минат близо до фестивалната зона заради опасността от летящи предмети. Постепенно стана ясно, че втори ден няма да има. Вятъра не стихваше. Сцената беше останала само на скеле – всичко останало беше или издухано или демонтирано. Не ме разбирайте погрешно – аз лично одобрявам решението да се отмени фестивала – по-добре така от колкото наистина да бяха станали разни инциденти. Положението наистина беше бедствено. Не знам кой прокле така организаторите да им се случи всичко това – отпадане на единия headliner и отменяне на единия ден.

Като цяло съм разочарован … очаквах да видя много нови банди на живо, а видях само Stereo MC’s и Morcheeba, които вече бях гледал по два пъти. Единствено Parov Stelar ми бяха ново изживяване. Надявам се някой ден поне Jamiroquai да се върнат, че както се очертава и на EXIT няма да ходя.