Напоследък не пътувам много, или поне така се опитвам да убедя останалите. От друга страна почти няма уикенд, в който да си остана в Пловдив. Например предишния уикенд бяхме на Равнища във „Фабриката за храна и танци“ и много ми хареса ! Отдавна се каних да отида, и както винаги стана почти случайно, след като Вени и Ники имаха ваучер от Грабо за там, а Иван е Елена можеха да останат само една вечер – така ние се присламчихме втората вечер. На снимки ми изглеждаше леко намазано, но като отидохме всичко беше супер айляшко ! Готино място, голям басейн насред поляната (ама не като обикновен басейн, а по-скоро басейн с формата на езеро), весели хора, много игри … и всичко това насред гората ! Толкова айляшко, както онази неделя не бях се чувствал отдавна.

А сега, последната събота, бяхме до Ямбол на гости на родителите на Жоро. Отдавна се каним да го направим и най-сетне се осъществи. Сутринта изчакахме Софи и Жоро от София, и към обяд потеглихме към градЪТ 🙂 В началото бяха очакваните запознанства и обяд в местен ресторант, но след това тръгнахме на разходки, които ми харесаха. Първо ни заведоха до едно близко село до Ямбол – Стара река, където имат вила. След като постояхме малко там се върнахме в Ямбиол, и се разходихме из центъра. Както се разхождахме стигнахме и до градския им парк, който много ме впечатли. Отгоре на всичко попаднахме по време на дните на празника на града, и имаше доста арт събития. Но да се върна на парка – огромен, разхлаждащ, поддържан … това е най-малкото, което може да се каже за него. Наистина дори „Цар Симеоновата градина“ в Пловдив, не може да се сравнява с него – няколко розариума, фонтани, алеи, детски площадки, водни зони, (огромни) катерушки, полянки за седене … Както казах – искрено съм впечатлен !

Вижте всички снимки от парка в Ямбол в Нашите снимки.

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂

Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.