Tag Archives: weekend

Уикенд на Цигов Чарк

Този уикенд беше посветен на използването на поредния подарък от сватбата ни – ваучер за уикенд за двама в хотел Сезони в Чигов чарк, подарен от колегите ми. Благодарим Ви ! Изкарахме си наистина добре. Хотелът е много добър, дори може би за първи път мога да кажа, че трите му звезди са малко … или може би си отговаря на толкова, но аз съм бил в доста по-мизерни тризвездни хотели. За хотел Сезони дори бих казал, че е луксозен – чист, спретнат, с добро обслужване, прекрасен ресторант, добро местоположение … въобще препоръчвам го ! Е, разбира се, не е от най-евтините.

хотел Сезони

През уикенда, малко времето се опита да ни развали разходката, но ние не му се дадохме. Дори използвах мъгливото време да поснимам повече. Заминахме още в петък следобяд и успяхме да направим само малка разходка в сумрака. В събота обаче, веднага след закуската, отидохме в „централната част“ на Цигов чарк и разгледахме западната страна на язовир Батак. След кратко стопляне с чайче в една механа, решихме да отидем до град Батак. Оказа се че и двамата с Вили нямаме печат от историческия музей в града. Решихме да поправим това и направо зададохме музея в GPS-a. Вили караше новата кола и казва, че й е доста по-удобна от старата. Още я е страх да кара градско, но и това ще стане 🙂

Както и да е – да се върна на историческия музей в Батак. Общо взето град с доста история, но историческия музей не е update-ван от времето на комунизма. Това го казвам със съжаление 🙁 Още стоят старите табелки със соц лозунгите. Не ме очарова. Хубавото поне, е че с билета от историческия музей, може да се разгледа и етнографския музей. Етнографския музей, както може да предположите, е една къща но все пак си струва да се разгледа. Накрая влезнахме и в църквата „Св. Неделя“. След това отново ни стана хладно и си потърсихме някоя кръчма, за да хапнем по една супа и да се стоплим.

В събота вечерта нямахме вечеря в хотела и решихме да пробваме механата, в която пихме чай сутринта – механа Йоана. Във Foursquare доста я хвалеха, но не бих казал, че е върха. Все пак се наядохме много добре, а аз успях да пийна, защото Вили отново караше 🙂

В неделя най-сетне времето се усмихна, мъглите се вдигнаха и слънцето изгря. На тръгване от Цигов чарк, решихме да разгледаме язовира от източната му страна. Светлината отново беше много добра за снимки и направих няколко хубави пейзажа. Красиво място, но на мен малко голо ми идва. Честно казано „Широка поляна“ или „Голям Беглик“ повече ми харесват. Най-малкото тук по-трудно би се намерило хубаво място за палатки 🙂

Ето малко снимки, а скоро ще кача повече.

яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак

Пътешествията напоследък

Напоследък не пътувам много, или поне така се опитвам да убедя останалите. От друга страна почти няма уикенд, в който да си остана в Пловдив. Например предишния уикенд бяхме на Равнища във „Фабриката за храна и танци“ и много ми хареса ! Отдавна се каних да отида, и както винаги стана почти случайно, след като Вени и Ники имаха ваучер от Грабо за там, а Иван е Елена можеха да останат само една вечер – така ние се присламчихме втората вечер. На снимки ми изглеждаше леко намазано, но като отидохме всичко беше супер айляшко ! Готино място, голям басейн насред поляната (ама не като обикновен басейн, а по-скоро басейн с формата на езеро), весели хора, много игри … и всичко това насред гората ! Толкова айляшко, както онази неделя не бях се чувствал отдавна.

Равнища - Фабрика за храна и танци

Равнища - Фабрика за храна и танци

Равнища - Фабрика за храна и танци

 

Равнища - Фабрика за храна и танци

 

А сега, последната събота, бяхме до Ямбол на гости на родителите на Жоро. Отдавна се каним да го направим и най-сетне се осъществи. Сутринта изчакахме Софи и Жоро от София, и към обяд потеглихме към градЪТ 🙂 В началото бяха очакваните запознанства и обяд в местен ресторант, но след това тръгнахме на разходки, които ми харесаха. Първо ни заведоха до едно близко село до Ямбол – Стара река, където имат вила. След като постояхме малко там се върнахме в Ямбиол, и се разходихме из центъра. Както се разхождахме стигнахме и до градския им парк, който много ме впечатли. Отгоре на всичко попаднахме по време на дните на празника на града, и имаше доста арт събития. Но да се върна на парка – огромен, разхлаждащ, поддържан … това е най-малкото, което може да се каже за него. Наистина дори „Цар Симеоновата градина“ в Пловдив, не може да се сравнява с него – няколко розариума, фонтани, алеи, детски площадки, водни зони, (огромни) катерушки, полянки за седене … Както казах – искрено съм впечатлен !

Ямбол - градската градина Ямбол - градската градина Ямбол - градската градина Ямбол - градската градина

Вижте всички снимки от парка в Ямбол в Нашите снимки.

Газифицирах я

Сложих газ на Астралката. В петък. Общо взето коментара на всички е “е-е-е, най-сетне”. Може би са прави, може би точно сега си е бил момента, не знам. Не е толкова голяма бутилката в багажника (30л), ама пак на Карадере ще трябва да ходим с една раница по-малко, но това беше компромисния вариант.

В събота не се сдържах и реших да я изпробвам на дълъг път. Вили и Таня щяха да ходят до Клисура и аз се навих да ги закарам (защото се оказа, че обществения транспорт до там хич го няма). Така хем разходка, хем да пробвам как е газта. Тръгнахме към 10 и за около час бяхме в Клисура. Първото нещо, което направихме беше да разгледаме историческия музей. Аз бях ходил и преди, но го направих с удоволствие пак. След това седнахме да обядваме в може би единственото заведени на центъра с надпис “Кафе-аперитив”, но всъщност си предлагат и храна. Отидохме и до паметника на Боримечката, но имаше много студен вятър, който бързо ни изгони. Според един сайт, който проверих, температурата беше -9, като се усеща като -19 ! Затова побързахме да отидем до финалната ни цел – Еко комплекс Клисура. Той се оказа много приятно място с отделни къщички, нови, красиви, на хубаво място … въобще ако беше по-топло, просто щеше да е абсолютното густо да си пийваш биричка на верандата с поглед към планината 🙂

Колкото и да ме навиваха, не можаха да ме навият да остана. Аз си имах други планове за неделята – да ходя на сноуборд ! Със Цецо решихме че е идеалния уикенд да закрием сезона. Заради лошото време в петък, решихме да го отложим за неделя, пък каквото – такова. И се оказа, че не сбъркахме. Станах в 6, тръгнахме в 7 и в 9 вече бяхме на пистите на Пампорово. Времето – ясно, тихо, навалял 10-20cm пресен сняг, просто прекрасно. Не сме и очаквали по-добро “закриване” на сезона. През целия ден си остана слънчево, но не много топло – идеално за каране. Хванахме дори финала на едно сноуборд състезание – така докато си почивахме на обяд, гледахме майсторите.

Да се върна на основната тема за газификацията. В неделя сутринта напълних отново бутилката, след пътуването до Клисура, и една просто сметка показа разход от 7,6л/100km, което мисля, че е много добре. Освен това не усещам някаква разлика в мощността на колата. Единствено за сега много ми гасне на светофари, но до колкото знам това може да се регулира и се надявам, че още утре ще се оправи. Ако не – няма да съм много доволен. Иначе като пари разликата си е голяма – напоследък за да напълня резервоара ми искаха трицифрени суми, а сега допълних бутилката за “някакви си” ~20 лева.

Допълнение (25 март): Показаха ми от къде да си регулирам оборотите и вече не гасне на светофарите. Супер съм доволен вече !

Допълнение 2: още една статистика от последния уикенд – само междуградско Пловдив-Мандрица-Орестиада-Харманли (~350km между две зареждания) – среден разход 6,9л/100 кm газ !

Уикенд в Добринище

Дойде и дългоочаквания уикенд, който си бяхме запазили за Добринище. Още за рождения ми ден, получих подарък от колегите ми – ваучер за 2 нощувки със закуски и вечери. В началото на януари се обадих и резервирах за 8 и 9-ти февруари. Мястото беше къща за гости Гергана (домейна в момента е изтекъл, дано си го подновят). С Вили си бяхме взели отпуска в петък и се приготвихме за един тридневен уикенд. В петък сутринта се обадихме за последно в къща Гергана и от там ни казаха, че ни очакват и че при тях вали сняг. Това хем ме зарадва, защото това щеше да ми е първото каране за този сезон, хем малко ме притесни, заради пътя до там. Все пак не се притеснихме а тръгнахме смело към Юндола. Между Белово и Юндола беше навалял много красив нов бял сняг и беше страхотно ! Жалко, че по това време все още не бяхме извадили фотоапарата. Пътят не беше чак за вериги и успяхме да стигнем до Юндола. Там решихме да си направим почивка и изядохме по една пилешка супа в ресторант Юндола (между другото беше много вкусна!). След Юндола, колкото и да е чудно, снега намаля, а пътя беше чист ! Направо се учудих, но явно там не беше валяло. В Якоруда вече нямаше грам сняг, а в Добринище вече печеше слънце. В къщата ни чакаше хубава и отоплена стая. Казах ли вече, че останахме супер доволни от обслужването ? Пак ще го повторя след малко.

След като пристигнахме в Добринище си направихме една разходка из града. Вили не беше идвала и й показах центъра. След това се прибрахме в къщата за вечеря, където се запознахме и с останалите гости. Вечерята беше супер – вкусна и много като количество. А от къщата, въпреки че предлагат всичко, нямат проблем да си вкараш собствен алкохол. Ние си имахме една бутилка вино за повода и си я изпихме с кеф !

В събота се събудих сам още в 8 часа сутринта, супер ентусиазиран за първото ми каране на борд за сезона. Успяхме да се оправим бързо и въпреки непочистения път до хижа Гоце Делчев бяхме там около 10 часа. По-късно разбрах, че след нас имало и закъсали рейсове и коли – трябва да се грижат малко повече за този път ! Времето беше леко мрачно и валеше слаб сняг, но поне пистата беше супер ! Имаше пресен сняг и се караше чудесно ! Не знам как, но въпреки бавния лифт и не особено голямото разнообразие от места за спускане, Добринище ми е едно от любимите места за каране.
Вили за първи път се качи на лифт и въпреки страха й от високо се справи 🙂 За съжаление и горе на х. Безбог беше мрачно и студено и не ставаше за разходки и снимки, затова тя ме изчака в столовата, докато аз се накарам 🙂 Преди да си тръгнем все пак направихме няколко снимки. Слязохме до хижа Гоце Делчев, където изпихме още по един чай и решихме че ни стига толкова за днес, въпреки че имаше време да покарам още малко. Като за първи път, реших да не го давам ударно. Дано не е за последен.

Вечерта отново имахме хубава вечеря в къща Гергана. Опитах и от домашната ракия, която предлагат. Въобще супер ! На следващата сутрин ни изпратиха с домашни мекици, а ние съвсем искрено им благодарихме за хубавия престой и доброто обслужване. Препоръчвам къща Гергана, ако искате да отседнете в Добринище.

В неделя трябваше да минем през София, за да се видим със сестра ми. По пътя решихме да разгледаме Банско. Аз миналия път на тиймбилдинга, не бях забелязал че там има обект от 100-те туристически обекта (при това номер 1). Затова сега веднага се насочихме към „постоянната иконна експозиция“, но се оказа че тя не работи в неделя (само при повикване на телефон). Решихме да не се занимаваме и се насочихме към църквата „Св. Троица“, която е много на близо. Църквата е много голяма и много интересна. Препоръчвам да я разгледате. Както и очаквах там няма печат, затова отидохме и до къщата-музей на Неофит Рилски. Самата къща е доста голяма и автентично запазена, а в допълнителна постройка има музейна експозиция посветена на живота и делото на Неофит Рилски.

Пътят от Банско до София ми се стори много дълъг и скучен. Може би само си мислех, че трябва да е по-близо, но карах плътно 2 часа и половина. В София първо се видяхме с Албена, от където взехме майка ми, след това отидохме до новата квартира на Софи и Жоро, която е много готина, но те са там само за кратко. Там обядвахме и взехме доста багажи за Пловдив. След това се видяхме и със Софи в една сладкарница на центъра. Въобще пълна програма. След това ни чакаше добре познатия път до Пловдив. Прибрахме се супер доволни от пълния с преживявания уикенд !

На РД на Пухи и други случки в София

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

Жега

В Пловдив е адската жега ! Уикенда хубаво се разхладих и сега ми се струва още по-жега. По принцип трябваше да ходим на Широка поляна, но компанията се разтури и в крайна сметка с Вилито се качихме на Върховръх. Беше просто божествено – двайсе-и-няколко градуса, дълги ръкави до следобяд (за вечер да не говорим), разходки с бране на горски ягоди и боровинки, игри на таблет под шарената сянка, вечери на скара … просто пълния айляк. За два-три дни (реално от петък вечерта до неделя следобяд) така свикнах с климата, че дори си казвах: „е, не може и долу да не е разхладило“. Не може, ама може. Когато си тръгвахме в неделя термометъра горе показваше 21 градуса, а долу (в Кричим) – 35ºC. И тази разлика я изпитваш за няма и 20 километра.

Днес сутринта като отивах на работа с колелото към 9, направо щях да пукна от жега. По принцип не обичам климатиците, но днес си го пуснах.

Запролетява се

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂

Уикенда

Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:

Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !

Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …

Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.

Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.

Уикенд в топла Мандрица

Отдавна бяхме говорили, когато Таня почива събота и неделя да ходим някъде за уикенда. Междувременно бях споменал да отидем в Мандрица, което се прие много добре. Решено-сторено. Тръгнахме още в петък след работа в седмица в която температурите паднаха до над -20 градуса и валеше сняг, въпреки това не се отказахме. Все пак прогнозата за уикенда беше за по-хубаво време.

Пристигнахме в петък късно вечерта и видях Мандрица в сняг за първи път от много години. Само няколко сантиметра, но все пак в сняг. Вечерта беше приятна, въпреки че вечерята закъсня поради технически проблеми 🙂 Забравих да спомена, че като пристигнахме чешмата (очаквано) беше замръзнала. Така първата ни задача в събота сутринта беше да намерим вода. Чешмата на площада също беше замръзнала, така че се наложи да прибегнем до съседите. От там разбира се намерихме вода и се поуспокоиха нещата. Междувременно съботата започна с много приятен южен вятър и за нула време стопи и без това не многотосняг. Времето стана толкова приятно, че обядвахме на открито. Не знам колко градуса беше, но се усещаше като много приятно пролетно време. Междувременно и чешмата се размрази и водата дойде ! Целия уикенд го изкарахме главно мързелувайки. Така и не излязохме и на една разходка. Но точно така го бяхме и планували, така че се получи просто страхотно. Излежавайки се на топло, музичка, тихи игри … и естествено ядене 🙂
В неделя времето взе да се разваля, но и ние трябваше да си тръгваме. На връщане дори имахме още един пътник – съседката Къдра, която трябваше да идва до Пловдив. По пътя валеше доста, но все пак успяхме да се приберем безпроблемно. Особено като се има в предвид наводненията, които станаха на следващия ден точно по пътя покрай Харманли-Любимец. Дори няколко човека ми се обадиха да ме питат дали сме се прибрали и дали всичко е ОК. А ние си бяхме изкарали чудесен уикенд на Мандрица … където студът рядко идва !

Протест и хижа

Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.