Tag Archives: Ивайловград

крепост Лютица

В неделя, точно на Великден, решихме да си направим разходка някъде около Мандрица. След кратко обсъждане решихме да отидем (или поне да се разходим, пък до където стигнем) до крепостта Лютица. Тук е момента да спомена, че според картата ми на GPS-a (BG OFRM 5.80), има две точки означени с „Крепост Лютица“ (вече им писах за проблема) и естествено първия път избрах грешната. Хубавото беше, че до грешната можеше да се стигне с кола, но ние все пак решихме и походихме около километър преди върха. На върха се оказа някакво военно поделение, но поне имаше хубава гледка и хубави полянки. Върнахме се в Ивайловград и след кратка разходка, решихме все пак да пробваме да отидем до Лютица през стандартния път, който тръгва от квартал Лъджа.

В квартал Лъджа в Ивайловград има табела за крепостта Лютица, на която пише че е на 6 километра, но след неделното ходене, мисля че е повече. Първоначално се тръгва по черен път, минава се покрай ивайловградския манастир „Св. св. Константин и Елена“ (който оставихме за на връщане) и по едно време се стига до табела, на която пише че пътят до крепостта е непроходим за леки автомобили. Имаше и други останали автомобили и ние решихме да оставим и нашия тук. Продължихме пеша. След няколкостотин метра видяхме отбивка за стар римски мост. Видях на GPS-а, че става дума за 200 метра отклонение и така видяхме и Атеренския мост.

Продължавахме по черния път и недоумявахме защо точно е непроходим за коли. Чак може би 2 километра след мястото, където оставихме колата, пътя се пресича от река и в хубаво и сухо време спокойно може да стигнете с колата до тук. След като преминахме реката, попитахме една слизаща група туристи дали остава много и те ни казаха, че „то пътя сега започва“. Това не ни обезкуражи, напротив решихме да цепим право нагоре през гората. Обаче така дори беше по-трудно. По едно време излязохме отново на пътя и точно когато си мислихме да се отказваме, защото нямаме храна, водата свършва, а и сме с малко дете, видяхме една табела, че до крепостта остава един километър. Решихме все пак да го направим. По билото, все нагоре и пристигнахме най-накрая !

Лютица наистина е голяма крепост. Направо бих я нарекъл огромна ! Или поне е била. Сега е в доста лошо състояние и доста обрасла. На места има започнати археологически проучвания, но според мен не са завършени. Въпреки това, и въпреки трудния път, препоръчвам да посетите Лютица. На места огромните стени са доста добре запазени, а ограденото място според мен е колкото някое малко село или махала. От крепостта има чудесна гледка доста на далече.

След кратка почивка, изяждайки последните парченца Какино Тане, решихме да потегляме на обратно. Точно в това време на входа на крепостта се появи един огромен джип. Заговорихме се малко и се разбрахме, ние да тръгваме, а след това по пътя може да ни настигнат и да ни качат, въпреки че бяхме 5 човека. Вървяхме надолу и точно когато Габи вече каза, че спира да чака джипа и няма да продължи повече, те се появиха и ни взеха 🙂 По принцип мразя когато някакви джипове се разхождат по пътеките, но в този случай наистина бяха спасители. Върнаха ни до колата и бързо-бързо се прибрахме изморени и изгладнели в Мандрица.

п.с. Минахме и през Ивайлоградксия манастир, но той се оказа заключен.

Запролетява се

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂