На мистичната дата 09-09-09 съвсем случайно се озовах на мистичното място Беленташ. Магито ми каза, че ще ходят, но аз не можех веднага … все пак към 15:30 се измъкнах от работа, взеха Астралката, и с пълна газ се отправих натам. Честно казано си мислех, че ще стигна по-бързо (забравил съм от предишните ходения, че не е съвсем близо), но ми отне час и половина да стигна – 50 километра с кола от Пловдив и ходенето пеша след гробището, където оставих колата доста кална и опръскана от локвите вода по черния път след последните дъждове. След като най-накрая стигнах Маги, Бояна и Стоил вече бяха изпоналягали на скалата и някои бяха заспали. Аз този път не можах да заспя, но другите го сториха и за мен 🙂 Просто нямах много време, да се насладя изцяло и този път на спокойствието, което носи това място. Общо взето малко след като дойдох, другите вече искаха да си тръгват, защото захладняваше и аз също си тръгнах с тях. Все пак много се радвам че откраднах малко време от делничния ден да се разходя в планината.