Tag Archives: Белинташ

Три именни дни, два рождени и едни палатки

Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂

Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.

В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.

Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.

На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.

В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂

и туй то.

Беленташ код 999

На мистичната дата 09-09-09 съвсем случайно се озовах на мистичното място Беленташ. Магито ми каза, че ще ходят, но аз не можех веднага … все пак към 15:30 се измъкнах от работа, взеха Астралката, и с пълна газ се отправих натам. Честно казано си мислех, че ще стигна по-бързо (забравил съм от предишните ходения, че не е съвсем близо), но ми отне час и половина да стигна – 50 километра с кола от Пловдив и ходенето пеша след гробището, където оставих колата доста кална и опръскана от локвите вода по черния път след последните дъждове. След като най-накрая стигнах Маги, Бояна и Стоил вече бяха изпоналягали на скалата и някои бяха заспали. Аз този път не можах да заспя, но другите го сториха и за мен 🙂 Просто нямах много време, да се насладя изцяло и този път на спокойствието, което носи това място. Общо взето малко след като дойдох, другите вече искаха да си тръгват, защото захладняваше и аз също си тръгнах с тях. Все пак много се радвам че откраднах малко време от делничния ден да се разходя в планината.

Мостово и Белинташ

Този уикенд беше отреден за голямото празнуване на рождения ден на Дина. Да ти е живо и здраво името, Дина !!! Мястото беше село Мостово. Там имахме цяла запазена къща, от модерните напоследък селски туризъм. Всъщност къщичката си беше направена чудесно. Има си всякакви чудесии, но всичко е опитано да се запази битово (гардероба рулира !). Все пак на мен нещо като сателитна телевизия ми идва в повече, но това си е въпрос на вкус 🙂

Отидохме в събота след обяд, слънцето грееше приятно и веднага започнахме с бирите 🙂 Бяхме се събрали доста голяма компания – 13 човека в основната си част, а на моменти пред къщата имаше 5 коли, което си е много. Приготвяхме си разни манджи, запалихме камината, слънцето залезе, влезнахме в трапезарията(бивш обор 🙂 ), минахме на ракия … 🙂 Ядохме, пихме и се забавлявахме. Само където не беше три дена. Лично за мен мога да кажа, че се забавлявах на максимум. Дори Пухи и Ники ми се вързаха на акъла и след като бяхме загряли доволно вътрешно, решихме да спим на палатка в двора. Така и направихме, което ми беше първата палатка за тази година.

В неделя решихме да отидем до Белинташ. Вече някои участъци от пътя са асфалтирани, но все пак по-голямата част си остава черен път. Това не е проблем за мен, аз си обичам да ходя на закътани места, но мисля за хората, които живеят в близките села и в 21-ви век, в европейския съюз, дори няма път до тях.

На Белинташ ни изненада много силен вятър и го обиколихме набързо (дори по едно време се опита да завали сняг). Аз вече съм бил няколко пъти там, но отново исках да видя повечето места на скалата. Този път имаше доста хора, и цялото място го усетих повече като туристическа дестинация, отколкото като мистично енергийно място. Все пак си струва ходенето до там, най-малкото заради величествената скала и величествената гледка.

Върнахме се в къщата в Мостово. Там ни дойдоха на гости за малко Еличката и Райо 🙂 Почистихме къщата и след това трябваше да си ходим … колкото и да не ми се искаше, уикенда свърши. Хайде дано да има още много подобни хубави поводи да се събираме така и да се забавляваме така !