Мусала

Най-сетне дойде времето и аз да изкача най-високия връх на Балканите – Мусала. След като всички се отказаха, за пътешествието останахме само със Спасчо. Ние обаче не се отказахме – станахме в събота в 6 сутринта и в 7 вече бяхме на път, след като си стягах багажа сутринта (главно да си намеря зимното яке и обувки). Знаехме че от неделя ще се разваля времето и решихме да използваме може би последния летен ден за качване до Мусала за един ден. Навсякъде пишеше,че прехода не е много труден, особено като се използва лифта от Боровец до Ястребец и си казахме, че един ден ни е достатъчен.

Тръгвайки от Пловдив не взехме храна и решихме, че ще си напазаруваме от Т(ъп) Маркет в Костенец, който го знаехме и ни беше на път. Планът беше чудесен, докато не осъзнахме, че попаднахме в Костенец в 8 часа сутринта в събота и магазина, все още не беше отворил. За щастие конкуренцията не спи и от отсрещния магазин си накупихме кроасани, хляб и разни други неща за ядене.

в 9 без 15 бяхме вече в Боровец пред лифта, където се наложи да платим за паркинг 10 лева за цял ден (колкото и по време на зимния сезон). Взехме си билети за лифта Боровец-Ястребец – 10 лева за отива и връщане. Видяхме че в петък, събота и неделя има лифт до 18:30 и се успокоихме, че имаме достатъчно време. Кабинковия лифт ви качва до горе за 25 минути.

В 9:30 вече бяхме на Ястребец, където ни завари чудесно време. Аз се бях поуплашил, че горе може да е хладно, но цял ден бяхме по тениска и дори се потяхме. Общо взето зимното яке така и не го облякох, но туристическите обувки ми дойдоха тамън 🙂

След Ястребец по една супер спокойна пътека (дори цял път) за около час се стига до хижа Мусала.

Хижа Мусала

Новата хижа е в ремонт и дори не знам дали работи, но ми казаха, че всичко е станало много скъпо там, затова не останахме много. Имахме храна, така че дори и ресторанта не пробвахме. Разгледахме и снимахме езерото пред хижата и многото коне, които бяха там.

Кон до хижа Мусала

След това не тръгнахме по обиколната пътека, по която имаше много хора а покрай коловете на пряко и на стръмно. Все пак по едно време двете пътеки се събират и отново бяхме със всичките хора тръгнали нагоре (а те не бяха въобще малко). По пътя видях и езерата с най-кристалната вода, която съм виждал до сега … но също така и толкова студена.

rilsko_ezero

Стигнахме до заслона Ледено езеро, от където вече Мусала се виждаше съвсем добре, но ни оставаше може би най-трудния участък. Ние отново избрахме по-трудния вариант по “пътеката” с въжето. Не знам защо все на отиване избирахме по-стръмните пътища, а на връщане минахме по по-спокойните пътеки. Не знам аз ли съм пишман турист, но изкачването не ми се стори лесна работа.

katerene_s_vazhe

Гледките от изкачването до върха са повече от внушителни !

musala_gledka1

musala_gledka2

musala_gledka3

Общо взето от лифта до върха ни отне 3 часа. А на върха, както и очаквах, беше пълно с хора и всички само се снимаха. Мусала явно е доста популярна дестинация, особено през почивните дни. Имаше дори деца на по няколко месеца. Ние със Спасчо се сетихме (т.е. ни подсетиха) да си вземем печат за 100-те туристически обекта. Взехме си и по един чай – противно на някои публикации в Интернет на върха в метеорологичната станция предлагат чаша чай за 1 лев. След това се разположихме на близката полянка и си направихме обяд на най-високото място, на което съм ял до сега 🙂 . Единствено на върха като спряхме и си лежахме на полянката си сложих блуза с дълъг ръкав.

По някое време започнаха да се появяват едни черни облаци, и след 1 час почивка, решихме да слизаме надолу. Облачното време продължи само до заслона точно под върха, след което отново изгря слънце и си свалих суитчера. Времето беше прекрасно за разходка.

По пътя на долу срещнах Цецката – направо стана традиция да го срещам на най-невероятни места из България и да ходим по еднакви места и събития. Иначе слизането си беше доста по-леко и за 2 часа и половина бяхме до горната станция на лифта. По пътя запазих един финален кадър към връх Мусала:

Връх Мусала

Слезнахме в Боровец и установихме че сме доста изморени и доволни от прехода, който направихме.

В 7 часа вечерта или точно за 12 часа успяхме да отидем от Пловдив до най-високата точка на България (денивелация от над 2700 метра) и обратно. Много добре избрахме и деня, който беше идеален (дори леко топъл) за разходка в планината. А малко след това в Пловдив каква буря се разрази (!), но аз вече си бях в вкъщи със чудесни впечатления от деня.

Изпълних си още една от поставените цели за тази година. Май само Пирин (Вихрен) ще остане за догодина .. но кой знае 🙂

edit: ето всички снимки от Мусала.

3 thoughts on “Мусала

  1. Ице, с този пътепис ме нави да изкача Мусала скоро – и без това от одавна се каня

  2. в събота 19.08.11 го изкачих.час и половина висяхме на опашка на лифта и толкова на връщане.ако можете,тръгнете в делничен ден и си разчетете добре времето,за да не бързате.

  3. Много ми хареса описанието, което си направил за прехода до връх Мусала! Благодаря ти за чудесните снимки и желанието за споделяне!! Хубав ден и усмивки! Красимира

Коментирай