За първи път бях на подобен голям фестивал. Наистина B’ESTIVAL може да се нарече голям фестивал, въпреки че се проведе на първи път и това е първия подобен в Румъния. Програмата беше добра и добре разделена по дни. Още когато за първи път (преди няколко месеца) чух за този фестивал, мен лично ме впечатли първия ден. Тогава някак си съвсем, не си повярвах, че мога да отида. Сега искам и да благодаря на хората, с които бяхме заедно, защото без Вас нямаше да отида. А си струваше !!!

Пътуването беше добре. Тръгнахме още четвъртък вечерта, за да може да спестим няколко часа от петъка, за да хванем възможно по-голяма част от фестивалния ден. Бяхме четири човека с две коли, но в Русе се събрахме в Астралката, за да спестим малко такси, които ми се струват малко излишно големи (особено таксата за Дунав мост – 12 лева от българска страна и 25 леи от румънска). Иначе трябва и винетка, която за моята Астра беше 4 евро (това беше и единственото нещо, което успяхме да купим с евро в Румъния).

Пристигнахме в Букурещ, купихме си карта на града от една бензиностанция (с дебитна карта) и като попитахме се оказа, че РомЕкспо е точно в другия край на града … естествено 🙂 Така поне си направихме разходка (с кола) из целия град. Благодарение на многото задръствания, успяхме и да разгледаме малко 🙂

Стигнахме до РомЕкспо към 3 часа след обяд. Първоначално нямаше никакви хора и дори си помислихме, че ще бъде супер празно и ще сме само ние 🙂 Така и беше в началото. Все пак логичното обяснени, че е работен ден и всички ще дойдат след работа се оказа вярно.

Първи на сцената излезе един DJ, който започна да подгрява малцината дошли още в ранния следобед. Постепенно и ние се ориентирахме в обстановката. Едно от интересните неща, които не бях виждал другаде, е че на всякъде из фестивала пари не важиха. Не, не си помисляйте че всичко е безплатно 🙂 Просто трябва да си купиш жетони  от банката спонсор, и после всичко струва един, два или повече жетони. Един жетон беше 3 лей (~1,8 лева) и една бира (300ml Hainiken) беше един жетон. Имаше и хора, които носеха на гърба си кег с бира и чаши и сипваха в движение. Удобно 🙂 Идеята с жетоните е добра, защото поне не се занимаваха барманите да връщат ресто и въобще да боравят с пари.

Когато едната група свърши на едната сцена веднага започваше някой друг на другата, която беше почти залепена отстрани на първата. Междувременно другата се преобразяваше почти напълно за следващата група. Втори на сцената бяха четирима наведнъж. Според програмата Monochrome, което име също нищо не ми говори.

Последваха румънската група Suie Paparude. Пееха на румънски и естествено и думичка не им разбрах 🙂 Иначе румънците много им се радваха и пяха с тях. Вече бяха дошли повечко хора.

Следващата група вече бях я чувал 🙂 – Yonderboy. Принципно не съм ги слушал много, но унгарците се представиха добре и ми харесаха 🙂

Последва групата заради която бях отишъл на B’estival-а – Hooverphonic. Размазах се ! Изпълниха доста песни от последния им албум (No more sweet music), както и другите им големи хитове. Ако могат да се нарекат хитове де, защото едва ли ще ги чуете по радиото. Вокалистката (Geike Arnaert) направо размазва с гласа си. Отделно цигулката просто ме разби. На “Mad about you” направо щях да припадна. Невероятно изживяване да си видиш страшно любима група на живо !

След Hooverphonic на другата сцена веднага започнаха Morcheeba – друга група, която много харесвам. “Rome wasn’t built in a day” направо си стана един от хитовете на вечерта. Когато си тръгвахме една групичка до нас си пяха точно тази песен. Иначе учудващо за мен излязоха с две бели вокалистки, а си мислех, че имат само една негърка. Май нещо е ставало с групата, защото казаха и че това им е първия концерт от две години. Иначе имат и нови песни, които могат да се чуват в MySpace профила им.

Черешката на  вечерта (според организаторите) се казваше Faithless. Лично аз не съм им се кефил толкова много на песните им, но на живо направиха невероятно шоу. Имаше и доста сполучливи светлинни ефекти, които се връзваха добре с музиката. Вече беше станало и тъмно и сцената показа пълния си потенциал. Чак на Faithless стана тъпканица от хора, иначе на предишните групи почти не представляваше проблем да отидеш най-отпред пред сцената. Все пак си признавам, че Faithless ме накараха да скачам заедно с всички на концерта като един на песента “we come one”. Те бяха и единствените, които излязоха на бис. Сигурно е било планирано, но на екраните вече вървеше рекламата на следващия, а изведнъж под виковете “Faithless, Faithless” излязоха Faithless 🙂

Последен в програмата за деня беше Phill Hartnoll от Orbital, но ние не останахме за него, а отидохме в залата със Silent Disco 🙂 Това беше една много интересна зала, в която на влизане ти дават слушалки и музиката, която пуска DJ-а се чува само в слушалките. Дори имаше двама DJ и можеш да си избереш от на кой слушалките да вземеш 🙂 Така гледаш вътре пълно с хора със слушалки и се кефят. Ако ги свалиш, не се чува нищо (е, чува това което звучи на сцените отвън). Много яка идея 🙂 Иначе имаше и chill-out зала, в която можеш да се размажеш на едни диванчета 🙂

Въобще да ходиш на фестивали било много яко ! Цял ден гледаш една след друга все добри групи и няма спиране. Дори някакси и парите така си струват повече, отколкото концерт на една група, който свърша за максимум два часа. И това беше само за един ден. Не мога да си представя ако бях останал и за трите, как щях да се чувствам. Въпреки, че точно на този B’estival за мен само първия ден ми привлякоха голямо внимание групите. Все пак има доста други фестивали, но за съжаление все извън България.

Добре ще е да спомена и какво не ми хареса на фестивала. Всъщност то е само едно основно – докато на едната сцена свиреше група на другата вървяха нещо като sound check-ове, като микрофоните си бяха включени и се смесваха с основния звук на групата, която свири в момента. Това на моменти дразнеше (особено ако станеше микрофония, което се случваше). Мен особено ме издразни на нежните песни на Hooverphonic. Иначе като се има в предвид, че им е за първи път на румънците си беше доста добре. Ако догодина има пак толкова групи, които да ми харесат бих отишъл пак.