Tag Archives: Romania

Ден 2 – Sibiu и Cluj-Napoca

Пътешествия, , , , , , ,

След Букурещ се отправихме към северна Румъния. Нашата цел бе Клуж, но по пътя решихме да спрем в Sibiu. И добре че го направихме. Sibiu се оказа едно най-хубавите на които съм бил. Още в началото със Софито го сравнихме с Пловдив, но след като стигнахме центъра просто се останахме възхитени. Много красиво с чудесна атмосфера ! Просто нямам думи – много ми хареса. През 2007 е бил културна столица на Европа, с което още веднъж го сравнихме с Пловдив. Някой ден ще го посетя задължително отново за по-дълго време. Сега мислихме да го разгледаме просто за половин час, но едвам си тръгнахме след час и половина. Времето беше чудесно слънчево, топло. Ядохме сладолед 🙂

Cluj - center

След Sibiu нашата цел беше Клуж. Трафика беше доста натоварен и дори един голям камион скъса една от многото жици в Румъния и направи голямо задръстване. И така пристигнахме чак към 19 часа. Веднага отидохме при нашата следваща “домакиня” от couchsurfing – Raluca. Ралука е едно много хубаво момиче, с чудесен характер и винаги усмихната. Беше с нас цялата вечер, показа ни всички забележителности на Клуж, ядохме от месните дюнери, които не бяха лоши, и накрая пихме Клужка бира Ursus 🙂 По принцип Клуж също е хубав, но след Sibiu не ни впечатли толкова.

Ден 1 – Букурещ и хубавата страна на couchsurfing-а

Пътешествия, , ,

На шега или на майтап април месец дойде и аз тръгнах ! Първа спирка – Букурещ. За трети път идвам тук, Софито за първи, но първото ни впечатление е едно и също – много жици и огромни сгради. Стари и модерни сгради в ярък контраст

bucharest

В Букурещ сме на гости на Андрей и Луиза. Много готини хора. Андрей цяла вечер ни разходи из Букурещ (докато Луиза беше на работа). Прекара ни през най-хубавите малки улички, които едва ли ще забележите, ако обикаляте сами, а какво остава да тръгнете по тях. А там е много хубаво. Показа ни всички забележителности, заведени в много хубав бар, където отгоре на всичко имаше и вкусна храна. Въобще най-хубавите неща на couchsurfing-а – личен екскурзовод, който познава добре града и хубаво място за спане. Лека нощ и утре продължаваме из Румъния.

забележка: в момента нямам wireless да пусна този пост, но ще го направя по-късно с оригиналните дата и час

Букурещ, жици, сгради … и един невероятен Трики

Музика, Пътешествия, Разни, , , , , , , ,

След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата.  Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.

В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.

Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.

Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.

След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.

В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).

Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.

Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.

Ваканция 2008

Пътешествия, , , , , , , , , , ,

А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?

До Загреб и назад, но не на обратно

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Във вторник сутринта, заедно с Магито и Йонов се отправихме на едно дълго балканско пътешествие. Целта ни беше Загреб в Хърватска, така че потеглихме към българо-сръбската граница.

Сърбия

Сърбия я пресякохме почти без да спираме. Аз имах някакви съмнения за разни размирици, но всичко си беше спокойно. Поне по главните пътища. Спирахме само два пъти – веднъж за кратка почивка и още веднъж на една бензиностанция. По-голямата част от пътя е магистрали. Всъщност една магистрала, която е разделена на две – до Белград и след него. За първата част платихме около 13€ и за втората още 6€. Приемат кредитни карти, така че не е проблем, ако нямате динари и освен това да не ви прецакат с курса на еврото или с рестото (както разбрах са правили преди). А по някое време както си карахме се усетихме, че сме с един час на аванта, защото вече сме в друг часови пояс. По-хубаво щеше да бъде този час да го имахме на връщане, но това е положението.

Хърватска

Най-голямото (и всъщност единственото) тотално претърсване на багажа ни направиха на Хърватската граница. Накараха ни да извадим всичкия багаж на една маса и основно провериха всичко, както и колата. Въпреки че разровиха всичко и ни накараха дори да отворим един подарък, който носихме опакован, не бяха груби, просто искаха да видят всичко.

В Хърватска имат нови магистрали, които са много хубаво и се пътува приятно, въпреки, че на моменти доста валеше. Единствено маркировката напътя ми се стори, че не е толкова светлоотразителна и се вижда на по-малко разстояние. Иначе за пътя до Загреб – още 15€. Като цяло хич не са евтини тези магистрали.

Загреб

Пристигнахме по тъмно в Загреб и трябваше да намерим нашите домакини, който намерихме чрез couchsurfing. Зададохме на GPS-а улица Zinke Kunc 9, и въпреки псувните които изяде, успя да ни закара до там. Поли и съквартирантите й, се оказаха много готини хора. Бяха ни приготвили цяла стая за нас, пихме бира цяла вечер и въпреки, че си разбирахме много думи, си говорихме на английски. Като цялата идея на CouchSurfing е много добра – освен че получаваш безплатно място за спане, запознаваш се с много хора с различни култури, и дори получаваш безплатен екскурзовод (или поне научаваш от първа ръка както да посетиш).

Неусетно, в пиене на биричка, стана доста късно, ние бяхме изморени от 11-часовия път и решихме да оставим разходката за другия ден.

Сутринта Миран (единия от съквартирантите) ни разходи хубаво из центъра на Загреб. Честно да Ви кажа – много ми хареса ! Много хубав, много чист, много подреден град ! Подобно впечатление останах и от цяла Хърватска. Направо се чудихме как може ние да сме в европейския съюз, а те не. Всъщност не забелязах да им е зле, като не са.

Времето беше прекрасно. Дори след обяд, когато Миран трябваше да отиде на лекции и ни остави, си взехме малко хърватска бира и легнахме на тревата в един парк в центъра на града, както разбираше и още доста хора 🙂 В магазините се оправяхме много добре, защото цифрите им се произнасят също както нашите, така че направо си говориш на български. Иначе с валутата им – куна, много се бъзикахме 🙂 Стоим си ние в центъра на Загреб и нямаме пукната куна ! След Хърватска вече всичко обръщаме в куни 🙂 Друго което ми направи впечатление беше, че на улиците релсите за трамваите са в края, а по средата е място за спиране на коли. Някой както си кара изведнъж пуска аварийните и спира по средата на улицата и излиза от колата. Освен това в Загреб си има и алеи за колелета.

Вечерта на 12-ти бяхме на концерт на Autechre, което всъщност беше основната причина за нашето пътешествие. Аз така и не можах да им свикна, но все пак бях на партито в клуб KSET (което се оказа, че означавало Клуб на Студентите по Електро-Техника). Пих си бира по 9 куни и се забавлявах. Наистина приличаше повече на парти, отколкото на концерт.

След концерта се прибрахме и аз лично имах сили само да се изкъпя и да заспя. Беше един много хубав ден за мен – дълга разходка из Загреб, концерт, много емоции …

На следващата сутрин трябваше да си тръгваме, а ние все още не бяхме решили накъде. Първоначалната идея беше да отидем към морето на Хърватска, но решихме че връщането ще е много дълго – точно в обратна посока на България е, а и отгоре на всичко на връщане щяхме да изгубим един час от часовата разлика. Миран каза, че след 10-15 минути трябва да тръгваме, ние отворихме Google Maps, и решихме да ходим към Унгария и от там през Румъния да се прибираме. Малко повече път е, но пък имахме два дена (в събота сутринта трябваше да съм в Пловдив, защото бях на изпит). Смених картата на GPS-а и тръгнахме. На излизане от Загреб, пак благодарение на GPS-а, намерихме една Billa, в която мислихме, хем да оставим последните ни куни, хем да си вземем провизии за из път. В крайна сметка дори превишихме парите, които имахме, платихме с карта, а куните ги набутахме в една бензиностанция, да видят те, какво ще ги правят тези куни ! 🙂

Не-магистралните пътища на Хърватска малко ни разочароваха, защото нямаха нито едно място да отбием за кратка почивка, но като пътища си бяха OK.

Унгария

Отидохме в Унгария напълно неподготвени. Границата се минава лесно (все пак вече е европейски съюз), но веднага след това установихме, че думичка не разбираме. Дори не знам защо си мислихме, че унгарците са с евро, но още на първата бензиностанция видяхме цена на литър около 300, което ако беше евро бяхме много закъсали 🙂 Най-хубавото, което много вдигна рейтинга на Унгария, е че малко след границата имаше някакъв парк, в който си намерихме чудна пейка и място за почивка.

Целия ден използвахме да пресечем Унгария по южната й страна, като целта ни беше град Сегет (Szeged). По пътя спирахме в разни селца, където бяхме впечатлени от размера на катедралите, сравнен с размера на селцето в което се намираха.

Вечерта стигнахме в Сегед и започнахме да си търсим място, където на пренощуваме. Ако знаехме предварително, че ще ходим там, сигурно щяхме да си намерим някой чрез couchsurfing, но вече беше късно. Точно на центъра имаше един туристически информационен компютър с touchscreen, и от него си записахме адреси на разни хостели. Намерихме ги на GPS-а и отидохме до най-близкия. Оказа се някакво студентско общежитие, но внего нямаше места. Като цяло установихме, че там май хостел казват на студентски/ученически общежития. Следващия в който отидохме, и в който всъщност останахме беше някакво общежитие само с момчета, но ни казаха една цена от 1400 форинта, което си някъде 10 лева. Кой е спал в Унгария в хубава отоплена стая за 10 лева ? 🙂 Дадоха ни стая за трима и беше идеално. Само където и там грандоманията се усещаше. Стаята хич не беше малка, но въпреки това като чи ли беше повече висока от колкото дълга.

Вечерта се разходихме още малко из Сегед, ядохме в китайски ресторант и след това решихме да си легнем рано и сутринта да станем рано, защото имахме още много път. Нощен Сегед не ни впечатли с нищо. Почти нямаше хора, всичко изглеждаше много студено, и най-странното – имаше много малко дървета. Друго странно нещо – почти никой не знаеше английски, което си беше проблем, защото ние пък думичка не разбирахме от унгарски.

Сутринта станахме още в 6:30 местно време, което значеше 7:30 българско (вече се съобразявахме с нашето време, защото трябваше да стигнем до Пловдив същия ден). Сутринта само за малко минахме през голямата катедрала в центъра на Сегед и след това потеглихме на път.

Пътя до Румъния е сравнително малко и сравнително бързо се озовахме в Румъния.

Румъния

Унгаро-Румънската граница се минава за нула време, но това Ви отнема един час. Минавате на източно-европейско време. Имахме още форинти и с радост установихме, че можехме да си купим румънска винетка за 1000 форинта. Освен това на бензиностанцията точно до границата си взехме бира и разни сладки работи също срещу форинти, така че успяхме да се отървем от тях. На същата бензиностанция си взехме кафе с евро, а платихме бензина с кредитна карта. Въобще всичко взимат.

Единствената спирка, която бяхме решили да си направим в Румъния беше град Тимишоара, който е сравнително близо от към Унгария. Разгледахме само центъра и всъщност доста ми хареса – голяма църква, хубави зелени площи, слънце, много хора, много гълъби …

За разлика от Тимишоара останала част от Румъния въобще не ни хареса. Почти целия път E79 беше в ремонт, като места беше дори издран целия асфалт и всички чужди коли и тирове се влачиха по този път. На доста места имаше и светофари, които допълнително забавяха движението. То хубаво, че го ремонтират, ама трябваше ли целия наведнъж. Отне ни супер много време да минем през Румъния. Освен това навсякъде отстрани на пътя беше пълно с боклуци – нещо, което бяхме отвикнали да гледаме няколко дена.

Решихме да се приберем в България чрез ферибота Калафат-Видин. Някак си стигнахме Калафат, и там румънската граница ни направи поредно голямо отрицателно впечатление. Първо още на входа ни обиколиха разни с думите “Бате, дай 10€ и ще те прекараме първи … добре, де дай 5”. След това трябваше да платим такса на влизане в пристанището – 6€. После си платихме таксата за ферибота – 20€ за кола и по 3€ на човек и отидохме към спрелите коли да чакаме. В този момент ни се развикаха, че не сме били спряли някъде, където нямаше нито знак, нито бариера, за да ни проверят паспортите. Държаха се доста грубо. Докато течаха тези събития, ферибота точно тръгна и се наложи да го изчакаме да се върне и се качихме на следващия тур. Изгубихме почти един час.

България

След дългото пътуване из Румъния стигнахме във Видин в 8 часа вечерта и от там тръгнахме за Пловдив. Българската част от E79 беше вече направена и то супер добре. Особено в началото може би беше един от най-хубавите пътища, по които минах по време на пътешествието ни, въпреки че беше нощ, а терена почти планински. Е, постепенно навлязохме в нашата мила родна картинка, и пътя се развали, но поне вече си ги знаех пътищата. По пътя от Видин до Пловдив ни спряха три пъти полицаи за проверка, нещо което не ни се случи нито веднъж предишните 2000 километра. Единия път дори на Йонов му написаха акт за неправилно изпреварване. След 13 часа шофиране, реших да си почина малко и му дадох да кара стотина километра до София и баш там го хванаха. Много тъпо.

В 1:30 през нощта си бяхме в Пловдив, а в 2 вече си бях вкъщи 🙂

Общо

Така общо за четири дена изминахме 2250 километра и минахме през 4 държави. Колко ни струваше ? Все още дори не знаем. Трябва да съберем всички бележки, да уеднаквим валутите и тогава ще разберем. Като се замисля само за бензин сме дали около 100 лева, 3400 динара, 120 куни и 150 леи. Всъщност парите нямат значение, важното е че си направих най-голямото ми пътешествие … за сега 🙂

а в събота дори мисля, ще се справих добре и на изпита

допълнение: ето и снимките 🙂

B’ESTIVAL 2007

Музика, , , , , , , , , ,

За първи път бях на подобен голям фестивал. Наистина B’ESTIVAL може да се нарече голям фестивал, въпреки че се проведе на първи път и това е първия подобен в Румъния. Програмата беше добра и добре разделена по дни. Още когато за първи път (преди няколко месеца) чух за този фестивал, мен лично ме впечатли първия ден. Тогава някак си съвсем, не си повярвах, че мога да отида. Сега искам и да благодаря на хората, с които бяхме заедно, защото без Вас нямаше да отида. А си струваше !!!

Пътуването беше добре. Тръгнахме още четвъртък вечерта, за да може да спестим няколко часа от петъка, за да хванем възможно по-голяма част от фестивалния ден. Бяхме четири човека с две коли, но в Русе се събрахме в Астралката, за да спестим малко такси, които ми се струват малко излишно големи (особено таксата за Дунав мост – 12 лева от българска страна и 25 леи от румънска). Иначе трябва и винетка, която за моята Астра беше 4 евро (това беше и единственото нещо, което успяхме да купим с евро в Румъния).

Пристигнахме в Букурещ, купихме си карта на града от една бензиностанция (с дебитна карта) и като попитахме се оказа, че РомЕкспо е точно в другия край на града … естествено 🙂 Така поне си направихме разходка (с кола) из целия град. Благодарение на многото задръствания, успяхме и да разгледаме малко 🙂

Стигнахме до РомЕкспо към 3 часа след обяд. Първоначално нямаше никакви хора и дори си помислихме, че ще бъде супер празно и ще сме само ние 🙂 Така и беше в началото. Все пак логичното обяснени, че е работен ден и всички ще дойдат след работа се оказа вярно.

Първи на сцената излезе един DJ, който започна да подгрява малцината дошли още в ранния следобед. Постепенно и ние се ориентирахме в обстановката. Едно от интересните неща, които не бях виждал другаде, е че на всякъде из фестивала пари не важиха. Не, не си помисляйте че всичко е безплатно 🙂 Просто трябва да си купиш жетони  от банката спонсор, и после всичко струва един, два или повече жетони. Един жетон беше 3 лей (~1,8 лева) и една бира (300ml Hainiken) беше един жетон. Имаше и хора, които носеха на гърба си кег с бира и чаши и сипваха в движение. Удобно 🙂 Идеята с жетоните е добра, защото поне не се занимаваха барманите да връщат ресто и въобще да боравят с пари.

Когато едната група свърши на едната сцена веднага започваше някой друг на другата, която беше почти залепена отстрани на първата. Междувременно другата се преобразяваше почти напълно за следващата група. Втори на сцената бяха четирима наведнъж. Според програмата Monochrome, което име също нищо не ми говори.

Последваха румънската група Suie Paparude. Пееха на румънски и естествено и думичка не им разбрах 🙂 Иначе румънците много им се радваха и пяха с тях. Вече бяха дошли повечко хора.

Следващата група вече бях я чувал 🙂 – Yonderboy. Принципно не съм ги слушал много, но унгарците се представиха добре и ми харесаха 🙂

Последва групата заради която бях отишъл на B’estival-а – Hooverphonic. Размазах се ! Изпълниха доста песни от последния им албум (No more sweet music), както и другите им големи хитове. Ако могат да се нарекат хитове де, защото едва ли ще ги чуете по радиото. Вокалистката (Geike Arnaert) направо размазва с гласа си. Отделно цигулката просто ме разби. На “Mad about you” направо щях да припадна. Невероятно изживяване да си видиш страшно любима група на живо !

След Hooverphonic на другата сцена веднага започнаха Morcheeba – друга група, която много харесвам. “Rome wasn’t built in a day” направо си стана един от хитовете на вечерта. Когато си тръгвахме една групичка до нас си пяха точно тази песен. Иначе учудващо за мен излязоха с две бели вокалистки, а си мислех, че имат само една негърка. Май нещо е ставало с групата, защото казаха и че това им е първия концерт от две години. Иначе имат и нови песни, които могат да се чуват в MySpace профила им.

Черешката на  вечерта (според организаторите) се казваше Faithless. Лично аз не съм им се кефил толкова много на песните им, но на живо направиха невероятно шоу. Имаше и доста сполучливи светлинни ефекти, които се връзваха добре с музиката. Вече беше станало и тъмно и сцената показа пълния си потенциал. Чак на Faithless стана тъпканица от хора, иначе на предишните групи почти не представляваше проблем да отидеш най-отпред пред сцената. Все пак си признавам, че Faithless ме накараха да скачам заедно с всички на концерта като един на песента “we come one”. Те бяха и единствените, които излязоха на бис. Сигурно е било планирано, но на екраните вече вървеше рекламата на следващия, а изведнъж под виковете “Faithless, Faithless” излязоха Faithless 🙂

Последен в програмата за деня беше Phill Hartnoll от Orbital, но ние не останахме за него, а отидохме в залата със Silent Disco 🙂 Това беше една много интересна зала, в която на влизане ти дават слушалки и музиката, която пуска DJ-а се чува само в слушалките. Дори имаше двама DJ и можеш да си избереш от на кой слушалките да вземеш 🙂 Така гледаш вътре пълно с хора със слушалки и се кефят. Ако ги свалиш, не се чува нищо (е, чува това което звучи на сцените отвън). Много яка идея 🙂 Иначе имаше и chill-out зала, в която можеш да се размажеш на едни диванчета 🙂

Въобще да ходиш на фестивали било много яко ! Цял ден гледаш една след друга все добри групи и няма спиране. Дори някакси и парите така си струват повече, отколкото концерт на една група, който свърша за максимум два часа. И това беше само за един ден. Не мога да си представя ако бях останал и за трите, как щях да се чувствам. Въпреки, че точно на този B’estival за мен само първия ден ми привлякоха голямо внимание групите. Все пак има доста други фестивали, но за съжаление все извън България.

Добре ще е да спомена и какво не ми хареса на фестивала. Всъщност то е само едно основно – докато на едната сцена свиреше група на другата вървяха нещо като sound check-ове, като микрофоните си бяха включени и се смесваха с основния звук на групата, която свири в момента. Това на моменти дразнеше (особено ако станеше микрофония, което се случваше). Мен особено ме издразни на нежните песни на Hooverphonic. Иначе като се има в предвид, че им е за първи път на румънците си беше доста добре. Ако догодина има пак толкова групи, които да ми харесат бих отишъл пак.