А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?