Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година. Ние поне много се забавлявахме. Седнахме на килимче близо до тъч линията и се събрахме с компанията на Спастнята.
Откриването започна почти на време в 19:30. Веднага след това започна много приятен сет на Revivalist Echoes. Много добро начало. Веднага след тях на сцената излязоха асеновградчаните от Plastic Bo.
Честно казано те ми бяха едни от малкото познати ми имена и знаех какво да очаквам. Представиха се много добре и фестивала започна с пълна сила. Започнаха вече да идват и повечко хора, но както казах, като цяло не бяха много.
Следващите бяха рапърите от Bezizhodica, който от самото начало ни показаха какво могат и не се спряха до края на изпълнението си. Много ни харесаха.
Следващи бяха Delate – групата, която най-много ни хареса. Някакъв тежък hardcore, но много добре се представиха. Отгоре на всичко са пловдичани, а не ги знаех. Понякога така се случва, но и затова са фестивалите – да си намираш по някоя готина банда.
Следващата група Mazut по описание в програмата ми се струваше, че ще ми допаднат, но нещо не се получи така. Много много не ги слушах.
Групата, която трябваше да закрие частта от фестивала с изпълнения на живо беше Da Small Tragoediaz, които обаче имаха някакъв проблем и излязоха без основния си вокалист. Въпреки подкрепата от останалите групи от фестивала, някак си не успяха да се представят като „хедлайнер“ и да ни довършат след като предишните банди така ни вдигнаха настроението. Някак си очаквах повече от тях.
Нощната DJ програма тази година нещо не ми допадна. Уж trance и progressive, но нещо ми се стори доста еднообразно. Може пък и вече алкохола да ни беше дошъл в повече и в крайна сметка си разпънахме палатките и малко след това си легнахме. Не можахме да хванем сенчесто място в къмпинга и сутринта още към 8 се наложи да станем, защото слънцето нагорещи палатката. За сметка на това след обяд се наспах на полянката около минералния басейн 🙂
Като цяло се получи отново чудесен фестивал, незаслужено слабо посетен. Идеята и мястото много ми харесват, затова догодина пак ще съм там с удоволствие !