Дойде декември и запознаха безкрайните поводи за празнуване. Поне при мен е така. Изминалия уикенд беше напълно показателен. Започнахме в петък вечер, когато празнувахме рождения ден на Елица (Ч.Р.Д., Ели, на патерици 🙂 ). Събрахме се в квартирата на Йонов. След като миналата година “пропуснахме” да й подарим подарък, този път се опитахме да се реваншираме с двоен такъв. При нас историите с подаръците са пословични. Ели беше поканила доста хора и се получи много хубаво, докато Йонов не ни изгони към 12:30. Решихме да продължим във Фабрика. По пътя Йонов падна лошо, докато се опитваше да кара колело и се наложи да се прибере (сега все още изглежда като пребит). Аз също се прибрах почти веднага след като стигнахме във Фабриката. На другия ден установихме че за всичко това явно е виновна водката от туба, която Ели беше донесла на рождения ден. Общо взето всички имахме тежка сутрин … а и обяд и следобяд. Обаче нямаше време да ни е лошо – вечерта трябваше да сме в София на друг рожден ден. Пухи дойде по някое време през деня у нас да подбира музика за въпросния рожден ден, а аз междувременно му преинсталирах лаптопа с Ubuntu 🙂 Успяхме да тръгнем към София чак към 17:30 с изключение на геройски отпадналите Йонов и Ели (която се бил прибрала късно по светло и просто не можа да тръгне с нас).

Успяхме да паркираме точно пред Гергана до НДК, благодарение на това че синята зона не работи през уикенда, а и София е значително по-спокойна тогава. Бяхме едни от първите гости на грандиозния купон, който се получи. Както си говорихме с Пухи, Гери беше поканила всички народи от ООН и постоянно идваха и си отиваха разни хора. Беше от онзи тип купони, в които всеки не познава 80% от останалите. Дори лично чух как Гери се запознава с някакви хора с думите: “Приятно ми е, Гергана. Рожденичката” 🙂 Имаше всякакви странни индивиди … но точно това се очаква от парти у Гергана, която самата е уникален човек (ъ-ъ-ъ инопланетянин). Отдавна не бях присъствал на такъв купон. Дори накрая като решихме да си тръгваме (към Дина) точно дойдоха още познати и за малко си помислих да остана, но толкова ми се спеше и ми беше лошо, че предпочетох просто да отида да си легна. Заспах у Дина с голям кеф. Поне докато не ме събуди неспирното получаване на SMS-и и не се наложи да поработя малко в 6 сутринта.

В неделя сутринта положението в главата беше много по-добро. Събудихме се дори сравнително рано (преди 10). А неделята беше никулден. Ники беше с нас и започнахме с честитките от сутринта. Междувременно успях да се видя със сестра ми и да й дам един обектив за новия й фотоапарат (да, тя си взе, а аз все още нямам). Все пак Софито временно ми даде нейната сапунерка. След краткото гости се отправих към следващия именник у Стридето 🙂 Там така вкусно се наядохме и хубаво се наговорихме (добре обсъдихме изминалите рождени дни), че бързо бързо стана време да се прибираме към Пловдив. Само минахме да вземем Пухи от една кръчма, което се оказа не много бърза работа 😉 След като се върнахме в Пловдив решихме да завършим този уикенд в клуб Лебовски, където Ники Костиков също почерпи за именния си ден. Видяхме се с още познати и в крайна сметка се прибрах доволен и изморен от тридневния маратон по рождени и именни дни. А този месец се очертават още. В това число и моите 🙂