Tag Archives: празник

Отново заедно ! Отново прегръдки !

DSC_6766 DSC_6768
DSC_6769  DSC_6850 DSC_6773
DSC_6912

Тази година се навършват 100 години от разделянето на село Мандрица. Тогава се променят границите на България и много семейства решават да отидат в Гърция (Мандрица е на самата граница с Гърция). За много от хората, това е последния път през бивота им, когато са видяли роднините си. Тази година децата и внуците на тези изселници, решихме да отпразнуваме тази годишнина. Ако може да се нарече празник този повод. Въпреки всичко се получи празник. Дойдоха много хора – общо шест автобуса от Гърция плюс много леки коли. Хората видяха своите роднини за първи път от толкова време, а по-младите се видяха за първи път. Независимо дали ще го наречете празник или помен, важното е че центъра на Мандрица беше изпълнен с множество прегръдки и усмихнати лица !

 

Детски празник Хвърката Мандрица 2012

В събота преди Великден за втора поредна година се състоя „детски празник Хвърката Мандрица“. Тази година програмата беше по-скромна, но имаше своите интересни моменти. Безспорно най-интересното беше играта на „не се сърди човече“, където децата влезнаха в ролята на пионки и играчи едновременно 🙂 Още предишния ден боядисахме огромна „дъска“ за „не се сърди човече“ на площада в Мандрица. Мисля че и малки и големи много я харесаха !

Другото голямо събитие на празника беше кукления театър „Барон Мюнхаузен“. Специално за представлението беше изчистен и на практика върнат към живот киносалона в кметството, който не беше използван за нищо повече от 10 години.

Хубаво, че представлението беше на закрито, защото времето беше много променливо и ту започваше да вали, ту спираше. Сутринта лазарките успяха да се изявят, но следобедните мероприятия направо пропаднаха. Единствено имаше гримиране на лица в Хоремага. Хората постепенно си тръгваха и пускане на хвърчила почти нямаше, а карнавала направо не се състоя.

Хвърката Мандрица

Детския празник „Хвърката Мандрица“ на Великден се получи страхотно. Много по-добре от колко го очаквах. И всичко се получи от самосебе си, с много ентусиазъм и без никакво напрежение … поне от мое гледна точка 🙂 Някой може да са имали доста изнервящи моменти. На мен ми беше много добре. Още от събота започнахме с приготовленията на центъра. И някак си всичко вървеше от самосебе си. Всеки правеше нещо и междувременно се забавляваше. Постоянно се чуваше, че празника вече е започнал. Селото започна да се пълни с хора, автомобили .. и най-хубавото деца, които сами изрисуваха големия винил на площада. До вечерта приготовленията приключваха, а хората се събраха около църквата, за да си кажат „Христос Воскресе“. Имаше доста хора, въпреки че нямаше поп и официална литургия (както всъщност всяка година).

На великия ден всичко започна по програма. Бенита и клоуна Бомболино откриха детския празник в село Мандрица. След това имаше много и разнообразни неща

  • изпълнения на живо – лазарки, детски народен ансамбъл, мажоретен състав (всички от Ивайловград). Играха чудесно. Особено най-малките най ме радваха
  • състезания – цяла щафета, която включваше скачане с чували, бутане на кибритена кутийка с картоф на конец, тичане държейки с яйце в лъжица и скачане на един крак. Голям екшън стана 🙂
  • различни ателиета – всеки можеше да рисува, свири на инструменти, да си прави хвърчила, или да се научи как да изпозлва “боклуците” за много интересни неща
  • търсачи на съкровища – истинска игра за опознаване на село Мандрица. С решаване на различни задачи децата намериха и истинско съкровища – гърне със жълтъци … от шоколад 😀
  • ЦИРК – ама истински ! Или дори бих казал нещо повече от цирк. За мен си беше истински театър с малко акробатични номера. Много магически ! С Магическа история и магически изпълнители !
  • дърпане на въже – в което се включиха и малки и големи
  • към края на деня всички отидохме на мястото където преди беше игрището за да може всеки да пусне хвърчилото, което е изработил. За съжаление нямаше много вятър, но това не попречи на всички поне да пробват. Някои имаха успех 🙂
  • карнавал – на които се маскираха малки и големи. Не мога да кажа кои пожънаха по-голям успех, но всички много се радваха. Тук най-вече си пролича че и “големите” са просто големи деца
  • още много много игри

И всичко това се получи чудесно. Един наистина велик ден в Мандрица. Поне около мен всички бяха много щастливи след всичко. Браво на всички, които се погрижиха, този празник да се случи. Аз лично се забавлявах много. Благодаря ! Дори успях(ме) да почервенеем от слънцето 🙂

Честит празник от втория живот на българите (*)

Доста отдавна не съм използвал SecondLife активно, но навремето се бях включил (естествено) в българската група. Така от там от време на време някой (от админите ?!?) като напише нещо и аз получавам e-mail. От празник на празник се сещат и пращат по някое пожелание. Вече съм им свикнал с ужасния стил на писане, но днес ме изумиха тотално ! Ето e-mail-a едно към едно:

Group Notice From: Maia Whitley

Dnes e 3 mart nacionalnia praznik na Bulgaria . Na tazi data prez (1877–1878) g. sme osvobodeni ot tursko robstvo . na tazi data o6te e podpisan i sanstefanskia miren dogovor .

taka 4e 4estit praznik vsi4ki bulgari 🙂 …

Не знам да се смея ли, да плача ли …

(*) първоначално бях озаглавил поста “4estit praznik vsi4ki bulgari”, но не можах да го оставя така

Ода за смилянския боб

Вчера (събота), след като сменихме посоката на пътешествието ни от Мальовица на Златоград и в крайна сметка отидохме в село Смилян. Баща ми ми каза, че същия ден има празник на смилянския боб и ние веднага решихме да отидем там. Дори успяхме да се съберем 5 човека за пълна кола, докато в началото нещо (почти) никой нямаше желание за пътешествие.

Такааа, оказа се всяка последна събота на ноември, в село Смилян има празник на смилянския фасул. Има конкурси за производител на годината, за най-вкусни ястия, и дори за най-красиво пано, изработено от смилянски фасул ! Ние, за съжаление, изпуснахме самия празник, защото успяхме да пристигнем чак след 14 часа, но успяхме да се насладим на финалната част – безплатната фасул-чорба 🙂 Седнахме в местната механа и там се оказа, че чорбата е безплатна този ден. Много ни хареса ! След това решихме да опитаме и други специалитети  на заведението. Топ едно според мен беше смилянски боб пане ! Да, наистина всяко едно бобче беше отделно панирано и беше невероятно вкусно ! След като порцията беше донесена, беше изядена за нула време. Дори се замислих да я снимам, но вече беше късно. За финал си взехме пататник с месо. Всъщност месото беше малко, но иначе си беше най-богатия пататник, който съм ял – голям с кори и с кашкавал … страхотия ! Всичко, което поръчахме, беше много вкусно – празно нямаше.

Купих смилянски фасул и за вкъщи. Как го правят в толкова различни цветове не ми е ясно, но е много вкусен ! Трябва пак да отидем.