Събитието на Вили за тази година беше Толкин феста, който може би нямаше да се състои, ако тя не беше се захванала. В крайна сметка той се състоя на 20-22 септември в почивна база Металик (в местността Студенец). Неделната сутрин на 20-ти оставихме Божидар на баба му в Кричим и с Вили тръгнахме към хижата. По пътя разбрахме, че останалите от феста имат среща на Билата на гарата, и ние решихме да отидем за да вземем някои с колата, да не се качваме само двамата. Общо взето целия Толкин фест се събрахме в 3 коли. Както отбеляза Асен, поне бройката на хората беше повече от номера на феста (с един) 🙂 Отидохме, настанихме се, хижата беше стара, но ремонтирана и стоите бяха чисти с нови дограми и бани. Заедно с нас имаше и събиране на Менса, но за тях нищо няма да кажа. Както казах хижата беше реновирана, но хижарите – не. Държаха се меко казано отвратително ! Първо почти ни изнудиха да си платим пълен пансион, а тези които не искаха храна (например вегетарианци) трябваше да изчакат на всички да се сервира и десерта и чак тогава въобще да им вземат поръчките (а менюто беше на необосновано завишени цени!). Отделно ни се накарах, че нямаме никаква организация, нямаме списък … дори не ни дадоха зала, където да си проведем феста, защото не сме били сигурни, а на Менса им взимал пари за залата. Въобще такива соц дребно тарикати, които само мислят да не се минат за нищо, не бях срещал отдавна ! Впоследствие дори разбрах, че бил казал да не сме момчета и момичета в една стая.
На фона на проблемите с хижара, феста премина повече от добре. Липсата на зала ни изпрати на близка поляна, където се изнесоха лекциите, а какво по-хубаво от това да слушаш за Толкин под дърветата! Най яката част за мен, въпреки че аз не участвах, беше ролевата игра, която се игра (по план трябваше дори да са 3, но времето и за една не стигна). Отделно който искаше имаше дуели с мечове и стрелби с лък. Единствено не можаха да се състоят заниманията, които изискваха стая, като например прожектиране на филми, за което аз дори мъкнах проектор и колонки.
Аз съм най доволен, че Вили най-накрая се забавляваше истински и успя за един ден да се откъсне напълно от (мислите за) Божидар. Изкарахме си хубаво. Направихме и една разходка из гората.
