Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.
С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.
В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.
В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.