Tag Archives: Greece

Великден на Мандрица

Пътешествия, Разни, , , ,

Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.

Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.

На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.

На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.

След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂

Самотраки през септември

Пътешествия, , , , , , , , , ,

За четирите почивни дни решихме просто да отидем на Самотраки, без много да го обсъждаме, както направихме май месец тази година, и в крайна сметка така и не отидохме. И този път не беше лесна организацията, но поне тръгнахме. Малко неизгодно и неикономично – шест човека с две коли, но след толкова промени по състава на хората и това беше нещо.

В събота сутринта нещата не потръгнаха много добре. Първо отложихме тръгването чак към 9, защото Руми (едната от спътничките ни) трябваше да дойде от София, и ние си направихме среща в 9 без 15 на автогарата. Трябва да хванем ферибота от Александруполис в 15 часа, до където имаме 4-5 часа път (в зависимост от трафика, границата, времето …). След известно време чакане и дълъг телефонен разговор се установява, че Руми всъщност се е озовала на автогара Север, а ние сме на Юг. Нямаше как, трябваше да изгубим още време да отидем да я вземем. Точно пристигаме на другата автогара и се установява, че другата кола има проблем – нещо се е откачило по тръбата за ауспуха и бучи ужасно. Трябва да търсим сервиз. Упътват ни до най-близкия голям сервиз, но там след като я поглеждат ни казват, че не могат да я оправят и трябва да търсим сервиз за ауспуси. Отиваме до една уличка близо до Новотела, където знам че има много такива сервизи. На първия ни казват, че могат да ни услужат веднага и ни пращат на следващия, който е само на една пряка от него. Там най-сетне ни казват, че ще оправят колата. Става ясно че е паднала някаква сонда от ауспусната система и трябва да се завари. Не е голям проблем и за 15 минути сме готови. Междувременно започва да вали, времето тече и започваме да се чудим, ще стигнем ли въобще до Самотраки.

Малко след 10 най-накрая напускахме Пловдив. На юг времето започна да се оправя и постепенно изгря слънце. На границата бяхме около 12 и преминаването протече бързо и без проблеми. Точно след границата спряхме за малко почивка. Когато превключих на гръцката карта на GPS-a, той изчисли, че ще бъдем в Александруполис в 15:00, което направо малко ни обезкуражи. Все пак трябваше да пробваме. Точно успяхме да наваксаме 10-тина минути, когато GPS-а, избра някаква леко странна отбивка, по която все пак реших да мина. Оказа се че излиза на един затворен участък и по-лошото беше че точно там имаше полиция, която естествено ни спря за проверка. Нищо страшно, но изгубихме още минути. Иначе полицая, който ни спря си говореше на гръцки, ние на българо-английски и в крайна сметка въобще не се разбрахме 🙂

След много бързане, успяваме на стигнем в 3 без 10 на пристанището в Александруполис, GPS-а казва “след 200m се качете на борда” (което не бях го чувал до сега). Спираме пред гишето, където продават билети, като се надяваме да ни изчакат. Отиваме и какво да видим – ферибот няма ! От понеделник сменили разписанието и в събота въобще няма фериботи за Самотраки. Гледал съм старо разписание в интернет, и дори ми стана гузно, че така съм подвел всички.

Разбираме, че ще трябва да изчакаме още един ден, докато отидем на острова. Разходихме се из Александруполис, но нямаше какво толкова да се види, а и навсякъде чувахме само българска реч. Решихме да се махнем от тук и аз се сетих за близкото село Макри с чудесен плаж, в което съм бил с Маги и Тишо при първото ми ходене до Александруполис. Решихме да отидем там, и някъде да си намерим място за палатки за нощта.

Макри е на 12 километра западно от Александруполис и след няколко дежа-ву-та успях да намеря плажа, който е близо до селото. Когато се разхождах първия път по този плаж, не съм си мислил, че ще дойда отново, но на, съдба ! Към края на плажа си намерихме един затворен вече къмпинг, където решихме да останем. В Гърция вече беше свършил сезона и нямаше много хора, въпреки че отново срещнахме доста българи. Времето беше чудесно и си изкарахме една много хубава и спокойна вечер на плажа на Макри. Както каза Дарко, ако не знаехме за Самотраки, можеше и там да си останем (и да спестим една крупна сума за фериботи, но това е една друга тема).

Makri beach

Makri

В неделя в 13:00 часа най-сетне потеглихме с ферибота към Самотраки. След 2 часа и половина пристигнахме на острова. Първото ни притеснение беше дали къмпинга, в който бяхме предишния път, е затворен вече и ще може да се настаним там безплатно или ще трябва да търсим друго място. С Дарко и с всичкия багаж (на острова взехме само едната кола) отидохме да проверим и се оказа, че може да останем там. Дори и имаше и други палатки и хора. Направо да им се чудиш на гърците, как при това хубаво време (поне за нас) вече е свършил сезона.

Първата вечер на острова решихме да се разходим и да покажем на хората, които не бяха идвали, столицата на острова – Хора (Chora). Разгледахме градчето, разположено на един хълм, с чудесни къщички, по залез слънце и беше чудесно.

Chora

Понеделника всъщност ни беше единствения цял ден на острова и трябваше да го използваме максимално 🙂 Първо решихме да отидем на пясъчния плаж на южната страна на острова. Там в началото духаше много, но постепенно поутихна и слънцето доста ни напече. Къпахме се в морето, плажувахме … въобще напълно лятно усещане. Дори хванахме тен т.е. изгоряха ни носовете 🙂 Застояхме се дори повече от колкото си го представях.

sand beach

След плажа решихме да отидем на някое ново и за нас място. Отидохме до Хора да разгледаме туристическата карта и си набелязахме един водопад от южната страна на острова. Оставихме колата в едно селце Ксиропотамус (Xiropotamos) и продължихме нагоре по реката. А реката се оказа невероятна – толкова бистра вода ! Едни камъни, много красиво ! Водопадите се оказаха по-близо от колкото очаквах и бяха цяла каскада от водопади. Красиви, но водата в реката беше студена да се топна, иначе много ми се искаше по тези вирчета.

river and waterfalls

Втората (и последна) вечер на острова си спретнахме рибна вечеря на скара. Едвам се разбрахме с продавачите в рибния магазин в Камариотиса (Kamariotissa), като в крайна сметка и ние не разбрахме всички видове риба, които взехме. Важното е че беше много вкусно 🙂 Само аз нещо бях изморен и си легнах сравнително рано в палатката, което не беше лошо, защото на другия ден трябваше да карам по обратния път до България.

За разлика от предишния път, когато бяхме на Самотраки, този път нямаше чак толкова много кози. Този път имаше МНОГО котки ! Дори в къмпинга беше пълно с тях. Това хич не беше приятно защото само се опитваха да ти докопат храната. Козите поне си пасяха кротко на разстояние.

Във вторник ферибота беше в 16 часа, така че имахме половин ден на разположение, който изкарахме на плажа до къмпинга. Бях забравил, че при тези камъни е много трудно да влизаш във водата. Затова аз се разходих из къмпинга, където се установи, че повечето палатки са изоставени. Дори от една скъсана си палатка си намерих рейка, която взех за резервни части за моята палатка (вместо да си купувам за по 4 лева на елемент). Въобще ако ви трябват рейки, колчета, въжета … та дори и палатки и дрехи, може да отидете в някой къмпинг след сезона. Хората масово си изоставят всичко.

Вечерта си тръгнахме от острова. Този път дори не ми беше толкова тъжно. Вече знам, че щом съм отишъл за втори път, ще отида пак. Този път, въпреки, че беше за кратко, ми беше много хубаво и зареждащо. Самотраки, пак ще се върна.

chao samotraki

п.с. ето всички мои снимки. И тези на Ели.

Самотраки

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …

Солун, Рупите, Мелник, Роженски манастир …

Пътешествия, , , , , , ,

Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.

Стигнахме до село Рупите  и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.

От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.

След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !

Като европейци

Пътешествия, , ,

След като влязохме в ЕС, реших да изпробвам най-значимото ни преимущество – ходенето свободно в чужбина (е, само в страните от ЕС, но все пак е нещо 🙂 ). Как всъщност стана това :

В петък, в почивката между лекциите, отидох и си взех притурката “зелена карта” към застраховката “Гражданска отговорност” от офиса на застрахователя ми, защото човека, при който си я направих, нямаше бланки. Нямаше никакви проблеми, все пак вече си бях платил за това (доста е спорно дали трябва да има различни такси ако излизаш от страната или не, но това е друга тема). Веднага започнах да си правя планове да излизам нанякъде 🙂 Преди това цялата седмица, в слънчевите следобеди на работа, и след едно обаждане от Магито, ми (ни) се приходи на море. В събота се събудих, още преди да ме събуди будилника, с голямо желание да ходя на някъде. От Пловдив единствено Магито се нави да ходим някъде и сутринта отидох у тях и тръгнахме на някъде. Доста се помоткахме и докато се наканим да тръгнем стана 12 часа на обяд. Все още не знаехме къде ще ходим. На мен по едно време ми идваше да зарежа всичко и да си отида на лекции. В крайна сметка решихме да отидем в Казанлък при Тишо и да ходим някъде заедно с него или да го докараме в Пловдив и вечерта да ходим в Петното или нещо подобно.

Стигнахме в Казанлък. Казахме на Тишо за двете идея – море и Гърция и решихме компромисен вариант – на море в Гърция 🙂 Тишо се нави за Гърция и вече бяхме двама на един и нямаше измъкване. Взехме малко храна и спални чували и в 14 часа тръгнахме към Свиленград, като дори не знаехме дали ще ни пуснат на границата, но нищо не пречеше да пробваме. По пътя дори взехме двама стопаджии от Казанлък до Стара Загора. Въпреки желанието ми, рядко ми случва да срещам стопаджии и да имам място.

Стигнахме до ГКПП “Кап. Петко Войвода” и без проблеми минахме границата само с личните карти. Аз си носех и паспорта, но не го показах, а и нямаше нужда. Само Тишо доста го гледаха на гръцкия пункт, защото е с бръсната глава, а на снимката е с коса (и то доста дълга 🙂 ), но все пак го пуснаха.

Големия куриоз в цялото пътуване беше, че нямахме карта на Гърция. Всъщност сутринта преди да отида при Магито проверих в три бензиностанции за карта на Балканския полуостров (каквато съм виждал), но нямаха. Спасението беше един спам на самата граница на някакви Free Shop-и, като на брошурата им имаше карта къде са им магазините и естествено и карта на северна Гърция, която именно ни интересуваше. През цялото време се уповавахме именно на тази “карта” 🙂

Към 19 часа бяхме в Александуполис – набедената ни крайна точка 🙂 Пътищата до там бяха доста в ремонт, но последния участък си беше хубава магистрала. В началото е малко объркващо, защото е затворен главния път, а стоят табелите към него и същевременно има други. Дори малко се върнахме, но като видяхме, че няма друг път си продължихме през селата. Хубаво впечатление ми направи, че част от междуградските пътища са осветени, което в България май никъде не е така. Гръцките шофьори са малко по-цивилизовани от българските, но честно казано веднага усетих разликата в по-спокойното шофиране. Поне да се спазват правилата за изпреварване и предимство и положението става по-добре. През двудневния ми престой там ме изпревариха на непрекъсната линия само един грък и двама с българска регистрация, като на места съм карал и с доста под максимално разрешената по ред причини – непознат път, нощ, гледам табели (на неразбираем език), любувам се на гледката 🙂

Такаа пристигнахме в Александруполис 🙂 Намерих едно място за паркиране и започнахме нощна разходка на града. Честно казано си го представях по-голям град, а той се оказа град от курортен тип ала Несебър и нещо подобно. Тръгнахме само направо, за да знаем как да се върнем обратно при колата 🙂 За щастие сме “познали” посоката и излязохме на фара и на морския бряг 🙂 Така за тази година – първото ми море на 20-ти януари.

След разходка по кейовете и брега се върнахме в града. Хванахме един парк (или по-скоро алея) покрай морето и тръгнахме по него. Стигнахме до края и точно щяхме да се връщаме, когато ни случи една неприятна история с полицай. Както стояхме, на пътя до нас спря едно черно BMW, сравнително стар модел. От него изскочиха четирима, които ако ги видите тук, ще ги наречете мутри, представиха се за полицаи и ни обградиха. Единия ми показа някаква карта, на която пишеше Police и ме пита : “OK?”. Нямаше никакви други отличителни черти – нито по тях (бяха цивилни), нито по колата. Попитаха от къде сме и поискаха личните карти. До тук добре, но като посегнахме да ги вадим, онези започнаха да дърпат и портфейлите ни. Веднага си помислих, че ще ни обират и не са никакви полицаи. Започнаха да се държат много грубо. Пребъркваха обстойно всички джобове и ни блъскаха. Естествено казаха да си отворя и раницата, като такова обстойно оглеждане не са ми правили тук в България (а са ме спирали за проверка). Нищо не ни казваха. Огледаха много внимателно евротата, които имахме – грапавини, знаци … всичко. На левовете въобще не им обърнаха внимание. Това малко ме успокои, че все пак не ни ограбват. Магито имаше една жабка оригами и онези я отвориха да видят, дали има нещо вътре. На мен ми оглеждаха пакетите кафе тип 3 в 1, а на Тишо беше върха, като подушиха изсушената му четирилистна детелина, която носеше при личната си карта 🙂 Чак накрая, като не намериха нищо, започнаха да се държат по-нормално и дори да се усмихват. Все пак не беше приятно грубото им отношение в началото. Дано да не е било породено от факта, че сме от България.

Случката с полицаите не ни развали настроението и продължихме разходката още малко. Решихме да спим в колата, и без това си носехме спалните чували, с идеята, че ще ходим някъде. Върнахме се при колата и излязохме от града, за да си търсим място за през нощта. Без да искаме влязохме отново на магистралата и излязохме на следващата отбивка. Така се озовахме в Makri, което не знам дали е село или градче, но останахме там. Влязохме в една глуха уличка на едно възвишение и точно си казахме – тук сме, когато видяхме на какво хубаво място сме попаднали. Виждаха се светлините на целия Александуполис, фарът и морето. Вече беше станало полунощ и заспахме. Отдавнашната ми мечта да спя в колата ми се сбъдна 🙂 Не е най-удобното място (особено като сте трима), но си струва да се пробва. Времето беше сравнително топло (направо горещо, ако се отбележи факта, че е януари) и с един не особено дебел чувал се спеше нормално.

Сутринта се събудих рано. Още не беше изгряло слънцето и се загледах в червеното небе, гледах изгрева, който за мое учудване беше от към морето (?!??), слушах си музика и постепенно събудих другите двама, които упорито искаха да спят 🙂 Май сега е момента да отбележа, че с два iPod-а и една Sansa с общо 8,5GB музика, успяхме да изкараме два дена с доста разнообразна музика 🙂 На сутринта Магито с радост отбеляза колко е хубаво да не ставаш от леглото, а направо да потегляш с него ! 🙂

Отидохме на плажа до Makri, който се оказа много по-хубав (както и очаквах) от този в Александуполис. Не е сезона и беше пуст – никакви заведения, никакви туристи. Само двама рибари и две кучета 🙂 Събрахме камъчета и миди, които са малко по-различни от тези в Черно море. Времето беше перфектно и нямаше как да не си потопим поне краката 🙂 Направихме го и беше супер. В никакъв случай времето не беше за 21-ви януари.

След плажа се върнахме в Александруполис, като влезнахме от друг път, но почти веднага се ориентирахме къде се намираме. Вечерта бяхме минали и от там. Разходихме се по същите места и през деня, като вече правех и снимки, защото си знам, че с моята сапунерка през нощта нищо не става. Времето беше прекрасно и улиците бяха пълни с хора. Видяхме града и през деня и дойде време и да си тръгваме 🙁 Между другото в Александруполис не е много лесно да се оправиш с кола – сигурно 90% от улиците са еднопосочни и е много гадно като не можеш да се върнеш от същото място от където си дошъл и не познаваш града.

По пътя към границата видяхме една табела към някакъв национален парк и решихме да го пробваме на 7 километра. Тръгнахме по един второкласен път, каквито много обичаме, но по едно време се разклоняваше, а табелите бяха само на гръцки, и решихме да се върнем. Спряхме се само в едно село Dadia. Като казвам село си представяйте някой малък китен български град, с хубав център. Там постояхме малко, разгледахме църквата (не знам защо, но всички църкви в Гърция ми се сториха еднакви – едни реставрирани, в един и същ стил), играхме хек 🙂

На връщане минаването на границата беше дори още по-лесно. От гръцката страна ни пуснаха веднага, а на българската само ни попитаха : “Кога излязохте ? ” и “Къде бяхте?” , отговорихме: “Вчера” и “Александруполис” и това беше. Тишо ме смени през по-голямата част от пътя и си починах малко от шофиране. Той се закара до Казанлък, а след това с Магито продължихме до Пловдив. С това обикаляне за двата дена минахме 900 km, което с моята Астралка прави 90 лева бензин. Делено на три – по 30 лева за двудневна екскурзия до Гърция на море с ходене когато и където си искаш (естествено плюс малко разходи за храна).

Супер хубаво си изкарахме 🙂 Много съм доволен, че го направихме, а най ми харесва ентусиазма и спонтанността, която имаме за подобни пътувания.