Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.

Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.

На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.

На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.

След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂