Tag Archives: Кипринос

Още една нова година

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Великден на Мандрица

Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.

Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.

На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.

На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.

След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂