Tag Archives: къмпинг

Още една отпуска

Предишната отпуска нещо не ми стигна и с Вилито решихме да си направим още една.

Взех си отпуска от сряда до петък и рано сутринта в средата на седмицата потеглихме отново към морето. Имахме идеи и за планина, но морето надделя. Отидохме на Каваци при вуйчото на Вили. Честно казано плажа не ми хареса – имаше прекалено много хора за моя вкус ! Като го видях направо се зарадвах, че по принцип ходим на Карадере. Сега ми беше повече като пътешествие, отколкото ходене на море, така че много не ми пукаше. Важното беше да се ходи на нови места. Другото ново място, на което отидох беше село Равадиново и замъка край него. Бях много предубеден за този съвременен „замък“, особено като видях входната такса от 8 лева ! Обаче след като Вилито ме нави да влезем, останах впечатлен. Въпреки бутафорията всичко е направено много хубаво. Самия замък не е довършен и вътре почти не се влиза, но около него е страхотно поддържана градина с най-различни странни растения и животни. Има чудесно езеро с лебеди (бели и черни). А градините те прехвърлят от една приказва в друга. Надявам се и в бъдеще да го развиват така прекрасно. С други думи – препоръчвам да се види. Всичко му е хубаво с изключение на входната такса.

Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“   Мостче край замъка

Езеро с лебеди   Много и разнообразни растения

След 2 хубави дни (разбирайте лежерни дни и прохладни вечери) на Каваци далеч от парещите четиридесет градусови жеги в Пловдив, трябваше да отидем към Мандрица. Пътят през Средец, Елхово и Тополовград беше дълъг, както обикновено. Ние избрахме и топлия следобед, което утежни положението още повече. Все пак към 18 часа пристигнахме след 6 часа път. Там ни посрещнаха направо с работа. В събота беше отново трудов селски ден. Както се казва „хубаво е ходиш на село, стига да не е твоето село“ 🙂 Не че се оплаквам – малко физически труд. Нарязахме доста дърва за зимата, прибрахме ги и се надявам към/около нова година да ги горим на все още довършващата се камина.

В неделя още сутринта преди жегата потеглихме към Пловдив. Оставихме Гергана с Мимито и Виктор на автогарата да си хванат рейс за София и към 13 часа си бях у нас. Вечерта дори отидохме и до Бойково на кръчмата, в която не бях ходил цяло лято.

Самотраки през септември

За четирите почивни дни решихме просто да отидем на Самотраки, без много да го обсъждаме, както направихме май месец тази година, и в крайна сметка така и не отидохме. И този път не беше лесна организацията, но поне тръгнахме. Малко неизгодно и неикономично – шест човека с две коли, но след толкова промени по състава на хората и това беше нещо.

В събота сутринта нещата не потръгнаха много добре. Първо отложихме тръгването чак към 9, защото Руми (едната от спътничките ни) трябваше да дойде от София, и ние си направихме среща в 9 без 15 на автогарата. Трябва да хванем ферибота от Александруполис в 15 часа, до където имаме 4-5 часа път (в зависимост от трафика, границата, времето …). След известно време чакане и дълъг телефонен разговор се установява, че Руми всъщност се е озовала на автогара Север, а ние сме на Юг. Нямаше как, трябваше да изгубим още време да отидем да я вземем. Точно пристигаме на другата автогара и се установява, че другата кола има проблем – нещо се е откачило по тръбата за ауспуха и бучи ужасно. Трябва да търсим сервиз. Упътват ни до най-близкия голям сервиз, но там след като я поглеждат ни казват, че не могат да я оправят и трябва да търсим сервиз за ауспуси. Отиваме до една уличка близо до Новотела, където знам че има много такива сервизи. На първия ни казват, че могат да ни услужат веднага и ни пращат на следващия, който е само на една пряка от него. Там най-сетне ни казват, че ще оправят колата. Става ясно че е паднала някаква сонда от ауспусната система и трябва да се завари. Не е голям проблем и за 15 минути сме готови. Междувременно започва да вали, времето тече и започваме да се чудим, ще стигнем ли въобще до Самотраки.

Малко след 10 най-накрая напускахме Пловдив. На юг времето започна да се оправя и постепенно изгря слънце. На границата бяхме около 12 и преминаването протече бързо и без проблеми. Точно след границата спряхме за малко почивка. Когато превключих на гръцката карта на GPS-a, той изчисли, че ще бъдем в Александруполис в 15:00, което направо малко ни обезкуражи. Все пак трябваше да пробваме. Точно успяхме да наваксаме 10-тина минути, когато GPS-а, избра някаква леко странна отбивка, по която все пак реших да мина. Оказа се че излиза на един затворен участък и по-лошото беше че точно там имаше полиция, която естествено ни спря за проверка. Нищо страшно, но изгубихме още минути. Иначе полицая, който ни спря си говореше на гръцки, ние на българо-английски и в крайна сметка въобще не се разбрахме 🙂

След много бързане, успяваме на стигнем в 3 без 10 на пристанището в Александруполис, GPS-а казва “след 200m се качете на борда” (което не бях го чувал до сега). Спираме пред гишето, където продават билети, като се надяваме да ни изчакат. Отиваме и какво да видим – ферибот няма ! От понеделник сменили разписанието и в събота въобще няма фериботи за Самотраки. Гледал съм старо разписание в интернет, и дори ми стана гузно, че така съм подвел всички.

Разбираме, че ще трябва да изчакаме още един ден, докато отидем на острова. Разходихме се из Александруполис, но нямаше какво толкова да се види, а и навсякъде чувахме само българска реч. Решихме да се махнем от тук и аз се сетих за близкото село Макри с чудесен плаж, в което съм бил с Маги и Тишо при първото ми ходене до Александруполис. Решихме да отидем там, и някъде да си намерим място за палатки за нощта.

Макри е на 12 километра западно от Александруполис и след няколко дежа-ву-та успях да намеря плажа, който е близо до селото. Когато се разхождах първия път по този плаж, не съм си мислил, че ще дойда отново, но на, съдба ! Към края на плажа си намерихме един затворен вече къмпинг, където решихме да останем. В Гърция вече беше свършил сезона и нямаше много хора, въпреки че отново срещнахме доста българи. Времето беше чудесно и си изкарахме една много хубава и спокойна вечер на плажа на Макри. Както каза Дарко, ако не знаехме за Самотраки, можеше и там да си останем (и да спестим една крупна сума за фериботи, но това е една друга тема).

Makri beach

Makri

В неделя в 13:00 часа най-сетне потеглихме с ферибота към Самотраки. След 2 часа и половина пристигнахме на острова. Първото ни притеснение беше дали къмпинга, в който бяхме предишния път, е затворен вече и ще може да се настаним там безплатно или ще трябва да търсим друго място. С Дарко и с всичкия багаж (на острова взехме само едната кола) отидохме да проверим и се оказа, че може да останем там. Дори и имаше и други палатки и хора. Направо да им се чудиш на гърците, как при това хубаво време (поне за нас) вече е свършил сезона.

Първата вечер на острова решихме да се разходим и да покажем на хората, които не бяха идвали, столицата на острова – Хора (Chora). Разгледахме градчето, разположено на един хълм, с чудесни къщички, по залез слънце и беше чудесно.

Chora

Понеделника всъщност ни беше единствения цял ден на острова и трябваше да го използваме максимално 🙂 Първо решихме да отидем на пясъчния плаж на южната страна на острова. Там в началото духаше много, но постепенно поутихна и слънцето доста ни напече. Къпахме се в морето, плажувахме … въобще напълно лятно усещане. Дори хванахме тен т.е. изгоряха ни носовете 🙂 Застояхме се дори повече от колкото си го представях.

sand beach

След плажа решихме да отидем на някое ново и за нас място. Отидохме до Хора да разгледаме туристическата карта и си набелязахме един водопад от южната страна на острова. Оставихме колата в едно селце Ксиропотамус (Xiropotamos) и продължихме нагоре по реката. А реката се оказа невероятна – толкова бистра вода ! Едни камъни, много красиво ! Водопадите се оказаха по-близо от колкото очаквах и бяха цяла каскада от водопади. Красиви, но водата в реката беше студена да се топна, иначе много ми се искаше по тези вирчета.

river and waterfalls

Втората (и последна) вечер на острова си спретнахме рибна вечеря на скара. Едвам се разбрахме с продавачите в рибния магазин в Камариотиса (Kamariotissa), като в крайна сметка и ние не разбрахме всички видове риба, които взехме. Важното е че беше много вкусно 🙂 Само аз нещо бях изморен и си легнах сравнително рано в палатката, което не беше лошо, защото на другия ден трябваше да карам по обратния път до България.

За разлика от предишния път, когато бяхме на Самотраки, този път нямаше чак толкова много кози. Този път имаше МНОГО котки ! Дори в къмпинга беше пълно с тях. Това хич не беше приятно защото само се опитваха да ти докопат храната. Козите поне си пасяха кротко на разстояние.

Във вторник ферибота беше в 16 часа, така че имахме половин ден на разположение, който изкарахме на плажа до къмпинга. Бях забравил, че при тези камъни е много трудно да влизаш във водата. Затова аз се разходих из къмпинга, където се установи, че повечето палатки са изоставени. Дори от една скъсана си палатка си намерих рейка, която взех за резервни части за моята палатка (вместо да си купувам за по 4 лева на елемент). Въобще ако ви трябват рейки, колчета, въжета … та дори и палатки и дрехи, може да отидете в някой къмпинг след сезона. Хората масово си изоставят всичко.

Вечерта си тръгнахме от острова. Този път дори не ми беше толкова тъжно. Вече знам, че щом съм отишъл за втори път, ще отида пак. Този път, въпреки, че беше за кратко, ми беше много хубаво и зареждащо. Самотраки, пак ще се върна.

chao samotraki

п.с. ето всички мои снимки. И тези на Ели.