Една седмица след като се завърнахме от морето, решихме, че трябва да излекуваме постваканционната депресия с ново пътешествие – този път на планина. Целта ни беше екопътеката “Каньона на водопадите” близо до Смолян. Снощи към обяд с Таня , Дина и Дарко тръгнахме към Смолян. След като стигнахме разгледахме града (за първи път бях там) и решихме да намерим къде е екопътеката и място за пренощуване на палатки. Учудващо това не се оказа толкова лесна задача – повечето от местните, които попитахме, не знаеха къде са водопадите ?!? В крайна сметка успя да ни упъти една полулуда жена – леля Роза, която се представи като втората Ванга и веднага се опита да ни гадае. Наистина май е по-лесно да се научи за пътеката от Интернет от колкото от местните. В крайна сметка за екопътеката трябва да тръгнете от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла и до една стара автобаза има отбивка в дясно, където вече има табела за каньона. Точно в началото на екопътеката си намерихме едно божествено място за палаткуване в една лека отбивка в ляво – една затворена с борчета гладка поляна с чуден изглед.

Аспарух не можа да дойде с нас колата, защото имаше работа и доиде по-късно с рейс. Дори се появи с изненада – дойде с една французойка Полийн (дори не съм сигурен дали точно така се казваше, но то във френския никога не знаеш кое ка се пише и как се произнася), която обикаляше България, а всъщност беше тръгнала от Русия за Франция. Много готина мадама се оказа, която веднага приобщихме в компанията и беше с нас през двата дена. Вечерта си изкарахме чудесно с една бутилка водка и се наспахме добре в планината. Не ми стана толкова студено, колкото очаквах, дори хич 🙂

Каньонът на водопадите е най-хубата екопътека на която съм бил. Неповторима природа, сравнително лесен терен (според мен става и за деца и възрастни), невероятни гледки … въобще препоръчвам силно силно ! Някъде чухме, че била 26 километра, но ние успяхме да направим един пълен кръг (без да се налага да се връщаме по същата пътека, от където бяхме дошли) за около четири часа, като пред доста от времето се моткахме, защото изчаквахме Маги и Йонов, които бяха тръгнали сутринта от Пловдив на стоп. Според мен пътя по който минахме в никакъв случай не е повече от 10 километра. И си струва целия – постоянно се минава по мостчета над реката, има доста панорамни площадки, дори има вирчета, в които може да цопнете ако Ви е топло.

Хайде и малко за града Смолян – бях там за първи път (както казах) и съм доста приятно впечатлен. Хубаво планинско градче, пълно с много и все красиви жени 🙂 Не казвам, че само момичетата ме впечатлиха, но и това не е малко. Иначе новата църква също е доста впечатляваща, а малко ме хвана яд, че не успяхме да посетим планетариума (изпуснахме го за малко), но нищо – другия път.

p.s. днес (последната неделя на август) било и деня на туриста 🙂 Добре го отбелязахме с тази разходка.