Tag Archives: geocaching

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

До Мъглиж и Казанлък

Днес е голям празник – денят за независимостта ! Как да отбележиш един празник по-добре от една хубава разходка. Вчера Таня предложи да ходим някъде и предложи няколко места. Идеята беше да съчетаем и с посещение на някой дом за деца и да занесем малко дрешки, които сме събрали. От местата аз си избрах да ходим до Мъглиж … просто защото не бях ходил там 🙂 Всички се съгласиха. Само където снощи всички бяхме на концерт на Котарашки в Сохо и днес сутринта никой не беше в кондиция и се отказаха. В крайна сметка останахме само с Таня, но все пак решихме да ходим. Аз само преди няколко дена бях в същия регион, но днес отново се понесох с Астралката по магистралата. Пристигнахме в Мъглиж и първо решихме да пробваме да намерим дома за децата. Попитахме една жена, но тя ни каза по „пътя за манастира и нагоре“, само където ние нещо се объркахме и излязохме от града. Когато навлязохме доста в гората решихме, че няма да е това пътя и се върнахме. Пробвахме една друга пътека (добре де път) отново през гората и този път се озовахме през манастира. Така и така бяхме там решихме да го разгледаме. Мъглижкия манастир „св. Никола“ ме впечатли с размерите си и с възрастта си. Основан е 1197 година и от тогава има доста интересна история (из писана е през входа на вътрешната църква). От 1922 г. е девически манастир и, както разбрахме по късно, в момента има само две доста възрастни жени, които се грижат за него. И въпреки това е в доста добро състояние.

След манастира се върнахме в Мъглиж и отново затърсихме дома с децата. Питахме още няколко човека, някои не знаеха за какво става дума (те май си му казваха просто училище или нещо такова). В крайна сметка успяхме да го намерим но пътя до там, особено с кола, е доста завъртян. Слезнахме да поогледаме – едната, по-голямата, сграда беше заключена и изглеждаше напълно безлюдна. Другата я обиколихме от всякъде преди да намерим къде е входа. Много странно беше всичко и нямаше никакъв път до входа … или поне там където има табела „интернат“. Там обаче също не видяхме никой. Само от вътре на моменти се чуваха гласове и викове. Звъняхме на звънеца, пробвахме дори да влезем, но вратата беше заключена. Обиколихме още веднъж, пак никой не видяхме, явно никой и нас не ни видя, пак звъняхме, този път по-продължително. Никой. Дори ни хвана малко страх, защото всичко беше доста призрачно. В крайна сметка се отказахме и си тръгнахме. За момент ни хрумна да оставим дрехите просто пред вратата, но се отказахме от тази идея.

По време на кръстосването на Мъглиж бяхме забелязали една механа и сега решихме да отидем да хапнем малко. Оказа се много приятна – беше част от комплекса Телбизови къщи. Обстановката беше добра, нямаше много хора, изгледа към планината беше чудесен … въобще много хубаво местенце да изядеш една супа. Имаше дори безжичен Интернет и решихме да проверим за някой друг дом наоколо. Намерихме с google един в Казанлък, като дори ни даде адрес и решихме направо да насочим GPS-а натам 🙂 Преди това обаче си направихме една разходка из Мъглиж. Май забравих да спомена че днес времето беше перфектно за разходки. Пообиколихме из града и определено мога да кажа, че Мъглиж е имал и по-добри времена. Сега повечето места бяха изоставени и затворени. Единствено хубав си остава чудесния балкан, който е навсякъде наоколо.

Тръгнахме от Мъглиж към Казанлък. Веднага отидохме на посочения адрес за дома (ул. „Розова долина“ 10), но там на пръв поглед нямаше нищо подобно. Само жилищни блокове. Попитахме една баба, която също каза че няма такова нещо наоколо. Една друга леля, която се включи в разговора, ни предложи да оставим дрехите в евангелистката църква, които често правели дарения и по принцип събирали дрешки. Решихме, че днес не ни е ден за търсене на домове, но все пак решихме да пробваме и този вариант. Разходихме се из центъра и отидохме до църквата. Там ни казаха, че трябвало да изчакаме свещеника, за да каже той дали може да ги вземат, а той щял да дойде всеки момент. За малко да се отчаем, и седнахме пред църквата да се чудим какво да правим. Решихме че не си струва да връщаме дрехите обратно и да изчакаме малко. За щастие свещеника дойде точно 2 минути по-късно. Представи се, беше много любезен, обясни че търсят запазени дрехи, а не такива които се нуждаят от ремонт или са проядени от молци, защото нямало смисъл и ги хвърляли до контейнерите. Ние потвърдихме, че нашите са запазени и той се съгласи да ги вземат. Докарахме колата, той ни обясни къде е правилно да се паркира около църквата. Оставихме торбите в една стая където имаше и други детски дрешки и играчки, така че решихме, че сме ги оставили на добро място. Дори ни поканиха на литургията в 6, но ние отказахме. Да-а-а деня почти си беше минал, а ние най-сетне свършихме работата, която си мислехме да направим първо 🙂 Доволни от изпълнената мисия си взехме по един сладолед 🙂

За финал в Казанлък си бях набелязал един geocache близо до тракийската гробница. Отидохме в парка, където сочеха координатите, обаче аз за пореден път правя грешката да търся съкровище, без да погледна снимките на сайта. Предположих няколко места където е най-вероятно, но имаше хора и не ми се ровеше около дърветата и да ме гледат странно (а дърветата май ги използваха основно за тоалетна). Така това търсене на съкровище приключи безрезултатно.

Постяхме малко в парка по залез слънце и решихме да си вземем по един сандвич и да се прибираме. Ама от онези „нашите“ сандвичи на които първо изяждаш една порция картофи, докато успееш да го затвориш. Който ги знае ще се сети веднага 🙂

Прибрахме се до Пловдив през Калофер и така направихме едно хубаво кръгче 🙂 Въобще много хубав ден се получи. Слънчев и интересен.

п.с. и не вярвайте на google за всичко. Сега като направих проучване се оказа че домът не е в Казанлък, а в Стара Загора на същия адрес !

Ден за съкровища

В събота се очертаваше чудесно (за октомври) време, и аз бях решил че ще ходя някъде из Родопите. В петък вечерта никой не потвърди, че му се идва с мен и аз си реших, че ще ходя да търся съкровища от geocaching. В събота все пак Ели се нави да дойде с мен и малко след 12 часа тръгнахме. Аз бях набелязъл няколко “съкровища”, и до последно се чудих дали да ходя около хижа Здравец (където има повече) или над Горнослав (където беше само едно, но се очакваше да е много по-спокойно). В крайна сметка избрах второто и потеглихме към Асеновград, след това Червен и Горнослав. След последното село вече включих GPS-а да ме води към координатите. Съкровището беше озаглавено “the hidden waterfall“, и наистина, както пишеше в описанието – от мястото до което може да се стигне с кола, въобще не предполагате, че само на няколко метра навътре може да има и то не малък водопад … разбира се ако имаше вода 🙂 сега реката беше пресъхнала. Въпреки това си личеше, че може би през пролетта има водопад. Наистина едно от местата, които със сигурност ще пропуснете (дори ако минавате наблизо), ако го нямаше сайта geocaching.com да ви води.

Стигнахме приблизително до мястото, но все пак точното място беше трудно да намерим. На мен ми се смесваха описанията на различните обекти, които гледах и бях забравил да взема снимките. Другия път като ходя за съкровища, ще си записвам и снимките в GPS-а – обещавам ! 😀 Трябваше да слезем под водопада и чак от другата страна на “реката” видях едно дърво, което ми заприлича на това от снимките и бях прав. Успях ! Намерих си поредното съкровище 🙂 Този път беше много професионално направено – с бланки и лепенки, взети от официалния сайт на български и английски. Имаше дори чували за смет и ръкавици по програмата “Cache in, trash out“. Аз бях запланувал да оставя разни неща, но почти нямаше място в контейнерчето и успях да оставя само една монета (една хърватска куна). Записахме се в лог-а и върнах съкровището на мястото. Точно решихме, че наоколо е чисто и няма боклуци, но когато решихме да излезем на пътя от друго място видяхме, че по надолу коритото на реката е използвано за място за изхвърляне на боклуци. Вече беше късно да се връщаме 🙁

Точно на мястото, където оставихме колата имаше табела към параклис “Св. Георги”, който беше в другата посока от водопада, и решихме да отидем да видим и него. Параклиса е само на 250 метра на вътре в планината и на едно много чудесно място. Реставриран е на скоро, има чудесна беседка под стари и дебели дървета, заслон, място за скара. Много спокойно място. Само едно куче със звънче заглушаваше тишината. Не знам кой е решил да сложи звънец на куче, но си е леко гадно. Не се доближи, да го разгледаме по-подробно. А сред това спокойствие в небето се спускаха парапланеристи. На всичката тази красота отново имаше оставени боклуци, които този път събрах в една торба и ги отнесох в Пловдив.

След параклиса решихме да отидем до село Добростан, в което и двамата не бяхме ходили. Добростан се намира на вътре и на горе 🙂 Дори на пътя по едно време му писва да се изкачва и свършва и има и участък от черен път. А селото е едно хубаво – с улици със хубави имена, може да е просто пътека, но си има име, една стара заключена църква със странни стенописи, със странни стари машини, с добри хора, който ти се радват, обясняват ти и дори дават семена да си засееш цветя.

За уикенда

Уикенда, уикенда … пак много неща се случиха и няма време да пиша. Петъка ми започна ужасно на работа … просто съдбата не беше честна и нищо не работеше сутринта. Едвам смогнах да оправя всичко до края на деня. Поне вечерта беше хубава. Видях се с разни приятели с които не бях се виждал от доста време … на открито … хубаво време … е вечерта все пак завърши в Таня и Пухи 🙂

В събота бях цял ден ангажиран с ремонта у нас. Цял ден съм обикалял по магазини, товарене, разтоварване … Поне покрай цялото обикаляне видях, че в BauMax има място за изхвърляне на батерии и приемат стари електроуреди. Не съм виждал другаде в Пловдив подобни места. След целия уморителен ден решихме семейно (и сестра ми си беше в Пловдив) да отидем на вечеря в ресторанта в Бойково. След толкова препоръки от моя страна всички искаха да опитат как готвят там и май им хареса 🙂 След Бойково си направихме едно стандартно запиване с мента в парка.

В неделя вече реших да се чупя от ремонта в къщи и да отида някъде. Успяхме да се организираме да ходим към екопътеката до Калофер. Аз точно излизам да тръгвам и гледам едната гума на колата – спукана ! Прблемчеее 🙂 Айде слагай резервната, търси работещ сервиз в неделя следобед … Всъщност се правих с всичко сравнително бързо. С цената на малко пот смених гумата, втория сервиз, за който се сетих работеше и така всичко завърши благополучно.

За екопътеката “Бяла река” се събрахме две коли тръгнахме. Намерихме я сравнително лесно, като знаехме че е точно до манастира до Калофер. Самата екопътекеа е много добре направена и в много добро състояние. Табелки, мостове, указания – всичко е ОК. Дори има въртящи табелки с картинки и описание от другата страна на животните, птиците, билките и т.н. Препоръчвам я на всички. Дори на тези, които се страхуват да ходят по горите. Ще ви хареса – много е красиво в Стара Планина. В края на екопътеката се опитах да намеря е и един cache от geocaching.com , но не успях 🙁 Имах само координатите в GPS, записани преди доста време, а там сигнала беше много зле (59 метра точност ми даваше между скалите). Трябваше да погледна снимките преди да тръгна. Всичко беше в камъни и листа и просто можеше да е навсякъде. Нищо, другия път (стандартно оправдание).

Хайде само още една седмица до отпуската ! 😉