Tag Archives: Калофер

Екопътека Бяла река

Днес на слънчевия 13-ти ноември, ме събудиха с въпроса „искаш ли да ходим някъде ?”. Аз имах някакъв план да свърша малко работа, но реших да я поставя за след залез слънце (и без това се стъмва в 17). Така веднага след като станах потеглихме с Ели, Дарко и малкия Габи за Калоферската екопътека. Всички без Ели вече бяхме ходили, като Габи дори сега ни водеше през цялото време (ето краткото ми писане от миналия път).

А днес времето беше чудесно ! С усещане за лято се любувахме на края на есента, като цялата пътека беше покрита с паднали пъстроцветни листа. По широколистните дървета почти не бяха останали листа. Реката беше доста пълноводна, супер бистра вода, чудесна просто ! Екопътеката е в чудесно състояние – не знам дали я поддържат или просто всичкия пазят, но и двата варианта са чудесни. Всички указателни и информационни табели са в добро състояние, а те са най-интересното нещо на екопътеката. Който е бил, знае за какво говоря 😉

За втора поредна събота си правим пикник в планина. Не че се оплаквам 🙂 Този път на края на екопътеката, вече доволно изморени, седнахме на една слънчева полянка и всичко ни се стори страшно вкусно.

След екопътеката разгледахме Калоферския манастир, който се оказа че е добре поддържан. Много приятно и спокойно място е вътре в манастира.

За финал на пътешествието си направихме и една разходка из Калофер … или поне центъра му. Аз все като съм бил там, съм бил изморен след слизане от Рай, но сега му отделихме нужното време за разглеждане.

Ето малко снимки от екопътеката. Повече очаквайте скоро в Нашите снимки.

Допълнение: ето и снимките.

Карлово – хижа Рай – Калофер

Този уикенд си направих този преход, който отлагах от седмици (да не кажа от години, защото и миналата и по-миналата година така и не успях да стигна до х. Рай). Не ме спряха да тръгна нито прогнозите на синоптиците, нито че повечето ми приятели се отказаха по най-различни причини. В крайна сметка се навиха само Стрина Марина и Ники. Така тримката в 7:30 в събота се качихме на влака за Карлово и в 9 часа бяхме там. Тогава започна изкачването ни. След кратко пазаруване, излизане от града към водопада и кратко, но стръмно изкачване, в 10 бяхме пред портите на Парк Централен Балкан.

изглед към Карлово

След още два часа ходене, стигнахме до хижа Хубавец. Там седнахме за почивка и за обяд. Хапнахме от супите на хижата, поседяхме 30 минути и се почувствахме още по-готови за прехода нагоре.

хижа Хубавец

След Хубавец пътеката продължава покрай чудесната Стара река, която беше с най-бистрата вода, която съм виждал. На доста места има мостчета и се пресича реката ту от едната страна, ту от другата.  След още два часа ходене покрай реката, стигнахме до хижа Левски.

хижа Левски

Така след 4 часа и половина бяхме на половината път. Хижарката ни попита дали сме за тук, а ние казахме че продължаваме. Имахме някаква идея да останем тук, ако все пак времето е лошо, но то се оказа чудесно за ходене (аз дори бях доста потен). След като тръгнем от Левски общо взето няма връщане назад – следващата хижа вече е Рай след 4 часа и половина.

След хижа Левски пътеката се отделя от реката и тръгва рязко нагоре към билото на Стара Планина. Първия един час е доста стръмно изкачване, но когато излезете от гората на резерват Старата река, разбирате, че всичко си е струвало !

Стара планина

Стара планина

Билото на Стара планина

Едни гледки, които обектива на фотоапарата просто не може да обхване. Трябва да ги видите с очите си. По едно време просто спрях да снимам, защото осъзнах, че това което виждам на екранчето, съвсем не е това което е в действителност.

Късметът ни изневери половин час преди да стигнем до хижата, когато (както е нормално за Стара планина) времето рязко се промени и ни заваля доста проливен дъжд. Пътеката се превърна в река, обувките ни прогизнаха, а силния вятър така завихряше дъжда, че общо взето целия се намокрих. Разбрах израза “мокър до кости”. Добре че поне беше сравнително топло и не измръзнахме. Сравнително бързо стигнахме и до хижата, макар че по едно време вече ми се искаше да е по-близо 😛

хижа Рай

В хижата имахме запазени места на наровете, където си преоблякох абсолютно всичко и след това общо взето всичко беше чудесно … с изключение може би на групата тинейджъри в столовата, които вече се бяха напили, бяха надули музиката и крещяха едни и същи песни. Ние си седнахме навън на едно място на сушинка. Марина и Ники срещнаха един приятел от палатковия лагер около хижата и общо взето бяхме с него вечерта. По едно време на масата имахме и един (сравнително) възрастен белгиец, който беше голям образ и обикаляше българските планини. Преди да тръгнем, аз също си мислех да си взема палатката, но след прогнозите за гръмотевици и опита на Маги със счупената палатка от вятъра, реших да я заменя в раницата със зимното ми яке (което заема горе-долу същото място) и мисля, че не сбърках.

В хижа Рай бяхме в 18:30, което прави 9,5 часа от както слезнахме от влака в Карлово или 8,5 часа от началото на националния парк. До сега не бях правил толкова дълъг планински преход, но се справихме добре.

В неделя, след като се събудихме, времето продължаваше да е дъждовно. Обувките ни бяха все още мокри и се отказахме от ходене до Райското пръскало или връх Ботев. Аз за пръв път го виждах, но някои хора казаха, че сега е най-пълноводното пръскало, което са виждали. Това не ме учудва при толкова валежи напоследък. Общо взето всички потоци през които трябваше да преминем си бяха доста пълноводни.

Изчакахме един момент, в който спря да вали, сложихме си найлони на краката и тръгнахме направо към Калофер. Времето беше мъгливо, и постоянно ръмеше. С дъждобрана ми беше топло, без него мокро – гадна работа. А и от тази мъгла не можах да видя никакви хубави гледки. Ще трябва пак да мина по този (и без това по-лек) маршрут.

Успяхме да слезем до Паниците за по-малко от 3 часа. От там тръгнахме по пътя и дори успяхме да хванем стоп до Калофер.

Калофер

Потърсихме автогарата, която в крайна сметка се оказа една затворена будка и до нея имаше не особено голямо разписание. Общо взето малко рейсове минават през Калофер. Освен двата рейса сутринта за Пловдив имаше само в 17:10. Оказа се че имаме два часа на разположение и ги прекарахме в механата на центъра 🙂 Рейса дойде в 17:30 и час по-късно бяхме в Пловдив.

Сега след два дена ходене съм много щастлив, че ми се случи и съм с хубава мускулна треска на краката, какавто не бях имал от зимата, когато ходех на сноуборд.

п.с. ето всичките ми снимки.

За уикенда

Уикенда, уикенда … пак много неща се случиха и няма време да пиша. Петъка ми започна ужасно на работа … просто съдбата не беше честна и нищо не работеше сутринта. Едвам смогнах да оправя всичко до края на деня. Поне вечерта беше хубава. Видях се с разни приятели с които не бях се виждал от доста време … на открито … хубаво време … е вечерта все пак завърши в Таня и Пухи 🙂

В събота бях цял ден ангажиран с ремонта у нас. Цял ден съм обикалял по магазини, товарене, разтоварване … Поне покрай цялото обикаляне видях, че в BauMax има място за изхвърляне на батерии и приемат стари електроуреди. Не съм виждал другаде в Пловдив подобни места. След целия уморителен ден решихме семейно (и сестра ми си беше в Пловдив) да отидем на вечеря в ресторанта в Бойково. След толкова препоръки от моя страна всички искаха да опитат как готвят там и май им хареса 🙂 След Бойково си направихме едно стандартно запиване с мента в парка.

В неделя вече реших да се чупя от ремонта в къщи и да отида някъде. Успяхме да се организираме да ходим към екопътеката до Калофер. Аз точно излизам да тръгвам и гледам едната гума на колата – спукана ! Прблемчеее 🙂 Айде слагай резервната, търси работещ сервиз в неделя следобед … Всъщност се правих с всичко сравнително бързо. С цената на малко пот смених гумата, втория сервиз, за който се сетих работеше и така всичко завърши благополучно.

За екопътеката “Бяла река” се събрахме две коли тръгнахме. Намерихме я сравнително лесно, като знаехме че е точно до манастира до Калофер. Самата екопътекеа е много добре направена и в много добро състояние. Табелки, мостове, указания – всичко е ОК. Дори има въртящи табелки с картинки и описание от другата страна на животните, птиците, билките и т.н. Препоръчвам я на всички. Дори на тези, които се страхуват да ходят по горите. Ще ви хареса – много е красиво в Стара Планина. В края на екопътеката се опитах да намеря е и един cache от geocaching.com , но не успях 🙁 Имах само координатите в GPS, записани преди доста време, а там сигнала беше много зле (59 метра точност ми даваше между скалите). Трябваше да погледна снимките преди да тръгна. Всичко беше в камъни и листа и просто можеше да е навсякъде. Нищо, другия път (стандартно оправдание).

Хайде само още една седмица до отпуската ! 😉