Tag Archives: дарение

До Мъглиж и Казанлък

Днес е голям празник – денят за независимостта ! Как да отбележиш един празник по-добре от една хубава разходка. Вчера Таня предложи да ходим някъде и предложи няколко места. Идеята беше да съчетаем и с посещение на някой дом за деца и да занесем малко дрешки, които сме събрали. От местата аз си избрах да ходим до Мъглиж … просто защото не бях ходил там 🙂 Всички се съгласиха. Само където снощи всички бяхме на концерт на Котарашки в Сохо и днес сутринта никой не беше в кондиция и се отказаха. В крайна сметка останахме само с Таня, но все пак решихме да ходим. Аз само преди няколко дена бях в същия регион, но днес отново се понесох с Астралката по магистралата. Пристигнахме в Мъглиж и първо решихме да пробваме да намерим дома за децата. Попитахме една жена, но тя ни каза по „пътя за манастира и нагоре“, само където ние нещо се объркахме и излязохме от града. Когато навлязохме доста в гората решихме, че няма да е това пътя и се върнахме. Пробвахме една друга пътека (добре де път) отново през гората и този път се озовахме през манастира. Така и така бяхме там решихме да го разгледаме. Мъглижкия манастир „св. Никола“ ме впечатли с размерите си и с възрастта си. Основан е 1197 година и от тогава има доста интересна история (из писана е през входа на вътрешната църква). От 1922 г. е девически манастир и, както разбрахме по късно, в момента има само две доста възрастни жени, които се грижат за него. И въпреки това е в доста добро състояние.

След манастира се върнахме в Мъглиж и отново затърсихме дома с децата. Питахме още няколко човека, някои не знаеха за какво става дума (те май си му казваха просто училище или нещо такова). В крайна сметка успяхме да го намерим но пътя до там, особено с кола, е доста завъртян. Слезнахме да поогледаме – едната, по-голямата, сграда беше заключена и изглеждаше напълно безлюдна. Другата я обиколихме от всякъде преди да намерим къде е входа. Много странно беше всичко и нямаше никакъв път до входа … или поне там където има табела „интернат“. Там обаче също не видяхме никой. Само от вътре на моменти се чуваха гласове и викове. Звъняхме на звънеца, пробвахме дори да влезем, но вратата беше заключена. Обиколихме още веднъж, пак никой не видяхме, явно никой и нас не ни видя, пак звъняхме, този път по-продължително. Никой. Дори ни хвана малко страх, защото всичко беше доста призрачно. В крайна сметка се отказахме и си тръгнахме. За момент ни хрумна да оставим дрехите просто пред вратата, но се отказахме от тази идея.

По време на кръстосването на Мъглиж бяхме забелязали една механа и сега решихме да отидем да хапнем малко. Оказа се много приятна – беше част от комплекса Телбизови къщи. Обстановката беше добра, нямаше много хора, изгледа към планината беше чудесен … въобще много хубаво местенце да изядеш една супа. Имаше дори безжичен Интернет и решихме да проверим за някой друг дом наоколо. Намерихме с google един в Казанлък, като дори ни даде адрес и решихме направо да насочим GPS-а натам 🙂 Преди това обаче си направихме една разходка из Мъглиж. Май забравих да спомена че днес времето беше перфектно за разходки. Пообиколихме из града и определено мога да кажа, че Мъглиж е имал и по-добри времена. Сега повечето места бяха изоставени и затворени. Единствено хубав си остава чудесния балкан, който е навсякъде наоколо.

Тръгнахме от Мъглиж към Казанлък. Веднага отидохме на посочения адрес за дома (ул. „Розова долина“ 10), но там на пръв поглед нямаше нищо подобно. Само жилищни блокове. Попитахме една баба, която също каза че няма такова нещо наоколо. Една друга леля, която се включи в разговора, ни предложи да оставим дрехите в евангелистката църква, които често правели дарения и по принцип събирали дрешки. Решихме, че днес не ни е ден за търсене на домове, но все пак решихме да пробваме и този вариант. Разходихме се из центъра и отидохме до църквата. Там ни казаха, че трябвало да изчакаме свещеника, за да каже той дали може да ги вземат, а той щял да дойде всеки момент. За малко да се отчаем, и седнахме пред църквата да се чудим какво да правим. Решихме че не си струва да връщаме дрехите обратно и да изчакаме малко. За щастие свещеника дойде точно 2 минути по-късно. Представи се, беше много любезен, обясни че търсят запазени дрехи, а не такива които се нуждаят от ремонт или са проядени от молци, защото нямало смисъл и ги хвърляли до контейнерите. Ние потвърдихме, че нашите са запазени и той се съгласи да ги вземат. Докарахме колата, той ни обясни къде е правилно да се паркира около църквата. Оставихме торбите в една стая където имаше и други детски дрешки и играчки, така че решихме, че сме ги оставили на добро място. Дори ни поканиха на литургията в 6, но ние отказахме. Да-а-а деня почти си беше минал, а ние най-сетне свършихме работата, която си мислехме да направим първо 🙂 Доволни от изпълнената мисия си взехме по един сладолед 🙂

За финал в Казанлък си бях набелязал един geocache близо до тракийската гробница. Отидохме в парка, където сочеха координатите, обаче аз за пореден път правя грешката да търся съкровище, без да погледна снимките на сайта. Предположих няколко места където е най-вероятно, но имаше хора и не ми се ровеше около дърветата и да ме гледат странно (а дърветата май ги използваха основно за тоалетна). Така това търсене на съкровище приключи безрезултатно.

Постяхме малко в парка по залез слънце и решихме да си вземем по един сандвич и да се прибираме. Ама от онези „нашите“ сандвичи на които първо изяждаш една порция картофи, докато успееш да го затвориш. Който ги знае ще се сети веднага 🙂

Прибрахме се до Пловдив през Калофер и така направихме едно хубаво кръгче 🙂 Въобще много хубав ден се получи. Слънчев и интересен.

п.с. и не вярвайте на google за всичко. Сега като направих проучване се оказа че домът не е в Казанлък, а в Стара Загора на същия адрес !

Неделна разходка до Широка Лъка

След като пропуснах чудесното време в събота, защото трябваше да работя по един страничен проект, неделята реших че няма начин да я пропусна за разходка. Имаше идея да отидем до някой дом за деца и да занесем малко неща (основни стари наши дрехи). След консултация със сайта svetlinka.com почти в последния момент избрахме дома „Катя Ванчева“ в Широка Лъка. Имаме доста лоши впечатления от домовете в Пловдив, и вече си избираме по-малки населени места, където наистина се радват на подаръците (справка и предишния път в Брацигово). Този път също беше много добре. Още преди да влезем децата ни посрещнаха и съвсем искрено искаха да се запознаят с нас и да ни прегърнат. След това имахме късмета да срещнем и директора Станислав Шиков, който ни разведе из дома. Останахме наистина впечатлени ! Домът е изцяло ремонтиран и в чудесно състояние. Стаите, баните (по-хубави от моята), обстановката … всичко е много добре. Имат дори интернет зала. Всяка година се организират за децата театрални занимания, море, планина, екскурзии. За всичко това г-н Шиков ни разказа, че разчита на пари само от помощи и е успял да намери много приятели на дома, които да помагат. Разказа ни как преди 8 години, когато е постъпил на работа, навсякъде е капело и е нямало дори един стол в общите стаи. Самите деца (според мен преобладаваха 7-8 годишни) те хващат за ръка и всяко се опитва да те дърпа, да ти покаже своята стая (е, не са самостоятелни, но са хубави, топли, уютни). Без да ги питам нещо, едно от тях само ми каза че “това е най-хубавия дом”. Много се зарадваха на дрехите и играчките. Кое веднага си сложи шапка, кое раница, кое взе някоя плюшена играчка … а на края, като си тръгвахме, ги оставихме да играят “не се сърди човече”, също от нашите чували. Прекарахме сигурно един час и обещахме пак да се върнем. Бояна май се нави да дойде да учи децата да рисуват, което ще е страхотно. А аз малко късно разбрах, че било забранено да се снимат децата, а те толкова се радваха да се гледат на екранчето.

След посещението в дома, се разходихме из Широка Лъка. Времето, въпреки че не беше много топло, беше приятно. Обиколихме почти цялото село, направихме доста снимки, изморихме се и отидохме в една от механите. Там така хубаво се наядох с пататник и смилянски боб 🙂 Много класическо, но много вкусно.

Много хубава неделя се получи. Хем помогнахме на децата, хем си направихме чудна разходка из прекрасните Родопи. Широка Лъка без (прекалено) многото хора, които идват на Песпонеделника, си е много хубаво и спокойно място !

Топъл уикенд

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

Спаси, дари на …

От много на време на сайта ми се въртят “реклами” на благотворителния сайт www.save-darina.org , но да си призная до сега не бях правил дарения. Още малко преди Коледа получих нещо като коледен бонус, който реших че морално не заслужавам. Вярно е че тогава бях изпаднал в голяма дупка, но все още мисля така. Тогава реших да дам парите на някой който се нуждае. Сега си спомням, че го реших докато се къпех 🙂 Както и да е – покрай Коледа и без това е много модерно да се даряват пари за благотворителност, а и нямах много време тогава, така че отложих цялото ми начинание за по-късно. По-късно се оказа днес. Всъщност до преди няколко дена, дори не бях преброил дали парите са точно и си стояха в един плик, както ги бях получил. Преброих ги преди да ги внеса в банката, за да не се изложа все пак 🙂 Тази вечер отворих save-darina.org , избрах едно от децата, за които сега се набират средства (наистина не ми беше лесно – толкова тъжни истински истории отдавна не бях чел), и преведох на една сметка 1000 лева през epay.bg. И преди някой да каже “ей, защо не каза, че имаш излишни 1000 лева, щяхме …”, искам да кажа, че аз тези пари почти не ги видях и исках така да си остане. Просто така реших. Точка. /дори не знам дали ще коментирам този пост/.