В събота се очертаваше чудесно (за октомври) време, и аз бях решил че ще ходя някъде из Родопите. В петък вечерта никой не потвърди, че му се идва с мен и аз си реших, че ще ходя да търся съкровища от geocaching. В събота все пак Ели се нави да дойде с мен и малко след 12 часа тръгнахме. Аз бях набелязъл няколко “съкровища”, и до последно се чудих дали да ходя около хижа Здравец (където има повече) или над Горнослав (където беше само едно, но се очакваше да е много по-спокойно). В крайна сметка избрах второто и потеглихме към Асеновград, след това Червен и Горнослав. След последното село вече включих GPS-а да ме води към координатите. Съкровището беше озаглавено “the hidden waterfall“, и наистина, както пишеше в описанието – от мястото до което може да се стигне с кола, въобще не предполагате, че само на няколко метра навътре може да има и то не малък водопад … разбира се ако имаше вода 🙂 сега реката беше пресъхнала. Въпреки това си личеше, че може би през пролетта има водопад. Наистина едно от местата, които със сигурност ще пропуснете (дори ако минавате наблизо), ако го нямаше сайта geocaching.com да ви води.

Стигнахме приблизително до мястото, но все пак точното място беше трудно да намерим. На мен ми се смесваха описанията на различните обекти, които гледах и бях забравил да взема снимките. Другия път като ходя за съкровища, ще си записвам и снимките в GPS-а – обещавам ! 😀 Трябваше да слезем под водопада и чак от другата страна на “реката” видях едно дърво, което ми заприлича на това от снимките и бях прав. Успях ! Намерих си поредното съкровище 🙂 Този път беше много професионално направено – с бланки и лепенки, взети от официалния сайт на български и английски. Имаше дори чували за смет и ръкавици по програмата “Cache in, trash out“. Аз бях запланувал да оставя разни неща, но почти нямаше място в контейнерчето и успях да оставя само една монета (една хърватска куна). Записахме се в лог-а и върнах съкровището на мястото. Точно решихме, че наоколо е чисто и няма боклуци, но когато решихме да излезем на пътя от друго място видяхме, че по надолу коритото на реката е използвано за място за изхвърляне на боклуци. Вече беше късно да се връщаме 🙁

Точно на мястото, където оставихме колата имаше табела към параклис “Св. Георги”, който беше в другата посока от водопада, и решихме да отидем да видим и него. Параклиса е само на 250 метра на вътре в планината и на едно много чудесно място. Реставриран е на скоро, има чудесна беседка под стари и дебели дървета, заслон, място за скара. Много спокойно място. Само едно куче със звънче заглушаваше тишината. Не знам кой е решил да сложи звънец на куче, но си е леко гадно. Не се доближи, да го разгледаме по-подробно. А сред това спокойствие в небето се спускаха парапланеристи. На всичката тази красота отново имаше оставени боклуци, които този път събрах в една торба и ги отнесох в Пловдив.

След параклиса решихме да отидем до село Добростан, в което и двамата не бяхме ходили. Добростан се намира на вътре и на горе 🙂 Дори на пътя по едно време му писва да се изкачва и свършва и има и участък от черен път. А селото е едно хубаво – с улици със хубави имена, може да е просто пътека, но си има име, една стара заключена църква със странни стенописи, със странни стари машини, с добри хора, който ти се радват, обясняват ти и дори дават семена да си засееш цветя.