Tag Archives: Лилково

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

Дъждовен уикенд

Вече цяла седмица през деня пече слънце, а вечерта от 5 до 6 вали, трещи и гърми. Просто ужасно лятно време – не става за море, не става за планински преходи … не става и за палатки. В събота, наплашени от това време, решихме да отидем в … Пловдив 🙂 Защо пък не – и в Пловдив си има много места. Грабнахме колелетата и си направихме велопоход покрай Марица. Времето, колкото и да му се сърдихме, всъщност беше на наша страна и не беше нито горещо, нито заваля – идеално за каране. А и се събрахме доста хора с колела. На края на вечерта завършихме в градската градина, където едвам събрахме всички колела около пейките.

В неделя решихме каквото и да става да отидем в планината. Гената реши да дойде с нас и с неговата кола, така с две коли потеглихме към Лилково и по-точно след него. Аз не знам как успях да навия Спасчо да кара моята кола и този (май за първи път на по-дълъг път) бях пътник в моята кола. Веднъж и аз да усетя какво е 🙂  Пътищата до и над Лилково все още не са оправени. Освен това заваля. Оставихме колите, защото в един момент вече не можахме да продължим през калта. Влезнахме в гората, където дъжда се усещаше по-слабо. Там седнахме, запалихме си огън да стоим на топличко. За пореден път се убеждавам, че в планината дори и през лятото си е доста студено. Този път аз бях подготвен, но имаше и доста неподготвени.

Гената извади една супер готина сгъваема скара и дори опекохме разни неща на жар 🙂 Хапнахме хубаво. Постепенно дъжда намаляваше и накрая спря. Ние решихме да продължим към поляните към които се бяхме запътили първоначално. Оказа се че сме отивали към местността Хаджийца, до връх Модър, за която бях чувал и преди, но не бях ходил. Наистина прекрасно място в Родопите ! Много красиво. Ако малко след това не заваля отново, сериозно се замислих дали да не останем на палатка там и да се върнем на другата сутрин. Някой ден трябва да го направим. Когато времето е по-хубаво … и с един преход до върха.

След като заваля отново и започна да се смрачава решихме да се връщаме към Пловдив. По пътя спряхме за малко в кръчмата в Лилково. Дъжда беше спрял, беше хубаво ! След това на слизане по пътя направо ни удави един супер проливен дъжд. В Пловдив отново не валеше и дори ни се стори много топло, въпреки че вече беше след 21 часа. Планината си е една друга работа. Особено както ние бяхме на 1700 метра надморска височина.

ето и снимки.