То вече мина доста време от уикенда, но все пак реших да си запиша че бяхме на Върховръх. До последно не се знаеше къде ще ходя, като имах тайни надежди за Кара Дере или поне Белмекен, но и двете идеи пропаднаха. В крайна сметка в събота отидохме на Върховръх, където още от петък се бяха качили Таня и Вила. Бяхме на фургона на Вила, като аз палатка, защото така предпочитах 🙂 Иначе го изкарахме много мързеливо. Никъде не се разходихме. Хайде в събота пристигнахме почти вечерта и да кажем, че имаме оправдание, но неделята … просто я пропиляхме пролежахме на поляната. Не че се оплаквам, просто така ни дойде от вътре и в шеги и закачки си мина деня. И беше толкова хубаво и прохладно, за разлика от Пловдив, където в събота докато се съберем и напазаруваме направо изпукахме от жега. Истинско лято беше.
В неделя въобще не ни се прибираше и от Брестовица, свихме към Първенец и от там право на ресторанта в Бойково. Чудесно се видяхме и поговорихме с Таня, а тя както винаги, ни наяде вкусно-вкусно ! Така чудесно си завършихме уикенда.
Само две странни неща имаше – жарта на Върховръх изгасва веднага след като я изкараш от огъня, а мастиката в Бойково не става бяла като й сложиш вода.